четвъртък, април 29, 2021

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА СЕДМА / „ДВЕТЕ ПИТКИ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ

ДВЕТЕ ПИТКИ

(LE DOIE PIZZELLE)

Седма забава от четвъртия ден

КАТО ПОСТЪПВА БЛАГОРОДНО С ЕДНА СТАРИЦА, МАРЦИЕЛА ПОЛУЧАВА ВЪЛШЕБЕН ДАР, НО ЛЕЛЯ Ѝ, ЗАВИЖДАЙКИ ЗА ДАРБАТА НА СВОЯТА ПЛЕМЕННИЦА, Я ХВЪРЛЯ В МОРЕТО, КЪДЕТО ЕДНА СИРЕНА Я ДЪРЖИ НА ЗЛАТНА ВЕРИГА. ОСВОБОДЕНА ОТ БРАТ СИ, ТЯ СТАВА КРАЛИЦА, А ЗЛАТА ЛЕЛЯ Е НАКАЗАНА ЗА СВОЯТА ПОСТЪПКА.

Принцът щял да признае без съмнение, че приказката на Антонела е надминала всички останали приказки, ако не се страхувал да убие вдъхновението на Чула, която - като закрепила копието на куката [1], успяла да улучи като мишена удоволствието на Тадео и съпругата му по следния начин:

- Чувала съм много пъти пословицата, че който прави добрини на другия, добрини ще получи; и камбаната в Манфредония казва: “Дай на мене - ще дам на тебе” [2]; а който не закача стръвта на вежливостта на кукичката на доброто разположение, никога няма да хване рибата на ползата. И ако искате да разберете как стават тези неща, чуйте моята приказка, а след това кажете кой повече харчи - скъперникът или щедрият.

И така, разказват, че живели някога две сестри, Лучета и Трокола, които имали две дъщери, Марциела и Пуча. Марциела била прекрасна по лице, добра по сърце, но затова пък сърцето и лицето на Пуча, по същото правило, били като краста и чума: всяка от девойките приличала на родителите си, защото Трокола била отвътре харпия, а отвън - свинска четина.

Веднъж Лучета, когато трябвало да свари четири моркова, за да ги нареже на дребно и да ги добави в соса, казала на дъщеря си: “Марциела, дете мое, иди, миличка, до чешмата и ми донеси гърне с вода”. “С радост, майчице - отвърнала дъщерята. - Само че, ако ме обичаш, дай ми една питка да я изям с прохладната вода”. “Вземи” - казала майката и от кошницата, закачена на кука под тавана, извадила една хубава питка, която изпекла предната вечер, когато печала хляб в пещта. Дала я на Марциела, а тя, като поставила гърнето на главата си върху мека подложка, тръгнала към чешмата, която, подобно на уличен шарлатанин, седнал на пейка, продавала под музиката на падащата вода тайни срещу утолена жажда [3].

Докато гърнето се пълнело, към чешмата се приближила една бедна старица, която на сцената на огромната си гърбица играела трагедията на Времето, и като видяла от каква възхитителна питка Марциела се готви да отхапе едно парченце, казала: “Дъще ненагледна, отчупи ми малко от твоята питка и нека добър късмет да се изсипе върху тебе”. Изчервявайки се като кралица, Марциела отвърнала: “Вземи цялата питка, почтена жено; жалко, че не е със захар и бадеми, иначе щях да те нагостя с още по-голяма радост”.

Старицата, като видяла тази отзивчивост на Марциела, казала: “Дано Небето да те награди за любезността, която ми оказа! Моля всичките звезди да бъдеш щастлива и доволна от всичко; и когато дишаш, от устата ти рози и жасмини да излизат, когато решеш косите си, от тях бисери и гранати да падат, а там, където докоснеш с крак земята, лилии и теменужки да никнат”.

Като благодарила за това пожелание, девойката се върнала вкъщи; и когато майка ѝ приготвила яденето, двете платили естествения си дълг към тялото. А на сутринта - едва Слънцето сложило на тезгяха своите блестящи и разкошни стоки, донесени от страните на Изтока - Марциела, като разчесвала косите си, видяла как в скута ѝ падат като дъжд бисери и гранати, и, безмерно зарадвана, повикала майка си. Те събрали скъпоценните камъни в една кутийка и Лучета отнесла по-голямата част от тях, за да ги продаде на познат ювелир. В същото време дошла Трикола да навести сестра си и като заварила Марциела да се занимава с бисерите, попитала откъде и кога е успяла да се сдобие с това богатство.

И девойката, която не можела да се преструва и вероятно не знаела пословицата: “Не прави, колкото умееш, не яж, колкото искаш, не харчи, ако нямаш, и мълчи, за което знаеш”, разказала всичко на леля си. Когато Трикола чула историята на Марциела, главата ѝ така се завъртяла, че не могла да дочака сестра си, защото всеки час ѝ се струвал хиляда години. Тя хукнала към дома си, дала на дъщеря си една питка и без нито една излишна дума я изпратила на чешмата.

Предишната старица се появила там и този път, като помолила Пуча да ѝ отчупи парче от питката; а Пуча - която била по-вежлива от горска мечка - галантно, както била възпитана, отвърнала: “Хич не се надявай! Да не си водила у нас магаре да покрива магарицата, че трябва да ти давам от питката? Върви си, откъдето си дошла! Своята уста е по-близка и от роден брат”. Като казало това, на четири хапки, мляскайки, глътнала питката, а на старицата останало само да си гълта слюнката. Виждайки как последното парче, паднало в утробата на Пуча, погребало надеждите ѝ, жестоко обидена, старицата казала: “Нека с всяка въздишка от устата ти да тече слюнка като на магарето на господин доктора [4]; нека, когато решеш косите си, от тях да падат шепи въшки; а навсякъде, където стъпи кракът ти, да никнат папрати и млечка!” [5]

Като напълнила вода, Пуча се върнала у дома, където майка ѝ едва я дочакала, за да разреши косите ѝ. Накрая, като я сложила да седне на леглото, постлала на скута ѝ най-хубавата покривка, навела главата ѝ и започнала да я реши. И бликнал от главата на Пуча такъв поток от алхимични животни [6], че единствено живакът би могъл да го спре [7]; виждайки това бедствие, майката на девойката прибавила към снега на завистта и огъня на гнева, така че стояла сред своето жилище, подобна на вулкан, изригвайки от устата и ноздрите си пламъци и дим.

Но ето че след известно време Чомо, братът на Марциела, който търсел по-добър живот в чужди краища, попаднал в двореца на краля на Кюнцо [8]. И, слушайки как придворните разсъждават за красотата на различни жени, макар че никой не го питал, излязъл напред и казал, че всички красавици на света ще скочат от моста в реката от срам и огорчение, ако се осмелят да се състезават по красота със сестра му, която като добавка към съвършеното си тяло, което е контрапункт на “кантус фирмус” [9] от душевните ѝ добродетели, има устни, коси и крака, притежаващи чудодейни свойства - дар от една фея. Тогава кралят, като чул хвалбите на Чомо, наредил да му доведе в двореца девойката, защото решил твърдо да я вземе за жена, ако наистина се окаже такава, каквато я описва брат ѝ.

Като си помислил, че подобен случай втори път няма да се падне, Чомо изпратил веднага при майка си вестоносец с писмо, в което разказвал всичко поред и я молел колкото се може по-скоро да дойде заедно с Марциела в двореца, за да не изпуснат големия късмет. Но Лучета, която била по това време много болна, поверила на вълка да пази овцата: тя помолила сестра си да ѝ направи една голяма услуга - да заведе Марциела в двореца на кралство Кюнцо поради тази и тази причина. Трокола, като видяла, че щастието само идва в ръцете ѝ, обещала на Лучета да заведе дъщеря ѝ цяла и невредима при Чомо. Тя се качила на един кораб с Марциела и Пуча, а през нощта, когато корабът бил далече в морето и моряците спели, блъснала племенницата си зад борда. Но в мига, в който Марциела потънала, внезапно се появила една прекрасна сирена, подхванала девойката с ръце и я отнесла със себе си.

И така, Трикола пристигнала в Кюнцо. А Чомо, който отдавна не бил виждал сестра си, се припознал, като взел Пуча за Марциела, и я отвел веднага при краля. Като помислил малко, кралят ѝ заповядал да си среше главата и оттам като дъжд се посипали чудовища, толкова враждебни към истинното, че постоянно позорят неговите свидетели [10]; когато погледнал лицето ѝ, той видял, че дишайки тежко от умората по пътя, девойката изпуска от устата си струи пяна, все едно е истинска хартиена мелница [11]; а когато свел очи надолу, съгледал цяла поляна зловонни треви, които само при един поглед предизвиквли повдигане.

Като прогонил Пуча и майка ѝ, кралят, заради обидата, нанесена на сана му, осъдил Чомо да пасе патките. И Чомо, потресен от случилото се, без да знае как е могло да се случи това, извеждал кралските патки извън града, където ги пускал да ходят на воля край морския бряг, а той влизал в една тръстикова колиба и цялото време до вечерта, когато трябвало да се връща, седял там, оплаквайки своята съдба.

А когато патките се разхождали по брега, Марциела излизала от морските вълни, хранела ги с бисквити от кралско тесто [12] и ги пояла с розова вода, при това така щедро, че всичките станали скоро тлъсти като прасета и очите им вече почти не се отваряли от мазнина. И връщайки се вечерта в своята кошарка, която била точно срещу кралския прозорец, те подкарвали следната песен:

Па-па-па,

прекрасно е слънцето и луната е прекрасна,

но още по-прекрасна е девойката, която ни храни.

Кралят, който слушал всяка вечер тази патешка музика, наредил най-сетне да извикат Чомо и започнал да го разпитва как и с какво храни патките. А Чомо отвърнал: “Само със свежа ливадна трева и с нищо друго”. Но, кралят, като не повярвал на отговора, изпратил след него верния си слуга, за да проследи къде води патките. И той, като вървял по следите им, видял как Чомо влязъл в колибата и оставил патките да се разхождат на свобода, как те тръгнали към морския бряг и как, едва-щом го наближили, от морето излязла Марциела, и аз не мисля, че била толкова красива, когато се появила от пяната на вълните, даже майката на Слепеца, който според думите на поета не търси друго подаяние освен сълзите [13]. Като я видял, слугата, поразен едва ли не до умопомрачение, изтичал при своя господар да му разкаже какво прекрасно представление гледал на пясъчната сцена край морето.

Разказът на слугата раздразнил дотолкова любопитството на краля, че той решил да отиде лично на брега: да види с очите си необичайното зрелище. И на сутринта - веднага щом петелът, главатарят на птиците, ги вдигнал на въстание, въоръжавайки земните жители срещу тиранията на Нощта - Чомо се отправил с патките на обичайното място, а кралят тръгнал тайно след него, без да го изпуска от очи. И когато патките, вече без Чомо, тръгнали към морето, а той останал да тъгува в своята колиба, кралят видял как Марциела излязла от водата, донесла на птиците голяма кошница със сладки бисквити, напоила ги с розова вода от едно гърне и след това, като седнала на един камък, започнала да разресва косите си и от тях на шепи се посипали бисери и гранати, докато в същото време, заедно с дишането, от устата ѝ излизали облаци ароматни цветя, а под нозете ѝ се появил ярък килим от лилии и теменужки.

Когато видял всичко това, кралят отишъл да извика Чомо, показал му Марциела и го попитал не познава ли тази прекрасна девойка. И Чомо, като познал сестра си, изтичал при нея, за да я прегърне, след което, в присъствието на краля, изслушал цялата нейна история за предателството на Трикола и за това как завистта на подлата чума накарала пламъка на Любовта да заживее в дълбините на морето.

Не е възможно да се опише цялото удоволствие, което изпитал кралят, когато попаднал на това драгоценно съкровище; като се обърнал към брата на Марциела, той казал, че Чомо е бил съвсем прав, когато хвалел красотата ѝ, и че сега, след като се убедил в недостатъчната истина за нея, смята, че е повече от достойна да стане негова жена, ако се съгласи да приеме скиптъра на кралството му.

“О, стига да е угодно това на звездите - отвърнала с въздишка Марциела - и да можех да служа като робиня на твоята корона! Но нима не виждаш златната верига на крака ми, с която ме държи в плен една сирена? Когато се увличам прекалено много по земния въздух и се задържам на брега повече от полагаемото, тя ме дърпа назад и ме държи на морското дъно в разкошно робство, окована със злато”. “А няма ли начин - казал кралят - да те освободим от ръцете на сирената?” “Има начин - отвърнала Марциела. - Трябва да се изпили тихо веригата и аз ще бъда свободна”. “Почакай до сутринта - казал кралят. - Ще донеса пила и ще те взема при мене в двореца, където ще станеш мое дясно око, зеница на сърцето ми, кристалче в душата ми”.

И след като си подали ръце и се заклели в любов, тя се върнала насеред морето, а той се озовал насред такъв огън, че не можал да намери покой през цялото денонощие.

А когато черноликата Нощ започнала да танцува туба катуба [14] със звездите, кралят излязъл навън и, без да мигне, бродел и бродел, предъвквайки с челюстите на паметта си красотата на Марциела, обсъждайки с мислите си дивните ѝ коси, чудото на устата ѝ, достойните за изумление деяния на нозете ѝ, и като проверил златото на нейната грация с пробния камък на разсъдъка, го оценил на двадесет и четири карата. Той проклинал Нощта, че не бъра и не си отива задно с блестящата си звездна шевица, хулел Слънцето, че се бави от мързел да пристигне в каретата от светлина, за да дари двореца му с въжделеното богатство, да доведе в стаите му златната жила, раждаща бисери, бисерната раковина, даряваща цветя.

И докато плавал по морето на мислите, мислейки за тази, която се намирала в морето, предните отряди на Слънцето вече прокарали пътя, по който трябвало да тръгне на поход начело на своята армия от лъчи. Кралят се облякъл както подобава и заедно с Чомо отишъл на морския бряг, където, виждайки отново Марциела, изпилил веригата от любимото краче, а едновременно с това сложил нова, още по-здрава верига на сърцето си, след което качил до себе си на коня тази, която била яхнала душата му, и препуснал с нея към двореца. И там Марциела била посрещната от събралите се по кралска заповед всички най-прекрасни жени в този страна, които я приветствали и почели като своя господарка.

И когато било организирано брачното тържество, с множество бъчви със смола за осветяване на нощта, кралят заповядал да сложат редом с бъчвите и Трокола, като разплата за коварството, с което искала да унищожи Марциела. След това повикал в двореца си Лучета и предоставил на нея и на Чомо да живеят така, както подобава на богати господа. А Пуча, изгонена от кралството, тръгнала по света да проси, и заради това, че ѝ се досвидяло парче от питката, никога не вкусила през живота си хляб до насита; защото Небето повелява така, че

който няма милост, не получава милост.



1. Става въпрос за куката, която завинтвали на бронята преди рицарски турнири и служела за устойчивост на тежката копие.

2. Манфредония - град в Апулия (през 1620 г., иначе казано - малко преди да бъде написана “Приказка на приказките”, е жестоко обсаден от турската флота); в оригинала: damme е dotte - израз, наподобяващ звук на камбана.

3. В оригинала римуван израз: venneva secrete ре cacciare la sete.

4. Магарето на лекаря в Неапол трябвало да разкарва цял ден стопанина си на визитации, включително и да изкачва стръмните улички по склоновете на хълма Вомеро.

5. Двете растения се използват в традиционната медицина като средства за повръщане и разхлабване.

6. Изображенията на реални или фантастични животни се срещали широко в алхимичната литература.

7. Бележка към превода на Бенедето Кроче: Живакът се използвал като средство за премахване на въшки.

8. Селище в Кампания близо до град Амалфи.

9. Cantus firmus (лат., буквално: твърдо пеене) - мелодия за един от гласовете в многогласен ансамбъл.

10. Игра на думи: vero (истинно) и verga (пръчка, евфемизъм за фалос); testimoni (свидетели) и testicoli (тестиси).

11. Хартиената мелница превръщала в еднородна каша всякакви гнили парцали - основна суровина за производството на хартия. През XVII в. десетки такива мелници, използващи водата на местните планински ручеи, работели в окръг Амалфи, разпространявайки тежка за понасяне миризма.

12. Pasta reale - приготвя се с голяма добавка на смлени бадеми.

13. Венера, майката на Амур, наречен слепец, защото “стреля слепешката”. Базиле прави препратка към поемата на Петрарка “Триумфът на Любовта”.

14. Tubba catubba - танц, на който приписвали източен произход. Изпълнявал се под ритмите на тамбурина с чувствени движения на тялото. Чисто простонароден, даже вулгарен танц

(Следва)

сряда, април 28, 2021

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1973 г. / ФИЗИКА / АЙВЪР ДЖАЙЪВЪР

Айвър Джайъвър (Ivar Giaever)

5 април 1929 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Брайън Джоузефсън и Лео Есаки)

(За експерименталните му открития, свързани с тунелните в полупроводниците и свръхпроводниците.)

Норвежко-американският физик Айвър Джайъвър (на норвежки: Ивар Йавер - бел. П. Н.) е роден в Берген, Норвегия. Учи начално училище в Тотен и средно в Хамар. След като завършва средното училище през 1946 г., работи една година във военен завод, а през 1948 г. постъпва в Норвежкия технологичен институт в Тронхайм и го завършва през 1952 г. с диплома на инженер.механик.

През същата година Джайъвър е призован в армията, където служи една година със звание капрал. След демобилизирането си работи като експерт в Норвежкото патентно бюро. През 1954 г. усложнения с жилището му в Норвегия го карат Джайъвър за Канада, където работи за малко като помощник-архитект, а след това участва като инженер-механик в осъществяването на фундаментална инженерна програма на компанията “Дженерал електрик”. Приз 1956 г. се мести в научно-изследователския център на “Дженерал електрик” в Скънектади (щат Ню Йорк), където се занимава с решаване на проблеми в областта на приложната математика. Именно в Скънектади у Джайъвър се събужда интерес към физиката и през 1956 г. той е приет в група, занимаваща се с изследване на физиката на твърдите тела. По същото време, без да се откъсва от работата, Джайъвър записва аспирантура в Политехническия институт “Ренселиър”.

В “Дженерал електрик” Джайъвър изследва електрическото поведение на преходите, състоящи се от метални контакти, разделени с много тънки изолиращи слоеве. Тази негова дейност има търговски аспект, защото при повечето електрически метални контакти повърхностите им са разделени с тънки изолиращи оксидни слоеве. От гледна точка на класическата физика би трябвало да се очаква, че когато напрежението между двата контакта не е достатъчно голямо, за да могат електроните да преодолеят електрическата бариера, създадена от изолатора, във веригата няма да протича ток, защото няма електрони с енергия, достатъчна за проникване през изолатора. Но квантовата механика, описваща поведението на системите в атомен и субатомен мащаб, предполага, че ако изолиращата пластина е достатъчно тънка, електронът може “да премине като през тунел” през нея и да се окаже от другата страна на бариерата. Японският физик Лео Есаки изобретява диод (така наречения тунелен диод или диод на Есаки), в който електрическите преходи са толкова тънки (дебелината на прехода е около една милиардна част от метъра), че електроните могат да тунелират през тях, придавайки на диода необичайни и полезни електрически свойства.

Без да прекъсва своите изследвания, Джайъвър се запознава в рамките на аспирантската програма с БКШ-теорията за свръхпроводимостта, наречена така в чест на Джон Бардийн, Лион Купър и Джон Робърт Шрифър. В състояние на свръхпроводимост, наблюдавано при някои метали и метални съединения, материалите, ако се охладят под критически температури, близки до нулата, губят напълно съпротивлението си и електрическият ток може да протича в тях без загуби. Критичната температура на материала зависи от химическия състав и структурата му. Бардийн, Купър и Шрифър откриват през 1957 г., че свръхпроводимостта в материала се определя от взаимодействието на двойки електрони, осъществявано с помощта на обмен на атомни трептения (фотони). Тази хипотеза довежда до създаването на БКШ-теорията - основна теория за свръхпроводимостта. Според нея взаимодействието на електроните с атомните трептения в материала създава така наречените забранени енергии на електроните в свръхпроводниците, иначе казано - на електроните в свръхпроводниците не е разрешено да имат такива енергии.

Джайъвър решава да определи експериментално влияе ли наличието на забранени енергии в свръхпроводниците на електрическите свойства на преходния изолатор между нормален метал и свръхпроводник. Той открива, че забранените енергии се наблюдават лесно и могат да бъдат измерени с помощта на разработена от него методика. Това е убедително потвърждение на БКШ-теорията. По-нататъшните изследвания на алуминиеви пластини, разделени само с тънък слой алуминиев оксид, показват, че електрическите свойства на такива преходи позволяват да се получи огромно количество информация за характера на атомните трептения и за поведението на свръхпроводниците. Тази информация едва ли би могла да се получи по друг начин. Тунелният метод на Джайъвър става бързо един от основните способи за наблюдаване и определяне на свойствата на свръхпроводниците.

През 1962 г. Брайън Д. Джоузефсън обобщава идеите на Джайъвър за прехода през изолатор при два свръхпроводника. Джоузефсън предполага, че между два свръхпроводника токът може да тече даже при липса на напрежение между тях, а напрежението, приложено към прехода, предизвиква високочестотен променлив ток (ефекти на Джоузефсън). Теорията на Джоузефсън помага да се създадат необикновено чувствителни детектори за изменението на магнитното поле и на електрическото напрежение. Устрайствата, основаващи се на използването на ефектите на Джоузефсън, намират приложение при създаването на бързо действащи логически вериги с нисък разход на енергия в компютрите. През 1964 г. Джайъвър получава докторска степен и гражданство на Съединените щати.

Като получава стипендия “Гугенхайм”, Джайъвър прекарва 1970 г. в Кеймбриджкия университет, където изучава биофизика, а след това се връща в “Дженерал електрик”. Тема на следващите му изследвания са свойствата на клетъчните мембрани и поведението на протеиновите молекули върху твърди повърхности. Последната му работа по имунология е изпълнена в компанията “Дженерал електрик” и в Медицинския център в Олбани.

През 1952 г. Джайъвър се жени за Ингер Скрамстад, семейството има четири деца. Голям любител на игрите и спортните развлечения на открито, Джайъвър играе тенис, обича разходките, пътешествията, ските, ветроходството и уиндсърфинга.

През 1965 г. Джайъвър е удостоен с наградата Оливър Бъкли на Американското физическо дружество. Той е член на Националната академия на науките на САЩ, на Института на инженерите електротехници и електроници, на Норвежката академия на науките, на Биофизичното дружество и на Американското физично дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов



вторник, април 27, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / КОНКУРЕНТЪТ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

КОНКУРЕНТЪТ

В един прекрасен момент, когато Йоан проповядвал в Ефес, се появил негов езически конкурент. Ние не знаем кога се е случило това печално произшествие, защото този епизод се е запазил отделно само в латинския вариант на “Деянията”, но във всеки случай по това време Йоан бил вече знаменит. Някой си Стратокъл, аскет и киник, приобщил към своята философия двама млади богаташи, Атик и Евгений. Подбудени от него, двамата богати мъже продали цялото си имущество за два огромни бисера и ги строшили публично пред очите на целия град.

Тук трябва да отбележим, че тъй като в древността не можели да шлифоват скъпоценните камъни, бисерите с идеалната им кръгла форма се смятали за най-скъпи и заемали в таблицата на ранговете това място, което сега е отредено за брилянтите.

Апостол Йоан, който покръствал магистрати и побеждавал жреци, не можел да подмине предизвикателството, хвърлено от философа. Пред очите на тълпата той възсъздал от праха строшените бисери и обяснил на Атик и Евгений, че християнското учение е много по-добро: според него имуществото не трябва да се унищожава, а да се дава на Йоан, който да го раздава на бедните.

След това чудо двамата млади богаташи и езическият философ приели вярата на Йоан. Имуществото им било продадено, парите били раздадени и “голямо множество от вярващи се присъединило към апостола” [1].

Уви, дяволът, “господарят на тези, които обичат този свят”, не се успокоил с това. Веднъж, като отишли в Пергам, двамата бивши богаташи, Атик и Евгений, босоноги и с окъсани дрехи, видели слугите си в сребро и коприна да славят земния свят. “Сърцето им беше пронизано от стрелата на дявола” [2]. Те сметнали отказа си от богатството за прибързан и неправилен.

Тогава Йоан решил да им преподаде нагледен урок. Той им казал да донесат съчки от гората и камъчета от местния плаж и веднага, не по-зле от Воланд на сцената на театър “Вариете”, превърнал съчките в златни слитъци, а камъчетата - в скъпоценни камъни.

Той дал с презрение тези тленни дрънкулки на своите ученици.

“Този, който обича парите, е служител на Мамон, а Мамон е името на дявола, който царува над плътската изгода и е стопанин на тези, които обичат този свят” - казал Йоан [3].

Трудно е да кажем дали тези думи са убедили двамата млади мъже, смутени от Сатаната, но Йоан имал под ръка и нещо друго, по-добро от думите.

Работата е там, че точно в този момент донесли при апостол Йоан един мъртъв юноша. Йоан го върнал към живота и възкръсналият разказал веднага на изумените Атик и Евгений, че видял след своята смърт как ангелите плачат, а Сатаната се радва на тяхното падение.

При това несъмнено свидетелство Атик и Евгений паднали в краката на Йоан, молейки го да превърне златото и скъпоценните камъни отново в клонки и камъчетата.

Така триумфът на Йоан над всичките аспекти на античната цивилизация бил пълен. Той покръстил езичниците в езическия им театър; той разрушил храма; и надминал всички езически философи.

БЕЛЕЖКИ

1. Acts of John, Lat, XV // Acts of John, The Apocryphal New Testament: A Collection of Apocryphal Christian Literature in an English / Translation by J. K. Elliott (Editor), Oxford University Press, USA; Second Revised Edition, 1994.

2. Acts of John, XV, ibid.

3. Acts of John, XV, ibid.

(Следва)

понеделник, април 26, 2021

НИКИТА МИХАЛКОВ И НОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА “ОСКАР”

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

”Някакво нравствено безумие е обхванало света. Може би не би трябвало да казвам това, защото имам “Оскар” (за “Уморени от слънцето”, 1995 година) и бях щастлив, когато го получих, но когато разбирам, че за да претендираш, условно казано, за “Оскар”, трябва да спазваш такива правила... Съветската цензура беше детска работа пред това” - казва режисьорът Никита Михалков.

Той допълва, че не е готов да спазва новите правила, само и само за да получи награда.

Каква е важно да знаем:

През септември миналата година американската киноакадемия обяви, че филмите, които претендират за наградата “Оскар” в категорията “Най-добър филм”, поне частично трябва да спазват нови правила. Те влизат в сила през 1924 година.

--- най-малко един от главните или важните второстепенни герои трябва да е с азиатски, афроамерикански или азиатски произход;

--- не по-малко от 30 процента второстепенни актьори трябва да бъдат жени, представители на етническите малцинства, на ЛГБТ обществата или хора с особености във физическото или менталното развитие;

--- главната сюжетна линия на филма трябва да бъде свързана с една от изброените групи;

--- представители на тези групи трябва да са минимум една трета от филмовия екип и да се намират на всички равнища, включително и сред стажантите. Те трябва да заемат поне две от творческите ръководни длъжности.

Бележка на Павел Николов: Абсолютно съм съгласен с Никита Михалков - това е пълно левашко безумие.

неделя, април 25, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / Т. КОВАЧОВ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 392

Т. Ковачов до Панайот Хитов

Турну Мъгуреле,16 септември 1869 г.

Любезни мой бр[ате] П. X.

Последното ви от 10. този месец [писмо] радостно приех и съдържанието му добре проумях. За чудо ми е - две мои писма как не сте приели, едното чрез пощата, а друго чрез Йоца Стаменкович, който тръгна за в града ви. Известявам ви, че Д. Косовец пристигна и го изпратих благополучно за в... Също ще се старая и за П. според заповедта ви; моля ви, кой ви е писал от града ни според както явихте. Бележете ни го, да му отговоря от страната ви.

Известявам ви, че Васил Плевненеца го хванаха и обраха на врачанския манастир. В. Левски премина коненик и замина за големото село, като се върне, ще се разговорим подробно... Ф. Т. с Василя Карловеца се върнаха през Цариград в Одеса.

Запрените в Диарбекир ще ги пуснат. С Янко не съм се виждал с време.

Пантилей дохожда тук и отиде за Бикет.

Д. Косовица, като пристигне до г-н Николаке [1], ще ви яви.

Като ви поздравя сърдечно и целуна братски, ожидавам сладкия ви отговор. Поздравете, моля ви, приятелите от страната ни.

Брат ви Т. Ковачов

[Приписка]

Бачо Панайоте!

Поздравленията ви чрез господин Т. Ковачов с радост приемам. На препоръчаните ви младежи според силата си помогнахме. Господин Банков е далече от нас, близо една година не съм го виждал. Радвам се на вашето постоянство и ви моля да бъдете хладнокръвни и да не слушате хорските празни хорати [приказки], но като дойде времето, тогава то ще покаже кой е верен на Отечеството и кой е предател. Самото Свето писание казва: конец дело украсява.

Поздравете, моля, г-н Коста Лазаров и г-н Анастас Йорганджията и всички приятели. Поздравете още г-н Илича, нашият благодетел.

Поздравления имате от г-н Мишайков, той е юнак. Сладко ви поздравявам и съм

Ваш завинаги Тома Панталеев

Поздравява ви и Даскала Троеница [2].

Н.Б.II.А., п. 67. № 9096

Арх. т. I, № 24, стр. 337

БЕЛЕЖКИ

1. Балкански.

2. Д. Икономов, автор на плана за обсебване на парахода „Радецки” от Хр. Ботев в 1876 г.

(Следва)

събота, април 24, 2021

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1973 г. / ФИЗИКА / ЛЕО ЕСАКИ

Лео Есаки (江崎玲於奈)

12 март 1925 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Брайън Джоузефсън и Айвър Джайъвър)

(За експерименталните му открития, свързани с тунелните преходи в полупроводниците и свръхпроводниците.)

Японският физик Лео Есаки е роден в Осака, в семейството на архитекта Соиширо Есаки и Ниеко Ито. Учи в Токийския университет и след завършването му през 1947 г. получава степента магистър на науките. Като работи няколко месеца в корпорацията “Кобе Когио”, през 1956 г. се мести в корпорацията “Сони” в Токио, където оглавява малка изследователска група. Едновременно продължава работата над своята дисертация.

Класическата физика твърди, че в електрическа верига, прекъсната от изолатор, не протича ток. Квантовата физика допуска малко по-друга ситуация: ако изолаторът е достатъчно малък, електроните могат “да преминават като в тунел” през него. Подобен подбариерен преход протича, защото положението на електрона не може да бъде определено абсолютно точно и следователно винаги има известна вероятност един електрон да се появи от другата страна на изолатора. Колкото по-тънък е изолаторът, толкова по-голяма е вероятността за тунелен преход. Макар че този ефект е предсказан още в началото на 30-те години, към средата на 50-те години още не е доказан експериментално.

Работейки над докторската си дисертация, Есаки решава да провери със силите на своята експериментална група ефекта тунелен преход в полупроводниците. Полупроводници се наричат такива материали като силиция и германия. Броят на носителите на ток в тях е относително малък и в определени предели той може да бъде регулиран, като се променя по съответен начин концентрацията на примесите.

Есаки и неговите колеги работят със свързани диоди, в които съседните полупроводникови зони са легирани с електрически активни примеси, противоположни по полярност. Диодът пропуска свободно ток в едно направление, а съединението е бариера, която не го пропуска обратно. Бариерата се образува, когато се обединява съдържанието на носителите на заряда близо до прехода. При увеличаване на концентрацията на примесите ширината на свързаната област намалява. Групата на Есаки успява да създаде диоди с много високи концентрации на примесите. Те са с необичайно тънки преходи и висока вероятност за тунелно преминаване. Есаки доказва, че електрическите характеристики на такива диоди съвпадат с представите на квантовата механика.

Изследвайки свойствата на подобни диоди, Есаки открива, че при някои от тях волтамперната характеристика (зависимостта на тока от напрежението) изглежда “странно”. Ако тунелните токове в диодите са големи, съпротивлението на диодите става отрицателно и напрежението на диода пада при увеличаване на тока (В обикновения резистор токът е пропорционален на напрежението). Верига с подобно отрицателно съпротивление може да предизвиква високочестотни колебания. Есаки разработва диоди с още по-голяма концентрация на примесите и значително по-високи (по абсолютна величина) отрицателни съпротивления. Подобни тунелни диоди (диоди на Есаки) започват да се използват за генериране и детектиране на високочестотни сигнали веднага след създаването на първите им образци през 1957 г. Ефектът тунелен преход помага да се разберат свойствата и поведението на полупроводниците и свръхпорводниците. Есаки представя докторската си дисертация за тунелните явления при полупроводниците в Токийския университет и през 1959 г. получава степента доктор на науките.

През следващата година Есаки става сътрудник в изследователските лаборатории на корпорацията IBM в САЩ, където изследва физиката на полупроводниците. През 1965 г. е приет за член на IBM, което означава, че достига висше положение в научната йерархия на фирмата. Работейки в IBM, Есаки пристъпва към пионерски проучвания на полупроводниковите свръхрешетки. Както показват експериментите, свръхрешетките имат такива физически свойства, че се оказват идеално средство за разбиране на ефектите във физиката на твърдото тяло. Те позволяват да се създадат бързодействащи компютърни схеми с по-ниска консумация на енергия от разпространените силициеви.

Работейки в САЩ, Есаки запазва японското си поданство. През 1959 г. се жени за Мисако Араки, семейството има две дъщери и един син.

Есаки е член на Японската академия, на Американската академия на науките и изкуствата и чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ. От 1967 г. е директор на IBM. Удостоен е с почетни степени от японското училище “Досида” и Политехническия университет в Мадрид. Носител е на наградата Морис Н. Либман на Института на радиоинженерите (1961 г.), на медала Стюарт Балантайн на инситтуат “Франклин” (1961 г.) и на японския Орден на културата (1974 г.).

Превод от руски: Павел Б. Николов



петък, април 23, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН

Един от най-ранните християнски паметници, “Дидахе”, твърди, че апостолът може да остане на едно място само три дена. Ако остане повече, е лъжеапостол. Това извънредно практично правило усложнявало много залавянето на даден християнски проповедник и подчертавало заобикалящия го тайнствен воал: истина е, че минаващият пътьом гоис можел винаги да разкаже как съвсем наскоро е възкресил покойник в някой друг град.

Йоан следва изцяло това правило и странства непрекъснато по Азия, посещавайки ту Милет, ту Пергам, ту Лаодикея. Веднъж по пътя си възкресява един баща, убит от сина си за това, че искал да попречи на престъпната му страст. Убиецът се разкайва и става вярващ (думата “християнин” в “Деянията на Йоан” не се употребява нито един път) и даже си отрязва детеродните органи, което предизвиква упреците на Йоан. Йоан обяснява, че лошата мисъл да се превърне в евнух е вложена в сърцето на юношата от същия Сатана, който му е внушил да убие баща си, и казва, че коренът на греха не се намира във физическия орган, с който хората грешат, а в греховните мисли, които движат този орган.

Изобщо, всички чудеса, извършени от Йоан, се представят в “Деянията” като победа над Сатаната. Даже изобилието от болни жени в Ефес е според “Деянията” дело на Сатаната (Деяния на Йоан, 30:5).

И там, по време на това пътешествие, става нещо удивително, което показва властта на Йоан не само над живота и смъртта, но и над целия животински свят: той и спътниците му спират в един хан, гъмжащ от дървеници, и Йоан, на когото дървениците особено досаждат, им нарежда да излязат навън и да чакат пред прага. Спътниците му прекарват нощта спокойно, а на сутринта, когато излизат, виждат с изумление дървениците, построени до прага в една редица: бедните животинчета не се решават да нарушат заповедта на апостола и чакат да снеме заклинанието (Деяния на Йоан, 60–61).

БЕЛЕЖКИ

четвъртък, април 22, 2021

В КОЙ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН СА СЕ КРЪСТОСАЛИ НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ И САПИЕНСИТЕ?

ИЗТОЧНИК: EL PAIS

ПРЕВОД ОТ ИСПАНСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Отговорът на въпроса е изцяло свързан с настоящето, защото на 7 април бяха публикувани две статии, които несъмнено разшириха и промениха нашите представи за кръстосването на неандерталците и сапиенсите. До скоро, опирайки се на данните от археологията и от генетичните изследвания, ние мислихме, че неандерталците и сапиенсите са се кръстосали в района на Близкия Изток.

От около десет години знаем, че неандерталците и сапиенсите са се срещнали и хиблидизирали - иначе казано, имали са потомство, носещо ДНК и на двата вида - и че може би първата междувидова среща е станала преди около 100 000 години. Преди това имаше няколко хипотези за възможна хибридизация, но методологията, използвана в генетиката, не позволяваше да бъдат направяни сериозни уточнения. Само след пълното генетично секвениране на неандерталските останки в обекти като Сидрон (Астурия), Виндия (Хърватия) и Мезмайская (Русия) можа да се направи сравнение със сапиенсите и приемствеността между двата вида беше потвърдена: днешните хора носят между 1% и 4% неандерталска ДНК в гените си. Намирането на човешки вкаменелости в находището Денисова (Алтай, Сибир, Русия) през 2010 година разкри, че още един човешки вид е живял едновременно с останалите два в Европа и Централна Азия.

Напредъкът по възстановяването на ДНК на тези три вида отива все по-далече. През 2018 година беше публикувано съобщение за открити останки на момиче, дъщеря на неандерталка и денисов човек; през 2020 година бяха публикувани резултати от изследване на хибридизацията между сапиенсите и неандерталците, а от 7 април имаме нови научни публикации за ДНК на човешките останки в обектите Бачо Киро (Бългърия) и Злати кун (Чехия). Тази последна работа сочи, че хибридизацията между сапиенсите и ниендерталците е настъпила преди шест или седем предишни поколения от времето на откритите останки. Оттам следва изводът, че контактът между двата вида е бил напълно възможен с пристигането на първите сапиенси в днешна Европа и че според новите открития е започнал преди поне 50 000 години.

Дълго време, през което технологиите не позволяваха да усъвършенстваме генетичната гледна точка, разчитахме на изследването на материалната култура: какви инструменти е имало, какви са били хабитатните структури и формите на съществуване. Литичните оръдия на труда (материалната култура) бяха преди всичко таксономичвият инструмент, който, когато няма датиране, може да ни помогне да определим към кой хронокулткурен период евентуално принадлежи дадено място. И е вярно: отпреди доста време, особено хората, които работят на неандерталските обекти, посочиха, че начинът на живот на неандерталците и сапиенсите е бил много сходен, ако не и почти еквивалентен. А в Близкия Изток бяха открити места с материална култура на неаденталци, свързани със сапиенси, и на сапиенси, свързани с неандерталци, което вече показва възможна хибридизация или поне съвместно съществуване.

С новите открития и особено с усъвършенстваното изследване на начините на съществуване, на материалната култура, на генетиката и на датирането става все по-разбираемо, че както в областта на хибридизацията, така и в културно отношение има смесване между двата вида. Ясно е, че първите сапиенси, и това е новото в неотдавнашните публикации, за които стана въпрос в началото, са дошли в Европа и са се смесили с неандерталците, но не са оцелели, а неандерталците са продължили да се предвижват по целия европейски континент и са изчезнали, според най-новите находки, преди около 30 000 години в южната част на Иберийския полуостров, в Гибралтар и Португалия, при което нови популации сапиенси са дошли отново на континента. Ако трябва да се отговори накратко на въпроса, пътищата на неандерталците и сапиенсите са се кръстосали в Близкия Изток, в Централна Азия, а също така и в Европа. И хибридизацията между видовете е била по-засегната от културния обмен, особено когато говорим за литичните оръдия на труда. Плюс това, а то е много важно, имаме доказателство, че хибридизацията е била доста по-честа, отколкото се смяташе преди няколко години.

сряда, април 21, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / Т. КОВАЧОВ ДО П. ХИТОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 391

Т. Ковачов до П. Хитов

Турну Мъгуреле, 5 септември 1869 г.

Любезни мой П.

Откакто съм лишен без ваше [писмо], честно ви моля - причината коя е.

Желая ви благополучно. За мен не се съмнявай.

Известявам ви, че Васил Плевненица го хванаха и обраха на врачанския манастир.

Левски дойде от панаира. Питах го за добитъка, твърде е слаб, няма цена и ще го презимува за напролет да го харчи, според неговото мнение. Пространно не можах да се разговоря. Идеше от големото село, отиде през Александрия за големото село. За връщането му не зная кога и откъде ще се върне.

Тотю е с Василя в Одеса. Тома, Петр и Мешайков ви поздравяват.

Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, ожидавам сладкия ви отговор.

Пр. и брат ви Т. К. Ходжа

Н.Б.II.А., п. 67. № 9094

Арх. т. I, № 22, стр. 335

(Следва)

вторник, април 20, 2021

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1973 г. / ФИЗИКА / БРАЙЪН ДЖОУЗЕФСЪН

Брайън Джоузефсън (Brian Josephson)

4 януари 1940 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Лео Есаки и Айвър Джайъвър)

(За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефекти на Джоузефсън.)

Уелският физик Брайън Дейвид Джоузефсън е роден в Кардиф в семейството на Ейбрахам и Мими Джоузефсън. Като завършва местно средно училище, той постъпва в колежа “Тринити” към Кеймбриджкия университет и го завършва през 1960 г. със степента бакалавър. В същия колеж получава степента магистър и доктор на науките (1964 г.). От 1962 до 1969 г. е младши научен сътрудник в колежа “Тринити”.

Джоузефсън става известен за първи път, когато, още през студентските си години (1960 г.), обръща внимание на това, че всички изследователи, които прилагат ефекта на Мьосбауер (наречен на името на Рудолф Л. Мьосбауер) за измерване на гравитационното червено отместване на гама-излъчването (което може да се разглежда като светлина, притежаваща висока енергия), са пропуснали да забележат основния източник на грешки в своите експерименти. Общата теория за относителността на Айнщайн посочва, че движението на фотоните (по-специално на фотоните на гама-излъчването) в гравитационно поле се съпътства от промяна на тяхната енергия. Експериментаторите се опитват да измерят изменението на дължината на вълната на гама-излъчването, разпространяващо се отдолу нагоре и отгоре надолу. Джоузефсън забелязва, че разликата между температурата на източника и детектора на гама-излъчването само с 1°С води до изместване на дължината на вълната до величина, приблизително равна на тази, която експериментаторите се опитват да измерят. Откритието на Джоузефсън кара учените да повторят своите изследвания при строг контрол върху температурата на най-важните части на измерващите прибори.

Около 1962 г. Джоузефсън започва да проучва свръхпроводимостта - явление, състоящо се в това, че при охлаждане на веществата до температура под дадена критична температура електрическото им съпротивление пада до нула. Малко преди това Айвър Джайъвър, който работи в компанията “Дженерал електрик”, открива, че ако електрическият контакт се осъществява между свръхпроводим материал и нормален метал с много тънка прослойка изолатор, разделящ двата проводника, неговите електрически свойства ще позволят да се получи информация за свойствата на свръхпроводника. През 1962 г. Джоузефсън изчислява теоретично поведението на аналогичен контакт между два свръхпроводника. Той открива, че токът може да протича през изолатора и при отсъствие на разлика в потенциалите между двата проводника (стационарен ефект на Джоузефсън). Това е резултат, който е съвсем неочакван и не се съгласува с класическите физични модели. Джоузефсън предполага също така, че ако към контакта се приложи разлика в потенциалите, през него ще премине осцилиращ ток с честота, зависеща само от големината на приложеното напрежение (нестационарен ефект на Джоузефсън). Двата ефекта са много чувствителни към магнитното поле в контактната област. Тези явления са потвърдени скоро и експериментално и техните свойства се оказват напълно съвместими с теорията на Джоузефсън. Нещо повече, много експериментатори, използвайки методиката на Джайъвър, наблюдават и преди това ефектите на Джоузефсън, но ги отхвърлят като “шумове”.

Откриването на ефектите на Джоузефсън оказва съществено влияние върху съвременната физика. Те допринасят за създаването на принципно нов квантов стандарт на напрежението, използван днес в много национални бюра по стандарта. Съединявайки в затворена верига два джоузевсънови контакта, експериментаторите конструират необичайно чувствителни датчици за магнитни полета. Тези устройства, наречени скуиди (от англ. SQUID - свръхпроводящо квантово интерференционно устройство), са най-чувствителните от известните ни днес магнитни детектори. Те се използват за измерване на магнитните полета на живите организми, за съставяне на магнитни карти и за детектиране на обекти, скрити под някаква повърхност. Въз основа на ефектите на Джоузефсън са изработени и чувствителни детектори за много слаби промени на напрежението. Многообещаващи перспективи очертава също така използването на възли, в основата на които са поставени ефектите на Джоузефсън, за елементи на бързодействащи компютърни вериги с много ниско използване на енергия.

През 1969 г. Джоузефсън става старши научен сътрудник в Кеймбриджкия университет. През 1966-1967 г. е гостуващ професор в университета на щата Илинойс. От 1967 до 1972 г. е заместник-директор по научните изследвания в Кеймбридж. От 1972 да 1974 г. е преподавател, а от 1974 г. - професор по физика в Кеймбриджкия университет.

През следващите години Джоузефсън продължава да се занимава с изследване на свръхпорводимостта и критичните явления, възникващи в системи, близки до точките на прехода, например критичната точка на водата (при която изчезва разликата между течната и газовата фаза) и аналогични преходи между свръхпроводящи и нормални състояния в системи, в които подобни преходи са възможни. В края на 60-те години Джоузефсън проявява интерес към проблемите на разума и интелекта. В началото на 70-те започва да се занимава с трансцедентална медитация. Джоузефсън се надява, че ще успее да синтезира съвременната физика и математика, от една страна, и теорията за интелекта, развивана от духовния лидер Махариши Махеш Йоги, от друга. Той оставя своите изследвания в областта на физиката, за да се посвети изцяло на трансцеденталната медитация и на менталната теория. Коментирайки своето решение, Джоузефсън заявява: “Избирам доста нетрадиционен теоретичен подход към явленията на интелекта, защото съм убеден, че най-фундаменталните понятия, отнасящи се до него, са открити още в древността... А по-специално в своите изследвания се основавам до значителна степен на формулировките, които съм заимствал от многобройните лекции на Махариши Махеш Йоги. Надявам се, че полезността и правилността на развиваните от него представи ще бъдат потвърдени с помощта на компютърното моделиране”.

През 1876 г. Джоузефсън се жени за Керъл Ан Оливър. Семейството има дащеря. Свободното си време Джоузефсън прекарва в туризъм, в занимания с астрономия, състезания с кънки и фотография.

Сред всичките други награди Джоузефсън е удостоен с наградата “За успехи в науката” на Американската изследователска корпорация (1969 г.) и с медала Хюз на Лондонското кралско дружество (1972 г.). Той е член на Лондонското кралско дружество. Чуждестранен член е на американския Институт на инженерите по електротехника и електроника и на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов



понеделник, април 19, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

“ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”

И така, ако се вярва на “Деянията на Йоан”, християнската община в Ефес е основана от апостол Йоан.

Това съобщение изглежда малко удивително, защото, според каноничните “Деяния на апостолите”, християнската община в Ефес е основана от апостол Павел, а не от някакъв Йоан.

“Деяния на апостолите” съобщават, че апостол Павел пристигнал в Ефес с кораб от Коринт и проповядвал там в синагогата, а след това, когато го изгонили от нея някакви злословещи юдеи, се преместил в училището на някой си Тиран (Деяния, 19:9).

Проповедите на Павел, ако се вярва на “Деянията на апостолите”, имали огромен успех и още по-голям успех му донесли чудодейните изцеления.

“Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници в Азия чуха Господното слово. Чрез ръцете на Павел Бог извърши необикновени чудеса. Някои хора отнасяха със себе си кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха. Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това” (Деяния, 19:10–14).

И така, авторът на каноничните “Деяния на апостолите”, който е ученик на Павел, твърди категорично, че общината в Ефес е основана именно от Павел. Неговата слава гърмяла по цяла Азия и към неговите одежди се докосвали болните, за да се излекуват. Той бил знаменит и влиятелен. Той вършел чудеса. Негови приятели били “азийските началници”, иначе казано - влиятелните градски магистрати (Деяния, 19:31).

А дори и да имало някакви юдеи, синове на първосвещеника, които също ходели при болните с името на Исус, те претърпели катастрофален неуспех: един обзет от бесове човек се нахвърлил върху тях, набил ги и ги изгонил от дома си с думите: “Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“ (Деяния, 19:15).

А авторът на “Деянията на Йоан” твърди категорично друго нещо: общината в Ефес е основана именно от Йоан, любимия ученик на Исус, който носел, според уверенията на неговия приемник Поликрат, пенталон на първосвещеник.

Той възкресявал мъртви с името на Исус, от когото се страхували архонтите и земните владетели. До неговата одежда се докосвали вярващите, за да се изцелят. Те “падали в нозете му и слагали ръцете му на главата си, и ги целували, и били изцелени от докосването на одеждите на светия апостол” (Деяния на Йоан, 62:2).

Той имал приятели сред градските власти: преторът Ликомид, след това Андроник, и “Клеобий, един много богат човек” от Милет (Деяния на Йоан, 18:1).

Иначе казано, “Деянията на Йоан” категорично не са съгласни с историята за произхода на християнската община в Ефес, както е описана в “Деянията на апостолите”.

Градският театър и храмът на Артемида в Ефес също играят голяма роля в “Деянията на апостолите”. Но те се споменават в много по-минорен контекст.

Според “Деянията на апостолите” ефеският театър бил основна сцена на “метежа срещу Пътя” (Деяния, 19:23).

Майсторът на сребърни изделия Димитри, който се препитавал, като правел сребърни фигурки на Ефеския храм, се уплашил, че успехите на апостол Павел ще го оставят без работа и, както знаем от по-нататъшната история на Ефес, бил напълно прав. Той вдигнал срещу Павел подобните на него занаятчии. Те хванали Гай и Аристарх, спътниците на Павел, и ги завлекли в театъра (θέατρον) (Деяния, 19:29).

Обезумялата тълпа викала два часа: “Велика е Артемида Ефеска”. Като чул за безредиците, Паевл побързал да се скрие. “Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра” (Деяния, 19:31).

В края на краищата властите притиснали развълнувалия се народ, заставайки всъщност на страната на Павел. Те заявили, че странстващите проповедници на Христос не са направили нищо: “нито са ограбили храма, нито са похулили нашата богиня” (Деяния, 19:37) и като заплашили тълпата с обвинение в метеж, препоръчали на обидените да се обърнат към съда.

“Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули – нека кажат обвиненията си пред съда” (Деяния, 19:38).

И така, “Деянията на апостолите” и “Деянията на Йоан” отново си противоречат категорично. Съгласни са само с едно: през 40-те или 50-те години в Ефес е станала голяма разправия с християните и то точно в ефеския театър.

Според “Деянията на апостолите” Павел, чиято слава гърмяла по цяла Азия, избягал от театъра, като кой знае защо не използвал благоприятния случай да покаже на всички наоколо силата на Исус.

Според “Деянията на Йоан” всичко било обратно - апостол Йоан, любимият ученик на Христос, с петалона на първосвещеник, показал тази сила.

Как да си обясним това противоречие?

Разумното предположение се състои в това, че, когато били написани “Деянията на Йоан”, в Ефес е имало две различни християнски общини. Едната е била основана от апостол Павел. Другата - от апостол Йоан. Двете общини са се намирали в категорично разногласие помежду си.

Член на общината, основана от Йоан, прочел “Деянията на апостолите”, написани малко по-рано, през 80-те години, и се възмутил: не беше така!

За това кой е истинският автор на “Деянията на апостолите” и какво отношение би могъл да има към Ефес, ще поговорим много по-късно и в друга книга. А сега да се върнем към нашия текст.

(Следва)

неделя, април 18, 2021

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ЧЕТВЪРТИ / ЗАБАВА ШЕСТА / „ТРИТЕ КОРОНИ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ

ТРИТЕ КОРОНИ

(LE TRE CORONE)

Шеста забава от четвъртия ден

ВИХЪР ОТНАСЯ МАРКЕТА В ДОМА НА ЕДНА ОРКА, ОТКЪДЕТО ТЯ, ОСКЪРБЕНА СЛЕД МНОГО ТРУД, СИ ЗАМИНАВА, ПРЕОБЛЕЧЕНА В МЪЖКИ ДРЕХИ. ПОД ОБЛИКА НА ЮНОША ПОПАДА В КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ, КЪДЕТО КРАЛИЦАТА СЕ ВЛЮБВА В НЕЯ И КАТО НЕ ПОЛУЧАВА ВЗАИМНОСТ, Я ОБВИНЯВА ПРЕД КРАЛЯ В ОПИТ ДА ПОСЕГНЕ НА ЧЕСТТА Ѝ. ОСЪДЕНА ДА БЪДЕ ОБЕСЕНА, МАРКЕТА СЕ ИЗБАВЯ ОТ СМЪРТТА С ВЪЛШЕБНАТА СИЛА НА ПРЪСТЕНА, ПОДАРЕН Ѝ ОТ ОРКАТА, И СЛЕД СМЪРТТА НА СВОЯТА ОБВИНИТЕЛКА СТАВА КРАЛИЦА.

Приказката на Попа харесала на всички безмерно; те били радостни от добрия изход на случката с Порциела, но не се намерил нито един желаещ да ѝ завижда; защото, преди да достигне до сана на кралица, едва не загубила сана на жив човек. Тогава Антонела, виждайки как нещастията на Порциела развълнували принца и принцесата и желаейки да им повдигне малко духа, започнала така:

- Истината, господари мои, излиза винаги като масло на повърхността, а лъжата е огън, който не може да бъде скрит; тя е като ново модерно оръжие, което убива самия стрелец; и не напразно наричат измамник този, който не държи на думата си, защото измамата изгаря не само всичките добродетели и блага, които човекът носи в гърдите си, но и самата обвивка [1], в която се пазят, а с това ще се съгласите веднага, щом чуете моята приказка.

Живял някога един крал на Валете Скуосе [2], който нямал деца и по всяко време, и на всяко място говорел: “О, Небе, изпрати ми наследник на престола, за да не се прекъсне родът ми!” Но веднъж, когато се разхождал в градината, обзет от тази дълбока душевна скръб, той произнесъл същите думи думи и чул внезапно как от листата му отговорил глас:

Дъщеря ли искаш, надалеч да свърши,

или син желаеш, за да те довърши?

Смутен от това предложение, кралят недоумявал какво да избере. За да се допита до най-мъдрите си придворни, той се върнал веднага в двореца и тозчас повикал своите съветници, като им наредил да обмислят въпроса. Едни отвърнали, че е по-добре да се цени честта повече от живота; други, напротив, че животът, съществено благо, е по-скъп от честа, която не е повече от външно украшение. Първите твърдили, че да си загубиш живота не е кой знае какво нещо, защото той изтича като вода, а богатствата - подпорите на живота - се постигат само със стъкленото колело на Фортуна [3]; трябва обаче да се пази честта - вечно достояние, което води по пътя на славата и се изписва върху скрижалите. А вторите още по-упорито доказвали, че трябва да се мисли преди всичко за живота, заради който хората създават потомство, сбират имущество, поддържат величието на дома; и тъй като честта не е нищо друго освен хорско мнение за добродетелите, загубата на една дъщеря поради някакъв удар на съдбата няма да постави под съмнение добродетелта на бащата и няма да опетни честта на дома му.

Намерили се обаче и такива, които казали, че честта не е скрита в женската рокля и че добрият господар трябва да се грижи повече за благото на народа, отколкото за своите интереси; избягалата дъщеря ще донесе на бащиния дом само краткотраен срам, а злият син ще подпали и дома, и държавата. И затова, ако кралят иска деца и му предлагат избор, нека избере да има дъщеря, за да не излага на опасност живота си и мира в страната.

Тази мисъл се сторила на краля най-убедителна; той отишъл обратно в градината, където повторил отново това, което казал преди, а когато чул същия отговор, казал веднага: “Дъщеря! Дъщеря!” И като се върнал у дома, вечерта - когато Слънцето кани часовете на деня да отидат и да погледат забавната суетня на Антиподите - легнал с жена си в постелята и след девет месеца вече имал чудесна дъщеря. Но от първите дни на момичето започнали да го пазят в укрепен и добре охраняван дворец, не пропускайки никакви мерки, за да предотвратят печалната му участ, като освен това го възпитавали усърдно в достойнствата, подобаващи на една принцеса. А когато дъщерята поотраснала, без да се бавят, започнали преговори да я омъжат за краля на Перде Сино [4].

Но едва я сватосали, в същия миг, когато девойката напускала дома си (откъдето нито един път още не била излизала), за да отиде при своя жених, завъртял се силен вихър, който я вдигнал нагоре и я отнесъл от погледа. Като я пренесъл по въздуха, вихърът я спуснал пред дома на една орка, посред някаква гора, която записала Слънцето в списъка на вредителите, защото убило отровния Питон [5].

Там Маркета (така се казвала принцесата) срещнала една старица, която орката оставил да пази къщата, и тя ѝ казала: “Ох, бедната ми, тук ли намери да попаднеш? Горко ти: като се върне орката, стопанката на тази къща, и три торнезе не би струвала кожата ти, защото за нея няма по-вкусна храна от човешкото месо; моят живот е в безопасност, докато се нуждае от мене, пък и нейните зъби се гнусят от мизерната ми плът, измъчена от припадъци, пристъпи, дрисъци и диарии. Но знаеш ли какво ще направим? Ето ти ключовете от къщата: влез вътре, подреди стаите, изчисти всичко, а когато дойде орката, се скрий да не те види, а аз ще ти нося храна. Пък след това - кой знае? По милостта на Небето времето върши велики дела. Накратко, с разум и търпение даже морето да преплаваш, в буря няма да попаднеш”.

Неволята учи, затова Маркета взела ключовете, влязла в жилището на орката и хващайки най-напред метлата, изчистила и измила така пода, че върху него можело да се ядат макарони. След това, като взела парче сланина, натъркала всички пейки, маси и орехови сандъци до такъв блясък, че ставали да се използват за огледало. И едва успяла да оправи постелята, когато чула стъпките на върналата се орка и се скрила в бъчвата, където държали зърното.

Орката, като намерила в къщата необичаен ред, се зарадвала, извикала старицата и попитала: “Кой подреди тук така приятно за окото?” А когато старицата казала, че тя е направила това, орката отвърнала: “Когато слугите правят повече, отколкото господарите искат, или са ги излъгали с нещо, или искат да ги излъжат. Но да сложим шушулка в дупката [6]; поработила си отлично, значи ти се полага по-лакомо късче”.

Като казала това, орката седнала да обядва, след което заминала отново някъде и, когато се върнала, открила в дома си поредните новости: всичката паяжина под тавана била изметена, всичките медни тигани и съдове, лъснати до блясък, били окачени по стената, всичкото мръсно бельо, изварено на огъня, сияело с ослепителна белота. Като изпаднала в неописуем възторг, орката обсипала старицата с хиляди похвали, казвайки ѝ: “Нека те дари Небето с велики дарове, госпожо моя Пентароза, та век да цъфтиш и да не увехнеш: така радваш сърцето ми със сърдечната си дружба, че сега живея като в куклен дом, а в постелята спя като новобрачна”.

От похвалите на своята господарка старицата хвръкнала на седмото небе и не преставала да тъпче Маркета с вкусотии като кастриран петел за празник. Когато орката пак заминала някъде, тя казала на Маркета: “Бъди внимателна; дойде време да си опиташ щастието. Така че поработи добре с ръцете си, за да зарадваш орката; но помни, и да ти се кълне във всичките съзвездия на Зодиака, не ѝ вярвай; а когато се закълне в трите си корони, тогава ѝ вярвай, защото нещата ти ще тръгнат като по вода и сама ще видиш, че съм те посъветвала по-добре и от родна майка”.

Като чула тези думи, Маркета заклала една тлъста гъска, ощипала я, изкормила я, напълнила я с шунка, риган и чесън, сложила я на шиш, изпекла апетитни странголаприевете [7] и, като покрила масата, украсила я с розови цветчета и кедрови клонки.

Орката се върнала и, виждайки тази подредба, едва не подскочила до тавана; тя извикала старицата и ѝ казала: “Признай кой направи това”. “Яж спокойно - отвърнала старицата - и не питай много; добре е, че има кой да ти служи и да прави всичко за твое удоволствие”. Орката започнала да се храни, а вкусните мръвки, приготвени от Маркета, стигали чак до петите ѝ, така че тя отново заговорила: “Кълна се в трите думи на Неапол [8], че ако разбера коя е тази прекрасна готвачка, ще съм цялата на нейно разположение”. И още: “Кълна се в трите лъка и трите стрели, че ако я видя, ще остане завинаги в сърцето ми. Кълна се в трите свещи, които палят, подписвайки договор с нощта; кълна се в тримата свидетели, които стигат, за да осъдят някого на смърт; кълна се в трите педи въже, което е достатъчно да се направи примка; кълна се в трите неща, от които човек би напуснал дома си: воня, сажди и зла жена; кълна се в трите неща, на които се крепи къщата: зеполе, топъл хляб и макарони [9]; кълна се в трите жени и едната гъска, които правят цял пазар; кълна се в тримата най-добри певци на Неапол: Джовани с количката [10], Компа Юно [11] и Краля на музиката; кълна се в трите F на добрата риба: тлъста [fritto], изстудена [frisco] и скоро уловена [futo]; кълна се в трите S, по които ще познаеш истинския влюбен: самотен [sulo], бодърстващ [solliceto] и криещ чувствата си [secreto]; кълна се в трите неща, необходими на добрия търговец: кредит, смелост и успех; кълна си в трите вида мъже, около които се върти проститутката: самохвалковци, красиви юноши и глупаци; кълна се в трите неща, необходими на крадеца: очи, за да следи, ръце, за да хваща, и крака, за да бяга; кълна се в трите неща, които погубват младостта: хазарта, жените и кръчмите; кълна се в трите неща, необходиим на полицейския агент: откриване, проследяване и залавяне; кълна се в трите неща, необходими на придворния: умение да лъже, невъзмутимост и късмет; кълна се в трите неща, необходими на сутеньора: щедро сърце, приказлив език и безсрамие; кълна се в трите неща, които проверява лекарят: пулса, лицето и нощното гърне...” Така се кълняла орката и можела да продължи чак да сутринта, защото Маркета, предупредена от старицата, седяла тихо, без да издава звук.

Накрая орката казала: “Кълна се в моите три корони, че ако разбера коя е тази мила къщовница, която така добре ми служи, с такива ласки ще я обсипя, с такива апетитни броколи [12] ще я нагостя, че даже не може да си представи!” Тогава Маркета излязла от своето скривалище и казала: “Ето ме!” И орката, като я видяла, казала: “Хубав ритник ми удари: познаваш живота по-добре от мене! И ми служиш майсторски, и се спаси от това да се озовеш в корема ми. Виждайки твоето умение и твоята любезност, искам да ми бъдеш вместо дъщеря. Ето ти всичките ключове от стаите, бъди стопанка на къщата и над всички стопанки стопанка. Само за едно те моля: не отваряй под никакъв предлог последната стая, от която е това ключе, за да не ме огорчиш много. И продължавай да ми служиш заради своето щастие, защото аз, кълна се в моите три корони, ще ти намеря богат мъж”. Маркета целунала ръката на орката за тази милост и обещала да ѝ служи като робиня.

Но когато орката излязла някъде навън, Маркета била обхваната от нетърпимия сърбеж на любопитството - да види какво е скрито в забранената стая. Тя отворила вратата и намерила там три девойки със златошити рокли, които седели на три стола, подобно на императрици, и спели дълбоко. Това били трите дъщери на орката, омагьосани от майка си за това, че им предстояло да попаднат в голяма беда, ако не дойде да ги разбуди някоя кралска дъщеря; и орката ги затворила в дъното на къщата, за да ги избави от опасността, която предвещали звездите.

Щом Маркета влязла в стаята, от звука на стъпките ѝ девойките трепнали, събудили се и я помолили за ядене. Като взела веднага три яйца, тя ги изпекла в горещата пепел и дала на всяка по едно. Те дошли малко на себе си и поискали да излязат навън, да са подишат чист въздух; но в този миг орката се върнала внезапно, разгневила се страшно и зашлевила една плесница на Маркета. Девойката била така обидена, че веднага поискала от орката позволение да напусне дома ѝ, готова и боса да върви до края на света в търсене на по-добра участ.

Орката се опитала да я успокои с ласкави думи, като казала, че се е пошегувала и това повече никога няма да се повтори, но така и не успяла да я уговори. Виждайки, че няма начин да задържи Маркета, тя ѝ дала за сбогом един пръстен и я предупредила, че трябва да го носи с камъчето надолу и никога да не го поглежда, а само тогава, когато се озове в някаква голяма опасност и чуе как Ехото повтаря името ѝ. Освен това Маркета поискала от орката да ѝ даде хубави мъжки дрехи, което тя направила с удоволствие.

Като се преоблякла, Маркета тръгнала на път и когато стигнала до една гора - където Нощта ходела за дърва, за да се грее след скооршните застудявания, - срещнала там краля, който отивал на лов. Като видял красивия юноша (за какъвто помислил Маркета), той попитал откъде идва и какво търси. Маркета се представила за син на търговец и казала, че след смъртта на майка си бяга от притесненията на своята зла мащеха.

Кралят харесал пресметливостта и благовъзпитанието на юношата, взел го за свой паж и го завел в двореца. А кралицата, щом видяла новия паж, усетила как мината на неговото изящество взривява всичките ѝ вече отминали желания. Няколко дена, малко от страх, малко от гордост (която винаги съпътства красотата), тя се опитвала все още да потуши пламъка и да скрие любовните рани под опашката на въжделението, но понеже била слаба в преднаат част, не могла да сдържи дълго натиска на неистовата похот. Веднъж, като повикала Маркета на едно потайно място, кралицата ѝ открила своите мъки. Тя казала, че бодилът на тревогата се е забил в меките ѝ части от мига, когато видяла красивия паж, и че ако той не се реши да ороси с вода полето на нейните страсти, то ще изсъхне заедно с живота ѝ. Тя говорела как се възхищава на милите черти на лицето му, убеждавайки го, че не подобава ученик на Амур да цапа с мастилени петна книгата на красотата и че разплата за това ще бъде бой с пръчката на горчивите съжаления. Към похвалите за миловидността на юношата тя присъединила молбите си, заклевайки го във всичките съзвездия на Зодиака да не оставя в пещта на въздишките и в локвата на сълзите тази, над чието магазинче на мислите се е настанил като табела неговият мил образ. След това следвали обещания: кралицата се кълняла да плаща за всеки пръст удоволствие с пълна шепа подаръци и денонощно да държи отворена банката на благодарностите за един толкова скъп клиент. Накрая тя напомнила за своето кралско достойнство, казвайки, че след като вече се е качила на борда на кораба, той няма право да я остави в морете без помощ, защото иначе ще се разбие в рифовете, за нейна и негова гибел.

В отговор на всичките тези нежности и атаки, обещания и заплахи, проливане на сълзи и вдигане на поли било достатъчно Маркета просто да каже, че не притежава ключ за такава врата, че няма как да достави на кралицата жадуваната утеха, защото не е Меркурий и не разполога с никакъв кадуций [13]. Но като не желаела да разкрие тайната, тя отвърнала, че не може да повярва как кралицата иска да сложи рога на един толкова достоен съпруг като краля и че ако тя, като съпруга, не цени репутацията на своето семейство, верният васал никога няма да постъпи подло спрямо своя господар, който толкова го обича.

Като чула отговора, кралицата казала: “Гледай надалече, мисли наблизо и добре сдъвчи, преди да глътнеш; защото хората с моя сан, когато молят - заповядват, а когато застават на колене - удрят по гърлото! И така, пресметни и размисли какво може да те сполети! Но стига, защото аз си тръгвам, а на тебе ще кажа само едно: когато жена от моя ранг бъде оскърбена, измива петната от лицето си с кръвта на оскърбителя”. И с тези думи, като погледнала заплашително изпод вежди, кралицата се обърнала и си отишла, оставяйки нещастната Маркета развълнувана и смразена от лоши предчувствия.

Като продължила още няколко дена обсадата на прекрасната крепост и накрая се убедила, че всичките старания са напразни, трудът е безполезен, умората е безплодна, думите летят на вятъра, а въздишките отиват напусто, кралицата започнала да пише нова счетоводна книга, сменяйки любовта с омраза и стремежа да се наслади на любимия с жажда за отмъщение. Като се престорила на разплакана, тя отишла при краля и казала: “Кой би могъл да знае, мъжо, че ще отгледаме змия в пазвата си! Кой би могъл да си помисли, че малкият скитник ще се окаже голям негодник! Но ти си виновен с твоето излишно благородство. На този селяк пръст като му покажеш, с радост ще ти налапа ръката. И сега, ако не накажеш подобаващо този, който заслужи да бъде наказан, ще се върна в бащината си къща и повече не желая нито да те виждам, нито името ти да чувам”. “Какво ти стори?” - попитал кралят. И кралицата отвърнала: “Ами почти нищо! Този злосторник поиска да сложи ръка на съпружеския дълг, който ме свързва с тебе, и без всякаква почит, без страх, без срам имаше наглостта да дойде при мене и дързостта да поиска да мине през полето, което ти си засял с честта си!”

Чувайки това, кралят не потърсил други свидетели, за да не изнася пред хората думите и достойнството на кралицата, а наредил на стражите да хванат пажа и, като не му дал да каже нито дума в своя защита, веднага, докато бил още топъл и пресен, го осъдил да провери с врата колко са точни везните на палача [14].

Когато повлекли Маркета, която нямала никаква вина, към мястото на екзекуцията, тя започнала да вика: “О, Небе, с какво съм заслужила погребението [15] на нещастната ми шия преди опелото на бедното ми тяло? Да ми беше казал някой някога, че без да съм се наредила под знамената на крадците и разбойниците, ще бъда определена да пазя двореца на Смъртта с три педи въже на шията! И кой ще ме утеши в моята последна минута? Кой ще ме избави от бесилката [16]?” “Орката” - отвърнало Ехото; и Маркета, като чула отговора, си спомнила за пръстена, който носела с камъчето надолу, и за думите на орката, казани на прощаване; тя погледнала камъчето, което до това време нито един път не била поглеждала; и тогава във въздуха се разнесъл три пъти гръмотевичен глас: “Освободете тази жена!”

Гласът прозвучал толкова страшно, че и стражите, и сапунджията в бръснарницата на правосъдието [17] се изпокрили кой където свари; а кралят, като чул думите, които разтърсили двореца му из основи, наредил да доведат Маркета и я накарал да му разкаже цялата истина, коя е и как е стигнала до неговата страна. Принудена от необходимостта, девойката описала последователно всичките събития от своя живот: как била родена, как я заключили в двореца, как я похитил вятърът, как попаднала в дома на орката, как си тръгнала оттам, какво орката ѝ казала и какво ѝ дала, какво се случило между нея и кралицата и как тя, Маркета, която нямала никаква вина, едва не била заставена да гребе с крака на кораба от три греди.

Като чул нейната история и я сравнил с това, за което си приказвали веднъж с краля на Валете Скуосе, негов приятел, кралят разбрал коя е в действителност Маркета; но в същото време разбрал и за лукавството на жена си, която наклеветила девойката и едва не я довела до гибелта ѝ. Той заповядал да вържат на врата на кралицата един воденичен камък и да я хвърлят в морета. А след това, като повикал бащата и майката на Маркета на разкошен пир, поискал до се ожени за нея, с което се сбъднало казаното:

на изгубената лодка

Бог намира пристанище.



1. Игра на съзвучия: buscia (лъжа) — abruscia (изгарям) — buccia (обвивка).

2. Долини с оврази.

3. Представата за “стъкленото” свойство на човешката съдба води началото си от афоризма на римския поет Публий Сир (I в. пр. н. е.) “Фортуна е стъкло: блести, чупи се”. Изреченията на Сир били популярни както в Средновековието, така и в по-късни времена; цитират ги М. Монтен, Пио де Роси и други. Вероятно поради тези представи кръглите витражни “розони” в порталите на италианските готически катедрали понякога се приемали като изображение на колелото на Фортуна и се украсявали с нейната алегорична фигура.

4. Изгубен ум.

5. Препратка към античния мит, известен на Базиле от Овидий. Змеят Питон, син на богинята на земята Гея, бил убит от Аполон - бога на Слънцето (“Метаморфози”, I).

6. Неап. mette-re lo spruoccolo a lo pertuso - изразът се употребява, когато се случва някакво рядко и неочаквано събитие: за да не се забрави за него, в някаква дупка или цепнатина в стената (стените от неизмазани камъни изобилстват от такива дупки) поставяли пръчка или клонка.

7. Местно лакомство: strangolaprievete, буквално “задушени свещеници” (има и друг вариант: strangolamuoneche - “задушени монаси”).

8. Вероятно става въпрос за неаполитанската поговорка, когато на въпроса: “Кои са най-важните неща в Неапол?” отговаряли: “Vruoccole, zuoccole, trapole”, което ще рече: “Любезности, прелъстителки, капани”.

9. Zeppole - захарни кръгли бисквити, традиционни за деня на свети Йосиф (19 март), който в Италия се смята за празник на бащинството; топъл хляб мъжът взема със себе си, когато отива на работа или потегля на път, макароните са обичайната семейна трапеза, а захарните бисквити са лакомство за децата. Много характерно е, че пословицата поставя на първо място бисквитите, подчертавайки сякаш, че децата не трябва да бъдат лишавани от радост при никакви обстоятелства.

10. Неаполитански народен поет и разказвач от края на XVI и началото на XVII в. (датата на раждането и смъртта му са неизвестни). Споменава се в редица литературни произведения от тази епоха. Ако се съди по прозвището му, водел е скитнически живот. Някои от неговите съчинения се разпространяват в популярните издания както в Неапол, така и извън него чак до XIX в.

11. Знаменит неаполитански уличен певец, съвременник на Базиле.

12. Думата vruoccole, означаваща броколи, има и преносно значение: любезно отношение.

13. За фалическия характер на култа към Меркурий и за това, че неговият кадуцей (крилат жезъл, около който се вият преплетени змии) е свързан с раждането на хората, споменава римският писател от V в. пр. н. е. Макробий (“Сатурналии”, XIX, 14–17).

14. За да съкрати агонията на обесения, палачът, седейки на гредата, натискал с пети раменете му. Базиле оприличава петите на палача с блюдата на везните.

15. Игра на думи: funerale (погребение) и fune (въже).

16. Бесилка - forca. Ехото от тази дума е: orca.

17. Палачът, който сапунисва въжето, преди да го надене на осъдения на смърт.

(Следва)