ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Ако нещо в тази глава ви се стори познато и вече публикувано в моя блог, това е защото Виктор Суворов публикуваше предварително отделни откъси, които са представени в блога ми в мой превод, а сега вече ги оформя като отделни окончателни глави от бъдещата си книга „Идол на кургане“. (Павел Николов)
1.
Ние не успяхме (и никой няма да успее) да определим дали Германия е участвала във Великата отечествена война, или не е участвала.
Затова да видим другите страни.
С коя да започнем?
Ами да започнем със Съветския съюз.
И така, участвал ли е Съветският съюз в тази странна война, или не е участвал?
Летят години и десетилетия, а отговорът още си остава отворен.
Къде да търсим този отговор?
В годините на моята суворовска младост се опитвах да го намеря самостоятелно, но търсенето ми не се увенча с успех.
Кого да попитам?
Проблемът беше в това, че не всеки военен, увенчан с бойни ордени и високи войскови звания, би пожелал да обсъжда този въпрос. Не всеки би могъл да се реши на това.
В Калининското суворовско военно училище старши преподавател по тактика беше подполковник В. Г. Одиноков. Завършил войната като старши лейтенант, командир на танков взвод от 72-ри гвардейски отделен тежък танков щурмови полк към 4-та гвардейска танкова армия.
Той беше необикновен човек, часовете му бяха не просто интересни, а изключително интересни.
И ето че на него (когато нямаше никого наоколо) зададох въпроса за участието на Съветския съюз във Великата отечествена война.
Получих очакван и бърз отговор: такива въпроси не трябва да се задават.
Аз, казвам, зная, разбирам, че не трябва. Затова питам, защото не трябва. Тъй като съм длъжен да разбера: участвал ли е Съветският съюз, или...
Той отговори с една дума: ЧАСТИЧНО.
Благодарен съм му за този отговор.
Този отговор пренесох през целия си несретен живот.
2.
Научени сме да мислим с глобални категории. Но да се спуснем малко по-надолу.
На 21 юни 1941 г. в състава на Съветския съюз има шестнадесет сестрински републики. Нека не се занимаваме с цялото семейство, а с всяка сестра поотделно.
С коя да започнем?
Ето трите сестри близначки Естония, Литва и Латвия.
Въпрос: участвали ли са сестрите във Великата отечествена война, или не са участвали?
Предупреждавам ви: не рискувайте да обсъждате този въпрос по улиците на Рига, Вилнюс или Талин. Защото ще си изпатите.
И след като напуснете столиците за към района на Тукумс или Каунас, бъдете все така бдителни. Не задавайте въпроса, не се набутвайте. А ако ви го зададат, по-добре си замълчете.
3.
Германия и Съветският съюз били две континентални сили.
През 20-те и 30-те години на ХХ век между тях нямало обща граница.
Затова нямали нищо за делене. Нападането едната страна срещу другата било не само ненужно, но и невъзможно.
Хер Хитлер не можел да нападне Съветския съюз, дори и да искал.
И другарят Сталин не можел да нападне Германия.
По моретата и океаните Хитлер и Сталин също нямало какво да делят. Нито Хитлер, нито Сталин имал колонии или отвъдморски територии.
Но ето че в края на 30-те години Хитлер и Сталин, с ръцете на Рибентроп и Молотов, подписали пакт за ненападение....
Макар че, повтарям, това дори теоретично било невъзможно.
Защо тогава да се сключва договор?
Защото в действителност това бил сговор на двама людоеди за нападение. За нападение на Полша.
Сталин и Хитлер решили да разкъсат Полша на две части. Затова било необходимо да се обсъдят предварително границите. Така че по-късно да не възникнат търкания.
Точно така двама престъпници, преди да се заемат с някакъв грабеж, делят бъдещата плячка: гривните за мене, часовниците за тебе, пръстените на дясната ръка за мене, на лявата – за тебе.
В случая е същата картина: подялба на плячката още преди грабежа.
Единствената разлика е, че Кремъл планирал не обикновен грабеж, а с убийства и разчленяване.
Половината Полша с Варшава - на Хитлер, другата половина - на Сталин. Освен това Естония и Латвия попадали в сферата на интересите на другаря Сталин.
Съдбата на Литва в този момент все още не била предрешена в кабинета на другаря Сталин. Високите договарящи се страни пресметнали: Литва няма да ни избяга никъде, после ще се разберем.
Скоро се разбрали: Литва ще бъде също на Сталин.
4.
През септември 1939 г. Хитлер се наврял във Втората световна война.
И затънал.
В това неспокойно време ръководителят на правителството на Съветския съюз, другарят Молотов, предложил на съседните страни - Естония, Литва и Латвия, абсолютно безкористна помощ и защита: времената са тревожни, ще въведем ограничени контингенти на Червената армия във вашите земи и ще ви защитим от всякакви врагове.
Правителствата и народите на Естония, Литва и Латвия имали две възможности: да приемат предложението на другаря Молотов, или да се откажат от него.
Кой от двата варианта е по-добър?
И двата са лоши.
От север и от запад е Балтийско море. Флотът на другаря Сталин е в морето.
От изток и от юг са владенията на другаря Сталин. И безбройните му танкови орди.
И само на юг Литва има малка част от граница с Германия.
Но няма нужда да се чака помощ от Хитлер. Защото Хитлер не е надежден съюзник.
Освен това Централна Европа е разделена между Сталин и Хитлер: това са твоите роби и земи, а това са моите. И ако станеш роб на един господар, няма защо да бягаш при съседния за помощ.
Теоретично трите балтийски държави можели и да не приемат братската помощ на другаря Сталин. Но само теоретично. Защото в такъв случай Сталин можел нежно, без да обявява война, да удуши трите страни в братските си обятия.
За да направи това, другарят Сталин трябвало само да блокира границите и крайбрежието.
Затова на трите независими държави им се наложило да приемат братска помощ. С надеждата, че по-късно, може би, всичко някак си ще се уреди и уталожи.
5.
На 18 октомври 1939 г. в Естония бил въведен „ограничен контингент“ на Червената армия:
- 65-ти стрелкови корпус;
- два авиационни полка.
Общо 25 хиляди бойци и командири.
На 29 октомври започнало въвеждането на „ограничен контингент“ на Червената армия в Латвия.
Състав на контингента:
2-ри особен стрелкови корпус и 18-та авиационна бригада.
Обща численост - 25 хиляди бойци и командири.
На 3 ноември „ограничен контингент“ на Червената армия влиза в Литва.
Той включва 16-ти стрелкови корпус и два авиационни полка - изтребителен и състоящ се от скоростни бомбардировачи.
Обща численост - 20 хиляди бойци и командири.
Всеки от трите корпуса "освободители" включвал в своя състав:
- една стрелкова дивизия,
- една танкова бригада,
- един тежък артилерийски полк.
Смисълът е в това, че във всяка от трите (засега) независими държави били въведени на първо време мощни командни структури и минимум войски.
Във всеки момент всеки корпус можел да бъде усилен с нови полкове, бригади и дивизии.
6.
Едновременно с това протичала предислокация на флота.
На 23 октомври крайцерът „Киров“ дошъл в Лиепая, придружен от два ескадрени миноносеца. Пуснали котва. И се установили там.
Това било началото.
Веднага съветските другари обявили, че за изграждането на летища, военноморски бази, командни пунктове, комуникационни центрове, за създаването на военните градчета и за други дейности трябва да бъдат въведени допълнително хиляди военни строители от Червената армия.
Те са също военнослужещи, призовани под знамената, но тяхната задача не е да воюват, а да строят.
Под прикритието на "военни строители", в нарушение на постигнатите споразумения, в трите независими балтийски държави били въведени още 18 хиляди бойци и командири от Червената армия.
7.
Към 1 септември 1939 г. в Съветския съюз има единадесет републики: Руска, Украинска, Беларуска, Грузинска и така нататък.
Всъщност това изобщо не били републики, а територии, които били под тоталния контрол на Москва.
По-точно – под контрола на Кремъл.
Още по-точно – под личния контрол на другаря Сталин.
Официално обявената цел на Съветския съюз във външната политика е териториалното разширение, включването на съседни страни в неговия състав.
Официалният герб на Съветския съюз е Земното кълбо, върху което са насложени символите на комунизма - сърп и чук. На земното кълбо - граници няма. Всички страни по света са оцветени в един цвят.
И това е червеният цвят.
Крайната цел е световно господство. Тази цел е обявена отдавна, открито, шумно, пред целия свят.
Затова разполагането на "ограничени контингенти" на териториите на суверенни държави във всеки случай би трябвало да доведе скоро до поглъщането на тези държави от ненаситния Съветски съюз и превръщането на свободните държави в братски републики.
Трите „братски републики“ от Балтика не се смирили никога с московската окупация. Огънят на несъгласието тлеел постоянно.
Свободолюбивите народи на тези страни не желаели да признаят никаква така наречена Велика отечествена война: имало е Втора световна война, по време на която трите свободни балтийски страни са били завзети от Сталин, след това от Хитлер, а после отново от Сталин.
През 1988 година Естония и през 1989 година Литва и Латвия провъзгласиха държавен суверенитет, а през 1990 година и трите държави се изплъзнаха от властта на Москва, с което сложиха началото на разпадането на "братския съюз".
* * *
Някой път някоя пъпчива девойка от московска патриотична юношеска структура ще ви разказва може би, че Съветският съюз е участвал в така наречената Велика отечествена война.
Не спорете с нея.
Избършете някоя прашинка от ръкава ѝ и меко уточнете: може би Съветският съюз е участвал в така наречената Велика отечествена война, но не целият, не в пълния си състав.
А само частично.
