вторник, август 31, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / АНАЛИЗ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ; ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

АНАЛИЗ

И така, “Деянията на Павел”, в които, като епизод, влезли и “Деянията на Текла”, били написани през 160-190 г., вероятно в Рим, и полемизирали с гностиците.

Толкова по-поразителен бил гностичният характер на включения в тях текст.

В “Деянията на Павел и Текла” не само Исус умее да промени облика си, но и Павел - кривоногото средно на ръст човече понякога “приличало на човек, понякога на ангел” (Деяния на Текла, 3). А Текла в момента, когато я качват на кладата, вижда пред себе си Исус Христос в облика на Павел.

Промяната на облика и тъждеството с Исус Христос е именно маркерът, който характеризира гностичните текстове. Нещо повече, там Павел демонстрира всички характеристики, които недоброжелатели приписвали на Симон Влъхвата: той променял по желание своя облик и твърдял, че е новият Христос.

Не по-малко интересна е и проповедта на Павел. Той проповядва:

“Благословени са чистите в сърцето си, защото ще видят Бога. Благословени са пазещите своята непорочност, защото ще станат Храм Господен. Благословени са тези, които почитат Бога, защото ще станат Господни ангели. Блажени са тези, които са приели мъдростта на Христос, защото ще бъдат наречени Синове на Всевишния” (Деяния на Текла, 5).

Наставленията на Павел напомнят несъмнено за Проповедта на планината (или напротив - Проповедта на планината повтаря Павел). Но интересното е това, че по-голямата част от тези наставления има характера на откровено гностични обещания. На тези, които следват учението му, Павел обещава, че ще могат да видят бога и самите те да станат богове. Те ще бъдат господни ангели и Синове на Всевишния, какъвто е Исус. Техните тела ще станат Господен Храм, иначе казано - телесно вместилище за надсветовния Христос.

Още един забележителен детайл от историята на Текла, живо свързан с истинското учение на Павел, но противоречащ на по-късната позиция на ортодоксалната църква, е високата роля, отредена на жената. Текла не е просто мъченица и светица. Тя е апостол. Тя кръщава себе си, като се хвърля в езерото с мурените, и заявява на Павел, че Бог ѝ е дал правото да кръщава.

Това е същата роля, която жените играят в посланията на Павел, в които той понякога поставя имената на своите ученички пред имената на мъжете им и една от тях, Юния, нарича директно апостол (Римляни, 16:7). Това е същата роля, която жените играят при гностиците. Те стават по жребий епископи и свещеници, “поучават, водят спорове, гонят бесове и лекуват” [1].

Но това е роля, която не се признава изобщо от ортодоксалната църква.

“Деянията на Павел и Текла” имат толкова явен и простодушен феминистки оттенък, че можем да се запитаме дали това не е един от малкото християнски текстове, написани от жена. Във всеки случай женската солидарност се проявява в този текст съвсем явно. Всички самки там застават винаги на страната на Текла, а всички самци участват в заговор срещу нея. Дори лъвицата, защитаваща Тегла от пуснатите срещу нея зверове, е също от женски род!

Този феминистки подтекст на разказа за Текла така биел на очи, че вече споменатият от нас патологичен женомразец Тертулиан обявил “Деянията на Текла” за фалшификат. Според Тертулиан те били изфабрикувани от някакъв си малоазийски презвитер. Апостол Йоан го разобличил и презвитерът признал, че е съчинил фалшификата “от Любов към Павел” [2]. Ако се вярва на Тертулиан, излиза, че “Деянията на Павел” са написани преди смъртта на апостол Йоан! (Което, разбира се, не е така.)

Но най-важното е в друго.

Както вече казахме, от каноничните “Деяния” следва, че апостол Павел е проповядвал сам. Ако все пак имал сътрудници, те били спътници, а не спътнички: Варнава, Сила, Лука и Тимофей, с които Павел кръстосвал цялата империя, утвърждавайки църквата.

Напротив, от това, което знаем за гнусния еретик Симон Влъхвата, следва, че той практикувал порнея, иначе казано - имал непозволени полови връзки. Той водел навсякъде със себе си някаква млада жена, и не стига това, но и богохулствал, като обявил своята съжителка и съобщница не за нещо друго, а за Мъдростта Божия, слязла на земята в женско тяло.

Иполит Римски съобщава, че жената, която водел със себе си Симон Влъхвата, се наричала Елена. Тя била робиня. Симон Влъхвата я намерил в Тир, където я видял да стои на покрива на една къща, и тъй като бил мошеник и шарлатанин, веднага, за да легитимира внезапно пламналата в него страст, обявил на другарите си, че е дошъл в града специално при тази жена, за да я спаси от робство.

“И като я откупил, той имал навика да я води навсякъде със себе си, твърдейки, че тя е заблудена овца, а той е Силата над всички неща. Този нечист човек, като се влюбил в презряната жена на име Елена, я купил за робиня и се наслаждавал с нея. Но въпреки всичко се срамувал от своите ученици и затова съчинил въпросното обяснение” [3].

Според “Псевдоклиментините” нещата били още по-радикални. Жената, с която пътешествал Симон Влъхвата, се казвала Луна и преди да стане държанка на Симон, била в сектата на някой си Доситей, който след смъртта на Йоан Кръстител ръководел община от негови последователи.

Симон Влъхвата се влюбил в Луна и, за да я получи, решил да заеме мястото на Доситей. Доситей и Симон се сбили и тоягата, с която Доситей имал намерение да набие напълно възгорделия се свой ученик, изведнъж, като дим, преминала през тялото на Симон. “Ти да не би да си Христос?” - възкликнал изуменият Доситей и, като получил отговор, че - именно - Симон е Христос, отстъпил с почит на прелъстителя и измамника своето място.

Скоро Доситей се съсухрил и умрял от нещо, а Симон Влъхвата оглавил сектата му и започнал да съжителства с Луна. С нейна помощ той вършел всякакви чудеса. Поставил например Луна в една кула и “се събрало голямо множество хора, за да я видят, и стояли около кулата от всички страни; и всички видели как тя се навела напред и погледнала едновременно от всичките прозорци на кулата” [4].

Подобно възвишено положение на любовницата на Симон в сектата се обяснявало с това, че той наричал себе си Христос, а своята съжителка - Мъдрост Божия. Той твърдял, че “е сила, стояща по-високо от Създателя Бог, докато Луна, която е с него, се явила свише, от небето, и е Мъдростта, майка на всичките неща” [5].

Не е трудно да видим, че приключенията на Павел и Текла напомнят точно приключенията на Симон Влъхвата и неговата държанка. Обстоятелството, че Павел нарича своята спътница Божия Слава, а Симон Влъхвата нарича своята спътница Божия Мъдрост, само увеличава сходството.

Двете жени са апостолски сизигии. Двете са женски ипостас на Всевишния. Двете вършат чудеса.

Текла и Елена са един и същи персона, само че описан от различни гледни точки.

И Павел, и Симон претендират да са нов ипостас на Христос - “Приехте ме като Божи ангел, като Исус Христос” (Галатяни, 4:14).

И Павел, и Симон Влъхвата водят със себе си жена. Павел нарича своята спътница Божия Слава, Симон Влъхвата нарича своята спътница Божия Мъдрост.

Привържениците на Павел твърдят, че тази жена е знатна и богата и че е последвала Павел изключително от духовни съображения. Противниците на Павел твърдят, че е робиня, купена от него, за да удовлетвори похотта си, и със същата цел, с която фокусникът си намира съблазнителна асистентка.

Във всеки случай и двете жени не са еврейки. За привържениците на Павел такъв съюз е символ на приобщаването на езичниците към Христос, нагледно доказателство, че в Христос няма “нито елин, нито юдей”. За противниците на Симон Влъхвата такъв съюз е най-страшният грях, който може да извърши един юдей; а Симон Влъхвата е “новият Валаам”, призоваващ Израил към “порнея”, иначе казано - към незаконни полови връзки (Откровение, 2:14).

И така, “Деянията на апостолите", напълно реалистични и частично написани от първо лице, не казват, че Павел е имал женска сизигия. Напротив, “Деянията на Павел и Текла”, много по-фантастични текст и даже преднамерено приличащи на гръцки роман, твърдят, че той е имал спътница.

Какво казва за това нашият главен герой - апостол Павел? Имал ли е сизигия, или не е имал?

В “Първото послание до коринтяните” Павел защитава горещо теоретичното си право да има платонична спътница в живота, която той нарича “сестра жена”. ”Или нямаме власт да имаме за спътница сестра жена, като останалите апостолите и братята Господни, и Кифа” (1 Коринтяни, 9:5).

А в “Посланието до филипяните” той се обръща, освен към останалите жени ученички, и към своята сизигия, която моли да им помогне в апостолското служене.

“Моля Еводия, моля Синтихия да бъдат единомислени в Господа - пише Павел, - а и тебе те моля, истинска моя сизигия (σύζυγε), помагай на тези жени, които се бориха заедно с мен за благовестието” (Филипяни, 4:3).

Тези думи на Павел така смутили бъдещите християни, че в Синодалния превод “истинска сизигия”, което ще рече “истинска съпруга”, се превежда като “искрен сътрудник” - съвсем ясен пример колко далече стои по-късната ортодоксия от ранните последователи на Павел.

За това, че Павел имал жена, знаел добре Климент Александрийски, който пише, че в това послание Павел се обръща към своята съпруга, “която не вземал със себе си, за да пътува по-лесно” (Стромати, 3, 53, 1).

Поразително е, но “Деянията на апостолите” - които са като че ли по-малко фантастичи от “Деянията на Павел и Текла” - се оказват по въпроса за сизигията на Павел много по-неточни.

Да се върнем сега при каноничните “Деяния”. Според тях скоро след примането на новата вяра Павел заминал за Антиохия, столицата на римската провинция Сирия, където по това време имало и други вярващи. Авторът на “Деянията” избягва старателно въпроса за отношенията на Павел с другите апостоли, намиращи се в Антиохия. По подразбиране невнимателният читател може да реши, че тези отношения са били прекрасни.

Самият Павел е по-откровен в своите послания. Той пише, че в Антиохия имал сблъсък с апостол Петър заради спазването на юдейския закон: и това е същият конфликт, за който вече сме споменавали.

“Но когато Петър дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните” (Галатяни, 2:11–12).

“Псевдоклиментините” рисуват още по-впечатляваща картина. Според тях Антиохия била ни повече, ни по-малко място на магически двубой между проклетия Симон Влъхвата и противопоставящия му се апостол Петър, като точно в разгара на този двубой в града пристигнал императорски пратеник с указ, поставящ всички гоиси извън закона. В предишната книга предположихме, че става въпрос за сенатусконсулта от 36 година, който обявявал за престъпление самата вяра в Исус. Много вероятно е това да е бил и законът, според който вярващите в Антиохия “за първи път били наречени християни” (Деяния, 11:26).

Според “Псевдоклиментините” проклетият Симон Влъхвата, въпреки всичките си магьоснически усилия, претърпял поражение в двубоя с апостола на самия Господ и бил принуден да избяга от Антиохия с крехка лодка.

Авторът на каноничните “Деяния” също признава, че Павел отплавал от Антинохия, но твърди, че причина за това бил Светият дух. Павел отплавал за Селевкия, а оттам за Кипър (Деяния, 13:4).

Там, на остров Кипър, Павел се срещнал с някакъв влъхва, лъжепророк и юдей на име Вариисус, когото апостолът разобличил в присъствието на Сергий Павел, проконсул на Кипър и “разумен мъж” (Деяния, 13:7). Павел, ни повече, ни по-малко, поразил този “клеветник” (διάβολος) и “враг на Праведността” със слепота (Деяния, 13:10).

Тук трябва да кажем, че Вариисус е бар Исус, което ще рече “син на Исус”. Иначе казано, Павел срещнал на остров Кипър някакъв юдей, който наричал себе си син на Исус и донесъл за него на проконсула. А това станало вероятно веднага след сенатусконсулта, насочен срещу християнските гоиси. Можем да не се съмняваме, че проконсулът е прочел с дълбоко удовлетворение доноса на Павел и с още по голямо удовлетворение се е убедил, че някои от новопокръстените “християни” са напълно склони да си сътрудничат с римляните.

И след тази история със сина на Исус Павел отплавал от Кипър за Перга, а след това се отправил по Via Sebasta навътре в континента, към Антиохия Пасидия.

Там започнали неприятностите му с изпълнените с ревност ( ζῆλος) евреи (Деяния, 13:45). В Антиохия Пасидия те повдигнали гонение против Павел и Варнава и ги изпъдили от своите предели (Деяния, 13:50). В Икония, където Павел отново проповядвал в синагогата, юдеите искали да го убият с камъни (Деяния, 14:5). А когато Павел отишъл от Икония в Листра, след него от Антиохия и Икония дошли юдеи, които били Павел с камъни и го извлекли извън града, като мислели, че е умрял (Деяния, 14: 19).

От каноничните “Деяния” не се разбира добре кои са тези юдеи и защо така са се захванали с Павел, че не ги домързяло да го последват от Антиохия Пасидия до Листра. Можем случайно да си помислим, че това са били редови граждани - грънчари, занаятчии, тъкачи, хлебари и прочее. Макар че, разбира се, обикновените хлебари обикновено нямат желание и възможности да изминат пеш повече от двеста километра по планинските пътища, за да убият с камъни един пътуващ проповедник.

В “Деянията на Текла” мотивите на юдеите, които се скарали с Павел, са описани много по-ясно. Тези юдеи са ревнители и праведници. Те идват в града заедно с Павел и когато неговият ученик Онесифор отказва да ги покани в дома си, ревнуват.

“Димас и Хермоген възревнуваха... и Димас каза: Не сме ли и ние посланици на Благословения Бог, защо не ни приветстваш?” (Деяния на Текла, 4).

При тези думи на Онесифор не му остава нищо друго освен да ги покани: “Не виждам у вас следи от праведност, но ако сте такива, влезте в моя дом и се подкрепете” - казва той (Деяния на Текла, 4).

Именно Димас и Хермоген насъскват срещу Павел могъщия езичник Фамирис. Те не само обвиняват Павел в магьосничество, но и предлагат на Фамирис да го научат на истинско възкресение, което произтича от познаването на Бога. Нещо повече, те правят това след “великолепен пир с изобилие на вино, необикновен разкош и прекрасна маса” - съвсем съзнателна и премерена храчка на автора на “Деянията” по посока на праведниците, които упрекват Павел, че се храни на една трапеза с езичници, но и самите те нямат нищо против да се подкрепят за сметка на езичниците.

Не е трудно да си представим какъв ефект за суровите зилоти е предизвикала появилата се до Павел, който наричал себе си ново въплъщение на Христос, прекрасна езичница, която той представял като Слава Божия. Именно този ефект е уловен в “Псевдоклиментините” в разказа за мошеника Симон Влъхвата и жената, която той водел навсякъде със себе си под името Мъдрост Божия.

При внимателно четене на “Деянията на апостолите” можем да видим, че взаимоотношенията на Павел с останалите членове на сектата се разклатили сериозно в Антиохия и рухнали окончателно в Писидия. “Деянията на Текла” посочват по всяка вероятност главната причина за това окончателно скъсване. Именно в Писидия, ако им се вярва, Павел среща прекрасната си спътница.

Именно в Писидия го напускат шокираните ученици Димас и Хермоген, чиито имена, като имена на предатели, се споменават във “Второто послание до Тимофей”. Именно в Писидия ревностните юдеите бият Павел с камъни и именно след като прекрасната Текла, Славата Божия, става негова спътница, Павел получава презрителното прозвище “Валаам”, с други думи - пророк, който учи да се яде идоложертвено месо и се занимава с порнея - неразрешени за един син на Израил полови връзки с езичнички.

БЕЛЕЖКИ

1. Тертуллиан. О прескрипции [против] еретиков, 41.

2. Тертуллиан. О Крещении, 17.

3. Ипполит Римский. Опровержение всех ересей, 6, 14.

4. Recognitions of Clement, 2, 12.

5. Recognitions of Clement. 2, 12.

(Следва)

понеделник, август 30, 2021

ГРЕШКАТА НА СЛАВИ

Ако бях някой дълбоко мъдър политолог, социолог и прочее -лог, щях сигурно до направя един обстоен задълбочен анализ на проблема.

Но не съм.

Затова - по-простичко.

И направо в мишената.

Слави Трифонов сгреши в едно-единствено нещо: обърка телевизионното шоу с политтическото шоу.

А това са две съвсем различни вселени, със съвсем различни правила и закони.

Първо.

При телевизионното шоу всичко се движи строго по сценария.

Тук трябва - по сценарий - оркестърът да свири туш - и оркестърът свири туш, там трябва публиката да ръкопляска: запалва се съответна светлина (червена по принцип) и публиката - предварително инструктирана за светлината! - ръкопляска ентусиазирано, тази танцьорка трябва да се завърти наляво - върти се наляво, онази танцьорка трябва да се завърти надясно - върти се надясно, и прочее.

При политическото шоу обаче не е така.

Искаш по твой сценарий парламентарният оркестър да свири тържествен туш, само че той свири “March Funèbrе” от Шопен, искаш овации, ама няма червена лампа да подканя всички да ръкопляскат маймунски, та един ръкопляска, друг “точи своя кинжал” (както казва Лермонтов), а този, от когото искаш да се завърти в парламентарния танц насам, се върти натам и така нататък.

Второ.

Когато гледат телевизионно шоу, хората напукват една купа пуканки, сядат на дивана, рупат пуканките и чакат нещо развлекателно, смешно и глупаво даже до простащина.

При политическото шоу обаче пак не е така.

Хората не сядат с пуканки пред това шоу, очаквайки смехории, а следят едно-единствено нещо: дали, от кого и как ще им бъдат решени насъщните проблеми.

Това Слави Трифонов не го разбра.

Мислил си е вероятно: ние ще напишем сценария, а другите - като в моето шоу - ще свирят туш, ще ръкопляскат и ще се въртят насам или натам точно по този сценарий, а публиката пред екраните ще се скапе от удоволствие.

Хубаво, ама ядец!..

неделя, август 29, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ИВ. ДРАСОВ ДО Д. ХР. ПОПОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 414

Ив. Драсов до Д. Хр. Попов

Господине, Азис Руишдоолу!

В Никопол [1]

В онова писмо ви е бележено всичко подробно. Аз ви бележа само за сметка.

Първия път ви изпратихме наполеони ........ 33

втория път - 6 минца и наполеони ............... 38 1/2

Сега ще приемете пак ................................... 46 1/2 и 2 минца, които ще бележите на сметката ми.

Думата ви с М. е да дадем на брат ви 3 наполеона. Те се дадоха. Които наполеони ще минете на моята сметка...

Освен това думата ни беше за 50 Р. [2], а те струват 150 наполеона. Ние досега ви изпращаме горното число, а това число, като е недостатъчно, умоляваме ви, ако дойде стоката, докато още не сме ви изпратили цялата, дайте вие, че по-подир ще ви ги изпра-тим.

Здравейте

Ваш Муратоолу Ибрахим Търновалъ [3]

Н.Б.II.В., п. 4. № 417

БЕЛЕЖКИ

1. Адрес на писмото: Азис Рушидоглу на Компанията на Ханът Никопол.

2. Револвера.

3. Бележки на Д. Хр. Попов към писмото: а) Това писмо ми е проводено от Ив. Драсов, Член Комитета Ловчански - в год. 1871 април 13 - Д. Хр. Попов, Т. Мъгуреле. б) Бяхме нарочно наредили, че всяко писмо за мене да се адресува като за в Никопол, а че ако би да се случеше да се улови, да не се знае откъде е и да не се знае, че е за мене тука, в Т. Мъгуреле, та затова и имената си бяхме определили като за турци.

Д. Хр. Попов

(Следва)

събота, август 28, 2021

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1975 г. / ФИЗИКА / ОГЕ НИЛС БОР

Оге Нилс Бор (Aage Niels Bohr)

19 юни 1922 г. – 8 септември 2009 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър)

(За откриване на връзката между колективното движение и движението на частиците в атомните ядра и за развитието на теорията за структурата на атомното ядро, основаваща се на тази връзка.)

Датският физик Оге Нилс Бор е роден в Копенхаген и е четвъртият от шестимата синове на Маргрет (Норлунд) Бор и Нилс Бор. Възпитавайки се в атмосферата на Института за теоретична физика (днес института “Нилс Бор”) в Копенхаген, ръководен от баща му, момчето се среща с много водещи физици със световно име. Като завършва гимназия в Сортсдам, Бор започва да учи физика в Копенхагенския университет през 1040 г., същата година, когато Германия окупира Дания. За да избегне неминуемия арест от службите на гестапо, Нилс Бор бяга през 1943 г. в Швеция, където към него се присъединяват и останалите членове на семейството му. После Оге съпровожда баща си в Англия, а след това в САЩ, където Нилс Бор играе водеща роля в Манхатънския проект за създаване на атомна бомба. В Лосаламоската научна лаборатория (щат Ню Мексико) Бор е секретар на баща си и асистент в работата му.

Когато свършва Втората световна война, семейство Бор се връща в Дания. Като получава степента магистър в Копенхагенския университет през 1946 г., Бор става асистент-изследовател в Института за теоретична физика. Той се връща в Съединените щати през 1949 г., за да работи в Института за фундаментални изследвания в Принстън (щат Ню Джърси), а също така - да се занимава с изследователска дейност в Колумбийския университет. В Колумбийския университет И. А. Раби събужда у Бор интерес към свръхтънката структура на деутерия, по-специално към разделянето на линиите на атомния му спектър, и Бор остава там до 1950 г., за да завърши теоретичните си изследвания. През това време той работи в един кабинет с Джеймс Райнуотър, с когото обсъжда фундаменталните въпроси за строежа на атомното ядро.

Бор и Райнуотър не са удовлетворени от двата предходни модела на атомното ядро. Единият от тях, капковият модел, е предложен през 1936 г. от бащата на Бор. В този модел се предполага, че протоните и неутроните (общо наречени нуклони) се държат заедно от ядрени сили в много отношения така, както молекулите на водата се държат в дъждовната капка.

Другият модел е предложен от Мария Гьоперт-Майер и Йоханес Ханс Д. Йенсен. Наречен модел на ядрените обвивки, той описва движението на нуклоните по независими концентрични орбити, или обвивки, вътре в ядрото, аналогични на електронните обвивки в атома. Според модела на ядрените обвивки сумата от всичките сили, предизвикани от нуклоните, определя поведението на всеки индивидуален нуклон. В резултат възниква така нареченото поле на силите, което, както предполагат Гьоперт-Майер и Йенсен, има сферична форма. Истинността на този модел предизвиква съмнения, защото според експериментите разпределението на електрическите заряди, обикалящи някои ядра, не е сферично.

Като слуша през 1949 г. лекция на Чарлз Х. Таунс, Райнуотър разбира, че орбитите могат да бъдат изкривени от центробежни сили. До аналогична идея достига и Бор, затова след завръщането си в Копенхаген през 1950 г. той и Бен Р. Мотелсън започват съвместна работа, опитвайки се да дадат ново описание на ядрената материя. Като вземат за основа представите на Райнуотър, те създават синтетичен модел, обединяващ капковите свойства на ядрото с неговата структура на ядрените обвивки. Този модел е наречен колективен модел.

В колективния модел повърхността на ядрото има поведение на повърхността на капка течност, но структурата на ядрените обвивки е подложена на деформации, които се проявяват на повърхността под формата на колебания и въртеливи движения. Ако външната обвивка е запълнена с нуклони, твърдят Бор и Мотелсън, ядрото има сферична форма, а ако външната обвивка не е запълнена изцяло, формата на ядрото се изкривява и прилича на пъпеш. В подобно деформирано ядро, твърдят те, ще се наблюдават нови видове колебания и въртеливи движения, включително повърхностни вълни и колебания на размерите на ядрото.

Колективният модел позволява на Бор и Мотелсън не само да изчислят вероятните свойства на деформираните ядра, но и да потвърдят хипотезата на Райнуотър. За своите резултати те съобщават през 1953 г. През следващата година Бор получава докторска степен в Копенхагенския университет, а през 1956 г. заема там поста професор по физика.

След смъртта на баща си през 1962 г. Бор е назначен за директор на Института по теоретична физика и остава на този пост до 1970 г., когато след излизането си в оставка започва нов период на активна изследователска дейност. Той става директор на Нордическия институт за теоретична атомна физика (Нордита).

След като получава Нобеловата награда, Бор продължава своите теоретични изследвания в Нордита до напускането си през 1981 г. През 1950 г. той се жени за Мариета Бетина Софер; семейството има двама синове и дъщеря. Три години след смъртта на първата си жена през 1978 г. Бор се жени за Бента Майер. Обича да слуша класическа музика.

Сред наградите на Бор може да бъдат посочени наградата Дани Ханеман на Американското физическо дружество (1960 г.), наградата “За мирен атом”, учредена от фонда “Форд” (1969 г.), медала Ръдърфорд на Лондонския физичен институт (1972 г.) и медала Джон Прайс Уизърил на института “Франклин” (1974 г.). Ученият има почетни научни степени от университетите в Осло, Хайделберг, Транхайм, Манчестър и Упсала. Член е на академиите на науките на Дания, Норвегия, Швеция, Полша и Финландия, а също така на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Американското философско дружество и на други професионални дружества.

Превод от руски: Павел Б. Николов



петък, август 27, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / “ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”

”Деянията на Павел и Текла” имат интересна съдба. Някъде след края на II век те не съществували самостоятелно, а като част от епично платно със заглавие “Деяния на Павел”.

“Деянията на Павел” били написани през 160-190 година и имали ортодоксален по това време характер. Нещо повече: създаването им, доста вероятно, е реакция на римската църква, започваща по това време да се формира именно в противопоставяне с гностицизма, срещу липсата на увлекателен теологичен трилър, главно действащо лице на който да бъде нейният основополагащ апостол.

Проблемът в случая бил следният: “Деянията на апостолите” били канонична книга в римската църква от много ранно време и като такава фигурират в най-първия от достигналите до нас канонични списъци, така наречения “Канон Муратори”, съставен около 70-те години на II век. Но, разбира се, не можели да се похвалят със завладяващ сюжет.

Другите апостоли - Йоан, Андрей, Тома, Петър, Филип - възкресявали хора с батальони и врачували пред театри. На този фон постиженията на Павел в каноничните “Деяния” бледнеят: той не съборил нито едни храм, не възкресил нито един умрял човек и, което е най-съмнително, даже не умрял като мъченик: “Деянията на апостолите” завършват с това, че Павел живеел в Рим, проповядвал Божието царство и учел с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява (Деяния, 28:31).

Причината за такъв край - както вече казахме в предишната книга - е преди всичко в това, че той съответствал на действителността. Ние нямаме никакви основания за смятаме, че реалният исторически Павел, съюзник, ако не агент на римляните, заклет враг на зилотите и техния вожд Яков, брата на Исус, човекът, когото ревностните юдеи се опитали да убият няколко пъти - отначало в Солун, след това в Листра, когото римските войници спасили в Ерусалим от тълпата, когото под несравним конвой от двеста пехотинци и седемдесет конника, като ценен кадър, отправили от Ерусалим за Кесария заради клетвата на четиридесет сикарии, които се заклели да не пият и да не ядат, докато не убият отстъпника - та ние нямае никакви основания да смятаме, че този исторически Павел е бил заплашен с нещо от страна на римляните. И неговият ученик “Лука” рекламирал с удоволствие това обстоятелство.

Но, разбира се, че това, което през 80-те години било гордост за Лука, към 160-та година се превърнало в скандал. Апостол без мъченичество бил като чайник без дъно. Протоортодоксалната римска църква се нуждаела от мъченическа смърт на Павел и срочно от това извършваните негови чудеса да не бъдат по-ниска класа от тези, които вадели неговите гностични съперници.

Допълнително отегчаващо обстоятелство било това, че сред гностиците, срещу които се налагало да се сражава църквата, бил роденият в Понт Маркион. Син на богат собственик на кораби и ръководител на местната християнска община, Маркион пристигнал в Рим през 30-те години на II век и дори се опитал да си купи място на римски епископ. След като претърпял поражение на изборите, борбата срещу маркионитите придобила особена политическа важност, а между другото Маркион твърдял, че неговото учение е същото като учението на Павел!

На това еретично твърдение трябвало да се даде бърз и решителен отпор.

“Деянията на Павел”, ако се съди по всичко, били този отпор - отпор на всички гностични “Деяния” в общ план и на Маркион в частен. В тях Павел върши чудеса, не по-лоши от Йоановите: той възкресявал мъртви наляво и надясно, кръстил един говорещ лъв и даже разрушил, след пост и молитви, храма на Аполон в Сидон, като с това изравнил сметките си с тези на Йоан.

В края на “Деянията на Павел” имало и най-истинско мъченичество: Павел предизвикал Нерон, бил екзекутирал и възкръснал, при това не като някакъв безплътен дух, от каквито духове били толкова увлечени гностиците, а в най-реално безсмъртно тяло, като в този си вид изнесъл на Нерон поучително слово в присъствието на всичките му придворни, философи и генерали [1].

В продължение на дълго време “Деянията на Павел” съответствали напълно на ортодоксията. Цитирали ги, като Св. Писание, Ориген [2] и Комодиан [3], а популярният чак до Средните векове Cena Cipriani споменавал името на Текла девет пъти - един път повече от името на самия Христос! [4]

Но както често става с книгите, написани от ортодоксите, за да се сражават срещу ересите, “Деянията на Павел” били признати за еретични. Това, което било ортодоксия през II век, станало най-зла ерес към V век. “Деянията на Павел” били провъзгласени за еретична книга, използвана от богохулните манихейци и присцилианци, и изчезнали от оборота за хиляда и петстотин години, докато през 1896 г. хайделбергският професор Карл Шмид не започнал да ги възстановява по практически разпаднал се на прах коптски манускрипт.

БЕЛЕЖКИ

1. Richard Pervo. The Acts of Paul, 14, 6.

2. Ориген. Комментарий на Иоанна, 20, 12.

3. Commodianus. Carmen Apologeticum, 624–30.

4. Richard Pervo. The Acts of Paul. P. 52.

(Следва)

четвъртък, август 26, 2021

СЛАВЯНИ, ПАТРИОТИ И ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

Преди няколко дена попаднах на интересна публикация във Фейсбук, защото във Фейсбук човек може да попадне на изключително интересни публикации от гледна точка на обърканите понятия, тоталното невежество и фабрикациите.

В тази публикация един велик интернет патриот (а всички интернет патриоти са велики!) снимал четири страници от академичния речник на старобългарския език и вика: Ето, в старобългарски език няма дума “славянин”! Това, че българите сме славяни, е руска пропаганда!

Захапал е нашият патриот една любима теза на интернет патриотите и даже доказателство намерил.

Само че доказателството му е кухо.

Защото въпросните снимани страници от речника съдържат всички думи с корен “слав-”, докато думата “славянин” (и производните ѝ) на старобългарски език има корен “слов-”.

За пример ще ни послужи безспорното старобългарско произведение “За буквите” на Черноризец Храбър от IX век.

Ето още първото изречение:

“Прѣжде оубо словѣне не имѣахѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣахѫ и гатаахѫ, погани сѫште”. (“Преди прочее славяните нямаха книги, а с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки езичници”).

Още един цитат:

“Дроузии же глаголѭтъ: чесомоу же сѫтъ словѣньскꙑ кънигꙑни того бо ѥстъ богъ сътворилъ, ни то анъгели, ни сѫтъ иждеконьнꙑ, ꙗко жидовьскꙑ и римьскꙑ и ѥлиньскꙑ...” (“А други казват: За какво са славянските книги, щом като нито бог ги е сътворил, нито ангелите, нито са изначални като еврейските и римските, и елинските...”)

Трети цитат, който ще отрови жестоко душите на интернет патриотите:

“Се же сѫтъ писмена словѣнскаꙗ сице бо подобаѥтъ пьсати и глаголати: А, Б, В, Г и прочаꙗ”. (“Тези са славянските букви и така трябва да бъдат писани и изговаряни: А, Б, В, Г и прочее”).

Едно изречение, което прави на пух и прах теорията, че идеята за българите като славяни е руска пропаганда.

По това време, когато Черноризец Храбър пише горните думи и нарича българската азбука славянска, руснаци няма, а тези, които след няколко века ще се нарекат руснаци, едва-що са втасали варягите да им направят държава.

Каква руска пропаганда, какви пет стотинки!..

Просто Черноризец Храбър, старобългарски писател от IX век, не прави никаква разлика между българи и славяни, което можем да проследим в цялото му съчинение, и тъй като “За буквите” не е апокриф, а официално произведение (при това много популярно - над сто преписа!), такава разлика не са правили явно нито властите, нито читателите.

Еrgo, българите по време на Черноризец Храбър не са имали никакви проблеми да бъдат наричани славяни, което говори, че са имали и самосъзнанието да са такива.

Всичко друго е от Лукаваго.

И от Павел Серафимов - Спароток.

Което е едно и също...

сряда, август 25, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ФИЛИП ТОТЮ ДО ИВ. КЪРШОВСКИ И Д. ХР. ПОПОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 413

Филип Тотю до Ив. Кършовски и Д. Хр. Попов

Господа Иванчо и Д. Попов!

Последното ви писмо получих на 3. април и като го прочетох, разбрах съчинението ви. Не зная доколко сръбското правителство може да ни помогне в народното движение, май малко нещо е съмнително, защото сръбското правителство е известно на всичките наши българи доколко ни съчувства, доколко, казвам, искат Свободата. Имаме примери очевидни пред нас.

По-надолу в писмото си пишете, че могат тукашните дейци да влязат в споразумение или със сръбското правителство или с влашкото. Затова наистина не съм разговарял подробно с тукашните родолюбци.

Колкото за пушките, пишете, че по никакъв начин не могат да се пренесат във Влашко по причина влашкото правителство и пишете да имам търпение. [1] Твърде добре, брате, да търпя - само търпението ми да не остане напразно.

Приключеното писмо постарайте се многобройно да го изпратите до Дякона, защото в това писмо има такава тайна, която ако одобрят, всичките българи ще извлечем много голяма полза и ще можем да действаме в народното движение сигурно.

Засега толкова ви пиша, с второ писмо - по-пространно. Щом го изпратите, пишете му да се отговори по-скоро, за да знаем как и какво да правим.

8 април 1871 г.

Ваш искрен приятел Филип Тотю войвода. [2]

Адрес. Отвън на плика ще пишете Николай М. Тошков, а вътре на друг плик Филип Тотю, защото е май малко опасно, по тази причина така е по-сигурно.

Същия

P.S. Тези пушки, аз да бях на вашето място, вярвайте Бога, че щях да ги пренеса по какъвто да е начин в някоя болта.

Същия

P.S. Щом получите тези мои писма, как може по-скоро да ми се отговори, за да не съм в съмнение, и тайно да изпратите приключените писма.

Същия

Н.Б.II.Б., п. 102. № 61

БЕЛЕЖКИ

1. Преписът е точен. В текста личи недовършена мисъл, която - впрочем - се разбира от само себе си: пушките не могат да се пренесат поради бдителните мерки на влашкото правителство.

2. Филип Тотю е само подписал писмото, а самото то е написано с друг почерк.

(Следва)

вторник, август 24, 2021

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1975 г. / ХИМИЯ / ВЛАДИМИР ПРЕЛОГ

Владимир Прелог (Vladimir Prelog)

23 юли 1906 г. – 7 януари 1998 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Джон Корнфорт)

(За изследванията му върху стереохимията на органичните молекули и реакции.)

Швейцарският химик Владимир Прелог е роден в семейството на Мария (Сетоло) Прелог и Милан Прелог в град Сараево (днес столица на Босна и Херцеговина - бел. П. Н.), където през 1914 г. са убити австрийският ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му. Сараевското убийство ускорява началото на Първата световна война, разпадането на Австро-Унгарската империя и образуването на Югославия. По време на войната семейство Прелог се мести в Загреб, където Владимир завършва местната гимназия. От 1924 до 1929 г. учи химия в Пражкия технологичен институт.

През 1928 година Прелог получава диплома на инженер-химик, което е равносилно на бакалавър на науките, а през следващата година - степента доктор. Присвояването на докторска степен на Прелог съвпада с началото на световната икономическа криза, затова бъдещият учен не може да си намери вакантна академична длъжност. В продължение на шест години той работи като щатен химик в търговската лаборатория на Г. И. Дриз, произвеждаща редки химически реактиви.

През 1935 г. Прелог е назначен за лектор, а пет години по-късно за адюнкт-професор в Загребския университет. “Не знаех, че ще ми се наложи, изпълнявайки задълженията на професор, да живея с непълна заплата на асистент, но вероятно, ако знаех това, решението ми нямаше да се промени” - спомня си по-късно ученият за този период от своята дейност. Като организира научно-изследователска лаборатория, Прелог синтезира адамантана - твърдо кристално вещество, напомнящо брилянт и открито по-рано в малки количества само в моравския нефт.

Скоро след като през 1941 г. германската армия нахлува в Загреб, Рихард Кун кани Прелог да чете лекции в Германия. По пътя си за Германия Прелог посещава Леополд Ружичка в Цюрих (Швейцария). С помощта на Ружичка, който по това време е завеждащ катедрата по органична химия във Федералния технологичен институт, и с финансовата подкрепа на швейцарската химично-фармацефтична компания “Гезелшафт фюр хемише индустри” (“Сиба А. Г.”), Прелог остава в Цюрих. По време на Втората световна война Швейцария пази неутралитет и ученият има възможността да продължи да изучава химията на природните съединения, сред които алкалоидите и антибиотиците рифамицин и боромицин.

През 1942 г. Прелог е назначен за приват-доцент (преподавател, за чиито лекции плащат непосредствено студентите), през 1947 г. става адюнкт-професор, а пет години по-късно - професор по органична химия. През 1957 г. той сменя Ружичка на поста директор на лабораторията по органична химия.

Стереохимията се занимава с проучване на тримерната геометрия на атомите в молекулата. През XIX в. Луи Пастьор отделя два оптични изомера на кристалите на винената киселина. Той забелязва, че разтворът на всеки изомер върти сноп поляризирана светлина или наляво, или надясно. Пастьор достига до извода, че винената киселина се състои от две ясно очертани разновидности, които имат еднакви атомни компоненти, но различен вътрешен геометричен строеж. Веществото, което върти светлината наляво, се нарича лявовъртящо, а което върти светлината надясно - дясновъртящо. Прелог предполага, че тези две разновидности са огледално изобразени (иначе казано - те са енантиоморфни). През 1884 г. У. Х. Томсън въвежда термина “хиралност” за описване на подобни структури и оптични несъответствия. Хиралните молекули по правило съдържат един атом въглерод, свързан с четири различни групи, и не са симетрични.

Изомерите имат еднаква молекулярна формула, но различна структура. Например етанолът (СН3СН2ОН) и диметиловият етер (СН3ОСН3) имат еднаква молекулярна формула (С2Н6О), но тъй като атомите в тях са свързани заедно по съвсем различен начин, двата изомера имат различни физични свойства. При стереоизомерите еднаквите базови конфигурации на атомите имат различно разположение в пространството. Стереоизомерите, които не са взаимни огледални изображения, се наричат диастериоизомери. Те съдържат повече от един хирален (асиметричен) атом въглерод.

Като проучва стереохимията на хинина - вещество, използвано като лекарство срещу малария - и неговите изомери, Прелог обръща внимание на съединенията, съдържащи пръстенни структури със средни размери (от 8 до 11 атома), и на механизма на вътрешноцикличните реакции (иначе казано - на стереохимичните реакции между участъците вътре в пръстенните структури) При вътрешноцикличните реакции става обмен на атоми или на молекулярни групи между близки участъци, които могат да бъдат разделени от четири или пет атома въглерод. Стереохимичният или конформационният анализ вътре в цикличните структури е изключително сложен и изисква използване на рентгенова кристалография - метод, при който заключението за атомната структура се прави въз основа на фотографиране на дифракционните картини, образуващи се при преминаването на рентгеновите лъчи през кристалите. Изучавайки стереохимията на големите циклични полипептиди, Прелог и неговият колега Ханс Херлах откриват съвсем нов вид стереоизомерия, който наричат циклостереоизомерия.

Имайки предвид трудностите, свързани с нагледното изобразяване и разбиране на стереохимичните форми на органичните съединения, Прелог заедно с двамата английски химици Р. С. Кан и Кристофър К. Инголд разработва система за класификация и номенклатура на стереоизомерите. Системата Кан-Инголд-Прелог се основава на тримерните модели и с помощта на комплексни правила, произлизащи последователно едно от друго, определя точно стереохимичната структура на молекулите с един или повече асиметрични центъра. В резултат от установяването на тези правила за описание и свеждане до каталог на стереохимичните съединения Прелог започва да се интересува и от други проблеми на описанията в стереохимията, каквито са теорията за групите, теорията за графите и химичната топография.

Прелог и неговите колеги синтезират веспирена, чиито молекули имат рядък вид симетрия, а също така проучват стереохимията на нонактина и фермента синтетаза на мастната киселина - сложен фермент, съдържащ всичките отделни ферменти, необходими за биосинтеза на мастните киселини.

Прелог си подава оставката от поста директор на лабораторията към Федералния технологичен институт в Цюрих през 1976 г., но остава в съвета на директорите на химично-фармацифтичната компания “Сиба А. Г” в Базел.

През 1933 г. Прелог се жени за Камила Витек, жителка на Прага. Съпрузите имат син. През 1959 г. ученият става швейцарски гражданин. В свободното си време той обича да плува и да кара ски.

Прелог е член на Лондонското кралско дружество, на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество, на Американската академия на науките и изкуствата, на Ирландското кралско дружество и на Академията на науките на СССР. Той е удостоен с много награди. Сред тях са медалът Август Вилхелм фон Хофман на Германското химическо дружество и медала Дейви на Лондонското кралско дружество. На учения са присвоени почетни степени от Загребския, Ливърпулския, Брюкселския, Парижкия, Манчестърския и Кеймбриджкия университет.

Превод от руски: Павел Б. Николов



понеделник, август 23, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ

Според каноничните “Деяния” в самото начало на своята подвижническа дейност Павел отишъл в град Антиохия. Оттам заминал за Кипър, откъдето се върнал по море в Пергия, в областта Памфилия, и се отправил навътре в Мала Азия.

Сега голяма част от градовете, по които пътешествал Павел, не съществуват, а териториите, на които се разполагали, са надеждно отрязани от Европа от векове религиозни разпри между различните видове монотеисти. Гръцкият език там е забравен завинаги, небето е осеяно с върхове на минарета и на много места управлението е по-лошо отколкото преди две хиляди години по време на римските проконсули и избирането на градски магистрати.

Но преди две хиляди години всички тези градове били най-процъфтяващата, най-богатата и най-образованата - гръцкоговореща - част на Римската империя, съединена с римски пътища и хилядолентовото шосе, наречено Средиземно море: шосе, по което в империята превозвали всичко - от тухли до християнски идеи. Обемът на средиземноморските превози, който съществувал в зенита на Римската империя, бил достигнат отново едва през XIX в.

Според “Деянията на апостолите” Павел, като слязъл от кораб в Перга, заминал оттам за Антиохия Писидия, столицата на римската провинция Писидия (да не се бърка в Антиохия - столицата на Сирия). Той пътувал по монументалния път, наречен Via Sebasta.

Останки от това впечатляващо стратегическо шосе, създадено, за да изолира териториите на планинските племена и да свърже новите колонии, поразяват въображението и днес.

От Перга Via Sebasta водела до Антиохия Писидия, а оттам - до Листра, откъдето едно разклонение отивало до Икония. Заради гнева на изпълнилите се с ревност юдеи Павел трябвало да бяга от Антиохия Писидия в Икония, а след това в Листра.

И там се случило нещастие: същите ревностни юдеи, които се опълчили на Павел в Антиохия, не се поленили да отидат след него в Листра, където били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислели, че е умрял (Деяния, 14:19).

Именно по това време се появяват “Деянията на Павел и Текла”, които, въпреки волята на автора, ни помагат да разберем причината, поради която Павел бил подложен на толкова лошо отношение.

“Деянията на Текла” започват с идването на Павел в Икония. По това време той имал в региона не малко задочни последователи и един от тях, на име Онесифор, излязъл да посрещне Павел на кръстопътя, водещ към града.

“И той тръгна насреща и застана на кръстопътя на големия път, който водеше към град Листра, и там спря и го чакаше. И гледаше тези, които минаваха край него, помнейки описанието, което му даде Тит. И ето че видя идващия Павел. Той беше нисък на ръст, с къдрави коси, тънки и криви крака, сини очи и сраснали се вежди, и беше изпълнен с благодат и жалост Господня, и понякога приличаше на човек, а понякога на ангел” (Деяния на Текла, 3) [1].

В най-добрия от гръцките варианти на “Деянията на Павел” Павел е описан така: “нисък, плешив, кривокрак, пращящ от здраве, със сраснали се вежди и дълъг нос, и изпълнен с благодат. Понякога прилича на смъртен, а понякога лицето му свети като на ангел” [2].

Какво?! - ще кажете на това място вие.

Павел е бил нисък плешив човек с венец къдрави коси около голата глава, с криви крака, сраснали се вежди и дълъг нос? Не може да бъде! Това е карикатурно описание на евреин! Това е Шейлок, а не Павел!

И наистина - колкото и да разглеждате картините на художниците от Ренесанса, изобразяващи апостола, едва ли ще видите Павел в такъв необичаен облик.

За какво свидетелства това описание?

За ранен произход на текста. Едва ли някой по-късен християнски бързописец би се сетил да опише апостола с тънки и криви крака. Пред нас е гласът на човек, който е виждал реалния Павел.

Освен това Онесифор чака Павел на кръстопътя, който води от Антиохия Писидия за Листра. Вече споменатият от нас сър Уилям Мичел Рамзи, който в продължение на 50 години изучава Мала Азия и разкопава първи Антиохия Писидия, обобщава още в края на XIX в., че става въпрос за много древен текст: според Рамзи по времето на Павел пътят за Икония се отделял от основната Via Sebasta между Антиохия и Листра така, както е описано в най-ранните текстове на “Деянията на Павел”, докато през II в. Икония и Листра били свързани вече напряко [3].

Тези два детайла ни дават правото да предположим, че прототипът на “Деянията на Павел и Текла” е написан наистина много рано. Разбира се, историческата достоверност на детайлите не гарантира все още историческа достоверност на представените в текста събития - също както историческото описание на Москва през 30-те години в “Майсторът и Маргарита” не доказва, че по това време Москва е била посетена от Сатаната. И така, Павел идва в Икония и започва да проповядва Христос.

Тази проповед е чута от младата и знатна красавица Текла, сгодена за знатния и влиятелен Фамирис. Три дни и три нощи тя седи до прозореца, не спи и не яде, а само слуша Павел, докато майка ѝ и женихът ѝ не вдигат тревога. В града им е дошъл гоис, влъхва и измамник и поразителното поведение на младата и красива девица езическото ѝ семейство веднага свързва с най-черна магия.

Ядосаният Фамирис хуква да прави справки за Павел и бързо получава неочаквана помощ от някои си Димас и Хермоген.

Въпреки че идват в Икония заедно с Павел и претендират да са също “слуги на Благословения” и “праведници”, Димас и Хермоген са изпълнени с ревност към Павел и само търсят как да го погубят (Деяния на Текла, 14).

Фамирис им предоставя за това драгоценна възможност. Като обядвали обилно за негова сметка (после пак ще се върнем към този трогателен детайл), Димас и Хермоген съобщават на Фамирис, че Павел “разделя с измама юношите от жените и девойките от мъжете”. Едновременно с това му обещават да го научат на "възкресението, което проповядват” и което се състои в това, че “възкръсваме, когато получим знание за истинския Бог” (Деяния на Текла, 14) [4].

Съобщението на Димас и Хермоген решава нещата. Хващат Павел и го хвърлят в тъмница. Но Текла се явява и в тъмницата, като подкупва пазачите със златно огледалце. Именно там я намира шокирания Фамирис: девойката седи посред килията на Павел, “прикована към него с привързаност” (Деяния на Текла, 19).

Нещастният Фамирис, обезумял от ревност и без да може да различи духовната интимност от физическата интимност, помъква заедно с разярена тълпа Павел на съд, докато Текла остава в тъмницата и отчаяно започва да се търкаля по пода, към който до неотдавна бил прикован Павел.

Това поведение потвърждава най-лошите подозрения на Фамирис. “Долу влъхвата” - вика тълпата. Като нашибали Павел с камшик, изгонили го от града, а Текла осъдили да бъде изгорена на клада. Ако се съди по поведението на жениха и майката на девойката, които настояват единодушно за екзекуцията, те явно предполагали, че общуването на Текла в затвора с пътуващия влъхва не се е ограничило само със съзерцаване на бога.

Тържествуващата тълпа завлича Текла на стадиона. Нещастната девойка се оглежда в търсене на поне някаква подкрепа и изведнъж вижда “Господ Исус Христос, седящ редом с нея в облика на Павел” (Деяния на Текла, 21). “И ето, докато тя не сваляше поглед от него, Господ стана от мястото си и се възнесе на небесата” (Деяния на Текла, 21).

Ще напомня, че името Текла (Теоклея) означава на гръцки Божия слава и е ясно, че да се изгори Божията слава било също толкова невъзможно, колкото и да се разпъне Божието спасение. Едва връзват Текла за стълба, когато се случва чудо: град и дъжд изгасят огъня и невредимата Текла се присъединява към Павел. Тя го моли да я кръсти, но получава уклончив отговор: Павел се страхува, че екзалтираната девица ще изиграе някакъв нов номер.

Павел и Текла отиват заедно от Икония в Антиохия Писидия, където ги чака нова порция неприятности, както се полага в гръцкия роман - жанр, към който “Деянията на Павел и Текла” явно се ориентират.

Местният богаташ Александър, отново както се полага според каноните на гръцкия роман, пламва от похот при вида на Текла и обещава на Павел много пари за съпровождащата го красавица. Той очевидно си мисли, че Текла е наложница и робиня. В отговор Павел се държи малко странно: той заявява, че не познава Текла и че тя не му принадлежи.

Като получава такъв съмнителен отговор, Александър си разпуска ръцете и ги пъха там, където не трябва. Божията слава отговаря, като му раздира физиономията и събаря от главата му златния венец с фигурка на цезаря, след което, по искане на Александър, Текла трябва да бъде хвърлена на зверовете да я разкъсат. Не може да ѝ помогне даже застъпничеството на местната влиятелна дама Трифена, която я взема под свое покровителство и я настанява у дома си до екзекуцията.

Царица Антония Трифена е напълно реален исторически персонаж. Тя била вдовица на римския клиент и тракийски цар Котис III и по-малка сестра на две римски маронетки: Зенон, царя на Армения, и Полемон, царя на Понт. Трифена била далечна роднина на императорския дом на Юлиевците. За нея споменава Тацит, а историкът Стробон бил приятел на майка ѝ.

Тя не оставила голяма следа в историята, но в причерноморския Кизик са се запазили надписи за издигнати от нея постройки, а в Тракия, чиято царица била, се сечели монети с нейното име. От 38 г. живеела като частно лице в град Кизик, който по-рано преустроила за своя сметка.

Трифена била напълно интегрирана в римския императорски двор: децата ѝ се възпитавали при двора на Антония Младша. През 38 г. Калигула я назначил за жрица на култа към Юлия Друзила, а през 42 г. Клавдий я назначил за жрица на култа към Ливия Друзила. Но вероятно нещата не се ограничавали само с официални култове: във всеки случай някаква Трифена, която “работи за Господ”, се споменава и в посланията на апостол Павел (Римляни, 16:12).

В лицето на Трифена виждаме отново класическия тип на влиятелна и богата вдовица, най-добър обект за християнска пропаганда. Ние, разбира се, можем трудно да кажем доколко далечната роднина на императора е била очарована от дошлия християнски гоис, но споменаването на малко известната понтийска царица, както ще видим, ни позволява да направим предположение за ареала на зараждането на текста.

И така, по заповед на съдията и въпреки Трифена Текла била хвърлена на зверовете.

Отначало пуснали срещу нея една лъвица. Но свирепата лъвица легнала в нозете ѝ. Тогава пуснали срещу Текла леопард. Но лъвицата разкъсала леопарда. След леопарда последвала мечка: лъвицата разкъсала и нея. Накрая пуснали лъв: лъвицата се сбила със самеца и взаимно си прегризали гърлата. Половата солидарност с Текла се оказала по-висшестояща от видовата солидарност.

След гибелта на лъвицата изкарали срещу Текла нови зверове и на нея не ѝ останала надежда да оцелее. А между другото тя не била кръстена заради странния отказ на Павел и следователно била обречена на посмъртни мъки. Текла се огледала в отчаянието си и видяла зад себе си езеро, пълно с хищни мурени, предназначени също за кърваво развлечение на публиката. “В името на Исус Христос, вижте, ще се кръстя в последния ден” - извикала силно Текла и се хвърлила в езерото.

От небето блеснал огън. Мурените изплували нагоре с коремите и огнен облак обвил самокръстената Текла, за да скрие голотата ѝ.

По това време дори най-дебелокожите зрители успели да забележат, че на стадиона става нещо необичайно.И наистина, женската част на аудиторията, съчувствайки на страданията на Текла, започнала да вика: “Позор, позор” и да хвърля към девойката подправки и благовонни треви. Но сексистки настроените самци искали продължение на банкета.

Вързали Текла за два огромни бика, а след това заврели в яйцата им нажежено желязо (трудно е като че ли да се измисли по-сексистки натоварена сцена). Огънят от желязото обаче се прехвърлил на въжетата, които стягали Текла. Те изгорели и Текла паднала на арената невредима. Царица Трифена, която присъствала на екзекуцията, извикала и паднала безчувствена: помислила си, че Текла е мъртва.

И едва тук бездушният преследвач Александър се стреснал. Лъвицата, огнения облак, изплувалите нагоре с коремите мурени - всичко това той приел равнодушно. Но от припадъка на Трифена се изплашил страшно, защото била роднина на Август и Александър се страхувал от детайлното разследване на смъртта ѝ.

По негова заповед съдията оправдал Текла и жените, които седели в театъра, надали силен вик и с гръмки гласове започнали да славят Бога, и казали: “Велик е Богът на Текла” (Деяния на Текла, 38).

Царица Трифена се свестила и взела Текла в дома си. Там тя седяла осем дена, обучавайки царицата на Божиите заповеди. Иначе казано, Текла постъпила като апостол. След това, облечена с мъжки дрехи, тръгнала по Писидия да проповядва Божието слово, а царица Трифена изпратила с нея злато и богати одежди, “за да служат на вдовиците” (Деяния на Текла, 41).

БЕЛЕЖКИ

1. Цялата история на Павел и Текла се цитира по: The Acts of Paul and Thecla // F. C. Conybeare. The Armenian Apology and Acts of Apollonius and Other Monuments of Early Christianity. New York, 1986; Конибеар възпроизвежда арменския вариант на “Деянията”, който се е запазил по всяка вероятност в най-запазен вид.

2. Richard Pervo. The Acts of Paul, 3, 3.

3. William Ramsay. The Church in the Roman Empire, London, 1897. P. 33.

4. На следващите редактори това твърдение на Димас и Хермоген се сторило недостатъчно еретично и те го заменили с удивителното: “Ние възкръсваме в своите деца”.

(Следва)

неделя, август 22, 2021

БАЩАТА НА ГЕРМАНСКИЯ КИНОЕКСПРЕСИОНИЗЪМ ФРИЦ ЛАНГ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Германският киноекспресионизъм и Холивуд са привидно далечни неща. Но ги обединява една знакова за киното личност - Фриц Ланг.

За 85 години живот Фриц Ланг снима 42 филма. Сред тях има както филми, които позволяват в началото на ХХ век киното да бъде наречено изкуство, така и откровена холивудска ширпотреба, донесла на режисьора унищожителна критика.

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ХУДОЖНИК

На 5 декември 1890 г. в семейството на виенски архитект се родил Фридрих Кристиан Антон Ланг. От млади години той се увличал от рисуването и искал да стане художник. Но баща му го виждал със стабилно бъдеще и изпратил Фридрих в архитектурния факултет на Висшето техническо училище. Младият човек издържал там само един семестър. Като изоставил проектирането и инженерството, Ланг започнал да се занимава сериозно с живопис: учил във Виена, Мюнхен и Париж. Юношата така и не успял да достигне желаното майсторско равнище, но имал щастието да се запознае с талантливи и знаменити хора.

В началото на Първата световна война Ланг заминал като доброволец на фронта. Смелостта и героизмът му били отличени с няколко награди. В един от боевете Фриц бил тежко ранен. По време на възстановяването си в болницата започнал да пише разкази, които по-късно били преработени в сценарии за филми като “Хилде Варен и смъртта” и “Чумата във Венеция”.

Като режисьор Ланг дебютира през 1919 година с филма “Харакири”. Избраният жанр на приключенското кино се запазва до различна степен в много филми на Ланг. Границата между десетилетията, съпроводена с осмислени изводи от кръвопролитната война, се превръща за много автори във време на освобождаване от болката и ужаса - времето на експресионизма. Кинодрамите на Ланг “Паяци” и “Уморената смърт”, изпълнени с мрачни образи, тъга и страдания, срещат слаб отзвук сред публиката и критиката.

“НИБЕЛУНГИТЕ”. ВРЕМЕ НА УСПЕХ

Немият филм по германския национален епос “Песен за Нибелунгите” като че ли предрича помпозността на нюрнбергските паради на нацистите. Убиецът на дракона Фафнир ариец Зигфрид побеждава краля на гномите, чиито брада, подобен на кука нос, увиснала долна устна и богатства не оставят съмнение у зрителя за националната му принадлежност.


Сред поклонниците на този филм са и представители на върхушката на Третия райх. От спомените на Фриц Ланг е известно, че Гьобелс по поръчка на Адолф Хитлер предложил на режисьора да заеме поста ръководител на германската киноиндустрия. Ланг отказал и заминал за Париж. Скоро, през 1934 година, той сключил договор с Metro-Goldwyn-Mayer и отпътувал за САЩ.

“МЕТРОПОЛИС”

Антиутопията за града на бъдещето и жената робот е класика в германския киноекспресионизъм. Макар в смислов (политически) план филмът да е до известна степен двойнствен (за което говори и самият Ланг), във всичко, което се отнася до специалните ефекти, музиката и играта, той, както казва режисьорът Луис Бунюел, “ще ни удовлетвори, ще ни очарова като най-бляскавия албум с илюстрации, който бихме могли да си представим”.


Филмът бил заснет през 1925 година и след две години се появил по екраните. Според мерките на онова време той бил извънредно дълъг и едва не разорил студията, която по това време печелела от производството на евтини филми за Холивуд.

В продължение на много години филмът се смятал за изгубен: някои от копията му били откраднати, други изгорели. Но дори това не попречило на “Метрополис” да стане легенда. Изпреварвайки времето, филмът поставя начало на жанра фантастично кино. Той не е приет от съвременниците, но има оглушителен успех 30 години след премиерата, когато хората успяват да оценят по достойнство мащаба на кинопроизведението.

“М”

Първият звуков филм на Фриц Ланг, предшестващ естетиката на американския филм ноар, е “М”. Сценарият на този психологически трилър за маниак, който убива деца, се основава на реални събития. В сюрреалистична атмосфера мистиката се преплита с криминалния жанр. С помощта на новаторски киноезик режисьорът иска да покаже състоянието на обществото преди идването на Хитлер на власт.


ТРИЛОГИЯТА ЗА ДОКТОР МАБУЗЕ

Един от персонажите, преминали през цялата кариера на Ланг, е доктор Мабузе. Той се появява за първи път във филма от 1922 година “Доктор Мабузе, играчът”, двусериен криминален трилър за свръхпрестъпник, планиращ да потопи света в анархия. Единадесет години по-късно ще излезе “Завещанието на доктор Мабузе”. Като в първия филм за Мабузе, режисьорът комбинира картини от съвременното германско общество. Филмът е забранен от цензурата. Скоро след завършването на снимките Ланг емигрира.

Последният от трилогията (и в кариерата на Ланг) филм - “Хилядата очи на доктор Мабузе” - излиза през 1960 година. Режисьорът казва за него: “Филмът имаше огромен търговски успех и получи категорията “ценен”, означаваща, че по художествените си качества превъзхожда значително цялата текуща продукция. Това е нещо като германски “Оскар”, притежаващ и това голямо преимущество, че освен всичко друго гарантира намаляване на данъците”.

По-късно персонажът Мабузе участва и в няколко филма на други режисьори.


“ГОЛЯМАТА ЖЕГА”

Зад външния пласт на детективски филм ноар Фриц Ланг скрива състоянието на американското общество, борещо се с политическото влияние на мафията. Филмът се отличава с високо равнище на насилието за своето време. “Голямата жега” е един от малкото значими филми на Ланг, снимани през периода на работата му в Холивуд.

Фриц Ланг умира на 2 август 1976 година на 85 години. В памет на режисьора новатор е поставена звезда в холивудската Алея на славата. Творчеството на Ланг е определило до голяма степен лицето на киноиндустрията.

събота, август 21, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ФИЛИП ТОТЮ ДО ИВ. П. КЪРШОВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 412

Филип Тотю до Ив. П. Кършовски

Господин Иванчо!

Днес за днес се случи в Одеса тази страшна революция, не можах да се разпоредя за изпращането на стоката, за която с предпоследното си [писмо] бях ви известил. Прочее, като гледам, че от ваша страна няма никакво начертание за пренасянето на стоката, започнах да се съмнявам за вашето хладнокръвно участие в това благодатно дело. Трябва от ваша страна решително да ми кажете, ако ще се трудите за пренасянето, то трябва да не гледаме на препятствията, защото без препятствия нищо не става.

Писмото на Левски получих на 23 март, като го прочетох, всичко точно разумях. Радвам се на Левски, че той неуморно се труди за общото благоденствие. Моля Бога дано Господ му подари дълги дни и го запази от неприятелите.

април 1871 г.

За скоро отговор

Филип Тотю

P.S. Истина, както пише Левски, работата е добра. Ако има някои опасни известия от Левски, известете ми, за да се съобразявам с моите предначертания.

Същия

Поздравете всички приятели, а особено на господин Д. Попов. Като намерите място откъде и как да ги прехвърлим. С една дума, трябва умно да действа, разбира се вие ще се стараете или на някое скеле или на някоя болта да се разтоварят. Както намерите за по-добре.

Чакам с нетърпение отговор.

Същия

Н.Б.II.Б., п. 102. № 60