СЛУЖБОМЕР

събота, декември 01, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 43

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 13

Ние вече обсъдихме ролята на Хари Худини в историята на спиритуализма.

До него можем да поставим също така други илюзионисти разобличители, а именно: Джоузеф Дънингър, Джеймс Ранди, Дарън Браун, Иън Роулънд, Майк Едуърдс, Баначек, Джони Томпсън, Крис Енджъл, Дейвид Блейн и много други.

Всички те в различни времена са развенчавали медиумизма и екстрасензориката, предлагайки за „загадъчните“ явления прости и проверяеми обяснения.

Дънингър по-специално „четял мисли“, „предсказвал бъдещето“, въздействал върху предметите „със силата на погледа си“.

Всички тези сакрални действия, които са ни известни от историята на древната магия, Дъниндгър съпровождал с изказвания, поясняващи, че те са обикновени, доста прости трикове. Той разкривал пред публиката техниката на ясновидството, спиритизма и телепатията, разобличавайки, както сам се изразявал, „паранормалното мошеничество“.

Един от „секретите“ на Динингър

Ще отбележим, че именно професионалистите илюзионисти атакували спиритистите и екстрасенсите при първа възможност Те били „погребалния екип“ на всичките тези практики.

Да си спомним, че и най-амбициозните комисии от учени, преди да бъдат включени в тях илюзионисти, по принцип никога не успявали да открият измамата.

Отнасяйки се към всичко извънредно сериозно, академиците не можели да предположат, че не трябва да се търсят свръхтънки и непостижими явления, а весела, хитра, полирана през вековете измама.

Илюзионистите я виждали и я разпознавали веднага.

Тук си струва да отбележим братята Дейвънпорт, които не могли да бъдат разобличени от експертни колегии, включващи понякога повече от четиридесет професори от Харвард и Кеймбридж.

Освен професорите по време на сеансите в дома на Дион Бусико (американски актьор и драматург – Бел. П. Н.) на „Риджън стрийт“ присъствали и десетки журналисти, гледайки на четири очи за някакъв трик, но също така напразно.

Братята Дейвънпорт, както е известно от техните животоописания (автор Т. Рендъл), отишли в Англия, за да „сразят материализма в собствената му бърлога“. Те хвърлили дръзко предизвикателство на британската наука – и почти я победили.

Скептичният “Дейли нюз“ констатирал през зъби: „Чудесата на тези шутове, тръшнаха Англия на земята“.

Кеймбриджките професори мълчали тъжно, вестниците се подигравали, но никой не можел да намери рационално обяснение на случващото се по време на сеансите.

Братята Дейвънпорт, след като „сразили материализма“ ликували, давали интервюта и канели на балове и тържествени вечери.

И тогава за беда се появил някой си Джон Н. Масклайн.

Той бил професионален, но малко известен фокусник.

Като събрал печалните професори и журналисти, Масклайн леко и непринудено повторил всичко, което потресло науката и пресата на Англия. А след това обяснил публично техниката на триковете.

При това Масклайн отбелязал скромно, че „това са съвсем прости фокуси, на които се наема да научи всеки желаещ за няколко месеца“.

Разобличението било толкова убедително и разгромяващо, че един от братята Дейвънпорт се покаял публично: „Аз съм тук днес, в качеството си на един от основателите на спиритизма, за да го разоблича като абсолютна лъжа от началото до края, като най-кухото от всичките суеверия...“ (Л. Р. Фрум, „Спиритизмът днес“, 1963 г.)

Градусът на трагизма при това отричане бил толкова висок и искрен, че даже злъчния „Дейли нюз“ не си позволил в своята уводна статия задявки и „танци на гроба“. Той се ограничил със следната забележка: „Ако братята Дейвънпорт, след като показаха всичко, което показаха, се бяха сетили да кажат: „вижте колко е просто“, щях да постигнат не само успех и позор, но и уважение в Англия“.

Страстта, с която фокусниците преследвали медиумите, не е много разбираема за страничния зрител, но има просто обяснение. Работата е в това, че „ясновидците“, „телепатите“, „целителите“, „разговарящите с духове“ и „спиритуалистите“ по принцип използвали стандартния комплект от трикове, които били изобретени в цирковете.

„Летящите ръце“, „загадъчното повдигане на предмети“, „огъването на лъжици и ножове със силата на мисълта“, ходенето по водата, вълшебните изцеления и разгадаването на мисли, техниката на левитацията и вентрилоквизмът се практикували още от Кратитен, Теодосий, Евклид и Деотит – полумитични илюзионисти в Древна Гърция.

Те по всяка вероятност не са изобретили фокусите, но именно тези имена е запазила историята. Предшествали ги египтяни, асирийци, китайци и индийци, а самите фокуси се шлифовали и се усъвършенствали в продължение на няколко века, преди да попаднат на пазара и в амфитеатрите на Елада.

Древноримските сатурналии шлифовали магическото изкуство и го предали на панаирите в ранна Европа.

През XVI–XVIII век изкуството на фокуса било доведено до съвършенство от Георг Сабелиус, метр Гонен, Жан Роайе, Йозеф Фрелих, Йоан Боско, Катерфелдо, Исак Фаукс, Джинджел, Паладино и още поне три десетки класици на цирковия илюзионизъм . (Cristopher M. Panorama of magic 1962; Evans H. Magic and its professors 1902; Тривас М., Вадимов А. „От маговете до илюзионистите в наши дни“, 1979 г.)

В ранното средновековие технологията на фокуса остава известна само на тези, които работят по арените, но още през 1533 година Хенрих Корнелий Агрипа издава в Кьолн своето произведение „За окултната философия“, в което на триковете е посветена цяла глава.

През 1771 година Йохан Христиан Виглеб издава книгата „За натуралната магия“. През 1790 година се появява произведението на Х. Хале „Разкриване на тайната на древните магове и чародейци или на вълшебните сили на природата, употребени за полза и увеселение“.

Дори най-беглото запознаване с историята на цирковия илюзионизъм е достатъчно, за да ни убеди, че всички религиозни култове без изключение, включително спиритуализма, а също така целителите и екстрасенсите не са изобретили нито един свой фокус, а само са заимствали репертоарни номера, известни още от времето на Кратитен и Деотит.

Вероятно този малък комплект от умни и ефектни измами е всъщност така наречената „следа на бога“.

Ако това е така, смущаващ е фактът, че „световният разум“, „създателят и повелителят на планетите и плазмите“ е използвал векове наред един и същи чудеса, които можело да се видят по панаирите и в цирковете.

Вероятно трябва да признаем, че претърпяхме поражение: търсехме честно бога, а открихме унила смесица от нотации и фокуси.

Знанията за тайните на цирка рушат днес спиритуализма и екстрасензориката, като не ни оставят надежда да намерим в тях някакъв „свръхестествен фактор“.

Но!

Ако илюзионистите от „евангелските времена“ бяха имали профсъюз, средства за масова информация и тази страст, която е вдъхновявала Боначек и Худини, вероятно днес щяхме да имаме една световна религия по-малко.

Нейната паранормална страна щеше да бъде опозорена, показана като набор от репертоарни трикове, безжалостно разобличена и осмяна. А без нея притчите и нотациите на Христос щяха да си останат просто фолклор, който никога не би завъртял главите даже на робите и пастирите на мулета.

Християнството не е изключение. Същата участ би имала всякаква друга форма на магия, оставаща си в своя премордиален вид или преобразувана на религия.

Виждаме забавна инверсия.

Цирковият трик в съчетание със смях, светлина, грим и кривене, си остава това, което е, иначе казано – най-обикновен трик. Но в съчетание с мрак, патос и темата за смъртта се превръща в доказателство за наличието на световни тайни духовни сили.

Причината за тази инверсия е разбираема.

За мозъка с неговите много ограничени възможности и съответно „орязана“ рецепторика средата не може да предложи голямо разнообразие от възбудители.

А функцията на централната нервна система е да ги търси постоянно, което вероятно кара бедната централна нервна система на homo „да се върти в кръг“, използвайки едни и същи явления за съвсем различни по смисъл дразнители.

Прекрасен поясняващ пример за такива инверсии е двойното използване на бромидрозата.

Бромидрозата, както знаем, е отблъскващо зловоние на пот, предизвикано от естественото му бактериално разложение. Това е многосъставна миризма, в основата на която лежат изовалериановата киселина и продуктите на нитрификацията (окисляването на амоняка).

Бромидрозата може да предизвика рефлекс за повръщане, когато идва от разлагащата се пот на краката, а може да е обект на възхищение, ако идва от скъпи сортове сирена.

Ще отбележим, че и в единия, и в другия случай става дума за една и съща миризма. Нейния химически произход и нейното физиологическо възприемане нямат никакви разлики.

Като имаме предвид, че млякото (основната суровина за производство на сирене) е сложна модификация на потта, запазила с нея (известно) биохимично родство, то се разлага (почти) по същия начин като потта, със същите групи бактерии, по-специално - Nitrosomonas.

Но! Миризмата, идваща от мръсните чорапи, партенки, стелки и пръсти на краката, предизвиква погнуса и включва защитна реакция, а когато идва от сиренето „лимбургер“ или „камамбер“, поднесено върху кристал или фаянс, предизвиква възторг и желание бързо да бъде определена гамата от ароматни интонации.

Като се вгледаме, ще видим, че нашите примери с фокусите и бромидрозата не са уникални.

Цялата култура на homo е препълнена с инверсии.

Трудно е да се каже къде са по-силно концентрирани.

Тя се намира и в двойното възприемане на половите органи, и в „гъделичкащите“ езикови казуси, и в погребалните и юридическите ритуали.

Дамата, извършила орогенитален контакт, гълта без всякакви колебания мъжката сперма. Но ако тази течност ѝ бъде поднесена в чаша заедно с говежди ребърца, ще имаме несъмнената възможност да наблюдаваме цялата мощ на рефлекса за повръщане.

Рицарите кръстоносци на Годфроа дьо Буйон се мажели съвсем привично с изпражненията на папата. Но се оплаквали от миризмата на изпражненията на войниците и оръженосците.

Това ни дава основание да се замислим за колебливия баланс между безусловните и условните рефлекси и пак пак достигаме до знаменития експеримент на Ерофеева.

Но сега ни интересува съвсем различно нещо.

За съжаление, както виждаме, в религиите не могат да се открият „следи на бога“ или поне тези „отпечатъци от неговите пръсти“, които биха ни позволили да съдим за наличието на свръхестествен фактор, способен да влияе на процесите на мисленето.

Невъзможността да приемем сериозно паранормалната страна на култовете, ни освобождава от доверието в техните декларации.

Вероятно магията, както и всичките нейни деривати, е прекалено груба ръкотворна материя. Заради вулгарността на нейния произход тя не може да съдържа това, което търсим.

Но това не означава, че нашето търсене на „бога“ може да се смята за завършено.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

BGtop

СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

32. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 2

33. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 3

34. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 4

35. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 5

36. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 6

37. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 7

38. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 8

39. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 9

40. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 10

41. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 11

42. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 12

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.