СЛУЖБОМЕР

петък, декември 07, 2018

„Страст“ на Бергман или Не всичко съм гледал…

Преди време, когато за нас, интернет пиратите, се отвориха широки възможности, та можехме да си дърпаме всякакви филми (пък сега можем и да ги гледаме направо онлийн, без да ги дърпаме!), си направих списъци с филмите на трима мои любими режисьори – Вайда, Бергман и Куросава.

И по тези списъци изгледах всичко от тях за три-четири години.

Ядец обаче – оказа се, че моите списъци нещо куцат.

Защото преди около месец налетях на един филм на Бергман, който не само че не бях гледал, но и изобщо не бях го чувал.

А филмът - „Страст“ („En passion“ 1969 г.) - не е нещо като за пропускане.

Типично бергмановски филм: почти никакво действие, концентрирано съдържани в диалози и монолози (предимно), забележителна експресивна игра с едри планове на лицата на героите, фатално пречупени съдби, тягостна до експлозия атмосфера, натрапчивото чувството, че този филм разказва неща точно от твоя живот…

И…

И гвоздеят на всичко: Макс фон Сюдов, Лив Улман и Биби Андершон:


Голям тъпанар съм: да пропусна точно този филм…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.