вторник, ноември 29, 2022

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / СУНЕ БЕРГСТРЬОМ

Суне Бергстрьом (Sune Bergström)

10 януари 1916 г. – 15 август 2004 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Бенгт Самуелсон и Джон Вейн)

(За откриването на простагландините и свързаните с тях биологично активни вещества.)

Шведският биохимик Суне Карл Бергстрьом е роден в Стокхолм. Негови родители са Сверкер Бергстрьом и Вера (Вистранд) Бергстрьом. През 1934 г. Суне завършва средно училище и започва да работи в Каролинския институт в Стокхолм под ръководството на Ерик Йорпес. Йорпес проучва клиничното приложение на хепарина – вещество, което предотвратява съсирването на кръвта – и предлага на Бергстрьом, който става негов асистент, да се заеме с биохимията на липидите (мазнините) и стероидите (група съединения, основа на чиято структура е въглероден пръстен с особена форма; тя включва редица хормони и жлъчни киселини). През 1938 г. Бергстрьом е в Англия, където работи като научен сътрудник в Лондонския университет и проучва биохимията на жлъчните киселини. Тези киселини се образуват от клетките на черния дроб и през жлъчните канали се отделят в тънкото черво, където участват в преработването и всмукването на липидите.

През следващата година Бергстрьом получава стипендия от Британския съвет за продължаване на изследванията си в Единбург, но по това време започва Втората световна война и стипендията е отменена. През 1940 г. ученият получава шведско-американска стипендия за стаж в Съединените щати и през следващите две години работи като научен сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Института за медицински изследвания „Скуиб“ в Ню Джърси. Там той си сътрудничи с Оскар Винтерщайнер, признат авторитет в областта на самоокисляването на холестерина. Самокисляването е химичен процес, при който едно или друго вещество се свързва с кислород при стайна температура и обичайно налягане.

През 1942 г. срокът на стажа на Бергстрьом изтича и той се връща в Швеция. През 1944 г. получава медицинска диплома в Каролинския институт и е назначен за асистент в отдела по биохимия към Нобеловия медицински институт (към Каролинския университет). На тази длъжност той работи в продължение на три години. През това време изследва самоокислението на линоловата киселина, влизаща в състава на някои растителни мазнини и незаменима в хранителното меню на човека. Като открива, че за окисляването на тази киселина е необходим ферментът липоксигеназа, съдържащ се в соята, Бергстрьом започва работа по пречистването му в лабораторията „Хуго Теорел“ в Каролингския институт. През 1945 г. докладва резултатите от тази своя работа на заседание на Физиологичното дружество към Каролингския институт.

Присъстващият на това заседание Улф фон Ойлер разказва по-късно на Бергстрьом за своите изследвания на простагландините, биологично активни вещества, получавани от простатата и семенните мехурчета. Простагландините са описани за първи път през 1930 г. от група гинеколози от Колежа на лекарите и хирурзите към Колумбийския университет. Тези изследователи откриват, че по време на изкуствено оплождане семенната течност предизвиква свиване и отпускане на гладката мускулатура на матката. По-късно Ойлер отделя от семенната течност на овен вещество, което също стимулира свиването на матката. Той открива, че веществото снижава тонуса на стените на кръвоносните съдове и предизвиква намаляване на кръвното налягане. Ойлер нарича веществото простагландин, защото е открито най-напред в секрета на простатата. През 1945 г. Ойлер предоставя екстракти от простата на Бергстрьом, който с помощта на нов екстрахиращ прибор от Съединените щати успява да постигне висока степен на пречистване на екстрактите. Той контролира екстрахирането с изследвания върху ивица гладък мускул от заек. Ученият съобщава, че „след пречистване практически до безтегловно състояние“ простагландините „запазват необикновена активност“.

През 1946 г. Бергстрьом е научен сътрудник в Бернския университет в Швейцария, а след това му предлагат длъжността професор в Лундския университет в Швеция. С подкрепата на Шведския съвет за медицински изследвания и на американския Национален институт по здравеопазването Бергстрьом работи за възстановяване и развитие на научните подразделения на университета, които са изоставени по време на войната. Освен това се занимава с обучаване на аспиранти (един от неговите ученици е Бенгт Самуелсон) и възобновява изследванията си върху простагландините. През 50-60-те години Бергстрьом със своята група събира и обработва голямо количество семенни жлези на овен, което позволява да се получи достатъчно много семенна течност за изолиране и проучване на простагландините. През 1957 г. Бергстрьом и сътрудниците му изолират и пречистват в малко количество две съединения от тази група. Техните молекулни тегла и химични формули са определени с помощта на Рагнар Рихаг, изследовател от Каролингския институт, и други учени от Стокхолм и Упсала. Тези съвместни усилия допринасят за разшифроване на химичния строеж на първите простагландини.

През 1958 г. Бергстрьом получава длъжността професор по химия в Каролингския институт, където скоро започва да работи и Самуелсон. През следващите четири години Бергстрьом и неговите сътрудници изолират шест простагландина, всеки от които съдържа двадесет въглеродни атома и прилича по структура на определени мастни киселини. Това навежда на мисълта, че простагландините се образуват от мастни киселини. Проверявайки това предположение, Бергстрьом открива през 1964 г., че предшественик (иначе казано – вещество, от което произтича синтезът) на простагландините е арахидоновата киселина – ненаситена мастна киселина, влизаща в състава на растителните масла и животинските мазнини. През няколкото следващи години той проучва пътищата за образуване на простагландините. По време на работата си Бергстрьом и Самуелсон откриват, че арахидонова киселина и ферменти, необходими за образуване от нея на простагландини, се съдържат в ядрените клетки на животните. Различните тъкани отделят различни простагландини, които изпълняват на свой ред различни биологични функции. Най-добре са проучени простагландините от групите Е и F.

От 1963 до 1966 г. Бергстрьом работи като декан на медицинския факултет към Каролингския институт, а от 1969 до 1977 г. - като ректор на института. През тези години в института са проведени редица изследвания за проучване на биологичните функции на простагландините. Оказва се, че простагландините от група Е имат съдоразширяващо действие, иначе казано – намаляват тонуса на стените на кръвоносните съдове, довеждайки до понижаване на кръвното налягане. Освен това те могат да бъдат полезни за лекуване на болни с поражения на периферните съдове, състоящи се във влошаване на кръвния поток в тях, а също така за лечение на определени вродени заболявания на сърдечносъдовата система. Простагландините от група Е защитават също така слизестата обвивка на стомаха от образуване на язви и от токсичното действие на аспирина и идометацина (противовъзпалителни препарати). Простагландините от група F имат съдосвиващо действие: те предизвикват свиване на гладките мускули на стените на кръвоносните съдове и, следователно, повишават кръвното налягане. Освен това те стимулират гладката мускулатура на матката и във връзка с това могат да се използват за изкуствено прекъсване на бременността.

През 1943 г. Бергстрьом се жени за Мей Гарнанд. Семейството има един син.

Освен с Нобелова награда Бергстрьом е удостоен с наградата Андерс Яре за медицина, присъдена му от университета в Осло (1970 г.), с наградата Луиза Грос Хорвиц на Колумбийския университет (1975 г.), с наградата Алберт Ласкер за медицински изследвания (1977 г.) и с медала Бар Холберг на Шведското дружество. През 1975 г. е избран за председател на Съвета на директорите на Нобеловия фонд. От 1977 до 1982 г. е председател на Консултативния комитет по медицински изследвания към Световната организация по здравеопазване. Бергстрьом казва, че за тази работа отделя една трета от своето време, „пътешествайки по света и помагайки да се създават научни учреждения“. Той е член на Шведския съвет по медицински изследвания и на Шведския съвет за изследвания в областта на естествените науки. Член е на Шведската кралска академия на науките, на Академията на науките на СССР и на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.