СЛУЖБОМЕР

петък, април 09, 2010

Консуела

Беше много отдавна, по време на една студентска сбирка.

Като на всяка студентска сбирка масата беше отрупана с каквото се полага, а настроението удряше в тавана.

Имаше и китара, която минаваше от ръка в ръка - кой свири и пее, кой дрънка и се опитва да пее (като моя милост), в такъв момент няма значение. А песните бяха, както винаги, в много широк диапазон – от „Сваляй, моме, полата - да си платиш глобата” (вариант на „Брала мома къпини”) до „Если друг оказался вдруг” („Песня о друге”, Висоцки).

Тогава един от нас, като взе китарата, настрои я малко – беше от тези, които свирят, а не дрънкат, - запя и...

...за първи път чух „В моите мисли, Консуела” („W moich myślach, Consuelo”).

И до ден днешен това е една от любимите ми песни.




В моите мисли, Консуела

Текст: К. Джиковски

Музика и изпълнение (заедно с «Червените китари»): Северин Крайевски

Изгубен сред пустинята, той нямаше вече

никаква надежда за спасение.

Денем другар му беше слънцето, а нощем - звездите.

Консуела беше името на неговото момиче...

Вече завинаги сред морето от пясъци изгубен,

гледам небето, което може да се събере в длани.

И за Тебе все си мисля, Консуела...

Заедно с морето, което пресъхна, но е било живо,

заедно със сърцето, което за Тебе винаги е туптяло,

благославям Те в моите мисли, Консуела.

Пясък ще засипе нашите следи,

Консуела,

вятър ще отнесе нашите думи

там, където не е бил никой,

и само нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Когато отново настане светлина,

изгубени сред морето от пясъчни хълмове,

няма да ни открие никой,

няма да ни открие,

но нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Заедно с вятъра, който утихна над земята,

с мечтите, които вече нищо няма да променят,

благославям Те в моите мисли, Консуела...

Когато отново настане светлина,

изгубени сред морето от пясъчни хълмове,

няма да ни открие никой,

няма да ни открие,

но нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Нашите пътища, нашите съдби няма да се променят,

вече моретата и пустините няма да ни разделят...

Благославям Те в моите мисли, Консуела...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.