Джейсън го нарече в блога си „A new Adventure“.
Прав е. След цяла зима мързелуване 52 километра, от които половината - доста стръмно изкачване, са наистина цяло приключение.
Отначало – както винаги в живота - всичко започва гладко.
Не може да ни уплаши и предупреждението за падащи камъни.
Често спираме, за да снимаме…
…дерето…
…скалите…
…пътя…
…интересни дървета.
Най-забележителен е един стар изоставен мост.
От време на време почиваме.
Краен пункт – стената на язовир Тополница.
На връщане се снимаме пред табелата на селото. За да не каже някой, че само се хвалим (което няма да пропуснем да направим!), а всъщност цяла събота сме киснали в някоя ихтиманска кръчма.
И накрая един клип, наречен „Спускане към Мухово“.
А, да. Към Ихтиман ни пра як дъжд. Но това не е беда. Нито сме от захар, за да се разтопим, нито от желязо, за да хванем ръжда.
В града, макар и мокри, изпихме по една бира и изядохме по един дюнер... И след дюнера - по един пилешки бургер... Бяхме адски гладни...
P.S. Всичките снимки във Фейсбука:
1. Bike Ride (там ще ме видите и мене, сниман от Джейсън).
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.