Все още в мене звънка туристическата струна и ето че се сетих нещо за поета Лалю Маринов – Ламар. И за Радой Ралин.
Ламар беше върл турист.
Дори си спомням началото на едно негово скиорско-туристическо стихотворение из учебниците ми за малките класове:
„Да сложим ски и ръкавици,
че зимата натрупа сняг...”
Да, ама туристическите пристрастия на Ламар не останаха извън обсега на зевзека Радой. И сред народа – най-вече сред лазещия по планините – плъзна една негова епиграма:
„Ламаре, Ламаре,
дърто магаре,
докато качваш Амбарица,
други качват Ламарица.”
На снимката: връх Амбарица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.