Боб Дилън по болшевишко време минаваше за „наш човек“.
Пее нещо там за мир, значи и той е от нашата черга. Нали и ние бяхме за мир. Това нахлуването в Чехословакия с танкове – помня го! - не беше военна намеса, на това му се викаше „братска помощ“. В името на мира, не срещу мира!
А щом и ние бяхме за мир, и Боб Дилън пее за мир – няма как да не е наш!
Глупости, разбира се! Така и Серго Станишев изтипоса на книжлето си Джон Ленън като социалист, макар че Джон Ленън е толкова социалист, колкото аз съм саксофонист.
На тесногръдите никога няма да им уври куфалницата, че класиката не е ничия. Не е нито лява, нито дясна, нито „наша“, нито „ваша“ и точно затова е класика. Иначе след време ще почива на бунището като „Ода за СССР“ на Орлин Орлинов, която някога се декламираше под път и над път и красеше книжки и букварчета като уж връх на вековечното поетическо творчество.
Но да се върна на Боб Дилън.
И да се похваля – на 3 юни с Джейсън сме на концерта в НДК!
Джейсън вече се похвали (тук).
А извън хваленето, сериозно мисля, че това ще бъде необикновено преживяване.
Защото за мене Боб Дилън не е бил никога никакъв друг, освен поет, композитор и певец, когото харесвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.