Започвах да чета проекта за Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Стигнах до четиридесета страница (от сто и три) и спрях да си почина.
Нищо няма да кажа. Като го прочета до края, пак няма да кажа нищо.
Защото не обичам да разсъждавам върху проекти за нормативни актове. А призивът „Дайте, учители, да обсъдим закона!“ изобщо не ме вълнува. Не ми е това работата. Сума народ получава доста по-голяма заплата от моята, за да мисли и приема закони! Така че всяка жаба да си знае гьола.
Но още сега мога да кажа нещо много по-важно.
Ако от учебния материал не бъде изхвърлен всичкият огромен баласт от ненужна информация без всякаква практическа стойност, никакъв закон – ако ще брилянтно изпипан да е – няма да помогне. Училищата ще продължат да бълват неграмотни и тъпо гледащи индивиди, на които ще им пречи пълният член, защото ги мързи да научат най-елементарното от всички правописни правила.
А баластът наистина е огромен. И балонът на образованието, вместо да лети, тътри жалко коша си по земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.