СЛУЖБОМЕР

събота, април 07, 2018

"В началото бе думата..." - историята на една песен

Източник: Интерактивный музей В.С.Высоцкого

Превод от руски: Павел Николов

Известният израз [1] става лайтмотив на една от двете песни, написани за филма на режисьора Станислав Говорухин „Контрабанда“. Станислав Сергеевич си спомня, че замисля и коментира тази морска криминална история заедно с Висоцкий. В края на 1973 година Говорухин работи над сценария на филма в Болшево. Висоцкий, чувствайки се запознат с морската тематика, дава съвети. И се скарват за значението на думата „кранцы“ [2]. Днес това звучи смешно, защото поетът Висоцкий вече е използвал тази дума в своя песен: „кранцы за борт, отдать носовые“ [3], така че спорът е бил неуместен.

Владимир Висоцкий не планира да се снима във филма и се съгласява само да напише песни за него. Не му достига време – за летния сезон има други планове. А и филмът е от обикновените [4].

Макар че сега в едно свое интервю Говорухин защитава своето произведение:

„Помня, че написах сценария, който беше утвърден веднага. Казаха: „Забележителна криминална история“. Снимахме в Одеса на корабите „Русия“ и „Адмирал Нахимов“. Всичко вървеше добре. Но веднъж капитанът ми показа телеграма: „Снимачният екип на „Контрабанда“ да бъде свален от борда. Да не му се оказва никакво съдействие.“ Нашият сюжет позорял съветския моряк. Какво да правим?! Отидох при секретаря на областния комитет на партията. Заедно разговаряхме с министъра на флота. Убеждавахме го, че това няма да бъде позор, а реклама. И започнаха едни глупости. Героят на филма няма да е значи моряк, а завеждащ производствената дейност. Защо направих този компромис, сам не зная. Да бях снимал нормален филм. Е, щеше да полежи една година на лавица. След това щеше да излезе“. (От интервюто за вестник „Факти“, 2003 г.)

Между другото, Владимир Висоцкий научава за проблемите на своя приятел по време на снимките и му изпраща шеговито писмо в Одеса, за да го подкрепи морално:

„Много се разстроих, че имаш нови затруднения, които не знаеш много добре как да избегнеш. Защото нали за нещо все пак може да се снима? Или не? Например за инфузориите. Макар че веднага ще стане ясно: това не се нрави на министерството на леката промишленост, тъй като петни бита на чехълчетата. Няма къде да се завреш: и микро, и макросветовете са все под нечие ръководство. Така че продължавай, Славик, за контрабандата, макар и по контрабанден начин. Ако можем да донесем нещо чуждестранно – ще помогнем. За нас това е вече лесно.

Аз, наистина, искам да дойда да се видим и ще се постарая, Славик, но хайде да напишем нещо за нищо и за никого.

Одеска киностудия.

Сценарий.

По-нататък – 100 бели страници, по които ще направим филм.

Филмът – час и половина черен екран и… край.

Забележително! Макар че много прилича на цялото наше сегашно кино“.

В писмото става въпрос и за това как Висоцкий иска да прозвучат песните във филма: „Ако ти харесва – по-добре би било да ги изпея съм с малък струнен съпровод. Мелодии има“.

Фонограмата за филма обаче е записана, като песните в нея звучат в дует с Нина Шацкая [5]. Из дневника на Нина Шацкая:

„29.03.1974 – „Домът на звукозаписа. Записахме с Висоцкий 2 песни за к/ф „Контрабанда“. Красивото танго „Белая мадонна“ за любовта между два лайнера. Думите са написани от Володя, все едно са за мене и Льоня… [6] Володя беше галантен. Преместваше ме по-близо до микрофона. В общи линии всички бяха доволни. Втората песен „Сначала было слово“ Володя трябваше да пее сам, но размисли и предложи да изпее и тази песен с мене… Накратко, записахме и нея“.

Нина Сергеевна споменава песента „Сначала было слово“. Но в първоначалната версия на филма тя звучи не в дует, а като изпълнение само на Владимир Висоцкий.

На 5 август двата текста на песента са утвърдени от одеската киностудия. Но след това се заемат за работа редакторите.

Из заключението на Художествения съвет и на сценарно-редакционната колегия от 15 октомври 1974 г.:

„Значителен акцент внася музикалното оформление на филма, което съчетава в себе си компилативна музика, създаваща празничната атмосфера от живота на големия пътнически кораб, и оригинална музика („мотив танго“), носеща криминално натоварване и внасяща в разказа известен елемент на ирония и игра. Заслужават положителна оценка песните във филма (композитор Е. Геворгян, автор на текста Владимир Висоцкий). За съжаление не звучи съвсем добре финалната песен, която в изпълнението на мъжки глас е малко грубичка. При окончателното завършване на филма се препоръчва втората песен да бъде презаписана…“ (Главен редактор В. Минов.)

В окончателния вариант на филма двете песни звучат в дует. Работата на Владимир Висоцкий по отношение на песните е отбелязана положително.

Бележки на Павел Николов:

1.“В началото бе думата…“ – Евангелие от Йоан, гл. 1., ст. 1. Думата "слово" в българските преводи на въпросното евангелие се пише по традиция, нейното старо значение, запазено в руски език, е "дума".

2. Уплътнители, които се поставят между пристанището и кораба, за да не се поврежда борда; на български се използва английската дума фендър (ед. ч.).

3. Песента е „Лошадей двадцать тысяч в машины зажаты…“ („Двадесет хиляди коня в машината са свити…“); „Кранцы за борт!“ – команда при акостиране на плавателен съд; „Отдать носовые!“ – команда за развързване на въжетата, които придържат към пристанището носовата част на плавателен съд.

4. Филмът наистина е треторазряден; странното е, че от него си спомням само една песен – „Жили-были на море…“ („Имало някога в морето…“), известна още като „Белая мадонна“ („Бялата мадона“), а тази, за която става въпрос тук, ми е убягнала изцяло.

5. Нина Шацкая (1940 г.) – театрална и филмова актриса.

6. Леонид Филатов (1946-2003) – актьор, съпруг на Нина Шацкая и приятел на Владимир Висоцкий.

Първият и вторият вариант на песента за филма

Сначала было слово печали и тоски,
Рождалась в муках творчества планета,-
Рвались от суши в никуда огромные куски
И островами становились где-то.

И, странствуя по свету без фрахта и без флага
Сквозь миллионолетья, эпохи и века,
Менял свой облик остров, отшельник и бродяга,
Но сохранял природу и дух материка.

Сначала было слово, но кончились слова,
Уже матросы Землю населяли,-
И ринулись они по сходням вверх на острова,
Для красоты назвав их кораблями.

Но цепко держит берег - надежней мертвой
хватки,-
И острова вернутся назад наверняка,
На них царят морские - особые порядки,
На них хранят законы и честь материка.

Простит ли нас наука за эту параллель,
За вольность в толковании теорий,-
Но если уж сначала было слово на Земле,
То это, безусловно, - слово "море"!
     
В началото бе думата за горест и тъга,
раждаше се в мъки творчески планетата,
устремяваха се от сушата в нищото късове огромни
и ставаха някъде на острови.

И, странствайки по света без товар и без флаг,
сред милион години, епохи и векове,
менеше своя облик островът, отшелник и бродяга,
но запазваше природата и духа на континента.

В началото бе думата, но свършиха се думите,
населяваха матросите Земята вече,
и хукнаха по стълбите горе на островите,
наричайки ги кораби за красота.

Но брегът е стиснал здраво - с надеждна мъртва
хватка,
и островите навярно обратно ще се върнат,
на тях цари особен морски ред,
на тях пазят законите и честа на континента.

Ще ни прости ли науката този паралел,
волността в тълкуването на теориите -
ако в началото е имало дума на Земята,
то тя безусловно е думата "море"!


А пред вас е още един вариант на текста на песента, който се различава от каноничното изпълнение. Този текст е написан от Владимир Висоцкий на бланка от хотел в Югославия, където поетът е на снимки през август 1974 г.

Сначала было слово, но не было идей.
Был хаос, мрак и уйма неполадок
А в мире еще не было ответственных людей,
Чтоб навести какой-нибудь порядок.

Тогда из-за романтики, а может от тоски,
Как утверждает точная наука и молва,
От суши отрывались огромные куски
И в море уплывали, превращаясь в острова.

И, странствуя по свету, без фрахта и 
без флага, 
Сквозь миллионнолетья, эпохи и века,
Менял свой облик – остров, отшельник 
и бродяга
Но сохранял природу и дух материка.

Сначала было слово, но кончились слова,
Уже матросы землю населяли,
И ринулись они по сходням вверх на острова,
Для красоты назвав их кораблями.

И палубы надраили, до лоска довели,
Вросла ногами в палубы и душами братва
Отдав концы от суши отрывались корабли,
Но месяцы и годы, превращаясь в острова

Но берега не держат надежно мертвой
хвати
И острова вернутся назад наверняка!
На них царят морские особые
порядки,
На них хранят законы и честь
материка.

Простит ли нас наука за эту параллель,
За вольность в толковании теорий,
Но, если уж сначала было слово на земле
То это, безусловно, слово – море.
     
В началото бе думата, но нямаше идеи.
Беше хаос, мрак и множество дефекти.
А на света още нямаше отговорни хора,
за да въведат някакъв ред.

Тогава заради романтиката, а може от тъга,
както твърди науката и мълвата,
от сушата се откъсвали огромни късове,
и в морето заминавали, превръщайки се в острови.

И странствайки по света без товар
и флаг,
през милион години, епохи и векове,
менял своя облик островът, отшелник
и бродяга,
но пазел природата и духа на континента.

В началото бе думата, но свършиха се думите,
матроси вече населиха земята
и хукнаха по стълбите горе на островите,
които кораби нарекоха за красота.

И палубите изчистиха, направиха ги гланц,
сраснаха с крака в палубите и с души момчетата,
развързвайки въжетата от сушата откъснаха се корабите,
за месеци и години превръщайки се в острови.

Но бреговете не държат с надеждна мъртва
хватка
и островите назад ще се върнат вероятно!
На тях цари особен морски
ред,
на тях пазят законите и честта
на континента.

Ще ни прости ли науката за този паралел
за волността в тълкуването на теориите,
но ако в началото е имало дума на Земята,
то това безусловно е думата мора!


Добавка на Павел Николов: Другата песен от филма "Контрабанда" - "Жили-были на море..." ("Имало някога в морето..."):


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.