СЛУЖБОМЕР

четвъртък, май 10, 2018

Постсъветските сепаратисти и Сирия

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Министерството на отбраната“ на Абхазия осъди коалиционната операция в Сирия и я прецени като „провокация за предизвикване на голяма война“. В съобщението се казва, че „Въоръжените сили на Абхазия са готови да се изправят в защита на сирийския народ и да помогнат с професионално подготвени специалисти, сред които и летци“. Официалният Тбилиси мълчи – можем да предположим, че е от вежливост, за да не се смее.

Най-голям смях предизвиква споменаването на „летците“ – Абхазия няма бойни самолети, разполага само с няколко учебни Л-39, Як-52 и Ан-2, а също така с шест вертолета Ми-8 и Ми-24П, разположени на територията на летището Бабушера. Ако Сирия е готова да приеме съветски „кукурузник“ [1] и да му предостави територия за хвърляне на бомби, най-вероятно всичките врагове на Дамаск ще се разбягат по разни посоки от недоумение. „Въоръжените сили“ на Абхазия, които наброяват 2 100 души, са в по-голямата си част подчинени днес на Русия. За „заместник на министъра на отбраната“ на Абхазия беше изпратен Анатолий Хрулев - бивш командир на 58-ма руска армия, напуснал безславно Грузия през 2008 година, като изгуби 12 самолета и разгромената си щабна колона.

Засега се знае за военните действия на сепаратистите в Донбас – там през 2014 година създадоха така наречената 15-а бригада, „пятнашката“ [2]. Отначало в нея имаше само абхазци, но сега повечето наемници са от „Южна Осетия“. За участие на сепаратисти от „Южна Осетия“ във войната на територията на Сирия не е известно, но има сведения за боевики [3] от руската Осетия; през 2013 година в Сирия загинаха двама жители на селището Чикола – 42-годишния Алан Караев и 29-годишния Едуард Цомаев. Една година по-рано - Егише Царукян, бивш заместник на бившия североосетински мюфтия Али (Сергей) Евтеев, напуснал поста си след интервю, в което признава, че се е обучавал в лагерите за подготовка на Хатиб. Свои мюсюлмани в „Южна Осетия“ няма, затова няма и причини да се участва във войните в Близкия Изток.

Но в самата Сирия има и осетински, и абхазки общини. Осетинците са малко, около 300 души – това са потомци на тези, които са били изселвани насилствено от територията на Северен Кавказ през втората половина на 19 век заедно с черкезите, абхазците, кабардинците и други народи, чиято вина е била само в това, че са мюсюлмани. Част от мухаджирите [4] са били насочени към турските провинции Алепо и Дамаск. Там те основали малката осетинска община на бъдещата Сирия. Хората, наричащи се абхазци, са в Сирия около две хиляди. Между тях има лекари, известни спортисти, военни, сред които генерал-лейтенант Абаза Махмуд Хамди, бивш началник щаб на ВВС на Сирия, представител на княжеския род Маршан, а също така и популярната актриса от арабските „сапунени опери“ Тадж Хайдар-Гогуа. От 2012 година в Абхазия започнаха да идват потомци на мухаджирите, абхазките средства за масова информация писаха, че са около 500 души, но част от тях не можаха да свикнат с постсъветските правила, с руския език и се върнаха в Сирия. Въпреки близките си отношения с Владимир Путин, сирийският диктатор Башар ал Асад не призна „независимостта на Абхазия“ и „Южна Осетия“, затова заявленията на сепаратистите могат да бъдат преценени като за някакви желани отношения, но без надежда за нещо по-добро.

На самия Башар ал Асад не му е до постсъветските сепаратисти – по-скоро на кремълските протежета от Сухуми и Цхинвали им се иска да се примъкнат до някоя от страните, за да разказват на гражданите по телевизията за „огромните успехи във външната политика“. Например на IV Ялтенски международен икономически форум „министърът на икономиката“ на Абхазия Адгур Ардзинба се срещна със сирийския министър на икономиката и външната търговия Мухамед Самер Халил. Адгур Ардзинба подчерта при срещата, че народът на Абхазия е солидарен с народа на Сирия. През този месец „президентът на Абхазия“ Раул Хаджимба изпрати на Башарр ал Асад телеграма за Деня на независимостта на Сирийската арабска република, а през ноември миналата година го поздрави с рождения му ден.

Всяка година абхазките лидери осъществяват пътувания, които в Сухуми наричат официални. По време на такова пътуване на делегация за Дамаск журналистите попитаха кога Сирия ще признае „независимостта“ на Абхазия. На това „министърът на външните работи“ Даур Кове заяви: „Въпрос на перспектива. Ние не пришпорваме събитията. Днес говорим за взаимодействие във всички области“. За перспективи говореше и предишния „министър“ Вячеслав Чирикба още през 2015 година, но всичко си остана по старому, въпреки старанията на Москва. Преди две години в Сухуми беше организирана кръгла маса на тема „Сирия: далечна и близка“, на която с приветствено слово се обърна към участниците „посланикът“ на Русия в Абхазия Семьон Григорев. Той отбеляза, че „в Сирия е даден за първи път отпор и е оказано противодействие на политиката на управленчески хаос, прокарвана от САЩ в продължение на последното десетилетие“. Но отново нито дума за признаване. Единствено събитие в сътрудничеството стана доставката на 12 тона бутилирана питейна вода от Абхазия за Сирия с посредничеството на Министерството на отбраната на Русия.

Другата окупирана територия на Грузия – „Южна Осетия“ – също претендира за особени отношения със Сирия. По време на икономическия форум, който се проведе в Ялта, ръководителят на „Южна Осетия“ Анатолий Бибилов покани президента на Сирия Башар ал Асад да посети републиката. „Южна Осетия“ установи първите си контакти със Сирия след среща в Москва на „посланика“ Знаур Гасиев с посланика на Сирия в Русия Рияд Хадам през 2015 г. Тъй като двамата не са обвързани с нищо, тогава прозвуча дежурната фраза за „диалога като най-важна крачка за развитието на доверието между двете страни“.

След коалиционната операция на 14 април от Цхинвали започнаха да се чуват остри изявления по адрес на САЩ: „За пореден път цялата международна общност може да види как страните, които се смятат за лидери на цивилизования свят, нарушават грубо основополагащите норми на международното право“. Ръководителят на „парламента“ Пьотр Гасиев заяви, че „ударите по Сирия са държавен тероризъм. Тази с нищо неоправдана акция, повече приличаща на класическа военна авантюра, ще причини несъмнено голяма вреда на крехкия мир, установен между многогодишната гражданска война в Сирия“.

Едва ли сирийският президент ще дойде някога в Цхинвали, даже и защото от близкия хълм, контролиран от Тбилиси, територията на Цхинвали се вижда като на длан, поради което елементарните мерки за сигурност не позволяват на никого от чиновниците с висок ранг да идват в центъра на окупирания Цхинвалски регион. Както и при Абхазия, поканите да се посети „Южна Осетия“ се разпращат изключително за пропаганда, за да може населението на региона да се възгордее от смелостта и отчаяността на кремълските марионетки.

Още една сепаратистка територия, свързана косвено със Сирия, е Карабах. Според различни данни в Сирия живеят около 100 хиляди етнически арменци. По-голямата част са бежанци от 1915 година, които са се присъединили към коренните арменци, живеещи в Дамаск, Алепо, Паяс и Александрета от 4-5 век. Всъщност арменската община в Сирия и населението на Армения са пряко свързани само по етническа принадлежност, а не по родствени отношения, както е при абхазците и осетинците. Въпреки това сирийските арменци намират приют в Армения и от началото на сирийския конфликт през 2011 година почти 20 хиляди сирийски граждани от арменски произход идват в Армения. По данни на Агенцията на ООН за бежанците (UNHCP), над 80 процента са останали там и са намерили защита. Днес, според данни на арменското министерство на диаспората, общността в Сирия е намаляла на 14 хиляди души, от които половината се намират в Алепо. Именно в този град е роден първият президент на Армения Левон Тер-Петросян.

Въпреки това хора от Армения и Карабах воюват в Сирия. На 14 август там загина Нубар Озанян роден в Турция, но живял дълги години в Армения. Ако съдим по биографията му, той е професионален боевик - през 1988 година е воювал в Палестина, през 1992 година - в Карабах, а последните две години - в Сирия срещу ИДИЛ. Озанян, роден в бедно арменско семейство, учи в училището „Карагезян“, след това - в Дпреванк, където се запознава с един от лидерите на турските комунисти Арменак Бакр и се увлича от комунистическите идеи. В края на 80-те години се присъединява към военното крило на комунистическата партия, участва в няколко операции. Редакторът на излизащия в Турция арменски вестник „Акос“ Баграт Естукян заяви за изданието armeniasputnik.am, че „Озанян не е единственият арменец, воюващ в Сирия. В кюрдските отряди има и други арменци, информацията за които е засекретена“.

Може би единствената територия, която има намерение да търгува с Дамаск, е окупираният Крим. И, както обяви марионетният ръководител на Крим Сергей Аксьонов, става дума за договор, възлизащ на 95 милиарда рубли (почти милиард и половина долара). Като имаме предвид отдавнашната традиция за хвалене, Аксьонов се държи в случая като колегите му по сепаратизъм в Абхазия и „Южна Осетия“, иначе казано - играе си на пропагандата. Нормалните държави отказват да имат отношения с аутсайдери, само страни от третия свят от аутсайдери се превръщат в основни партньори на несъществуващи държави.

---------------------------------------------

1. Селскостопански самолет; от руската дума „кукуруза“ – царевица.

2. Пятнашка – монета от петнадесет копейки и прозвище на Петнадесета интернационална бригада от чужди наемници в сепаратистката Донбаска народна република.

3. Боевик – член на бойна група, влизаща в състава на неформална, обикновено терористична, организация.

4. Мухаджири – мюсюлмани, които по времето на пророк Мохамад се преселват от Мека в Медина (622 година). Днес – тези мюсюлмани, който отива в чужда страна, за да запазят своята вяра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.