СЛУЖБОМЕР

четвъртък, май 24, 2018

„Трябва някого с някого да скараш…“

Нещо от Владимир Висоцкий, което никога не е звучало като песен.

Странно, ще каже може би някой, но всъщност няма нищо странно.

Висоцкий не един път е подчертавал приживе, че не е певец, а поет.

Както, между другото, определят себе си Окуджава, Городницкий, Визбор, Кукин, Ким (не Ким Чен Ун, а Юлий Ким) и прочее други руски поети, които не рецитират, а пеят своите стихотворения.

И понеже няма запис, на който Висоцкий не само да пее, но и да рецитира стихотворението си „Трябва някого с някого да скараш…“ („Надо с кем-то рассорить кого-то…“, 23 март 1970 г.), ето го в изпълнение на актьора Сергей Безруков (а после и превод, разбира се).


Надо с кем-то рассорить кого-то -
Только с кем и кого?
Надо сделать трагичное что-то -
Только что? Для чего?

Надо выстрадать, надо забыться -
Только в чём и зачем
Надо как-то однажды напиться -
Только с кем, только с кем?

Надо сделать хорошее что-то -
Для кого, для чего?
Это может быть только работа
Для себя самого!

Ну, а что для других, что для многих?
Что для лучших друзей?
А для них земляные дороги
Души моей!
   
Трябва някого с някого да скараш.
Но с кого и кого?
Трябва да направиш нещо трагично.
Но какво? За какво?

Трябва да изстрадаш, да се отдадеш.
Но на какво и защо?
Трябва някак някой път да се напиеш.
Но с кого, но с кого?

Трябва да направиш нещо красиво.
За кого, за какво?
Може би това е само усилие
за самия себе си!

А какво остава за другите, за многото?
За най добрите приятели?
За тях са земните пътища
на моята душа!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.