СЛУЖБОМЕР

сряда, май 16, 2018

Бунтът на грузинските хипстъри

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Подобно нещо като че ли става за първи път в постсъветското пространство – срещу властта въстанаха хипстърите. Това стана практически веднага след провеждането на „спецоперация“ на МВР на Грузия в нощните клубове на Тбилиси. Хората бяха потресени от жестоките методи на спецназа [1], който нахлу в нощните клубове с бойна екипировка и с готови за стрелба автомати – и тогава хипстърите излязоха на улицата.

Официалното обяснение беше просто – спецоперацията е насочена срещу наркотърговците, които, оказва се, били следени няколко месеца и били заснети на видео. Но спецназът нахлу в нощните клубове все едно имаше намерение да обезоръжи най-малко един батальон на ИДИЛ. Хората бяха хващани наред, събаряни на земята или влачени в полицейските коли, липсваха само овчарките и високоговорителите, напомнящи за безполезността на съпротивата и за необходимостта всички да се предадат.

В действителност Грузия има и без това много проблеми с наркополитиката: депутатите в парламента през предишния мандат обсъждаха, но така и не приеха либерални поправки в Наказателния кодекс, които биха смекчили наказанието за употреба на леки наркотици, преди всичко на марихуана. Грузинският парламент пристъпи към разглеждане на пакет от законопроекти, които предвиждат освобождаване от наказателна отговорност на наркоманите и премахване на най-строгото наказание – доживотен затвор – за престъпления, свързани с наркотиците, едва след 2015 година. Приетите поправки в Наказателния кодекс на Грузия смекчиха наказанията за всички престъпления, свързани с наркотиците: премахнато беше наказанието лишаване от свобода за незаконно приготвяне, производство, придобиване, съхранение, пренасяне, препращане или продажба на наркотични средства, техни аналози, прекурсори или нови психоактивни вещества.

Но в действителност полицията използва все още репресивния закон срещу гражданите. През януари тази година международната правозащитна организация Human Rights Watch (HRW) нарече грузинските закони в областта на наркотиците „крайно сурови“, грузинските граждански активисти и експерти ги наричат репресивни. През 1915 година Конституционният съд на Грузия призна, че нормата лишаване от свобода за притежаване на марихуана е противоконституционна. След две години парламентът предприе законодателни промени и премахна лишаването от свобода като наказание за притежаване на марихуана до 70 грама, но запази наказателната отговорност за притежаването ѝ в големи количества. Както се казва в доклада на HRW, въпреки нововъведенията, „криминалните престъпления, свързани с наркотиците, често водят до непропорционални срокове затвор, глоби и други санкции, предвиждащи лишаване от права“.

Грузия е много малка страна, чиито жители знаят един за друг достатъчно, за да говорят, че държавата използва репресивни закони за потискане на правата и свободите: вече са установени достатъчно много случаи, когато полицията подхвърля наркотици, за да утежни вината на заподозрените. Затова много обществени организации предполагат, че борбата с наркотиците често става повод за репресии или за създаване на илюзия, че правозащитните органи вършат някаква работа. Част от активистите и пострадалите се обединиха в движението White Noise („Бял шум“), което се опитва да обърне внимание на положението в страната. Самото движение започна от историята на един от неговите създатели, художника Беки Цикаришвили, когото преди пет години полицията залови с 65 грама марихуана и го заплашваха 6 години лишаване от свобода. Именно заявление на Цикаришвили накара Конституционния съд да разгледа проблема – активистите победиха, държавата призна репресивността на законодателството.


В действителност това, което стана на 12 май, се превърна не толкова в повод за искания да се преразгледа законодателството, колкото привлече вниманието към жестокото превишаване на полицейската сила по време на проведената спецоперация в нощните клубове на Тбилиси – Bassiani, който според версията на онлайн сървъра Hostelworld се нарежда в двадесетицата на най-добрите нощни клубове в света, и още четири клуба, сред които и популярния Cafe Gallery. В началото на май активистите на White Noise обърнаха вниманието на властите върху това, че в Грузия се е появил нов опасен наркотик, довел до гибелта на двама млади хора. Като резултат от спецоперацията в нощта на 12 май бяха задържани осем души, заподозрени, че търгуват с наркотици, а също така над 70 души, които са се намирали в клубовете или около тях. Самата операция беше проведена така, че да създаде впечатлението за неутрализиране на голяма престъпна група – по това време в клубовете е имало повече от хиляда души. Сред задържаните се оказаха кандидатът за президент на Грузия от партия „Гирчи“ Зураб Джапаридзе и гражданинът на Великобритания Майло Травес.

Превишаването на силата и нарушаването на правата на човека при задържането са основната причина, която накара младите хора да излязат в центъра на Тбилиси на централния проспект „Руставели“ и да спрат движението. Полицията изкара и там спецназа и две водни оръдия, но младежите се увеличаваха и МВР реши да отстъпи. В социалните мрежи обаче започна да се разпространява информация, че в центъра на града са се събрали „наркомани и проститутки“. А в действителност младежите се организираха бързо – докараха апаратура и направиха малка сцена, лидерите на протеста обявиха, че смятат действията на полицията за прекомерни, а наркополитиката на правителството за репресивна. Малко преди нощта на 13 май протестиращите обявиха в ултиматум към министър-председателя и министъра на вътрешните работи, че искат тяхната оставка, а ако това не стане, ще разпънат палатки, каквито наистина се появиха още в полунощ. Акцията започна да се превръща от обществена в политическа. През нощта тя беше прекратена, за да не се нарушава закона за тишината, с обещание протестът да бъда подновен на сутринта.

В първите часове след спецоперацията правителството предпочиташе да мълчи. МВР пускаше бодри рапорти за задържаните, опозиционните политици започнаха да коментират случилото се. Бившият кмет на Тбилиси и един от лидерите на партия „Европейска Грузия“ Гиги Угулава: „Това беше най-долно, некачествено шоу с една-единствена цел – да се накажат младите хора, които обичат клубните развлечения“. Бившият премиер на Грузия, лидер на партията „Единно национално движение“ Михеил Саакашвили: „Нападението на клубовете в най-натовареното и многолюдно време няма нищо общо с борбата с наркотиците, личността и адресите на всички едри нарокотърговци са известни, както и каналите за доставка“. За провеждането на свой мониторинг на случилото се заявиха апаратът на омбудсмана на Грузия и администрацията на президента на Грузия.

Сутринта на 13 май към мястото на акцията започнаха да прииждат активисти от националистическите организации „Национално единство на Грузия“ и „Младежки национален алианс на Грузия“, с червени ленти на ръцете и нацистки поздрави. Тези организации се активизираха преди шест години, след като дойде на власт „Грузинска мечта“, когато журналистът Малхаз Гулашвили, избягал в Москва и по-късно съден за незаконно преминаване на границата, създаде народно православно движение, полувоенна организация, чиито активисти носеха черни ризи с бели ленти на ръцете. Сега подобни организации има повече и властите използват периодично техните услуги, когато е необходимо да се изостри обстановката в страната, като да се проведе например „Грузински марш“ по подобие на „Руския марш“. Или да се набият африканските студенти само защото имат друг цвят на кожата.

Както и в Русия, националистическите организации в Грузия са идеологически съюзници на властта, особено на тази радикална част от правителството, която мечтае за по-добри отношения с Русия. В Грузия има силно гражданско общество, което се отнася много болезнено към всички случаи на задържани от окупационните руски власти хора край административните граници с „Южна Осетия“, но радикалните организации винаги заобикалят въпроса за окупацията и руската политика по отношение на Грузия. Те обаче се появяват навреме там, където властта чувства слабост, както в нощта на 13 май в центъра на Тбилиси.

Към средата на неделния ден стана първият сблъсък на протестиращите с радикалите, по площада плъзнаха слухове, че идва тълпа от няколкостотин души, патриаршията на Грузинската православна църква беше принудена да направи изявление за прекратяване на насилието. Думата взе и министър-председателят Гиорги Квирикашвили: „Аз лично съм гарант за това, че днес никой няма да заплаши вашата свобода на словото и на действието“. Но протестиращите сметнаха тези думи за неадекватни. В нощта на 14 май огромно количество полиция, включително и спецназът, който громеше нощните клубове, успя да изведе протестиращите от площада и да задържи няколко десетки радикали.

На пръв поглед събитията в Тбилиси нямаха никакво пряко отношение към политиката (всичко стана спонтанно, веднага след полицейската спецоперация), ако не се смятат исканията за оставка на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи. На площада бяха забелязани няколко политици, но те не се изказаха, само коментираха ставащото за телевизионните канали. Протестиращите даже нарекоха своята акция „Танц за свобода“, в паузите между изказванията на активистите те танцуваха под звуците на клубна музика. Незабелязано властите се озоваха пред още една сериозна сила, която може да стане основа за една либерална опозиция, защото протести имаше през тези дни не само в Тбилиси, но и в други големи градове – Батуми и Кутаиси. Ако не бяха притеклите се да помогнат на властите радикали, акцията би могла да се разшири и да стане безсрочна, към Тбилиси бяха готови да тръгнат колони симпатизанти от цяла Грузия.

Два дена Грузия наблюдава качествено нов протест. Понякога се създаваше впечатлението, че центърът на Тбилиси се е превърнал в подобие на Уудсток, американския рок фестивал, не само заради гръмката музика и факлите, но и заради младите хора с необичайни прически и необичайно облекло, все едно са хипита, дошли от миналото. Сред тях се срещаха и хипита, но вече с побелели коси и гледащи с уважение младежите, които скандират постоянно: „тависпулеба-тависуплеба-свобода-свобода“. Грузия отново става такава, каквато е била преди няколко десетилетия - докарваща до свирепа ярост съветската власт с борбата си за свобода и независимост. Но засега това беше само протест на хипстърите.

---------------------------------------

1. Спецназ – полицейско подразделение със специално предназначение; специални сили.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.