СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юли 05, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 21

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

Ако човек не иска да се смеят над неговата религия, винаги може да си избере не толкова смешна религия.

Събитията на rue Nicolas Appert, 10 [1] разбуниха много забавно просветената публика. Днес европейската общественост марширува, негодува, ридае, възлага, трие, кърши ръце, а също така замира в минута мълчание. Всичко това много напомня житието на света Прозалирия.

Както е известно, светата дама не сваляла тридесет години монашеските си одежди. Нито денем, нито нощем. А когато по някаква причина най-сетне се разсъблякла, открила с ужас, че има гърди, нелош задник и други анатомични аксесоари с явно греховно предназначение. Св. Прозалирия не могла да се смири с това безобразие, оскърбяващо дълбоко религиозните ѝ чувства, и скочила в манастирския кладенец. Не успяла да се удави, защото кладенецът се оказал тесен и светицата, разбира се, се заклещила, преди да стигне до водата.

Примерно същото виждаме и днес, но вече в изпълнение на господата Оланд, Меркел, Камерън, а също така и на всичката многомилионна масовка, скърбяща за карикатуристите от „Шарли“. Цялата тази просветена публика (в една или друга степен) дълго приветстваше различните религии, обичаше да говори за „вяра“, „духовност“, а също така за християнски, ислямски или будистки вечни „ценности“ и за тяхното значение. И изведнъж с изумление откри, че тероризмът е неотменима и задължителна част за всяка добре разпалена „вяра“. Не се знае откъде се е появила илюзията, че религията може да съществува без тероризъм. Без опити да разпространи своите възгледи с помощта на кръв, страх, злоба и принуда.

През последните две хиляди години „вярата“ се е занимавала именно с това да залива света с кръв, да го озарява с кради и да генерира омраза на хората срещу други хора „заради отношението им към едно или друго божество“. Разсъблечете всяка една религия и под позлатените покрови на думите за „любов“ и „смирение“ ще откриете на първо място непримирима злоба към всичко, което се осмелява да мисли различно от „вярата“.

Даже ние, които не сме видели тези клади, на които християните са изгаряли живи бременни жени, все пак можахме да видим християнската злоба в истинския ѝ вид. Нека да си спомним Брейвик, процеса среща „Пуситата“, погромите над изложбите и непримиримата реторика на придобилите наглост попове.

Отворете Библията и със собствените си очи ще видите учебник по примитивен екстремизъм, пропагандиращ насилие, убийства, омраза по религиозен, национален, расов и всякакъв друг признак. Между другото, именно Библията е представила за първи път убийствата на деца и инвалиди като добродетел. (За изключителната „дълбочина“ и „мъдрост“ на този сборник от староеврейски кървави приказки обичат да разсъждават много именно тези, които никога не са чели Библията и имат слаба представа какво именно е написано там.)

И досега съществува наивната увереност, че религията учи на някаква „добро“. Тази илюзия може да се основава само на невежество или на умишлено игнориране на историята на църквите, вярата, конфесиите и народите.

Ще дадем най-обикновен, христоматиен пример, който фактически не може да бъде оспорен.

В Русия религията царствала непрекъснато почти 1000 години. Никой не смеел да ѝ пречи да възпитава руснаците по своя преценка. Както е известно, в резултат от това възпитание, отгледан въз основа на чистата „вяра“, „народът богоносец“ хвърлял през 1917 година поповете от камбанариите, изнасилвал и убивал с особено удоволствие попските дъщери, а заедно с това разстрелвал и разкъсвал всички, до които успеел да се добере. Ще напомним, че никакви други хора освен кръстени, въведени в лоното на църквата, катехизирани и причастени в Русия през 1917 година просто не е имало и не е могло да има.

С подобни глобални факти е изпълнена цялата световната история.

А обикновеният тероризъм е в общи линии обичаен инструмент на всяка „вяра“. Тя го вади лесно от „широките си джобове“ и го използва доста ефективно при първия удобен случай.

Религиозният тероризъм е локален, както в случаите с Джордано Бруно, Мигел Сервет, кулите на Световния търговски център, Хипатия, „Пуситата“ или редакцията на „Шарли“. Като не е важно има ли, или няма религиозният терор съдебна обосновка. В Пакистан например „съдят“ изнасилените момичета, преди да ги убият с камъни.

Има и по-мащабен тероризъм, когато се организират кръстоносни походи, горят се на клади староверци, избиват се катари и албигойци, душат се масово гяури, кръщават се насилствено цели народи, унищожават се библиотеки и цивилизации.

Мюсюлманите, между другото, нещо издребняват. До съвсем неотдавна по същия „религиозен признак“ те колели цели градове и страни. И не им трябвал формален повод във вид на някакви си карикатури.

Трябва да кажем, че ислямът в своята безпросветна жестокост не е много оригинален. Той е само примерен ученик на християнството. Роден 600 години по-късно, той акумулирал делово опита на „религията на любовта“, който имал щастието да наблюдава и да изпита лично върху себе си.

Сега темата за оскърбяване на „чувствата на вярващите“ стана особено модна. Какво се има предвид под тези „чувства“, изобщо не е ясно, защото наличието или липсата на религиозна вяра е по принцип недоказуемо. Разбира се, има един познат евангелски текст, който предлага да се преместват с поглед планини, да се изцеляват с полагане на ръце болни от рак и да се ловят с голи ръце отровни змии. В случай че тези три фокуса станат, изпълнителят им има правото да претендира за званието притежател на известно, доста малко, с размерите на „синапово зърно“, количество “вяра“.

Удивително е, че всички християни се отказват упорито от провеждането на този тест. Напълно е възможно най-пламенният фанатик, който е нацелувал страстно хиляди икони, когато остане насаме със себе си, да се превива от смях, рисувайки мустаци и рога по портрета на известната дама с младенеца. По всяка вероятност 99,9% от благочестивците, изпитващи постоянно „оскърбление на чувствата“, да постъпват именно така. Да си православен в Русия днес е толкова изгодно, че да се заподозрат носещите кръстчета в искреност няма ни най-малка възможност.

Разбира се, има прецеденти и много силно увлечение от религиозни идеи. Последни в историята влязоха братята Куаши, които навестиха на седми януари редакцията на сатиричното списание „Шарли“, намираща се на адрес rue Nicolas Appert, 10. Светът на словото, мисълта и свободата отново се сблъска плътно с пещерния свят на „вярата“. И пещерният свят отново даде свобода на своята злоба. Точно така, както е свикнал от 2000 години да постъпва и без всякакъв формален повод.

Вероятно не всички рисунки на „Шарли“ са били естетически безупречни. Но това изобщо не е важно. „Шарли“ вършеше мръсна, но велика и необходима работа, напомняйки ежеседмично на пещерния свят, че вече не е стопанин. Поне във Франция.

Важното е да помним, че всичко, което правеше „Шарли“, не е оскърбяване на нечии чувства, а само „заграждащ огън“, отговор на постоянните опити на „вярата“ да завземе реалността, изпълвайки я с легиони вирнати към небето задници, локви овнешка кръв и шествия с хоругви. „Шарли“ беше предният отряд на тези, които не са длъжни и никога няма да „уважават“ злобните небивалици на „вярата“, заливаща 2000 години наред Европа с кръв и гнилоч.

Скърцането на фломастерите на „Шарли“ ще достигне несъмнено с времето и до Русия. Защото, както свидетелстват повечето образци на отечествената култура, всичко „чисто руско“ е направено от много френско.

-----------------------

1. На улица „Никола Апер“, № 10, в Париж се намира редакцията на сатиричното списание „Шарли ебдо“, където терористи разстреляха част от редакционния екип.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.