СЛУЖБОМЕР

понеделник, юли 24, 2017

Кремълската русификация на Армения

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Руският език за Руската империя, а след това и за Съветския съюз е бил винаги основно оръжие и обединяващ фактор. Тъй като руските царе обичали да покоряват чужди територии, покорените народи се подлагали на езикова и религиозна (православна) асимилация. Имперската политика уж би трябвало да изчезне, но Владимир Путин я възстанови. Поредна жертва може да стане Армения.

За Армения, намираща се в географска и отчасти геополитическа изолация, безработицата е основен вътрешен проблем. Потокът на напускащите страната е постоянен – някои заминават на Запад, някои искат да запазят близостта си с родината и отиват да работят в Русия. Тези дни председателят на Народното събрание на Армения Ара Баблоян попита своя руски колега Вячеслав Володин: а защо не вземат на работа арменските шофьори, докато гражданите на Киргистан и Беларус могат да използват своите шофьорски книжки в Русия.

Отговорът на Володин не беше сложен: „Решението, което беше взето, наистина се отнася за гражданите на Киргизия и Беларус, защото гражданите на тези страни са изучавали правилника за движението по пътищата на руски език… Голям брой граждани на тези две страни работят в Русия като таксиметрови шофьори, като шофьори в обществения транспорт и, разбира се, знаят правилника, и в работата им помага знанието на руски език“. Ара Баблоян, естествено, се опита да се възмути, като представител на страна член на Общността на независимите държави, на Организацията на Договора за национална сигурност и на Митническия съюз, че във всички арменски училища се учи руски език, като забрави да допълни, че в Ереван от 1997 година има Руско-Арменски (Славянски) университет, в който учат 6,5 хиляди студенти.

Но Володин беше непреклонен: „В такъв случай мога да кажа само едно: узаконете го (руския език) като официален и тогава нормата на закона ще се отнася автоматично и за Република Армения“. С други думи - председателят на руския парламент настоява открито за промяна на Конституцията на Армения – да стане същата като, например, Конституцията на Казахстан, в която се казва: „В държавните организации и органите на местното самоуправление заедно с казахски официално се употребява руски език“. Или на Киргизстан: „В Киргизката република като официален се употребява руският език“. В Таджикистан руският език е наречен „език за междунационално общуване“, без да се определя статуса му, в Беларус е узаконено равноправие между руския и беларуския език.

Признаването на руския език в съвременните постсъветски страни е обусловено от няколко обстоятелства. Първо, идеологическата близост. Второ, значителния процент на рускоезични граждани. Признаването за единствени официални на титулните езици в Киргистан, Казахстан или Беларус би довело до вълнения и до пряка намеса на Москва, която с появата на Путин в Кремъл не е веднъж е заявявала, че постсъветското пространство е зона на руските интереси и че тя е готова да защити правата на рускоезичните хора даже и с използването на сила, както стана преди три години в Украйна.

Разбираемо е, че тези интереси са имперски и нямат никакво отношение към правата на човека, демокрацията или икономиката. С узаконяването на руския език се занимава руското Министерство на външните работи, а също така Министерството на отбраната, както в случая с Украйна, останалите руски държавни структури помагат и съдействат, сред тях и Министерството на образованието на Русия, създало през 1990-те години мрежа от Славянски университети. Както пише старшият научен сътрудник от Лабораторията по философия на образованието към Федералното държавно научно учреждение „Институт по теория и история на педагогиката“ Тигран Мариносян, „Дейността на славянските университети е фактор за укрепване на хуманитарното и образователното пространство на държавите, членуващи в Общността на независимите държави“.

На 1 юни 2017 година влезе в сила забраната шофьори с национални шофьорски книжки да работят в Русия. На 14 юли Държавната дума прие на трето, окончателно четене на закона, промяна, предоставяща правото на гражданите на Киргистан, а също така и на други страни, където руският език е узаконен като официален, да работят в Русия с техните национални шофьорски книжки. Но един проблем в изказването на Вячеслав Володин все пак има. Армения е многонационална страна, в която 98,11% от населението са етнически арменци, най-голямото национално малцинство са езидите, които са малко повече от 35 хиляди, което означава 1,17%. Руснаците в Армения са 0,39 процента – това е малко повече от 11 хиляди души.

При тези условия е трудно да се говори за езиково разнообразие, още повече че арменците се гордеят напълно основателно със своя език, един от най-древните на земята, а арменски писмени паметници съществуват от началото на V век. През последните векове арменците са живели сред различни народи в различни страни, запазвайки своята вяра и своя език. Днешната Армения се появява на картата след една военна операция на руската армия през 1827 година, когато Ериванското ханство е откъснато от Персийската империя, а окупираната територия генерал Иван Пашкевич нарича „Руска Армения“. Тогава, през първата половина на XIX век, от 110 120 души, живеещи в ханството, едва една шеста част са етнически арменци. Сега положението с етническия състав на населението е кардинално различна – огромно мнозинство от него са арменците.

През целите последни 200-300 години арменското население в Турция и Персия (днес Иран), се отнася доброжелателно към Русия, виждайки в нея „защитник на християнството“. Но съвременната руска политика се различава малко от съветската, когато от всеки жител на СССР се искаше да знае руски език. В резултат от езиковата асимилация, която е по-сурова отколкото в царско време, много национални малцинства само номинално са запазили своя етноним, названието на народа си. В действителност те отдавна вече говорят на руски език, като са загубили родните си езици. В резултат от асимилацията броят на вòдите – угро-фински народ, коренно население на северозападната европейска част на Русия, от 13672 души през 1732 година е намалял на 64 души през 2010 година. Същата участ е постигнала ижорците – от 14500 на 266 души. Разбира се, арменците не са заплашени от такава тотална асимилация, но опасността от въвеждането на друг език снижава националната самоидентификация. Така, например, изглеждат глупаво студентите от Славянския университет в Ереван, сред които може да има русокоси хора, единствено ако са си боядисали косата, а изучаването на руски език изобщо не им дава право на бъдеща работа, само им осигурява диплома.

В първите години на съветската власт само две републики се оказват невъвлечени в процеса на езиковата асимилация – Грузия и Армения, и то само заради вождовете от онова време – Сталин и Микоян. Централноазиатските народи са принудени да преживеят замяна на писмеността им, в началото на 1920-те години с латиница, а след десет години – с кирилица. В другите републики започва усилена русификация – в Украйна, Беларус и Молдова. Армения стои встрани – тя продължава да се ползва от благоразположението на Кремъл. А в Грузия се случи небивало за съветските времена събитие – през 1978 година в няколко града протекоха масови демонстрации в защита на грузинския език. След приемането през 1977 година на „брежневата“ конституция дойде ред да се променят и републиканските: в Грузия беше предложено да се добави в Основния закон, че държавен език ще бъде не само грузинският, но и руският. При цялата благосклонност на грузинците към централната власт хората не можаха да изтърпят подобно издевателство. Едуард Шеварнадзе, който управляваше по това време Грузия, се уплаши от масовостта на протестите и реши да не променя конституцията.

Сега Кремъл, по-скоро разбиращ, че възстановяването на голямата империя няма да се осъществи, реши да събира остатъците. През цялото постсъветско време Армения не е променяло „братското“ си отношение към Кремъл, изпълнявайки всичките му капризи в замяна на протакане на преговорния процес за регулиране на ситуацията в Карабах. Може би няма нито една структура, която да са измислили в Кремъл и в която да не участва Армения. Следвайки указанията на Кремъл, арменската делегация в ООН гласува резолюциите така, както иска руската. Армения постепенно изпадна в положение, при което се превърна в проруски кавказки анклав, който поддържа сносни отношения с Грузия и Иран и враждува с Азербайджан и Турция. С външния свят Армения е свързана само чрез грузинските и иранските комуникации, което всъщност е недостатъчно за развитие на икономиката. Населението продължава да напуска страната.

При тази ситуация Кремъл действа като истински разбойник, доубивайки „най-добрия си приятел“ с неприемливи изисквания. Може само да се предположи, че всеки опит за езиково налагане, даже изказан устно, ще прерасне във вълнения, от които на Москва немногобройните антируски акции в Ереван ще се сторят шеги и усмивки. В Армения отдавна се формира опозиция на руската политика, особено по отношение на Карабах и въоръжаването на Азербайджан. И макар че арменците се опасяват засега да говорят открито за по-бързо регулиране на карабахския проблем, като че ли мнозина разбират, че изолацията на страната ще продължи толкова, колкото поиска Кремъл.

Москва иска „продължаване на банкета“, организиран още от самозвания „господар на цяла Рус“ Иван III Василевич Грозний, основател на процеса „събиране на земите“ и от неговия внук Иван IV Василевич Грозний, основоположник на асимилацията на народите от Поволжието и Астраханското ханство, на походите срещу Швеция и Кримското ханство. Династията Романови продължава традицията на „събирането“, окупирането на съседните територии и асимилацията на покорените народи. От гледна точка на начетения руски гражданин Армения продължава да е същата, каквато е била наречена от генерал Иван Пашкевич – „Руска Армения“, както и Вячеслав Володин е само последовател на подобни възгледи и проводник на имперска политика.

Бъдещето на Армения зависи от самата нея: като се изпокара със съседите си и проведе етническа чистка в Карабах, Ереван няма много шансове да върне страната в списъка на страните с развита демокрация. В Кремъл знаят това и унижаването на Конституцията на Армения е само малка ремарка, която може да стане начало на някакъв нов руски план. Ще изтърпят ли това в Армения, е отворен въпрос.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.