АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА (7 април)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД Глава II. НАЗАРЕТ Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ

Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО: Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XVIII. СЪДЪТ НА ПРОКУРАТОРА

(7 април))

Преторията, временната резиденция на Пилат, била заобиколена от високи стени. Отвътре крепостта била обзаведена с разкош, подобаващ на царски дворец. Там имало просторни галерии, покои, богато мебелирани зали за приеми. Скъпите съдове и украшения се пазели още от времето на Ирод Велики. Йосиф Флавий, който е виждал архитектурния ансамбъл до неговото разрушаване, описва с възторжени думи тази рожба на последния тиранин на Юдея. Сега тук отсядал прокураторът, когато необходимостта го принуждавала да напуска Цезарея.

В петък сутринта на Пилат било съобщено, че метежникът, който бил арестуван с негово съгласие вечерта на предния ден, е доведен с въоръжена охрана. Като заповядал да го пазят в преторията, Пилат извикал при себе си обвинителите и свидетелите. Но му казали, че те не искат да влязат: да се намират в дома на езичник в деня на пасхалните обреди юдеите смятали за осквернение. Раздразненият владетел бил принуден сам да излезе при тях на откритата площадка, от която обикновено се обръщал към народа.

До площадката стояли свещеници и старейшини, съпроводени от тълпа хора. Макар че градът бил зает с приготовленията за пасхата, архиереите успели да намерят безделничещи зяпачи, за да поддържат с викове петицията им.

- В какво обвинявате този човек? - попитал Пилат. Когато разбрал, че за тях Назаретянинът е проповедник на лъжливи теории, казал:

- Вземете го и го съдете по вашия Закон.

Но Ханан и Кайафа вече били готови за подобен обрат на нещата. На прокуратора било обяснено, че става въпрос за политическо престъпление, защото Исус "не дава да се плащат данъците на цезаря и се нарича Месия, Цар". Пилат наострил уши. В това че архиереите били загрижени за престижа на римското правителство, нямало нищо удивително. Като прекарал в Юдея четири години, той вече знаел, че интересите на йерархията съвпадат с интересите на Рим. Тя се страхувала от собствения си народ. Явно наистина предстоял сериозен процес.

Пилат се върнал в преторията, за да разпита арестувания. Събралите се чакали напрегнато. Нижела се минута след минута.

Резултатът от разпита се оказал неочакван. Като застанал на възвишението, Пилат казал:

- Не намирам вина в този човек.

Това би могло да ни се стори странно. Защо прокураторът, известен със своята безпощадност, проявил през този ден толкова необикновена мекост? Какво е станало в преторията?

Разговорът на Пилат с Исус не можел да остане в тайна. Той се извършвал пред свидетели - слугите и стражите. Някой от тях разказал подробностите, които били грижливо запазени от първите поколения християни.

Най-напред прокураторът попитал:

- Ти ли си юдейският цар?

- Твои думи ли са това? - попитал на свой ред Исус. - Или други са ти казали за мене?

- Че аз юдей ли съм? - отбелязал презрително Пилат. - Твоят народ и първосвещениците те предадоха на мене. Какво си направил?

- Моето царство не е от този свят - казал Исус. - Ако моето царство беше от този свят, моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Сега царството ми не е оттук.

От всичко това прокураторът схванал само едно: подсъдимият наистина претендира за някаква власт.

- И все пак цар ли си? - поискал да уточни той.

- Ти казваш, че съм цар.

Това била обичайна за Изтока форма на утвърдителен отговор. Но веднага, за да разсее заблудата на Пилат, Исус добавил:

- Родих се и дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша гласа ми.

Думите на Исус се сторили на римляните лишени от смисъл. Като много свои съотечественици Пилат бил скептик.

- Какво е това истина? - усмихнал се той.

Пилат разбрал, че си има работа с проповедник, който едва ли е опасен за режима. Освен това прокураторът изобщо не искал да се меси в религиозни разпри и още повече да играе по свирката на ерусалимските интриганти. Стига е правил отстъпки на тези варвари! Дошъл е случай за тях да се убедят какво е това безпристрастно имперско правосъдие. Често го обвинявали в незаконни разправи. Ето че сега ще бъде безупречен и едновременно с това ще покаже кой е истинският господар в Ерусалим...

Но архиереите нямали намерение да оттеглят исканията си. Отново завалели обвинения, привеждали се нови улики. Те викали, че Исус "бунтува хората, поучавайки по цяла Юдея, като се започне от Галилея".

- От Галилея ли е този човек? - попитал Пилат. Хрумнала му мисълта, ако не успее да се измъкне от процеса, поне да намери потвърждение на мнението си от компетентно лице, което познава по-добре местните обичаи. Той заповядал да отведат Исус в Хасмонейския дворец, където за Пасхата дошъл тетрархът на Галилея. През всичките тези години отношенията между прокуратора и Антипа били обтегнати. Двамата били подчинени на сирийския легат, но Антипа искал да се вижда единствен стопанин на страната. Като изпратил Галилееца на Ирод, управителят на Юдея постигал две цели: помирявал се с противника си, чиито интриги били за него опасни, и си облекчавал задачата в заплетеното дело.

Тетрархът бил поласкан от жеста на римляните. Зарадвала го и възможността да види Назаретянина, мълвата за когото будела неговото любопитство и тревога. Ето го най-сетне пред него загадъчният пророк, който надминал, както се разказвало, самия Йоан! Може би ще покаже някакво знамение, за да разнообрази скучните му дни в Ерусалим? Но Ирод бил разочарован. Исус не отговорил на нито един негов въпрос и не можело да се очаква, че ще направи някакво чудо. Антипа веднага загубил интерес към него. Обвиненията на архиереите пропуснал покрай ушите си. Като поиздевателствал с войниците си над Исус, той заповядал да го облекат в шутовски царски одежди и да го изпратят обратно при Пилат. Това било знак за помирение между двамата представители на властта.

Пилат стигнал до извода, че духовенството просто си отмъщава от завист на популярния проповедник, а според римския закон няма основание той да бъде осъден на смърт. Прокураторът излязъл отново на възвишението, седнал в съдийското кресло, обявил: "Доведохте при мене този човек като смутител на народа. И ето, провеждайки разследване във ваше присъствие, не намерих в него никаква вина за това, в което го обвинявате. Но не намери и Ирод, защото го върна при нас. Следователно нищо заслужаващо смърт не е извършил. Така че, като го накажа, ще го пусна".

Той считал бичуването за достатъчно сплашваща мярка по отношение на човек, който е нарушил с думите си общественото спокойствие.

Архиереите разбрали, че планът им е близо до провал. Те започнали шумно да протестират. А Пилат, като се надявал да намери подкрепа в тълпата, казал, че ще освободи Исус поне заради празника. В затвора чакали екзекуция на кръста трима бунтовници, сред които и някой си Исус бар Аба, Варава, добре известен в града затворник. [1] Обвинителите се възползвали от това и поискали да бъде пуснат именно той. Подстрекаваната от тях тълпа започнала да вика името му. Варава бил не само познат в Ерусалим, но и го смятали за герой, а Исус бил пришелец, чието име не говорело много на гражданите. Дори когато Пилат нарекъл Галилееца "юдейски цар", това не повлияло на тълпата, която искала да спаси Варава от екзекуцията.

Но Пилат не бързал. Против собствената си воля той се изпълнил със съчувствие към обвиняемия. Желанието му да настоява на своето се засилило още повече, след като жена му изпратила при него слугата си с молба за "праведника". Тя твърдяла, че е видяла на сън страшно предупреждение за него, а римляните, дори и невярващите, придавали голямо значение на сънищата. С една дума, всичко вървяло натам, че Пилат не би трябвало да промени своето решение.

По негова заповед затворникът бил отведен в караулното помещение на преторията и предаден в ръцете на палачите. Там се събрала цяла кохорта, вероятно същата, която участвала в задържането на Исус. Завързали го за стълба и започнали да го бичуват. Използвани били римски бичове с шипове, които раздирали тялото до кръв. След такава екзекуция човек обикновено се намирал в полусъзнание, но това само забавлявало войниците.

При Пилат основно служели гърци, самаряни и сирийци, които мразели юдеите. Като се възползвали от случая, те излели цялата си злоба върху страдалеца. Един от войниците му наметнал червения си плащ, друг пъхнал в ръцете му тояга, за да заприлича на карикатурен цар. На главата на Исус сложили импровизирана "корона", сплетена от тръни. Приз цялото това време той не проронил нито една дума. А войниците му се кланяли до земята и викали: "Бъди здрав, царю юдейски!" Някои от тях плюели Исус и го биели с тоягата по лицето и главата.

Пилат мислел, че може да мине с това наказание, но докато траело бичуването архиереите не губели време и възбудили тълпата до крайност. Сега вече всички единогласно искали Назаретянинът да бъде разпънат вместо Варава.

Едва Исус се появил на площадката, жестоко бит, в рани, с кървав плащ, над площада се разнесъл вик: "На кръста! Разпъни го!". - "Ето човека!" - извикал прокураторът, с което вероятно се опитвал да покаже, че именно той е достоен да бъде освободен. Но в отговор се чули вопли: "Варава! Пусти ни Варава!.."

Пилат не знаел какво за мисли. Той наредил отново да отведат Исус.

- Какво лошо е направил? Вземете го и го разпънете вие, защото аз не намирам вина в него - казал с досада той.

- Ние имаме Закон - отвърнали книжниците - и по Закона той трябва да умре, защото се представи за Божи син.

Суеверен страх се прокраднал в душата на римлянина. Той не искал да приеме това, което става.

- Откъде си? - попитал той Христос, като се върнал в преторията.

Исус мълчал.

- На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да те пусна и имам власт да те разпъна?

- Не би имал над мене никаква власт - казал затворникът, - ако не ти беше дадено отгоре. Който ме предаде на тебе, има по-голям грях.

Тези думи се харесали на Пилат. Той нямал повече намерение да се пазари и да уронва престижа си. Но когато заел за последен път съдийското кресло, го чакала неприятна изненада. Обвинителите изтъкнали нов, но най-сериозен аргумент: Галилеецът наричал себе си Месия и само заради това трябвало да бъде смятан за бунтовник. "Ако го пуснеш, не си приятел на цезаря - казали те. - Всеки, който се представя за цар, се опълчва срещу цезаря".

Пилат доловил отлично заплахата и разбрал, че става въпрос за собственото му благополучие. Като знаел за строгостта на Тиберий, който следял зорко за спокойствието на провинцията, той и без това имал основания да се страхува. Жалбите за безчинствата му все по-често пристигали в Рим. Неприятелите на прокуратора можели да използват процеса срещу него, а Пилат ни най-малко не искал да се лиши от изгодната длъжност и да отговаря пред легата на Сирия или пред самия император. Като се колебаел вече, той направил слаб опит още един път да повлияе върху чувствата на тълпата. Исус бил изкачен на възвишението Габата, Литостратон, и като го посочил, прокураторът извикал:

- Ето го вашият цар!

- Махни го, махни го оттам! Разпъни го! - бучала тълпата.

- Вашия цар ли да разпъна?

- Нямаме друг цар, освен цезаря! - отвърнали архиереите.

Подобно верноподаническо изявление не оставило на Пилат избор. В края на краищата какво била за него съдбата на някакъв еврейски пророк, когато на карта е поставено неговото, Пилатовото, благополучие? Като искал да покаже, че не постъпва по Закона, а в угода на молбите, прокураторът наредил да донесат вода и както изисквал източният обичай, измил демонстративно ръцете си: "Не съм виновен за кръвта на праведника".

Но хората до площадката продължавали да се вълнуват, без ни най-малко да се смущават от жеста на съдията. "Кръвта му да падне върху нас и върху децата ни!" - викали те, като давали да се разбере, че всичко се върши по тяхно настояване. [2]

Вестта за помилването на Исус Варава била посрещната с шумни овации. И в тях потънали думите на присъдата, отправени към Исус: "Ibis ad crucem", "Ще бъдеш разпънат".

Осъденият бил предаден в ръцете на войниците.

БЕЛЕЖКИ

1. Варава също се казвал Исус, за това свидетелстват древните манускрипти на Матей, на което обърнал внимание още Ориген (На Матфея, 131). Йоан (18, 40) нарича Варава просто lÚst/~, разбойник, или (както е в някои ръкописи) #rcjlhoth~, водач на разбойници. Но Матей и Марк уточняват, че този човек е бил осъден "заедно с бунтовници, които извършили убийство по време на бунт" (Мк 15, 7), а Матей (27, 16) отбелязва, че Варава бил в града "известен затворник" (d1smion 6riohmon). Всичко това дава право да причислим Варава към партизаните-зелоти и да разберем защо тълпата искала толкова страстно да бъде освободен. Обичаят да се пуска осъден в деня на празника е бил вероятно римски. Вж. Ливий. История, V, 13. - Бел. авт.

2В Мишна се подчертава, че ако показанията на свидетеля доведат до екзекуция на обвиняемия, с това той "взема върху себе си кръвта на човека" (Санхедрин, IV, 5).

(Следва)