ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 5

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

***

Терминът „романтичен“ има няколко значения. Когато говоря за „Мадам Бовари“ – за романа и за героинята, - ще го използвам в следния смисъл: „характеризиращ се с мечтателен манталитет, пленен от ярки фантазии, заимствани главно от литературата" (иначе казано по-скоро „романичен“, отколкото „романтичен“). Романтичната личност, с ума и чувствата си обитаваща в нереалното, е дълбоко или дребнава в зависимост от свойствата на своята душа. Ема Бовари не е глупава, чувствителна е, добре образована, но душата ѝ е дребнава: обаянието, красотата и чувствителността не я спасяват от съдбоносния привкус на еснафщината.

Въпреки екзотичните мечти, тя е провинциален буржоа до мозъка на костите, вярна на баналните идеи или нарушаваща баналните условности по един или друг банален начин, при което прелюбодеянието е банален похват да се възвишиш над баналността; и, въпреки страстта към разкоша, тя няколко пъти разкрива това, което Флобер нарича селска жестокост, селско тесногръдие. Но нейното необичайно телесно обаяние, странната ѝ грация, птичата, като у колибрите, живост – всичко това привлича неотразимо и очарова трима мъже в книгата: съпруга ѝ и двамата ѝ любовници, двама мерзавци – Рудолф, за когото нейната мечтателна детска нежност е приятен контраст с леките жени, обичайната му компания, и Леон, суетно нищожество, за когото е ласкателство да има за любовница истинска дама.

А какво да кажем за нейния съпруг Шарл Бовари? Скучен, усърден в бавното си мислене, без обаяние, остроумие, образование, но с пълен комплект от банални идеи и правила. Той е еснаф, но при това и трогателно жалко същество. Крайно важни са следните две неща. Той разбира и го привлича към Ема именно това, към което тя напразно се стреми в своите мечти. Смътно, но дълбоко Шарл чувства в нея някаква преливаща се прелест, разкош, мечтателна далечина, поезия и романтичност. Това най-напред, а по-късно ще посоча и примери. Второ, любовта към Ема, растяща почти незабелязано за самия Шрл, е истинско чувство, дълбоко и правдиво, абсолютно противоположно на животинското и напълно нищожно преживяване на Рудолф и Леон, нейните самодоволни и пошли любовници. В това се състои привлекателната парадоксалност на приказката на Флобер: най-скучният и нестроен персонаж в книгата е единственият, който е оправдан от тази божественост, която се състои в неговата всепобеждаваща, всепрощаваща и неизменна любов към Ема, жива или мъртва. Има наистина в книгата и четвърти влюбен в Ема персонаж, но това е само дикенсов персонаж – Жюстен. Въпреки това го препоръчвам на вашето благосклонно внимание.

(Следва)