ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 43

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

* * *

Писателят може да бъде добър разказвач или добър моралист, но ако не е чародей, не е художник, той не е писател, още повече – не е велик писател. Дикенс е добър моралист, добър разказвач и превъзходен чародей , но като разказвач е малко по-ниско от всичко останало. С други думи, той изобразява превъзходно своите герои и тяхната среда във всяка конкретна ситуация, но – опитвайки се да осъществи връзките между героите в общата схема на действието, често не е убедителен.

Какво съвкупно впечатление ни прави великото произведение на изкуството? (Под „ни“ разбирам добрия читател.) Точността на Поезията и Възторгът на Науката. Такова е въздействието на „Студеният дом“ в най-добрите произведения на Дикенс. Там чародеят Дикенс, художникът Дикенс излиза на първо място. Не по добър начин изпъква в „Студеният дом“ учителят моралист. И съвсем не блести в „Студеният дом“ разказвачът, спъвайки се тук и там, макар че общата постройка на романа остава все пак великолепна.

Въпреки някои недостатъци в повествованието, Дикенс си остава велик писател. Да контролираш огромно съзвездие от герои, да държиш хората и събитията свързани и да умееш да идентифицираш отсъстващите герои в диалога – с други думи, да владееш изкуството не само да създаваш хора, но и да ги запазваш живи във въображението на читателя по време на дългия роман, - това е, разбира се, признак на величие. Когато старецът Смолуид се появява на кресло в галерията стрелбище на Джордж, от когото се опитва да вземе образец от почерка на капитан Хоудън, е донесен от кочияша на каретата и още един човек. „А този човек – той посочва другия носач – наехме на улицата за пинта бира. Тя струва два пенса. Джуди (обръща се към дъщеря си – Вл. Н.), прати на човека два пенса. <...> Скъпо взема за такава дреболия.

Споменатият човек, един от тези странни екземпляри на човешката плесен, които израстват внезапно – в износени червени якета – на западните улици на Лондон и веднага се заемат да държат конете или да викат карети – споменатият човек получава без особен възторг своите два пенса, подхвърля ги във въздуха, улавя ги и се отдалечава“. Този жест, този единствен жест с епитета over-handed (подхвърлен и уловен с ръка – бел. П. Н.) е дреболия, но във въображението на читателя този човек остава завинаги жив.

Светът на великия писател е вълшебна демокрация, където дори най-второстепенните, най-случайните герои, като въпросния човек, който подхвърля двата пенса във въздуха, имат право да живее и да се умножават.

(Следва)