ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 44

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856)

Преминаваме към насладата от още един шедьовър, от още една приказка. От всички приказки в нашата серия „Мадам Бовари“ на Флобер е най-романтичната. От гледна точка на стила имаме пред себе си проза, която поема задължението да бъде поезия.

Когато четете нещо на едно дете, то пита било ли е това наистина. Ако не е, иска да му прочетат друг разказ – истински. Да оставим подобен подход към книгите на децата и юношите. Разбира се, ако ви кажат, че мистър Смит е видял как покрай него просвистява синя чиния със зелен кормчия, трябва да попитате истински ли е разказът, защото неговата достоверност ще повлияе по един или по друг начин на вашия живот, ще ви засегне непосредствено по съвсем практически начин. Но не питайте истина ли е това, което е написано в един роман или в едно стихотворение. Да не се заблуждаваме; нека помним, че литературата няма по принцип никакво практическо значение – с изключение на този съвсем особен случай, когато човек има намерение да стане преподавател по литература. Девойката Ема Бовари не е съществувала никога; книгата „Мадам Бовари“ ще пребъде във вековете. Книгите живеят по-дълго от девойките.

В книгата присъства темата за изневярата и има ситуации и намеци, които шокирали лицемерното, еснафското правителство на Наполеон III. Нещо повече, романът бил преследван по съдебен път за непристойност. Можете ли да си представите? Все едно едно художествено произведение може да бъде непристойно. Радвам се да кажа, че Флобер спечелил делото. Това станало точно преди сто години. А в наши дни, в нашето време... Но да не се отвличаме.

Ще разгледаме романа така, както би желал да го разгледаме Флобер: от гледна точка на структурите (той ги наричал mouvements), тематичните линии, стила, поезията, персонажите. Романът съдържа тридесет и пет глави, всяка от около десет страници, и три големи части; действието се развива отначало в Руан и Тост, след това в Йонвил и накрая в Йонвил, Руан и Йонвил – все измислени градове, с изключение на Руан, епархийски център в Северна Франция.

За време на основното действие са избрани 1830-те и 1840 години, по времето на Луи Филип (1830—1848). Първата глава започва от зимата на 1827 година, а в своеобразния епилог съдбите на някои от героите са проследени до 1856 година, до управлението на Наполеон III и всъщност до датата, когато Флобер завършва романа. „Мадам Бовари“ е започната на 19 септември 1851 година в Кроас, край Руан, и е завършена през април 1856 година, изпратена е през юли и е публикувана с продължения в „Ревю дьо Пари“ до края на годината. През лятото на 1953 година, когато Флобер започва втората част на романа, на сто мили северно от Руан, в Булон, Чарлз Дикенс завършва „Студеният дом“; една година по-рано в Русия умира Гогол, а Толстой издава първото си значително произведение – „Детство“.

Три сили създават и формират човека: наследствеността, средата и един неизвестен фактор Хикс. Втората сила – средата – е най-нищожната от тях, а третата – факторът Хикс – е най-важната. Когато става въпрос за жителите на книгите, за литературните герои, тези три сили се контролират, насочват и прилагат към делото, разбира се, от автора. Обществената среда около мадам Бовари е създадена от Флобер толкова обмислено, колкото и самата тя, и да се говори, че флоберовското общество влияе на флоберовските персонажи, означава да разсъждаваме в кръг. Всичко случващо се в книгата става изключително в ума на Флобер, каквито и да са изходният житейски повод за написването на книгата или положението на нещата в тогавашна Франция – реално или каквото го виждал Флобер. Ето защо съм против тези, които настояват за влиянието на обективните обществени условия върху героинята на романа Ема Бовари. Флобер е зает с тънко диференциране на човешката съдба, а не с аритметика на социалната обусловеност.

Казват, че повечето персонажи в „Мадам Бовари“ са буржоа. Но веднъж и завинаги трябва да се изясни смисълът, който Флобер влага в думата „bourgeois“. Освен тези случаи, в които тя означава просто „гражданин“ (често значение на френски език), у Флобер думата „bourgeois“ означава „еснаф“, иначе казано – човек, съсредоточен върху материалната страна на живота и вярващ само в обменните ценности. Флобер никога не употребява думата „bourgeois“ с политически марксистки нюанс.За него буржоазността се определя от съдържанието на главата, а не на кесията. В знаменитата сцена от романа, когато старата селянка, получавайки медал за робския си труд на фермата, стои пред журито на умилените буржоа – в тази сцена, забележете, еснафите са от двете страни: и благодушните политикани, и суеверната старица, са буржоа във флоберовия смисъл. Ще изясня окончателно смисъла на термина, като кажа, че например днес в комунистическа Русия съветската литература, съветското изкуство, съветската музика и съветските идеали са основателно и досадно буржоазни. Зад желязната завеса има завеса от тюл. Съветският чиновник, едър или дребен, е въплъщение на буржоазния дух, на еснафщината. Ключ към термина на Флобер е еснафщината на господин Оме. За още по-голяма яснота позволете да добавя, че Маркс би нарекъл Флобер буржоа в политикономически смисъл, а Флобер Маркс – в духовен; и двамата няма да сгрешат, защото Флобер бил състоятелен човек, а Маркс еснаф във възгледите си за изкуството.

(Следва)