ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 3

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

***

В първата глава различаваме изходната тематична линия: темата за слоевете. През есента на 1828 година Шарл е на тринадесет години; като седи в класната стая през първия си учебен ден, той държи на коленете си фуражка. „Тя беше една от ония сложно направени шапки, в които могат да се открият елементите на калпака, на шапската*, на кръглата шапка, на видровата фуражка и на нощната шапчица — с една дума, едно от ония жалки неща, мълчаливата грозота на които е дълбоко изразителна като лицето на глупак. Яйцевидна, издута от банели, тя започваше с три обиколки, прилични на кървавици; сетне се редуваха, разделени от червена ивица, ромбове от кадифе и от заешка плъст; после идеше нещо като торбичка, която завършваше с мукавен многоъгълник, покрит със сложна везба от лъскав ширит, отдето се провесваше като пискюл на тънка червена връвчица една кръстовидна висулка от преплетена сърма. Фуражката беше нова; козирката лъщеше“. (Това описание може да се сравни с пътното сандъче на Чичиков или с каляската на Коробочка от „Мертви души“ на Гогол – същата тема за слоевете!).

Тук и в още три примера, които ще разгледаме, образът се разгръща слой след слой, равнище след равнище, стая след стая, ковчег след ковчег. Фуражката на Шарл е жалка и безвкусна; тя въплъщава и целия му следващ живот – също толкова безвкусен и жалък.

Шарл изгубва първата си жена. През юни 1838 година, на двадесет и три години, той се жени за Ема; във фермата има сватбено пиршество. За десерт поднасят фигурна торта – също жалко произведение на лошия вкус, изготвено от за първи път проявяващ се в тази област и затова престарал се сладкар. „Основата ѝ беше квадрат от синя мукава (тортата, така да се каже, започва с това, с което завършва фуражката; тя завършва с картонен многоъгълник – Вл. Н.)., изобразяващ храм с портици, стълбове и наоколо гипсови статуйки в ниши, обсипани със звезди от варакосана хартия; после, на втория етаж, се издигаше кула от савойски сладкиш, оградена с малки укрепления от ароматна захар, бадеми, сухо грозде и портокалови резенчета; най-сетне горната площадка, която представляваше зелена ливада със скали и езера от сладка и ладии от лешникови черупки, и на върха й се виждаше едно малко амурче; то се люлееше на люлчица от шоколад, двете стълбчета на която завършваха вместо с топки с две истински пъпки от роза“.

Езерата от сладка са изпреварваща емблема на швейцарските езера, край които в мечти под модните стихове на Ламартин ще витае Ема Бовари, начинаещата прелюбодейка; а малкото амурче ще видим още един път върху бронзовия часовник сред жалкия лукс на руанския хотел, мястото, където Ема се среща с Леон – втория си любовник.

Отново сме през юни 1838 г., но вече в Тост. В тамошния дом Шарл е живял от зимата на 1835-1836 г., отначало с първата си жена, а след това, от февруари 1837 година, когато тя умира, сам. С новата си жена Ема той живее там две години, до преместването в Йонвил (март 1840 година). Първи слой: „Тухлената фасада бе на самата улица или по-право на пътя“. Втори слой: „Зад портата бяха закачени горно палто с малка яка, юзда, черна кожена фуражка и в ъгъла на земята чифт високи гетри, още покрити със засъхнала кал“. Трети слой: „Вдясно беше всекидневната, т.е. помещението, дето се хранеха и седяха денем. Книжният тапет, яркожълт като перушината на канарче, в горната част на който бе нарисувана гирлянда от бледи цветя, потреперваше върху лошо опънатия плат; завеси от бяло хасе с кенар от червен ширит се кръстосваха между прозорците, а върху тесния корниз на камината лъщеше между два посребрени светилника, похлупени със стъклени кълба, часовник с бюст на Хипократ“. Четвърти слой: „На срещната страна на коридора се намираше кабинетът на Шарл, малка стая, широка около шест стъпки, с маса, три стола и писалищно кресло. Единствено томовете на „Речника на медицинските науки“, неразрязани, но пострадали от всички последователни продажби, през които бяха минали, украсяваха шестте лавици от чамовата библиотека“. Пети слой: „В приемните часове миризмата от запръжките проникваше през стената на кабинета, а в кухнята се чуваше как кашлят болните и разправят цялата си история“. Шести слой: „След това имаше („venait ensuite“ – същата формула, която се използва при описанието на фуражката - Вл. Н.) - с изход към двора, дето беше конюшнята -широка, разнебитена стая с фурна, която служеше сега за дърварник, изба и склад, пълна със стари железарии, празни бъчви, негодни земеделски сечива и всевъзможни други прашни вещи, предназначението на които не можеше да се отгатне“.

През март 1846 година, след осем години брачен живот и след две бурни романтични истории, за които мъжът ѝ не подозира, Ема Бовари, като няма сили да изплати неимоверните си дългове, решава да се самоубие. В единствената си романтична минута нещастният Шарл дава следните разпореждания за нейното погребение: „Той се затвори в кабинета си, взе перо и след като рида известно време, написа:

„Искам да бъде погребана във венчалната си рокля, с бели обувки и венец; косите й да бъдат разпуснати върху раменете; три ковчега — един от дъб, един от махагон, един от олово. <...> Отгоре цялата да бъде покрита с голям къс зелено кадифе“.

Тук се събират всичките тематични линии, свързани със слоевете. С пределна яснота си спомняме и съставките на жалката фуражка на Шарл в неговия първи учебен ден, и многоетажната сватбена торта.

(Следва)