АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІII. КЪМ ГОЛГОТА / Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ (От вечерта на 5 април до нощта на 7 април)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД Глава II. НАЗАРЕТ Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

(От вечерта на 5 април до нощта на 7 април)

В същото време, когато Христос говорел на Елеон с учениците си за последните дни, Юда проникнал тайно в двореца на Кайафа, за да се срещне с представителите на властта. Той предложил на садукеите свой план: да заловят Исус през нощта извън града, без да привличат вниманието на множеството. Те, разбира се, започнали да разпитват Юда за намеренията на Учителя и неговите привърженици. Вероятно Искариат [1] е съобщил, че според него Исус има намерение да провъзгласи Божето царство по време на Пасхата. [2]

Като се страхували, че това ще бъде някакъв нов дързък акт като изгонването на търговците от Храма, йерарсите се заловили за възможността да предотвратят своевременно изкушението. Макар че арестът бил отложен отначало за дните след празника, съдействието на Юда накарало Синедриона да промени решението си, още повече че той се наел сам да заведе стражата на мястото, където обикновено се криел Исус.

Като поел веднъж по пътя на предателството, Искариот не можел да спре. Сега вече имал намерение да извлече и полза от своята измяна. "Какво ще ми дадете?" - попитал той, след което архиереите веднага му платили за помощта. [3] Като получил парите, Юда се върнал, сякаш нищо не се е случило, при Учителя.

Сутринта в четвъртък Исус казал на апостолите да се приготвят за седера, пасхалната трапеза. По устава тя трябвало да започне вечерта на 14 нисан, който през тази година се падал в петък. Но Повелителят знаел за предателството, знаел, че му остава да бъде на свобода по-малко от едно денонощие и затова искал да успее с посрещането на Пасхата в кръга на учениците си. Той придавал особено значение на този последен в земния му живот празник.

"С желание възжелах да ям тази пасха [4] заедно с вас преди моето страдание - казал Исус, - защото ви казвам: няма да я ям, докато тя не се изпълни в Божето царство". [5] Апостолите разбрали тези думи по свой начин. Дори когато преди вечерта той казал: "Вие знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Човешкият син ще бъде предаден на разпятие", те не повярвали в трагичната развръзка и продължавали да мислят, че днешният седер ще стане навечерие на неговото тържество. [6]

- Къде да приготвим Пасхата? - попитали учениците. Би било по-сигурно да останат във Витиния, но Исус ги изпратил в града при един от своите тайни привърженици. [7] Пасхата трябвало да протече по Закона - в Ерусалим.

- Идете в града при този и този - казал той на Петър и Йоан - и му кажете: "Учителят каза: близо е моето време. При тебе ще направя Пасхата с учениците си".

Ценейки скъпоструващите часове, той взел предпазни мерки. Името на стопанина било казано само на двамата. Христос им дал знак: при градската врата ще срещнат човек с делва, който ще ги заведе.

Обстановката на секретност започнала да тревожи учениците: двама от тях дори се въоръжили в случай, че ги нападнат внезапно.

Не е известно дали е имало възможност да се намери агне и да се извърши полагащото се жертвоприношение един ден преди празника. Не е изключено обичаят да е позволявал това, защото хиляди и хиляди поклонници желаели да вземат участие в обреда. [8] Във всеки случай неизвестният приятел на Учителя се погрижил за всичко.

В края на деня Исус дошъл с учениците си в Ерусалим. За първи път през тази седмица той се готвел да прекара нощта там. Стопанинът вече ги чакал. Голямата горна стая била пометена и постлана с рогозки. Според обичая били унищожени всички остатъци от квасен хляб. На масата имало само глинени чинии с безквасни хлебчета, кани с вино и чаши. За агнето, самата "пасха", евангелистите не споменават, но ако предположението ни е правилно, било е сложено и това традиционно ястие. Всяка трапеза, която се съпровождала с молитви, юдеите смятали за своеобразен обред. В нея участвали само членове на семейството или малки братства, "хабурот". Масата по време на такива вечери се заемала по старшинство, което се спазвало строго. Затова, като влезли, апостолите започнали да спорят: кой да е по-близо до Учителя. Но Исус им напомнил, че не само в тази тържествена минута, но и по всяко време трябва да побеждават всяко честолюбие.

Старозаветните пророчества често изобразявали Месианското царство като пир. Ако се съди по много притчи на Христос, той ценял този символ. За него събралите се на празничната трапеза братя олицетворявали месианската община, начело на която стоял самият той.

По тогавашния обичай всички се излегнали на ниски легла: Йоан до Повелителя, Симон срещу него, а наблизо се намирал и Юда.

Свещеното събитие през Велики четвъртък, на което предстояло да заживее в тайнството на литургията, да стане център на Църквата и което щяло да бъде изобразено в молитви и химни, в творбите на Джото, Дионисий и Леонардо, протичало в обстановка на непретенциозна простота. Само присъствието на Искариот, ако апостолите знаели за предателството, можело да помрачи вечерята. Но засега те не се досещали за нищо.

Макар че законният срок на седера настъпвал едва на другия ден, Христос вероятно е следвал във всичко пасхалната церемония. Това бил неговият празник, неговата "нова Пасха", която вече отбелязвала не освобождението и осиновяването от Бог само на един народ, а изкупителния дар за целия свят.

В началото на вечерята се полагало в знак на благоговение да се измият ръцете. След това Исус неочаквано станал и като свалил връхната си дреха, се запасал е кърпа. Дванадесетте замрели в недоумение. А той налял вода в делвата и се приготвил да мие краката на учениците си. На Изток това правели слугите, когато посрещали гости след пътуване по прашния път. Но в Общината на Христос нямало слуги и не трябвало да има. Повелителят сам изпълнил робските задължения.

Не е възможно да се опише крайното смущение, в което Исус хвърлил присъстващите. Когато се приближил към Кифа, той възкликнал:

- Ти ли ще ми миеш краката?

- Каквото правя, не го знаеш сега, но после ще го разбереш.

- Никога няма да измиеш краката ми! - протестирал Симон.

- Ако не те измия, нямаш нищо общо с мене.

Петър се огорчил още повече:

- Повелителю, не само краката, но и ръцете, и главата!

- Измитият - отвърнал Исус - няма нужда да се мие, освен краката, и е целият чист. И вие сте чисти. Не всички обаче. [9]

Това бил първият през този ден намек за изменника, който се намирал заедно с тях.

Когато Исус се върнал на мястото си начело на масата, казал: "Знаете ли какво направих? Вие ме наричате Учител и Повелител и правилно казвате, защото аз наистина съм Учител и Повелител. Така че, ако аз - който съм Повелител и Учител - ви измих краката, и вие трябва един на друг да миете краката си. Защото ви дадох пример...

Сред вас съм като служител... Но ние сте, които устояхте с мене в моите изпитания, и аз ще ви завещая - както ми завеща моят Баща - Царството, за да ядете и пиете на моята трапеза в моето Царство". [10]

Обикновено виното се смесвало с вода и всеки, като напълнел чашата си, четял над нея благодарствена молитва: "Благословен си ти, Повелителю, Боже наш, Царю на Вселената, който си създал плода на лозата". След това се слушала възхвала, разказ за Изхода и се ядяло агнето с горчиви подправки.

Спуснала се нощ. В горната стая запалили светилници. Всички забелязали, че Учителят е потънал в дълбока скръб. Когато произнесъл думите от псалма: "Ядящият с мене, вдигна пета срещу мене", апостолите разбрали, че го заплашва незнайна, но близка опасност. Най-сетне Исус казал направо: "Един от вас ще ме предаде.  Той яде с мене". Всички започнали да се споглеждат в печален смут и страх. "Да не съм аз?" - посипали се въпроси. Юда, който бил разкъсван от противоречиви чувства, също се осмелил да попита: "Да не съм аз?.."

Никой не чул какво отговорил Повелителят, но Юда разбрал: замисълът му е разкрит. А като се обърнал към другите, Исус казал: "Човешкият син отива, както е казано за него. Но горко на човека, чрез когото Човешкият син ще бъде предаден. По-добре би било да не се е раждал".

Неизвестността измъчвала Петър. Като не издържал, той направил знак на младия си приятел, който лежал до Учителя, да попита кой е предателят. На въпроса на Йоан Исус отвърнал едва чуто: "Този, на когото ще натопя залък хляб и ще му го дам".

Залъкът бил подаден на Искариот. Този жест се смятал на трапезата за знак на благоразположение и любов. Повелителят поискал за последен път да спаси загиващата душа. Но Юда се ожесточил още повече. "Сатаната влезе в него" - казва евангелистът. Сега предателят вече мразел своята жертва.

"Каквото ще правиш, прави го по-скоро" - казал твърдо Исус, като гледал Юда. Всички помислили, че го праща да купи необходимото за утрешния празник. Юда станал и излязъл мълчаливо. Нощният мрак го погълнал. Мостовете били изгорени. Архиереите вече чакали своя съдружник.

Тревогата не напускала Петър и Йоан от момента, когато вратата се затворила след Юда. Но мрачният облак, който се надвесил над учениците, малко се разсеял. Може би и самият Исус е усетил облекчение.

Отново измили ръцете си и налели вино. Исус казал молитвата над лежащия пред него безквасен хляб: "Благословен си ти, Повелителю, Боже наш, Царю на Вселената, който правиш да расте хляба от земята". В мига, когато го разчупил, апостолите сякаш били полъхнати от вятъра на Галилея. Сякаш не били в нощния Ерусалим, а на брега на морето, където Исус нахранил петте хиляди души. Но обредът напомнял и за друго. "Това е хлябът на страданието, който са яли бащите ни в Египетската земя" - повторил Учителят традиционните думи на седера. Този път Пасхата известявала за страданието на този, който служел на Повелителя, на Месията. Както бил разчупен свещеният хляб, така щяло да бъде предадено и неговото тяло на палачите.

"Вземете, това е моето тяло, разчупено за вас - казал Христос и добавил. - Това правете като спомен за мене..."

Всеки взел с трепет своята част от безквасния пасхален хляб. След това, като станали прави, изпели началото на "халелата":

Хвалете слугите на Повелителя, хвалете името на Повелителя!

Да бъде името на Повелителя благословено

отсега и за вечни векове.

От изгрева на слънцето до залеза

да се прослави името на Повелителя.

Висок е над всички народи Повелителят,

над небесата е неговата слава...

Но ето че Исус взел в ръцете си "общата чаша на благодарността", от която обикновено пиели в края на вечерта.

- Да благословим нашия Бог - казал той.

- Благословен да е Повелителят, нашия Бог, Богът на Израел, Бог Саваот [11], който стои сред херувимите, за храната, която ядохме - отвърнали по устава апостолите.

- Да благословим този, чиято благодат вкусихме.

- Благословен да си ти, чиято благодат вкусихме и с чиято благодат живеем...

В края на възхвалата Исус казал:

- Това чашата с Новия завет в кръвта ми. Пийте всички от нея. Това е моята кръв на Новия завет, която се пролива, за да се простят греховете на мнозина... Правете това винаги като спомен за мене.

Апостолите предавали чашата един на друг...

Така била осъществена Пасхата на Завета, който се съдържал в кръвта на Жертвеното агне.

Исус не запазил случайно в обреда жертвената символика, защото всички древни олтари били призив към небето и означавали жажда за общуване с Всевишния. Последната трапеза на Христос съединила верните му хора с него, с въплъщението на Божия син. [12]

Кръвта в Библията се смятала за символ на живота, над който има власт единствено Творецът. Именно затова било забранено да се използва за храна. Междувременно Спасителят на света давал сега своя живот, своята кръв за хората.

От далечни времена сключването на Завета се съпровождало с поръсване на вярващите с кръвта на животното, предназначено за Бога. Всички, върху които падали нейните капки, получавали ново духовно родство и връзка с Бога. Такъв бил смисълът в коленето на пасхалното агне: подобни обреди познавал не само Израел, познавали ги и повечето древни народи. Христос заменя кръвта на жертвата със сок от лоза, с вино от трапезата, свидетелстваща за богочовешката жертва, за страданията и тържеството на Месията-Изкупител.

Пасхалният спомен на Изхода е пренасяне на миналото в настоящето. Мъдреците на Израел казвали, че всяка Пасха е освобождение от робството, което се осъществява отново и отново. Също така и Новозаветната евхаристия [13] означава съучастие в спасението, което Христос носи на хората, присъствие на Повелителя в тези, които го обичат. "Всеки път - ще каже по-късно апостол Павел, - когато ядете хляб и пиете от чашата, вие известявате за смъртта на Повелителя, докато той дойде".

Времето е победено. Остава само тайнството Въплъщение, присъствието на Бога, който е дошъл на този свят...

Само дълбоката вкорененост на евхаристията в култовата традиция на Стария завет дава възможност на апостолите да я преживеят в онази велика нощ като свещено действие, като тайнство. Нека ние да не можем още да изразим това с думи, но за тях пълнотата на единението с Повелителя и помежду им станала реалност.

"Деца мои - казал Исус, - още малко ще бъда с вас... Нова заповед ще ви дам: обичайте се помежду си. Както ви обикнах аз, така да се обичате помежду си. По това ще разберат всички, че сте мои ученици, ако има любов между вас". [14]

Това звучало като прощаване. Тъга обзела апостолите. Те дълго не се решавали да задават въпроси, но сега, по време на седера, Законът налагал да се пита. Първи се осмелил Петър.

- Къде отиваш, Повелителю?

- Където отивам, не можеш да ме последваш сега, но ще ме последваш после.

- Защо не мога да те последвам сега, Повелителю?

- Симоне, Симоне, ето: постигна сатаната това да ви пресее като пшеница. Но аз се молех за тебе да не отслабва твоята вяра и ти, когато се обърнеш някога, утвърди своите братя.

- Повелителю - извикал със свойствената му разгорещеност Петър, - готов съм да отида с тебе и в затвора и на смърт! Душата си ще дам за тебе!

- Ще дадеш душата си за мене ли? - отвърнал печално Исус. - Истина, истина ти казвам: преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от мене.

Другите ученици също задавали въпроси. Исус отговарял на всеки. Той ободрявал обърканите си приятели: "Да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога и в мене вярвайте. В дома на моя Баща има много обиталища. А ако нямаше, не бих ли ви казал: отивам да ви приготвя място? И когато отида и ви приготвя място, ще дойда отново и ще ви взема при себе си, та където съм аз, да сте и вие. А къде отивам, знаете и пътя знаете".

- Повелителю - казал Тома, - не знаем къде отиваш и откъде да знаем пътя?

- Аз съм пътят, истината и живота. Никой не отива при Бащата, освен чрез мене. Ако знаехте мене, щяхте да знаете и моя Баща. Занапред го знаете и сте го видели.

- Повелителю, покажи ни Бащата и това ни стига - казал Филип.

- Колко време съм с вас, а ти не ме познаваш, Филипе? Който е видял мене, видял е Бащата... Вярвайте ми, че аз съм в Бащата и Бащата е в мене... Ако ме обичате, запазете моите заповеди. И ще помоля Бащата, и той ще ви даде друг Утешител, за да бъде завинаги с вас - Духат на Истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го знае. Вие го знаете, защото той е с вас и ще бъде във вас. Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас. Още малко и светът няма да ме види, но вие ще ме видите, защото аз живея и вие ще живеете.

Юда Фадей попитал:

- Повелителю, какво означава, че искаш да се явиш на нас, а не на света?

- Ако ме обича някой, ще опази моите думи. И моят Баща ще го обикне, и ще дойдем при него, и ще си направим жилище в него. Който не ме обича, не спазва моите думи. А моите думи, които слушате, не са мои, а на Бащата, който ме е пратил. Казах ви го, когато бях с вас. А Утешителят, Светият дух, когото Бащата ще изпрати в мое име, ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което съм ви казал.

Наистина, едва много по-късно им се разкрила цялата дълбочина в думите на Учителя. Той знаел, че те го разбират само със сърцето си, че разумът им е объркан, а волята им е разколебана. Той искал да ги подготви. Времената се променили, предстояли борби и изкушения.

- Когато ви пратих без пари, торба и обувки - попитал той, - бяхте ли лишени от нещо?

- От нищо - признали учениците.

- Но сега, който има пари - да ги вземе, и торба също. А който няма, да продаде дрехата си и да купи меч.

- Ето тук два меча, Повелителю...

- Достатъчно - прекъснал ги той, като видял, че не разбират. - Вече няма да говоря много с вас, защото идва князът на света и той няма нищо в мене... Ставайте, да си тръгваме оттук.

С пеене на псалм те напуснали къщата и се отправили по спящите улици на града към градските порти.

"Всички ще се съблазните заради мене през тази нощ - казал по пътя Исус, - защото е написано: Ще поразя пастира и ще се пръснат овцете. Но като възкръсна, ще ви изпреваря в Галилея".

Петър продължавал да настоява:

- Дори всички да се съблазнят, аз никога няма да се съблазня.

Другите също говорели на Учителя за своята преданост.

БЕЛЕЖКИ

1.Искариот - прозвище на Юда, вероятно от евр. иш Кариот `човек от (град) Кариот`. - Бел. прев.

2.Христос много пъти говорел на учениците си за страданията и славата, които му предстоят в Ерусалим по време на Пасхата. Апостолите, както се вижда от молбата на Саломея, са чакали само неговото тържество. Юда е можел да съобщи на членовете на Синедриона, че Учителят иска "да провъзгласи Божето царство" именно в деня на празника. С това вероятно се обяснява неочакваната промяна в плановете им за Исус. - Бел. авт.

3. Мт 26, 3-5; 14-16; Мк 14, 1-2; 10-11; Лк 22, 1-6. Според Матей цената, платена на Юда, е тридесет сребърника. В дохристиянските времена това се смятало за стойността на един роб (Из 21, 32). По мнение на едни тълкуватели архиереите са определили такава цена в знак на презрение към Исус; според други това е символична цифра, означаваща религиозно отстъпничество (ср. Зах 11, 12-13). Вж. Прот. С. Булгаков. Иуда Искариот Апостол Предатель. - Путь, 1932, Ќ 26, с. 30-31. - Бел. авт.

4. В този контекст - символ на пасхалното агне. - Бел. авт.

5. Мт 26, 29; Лк 22, 15, 16. Epiqumja 6pitvmida `с желание възжелах` - юдейско словосъчетание, изразяващо най-голяма степен на желание. Според тримата първи евангелисти Тайната вечеря е съвпаднала с Пасхата и е била седер, празнична трапеза. Но от IV Евангелие, чиято хронология е явно по-точна, става ясно, че Вечерята е станала на 13 нисан, в навечерието на Пасхата. Все пак и у синоптиците има косвени указания, че вечерта в четвъртък не е била пасхална. На сутринта в петък Симон от Киринея си идва от нивята, където едва ли би могъл да се намира през пасхалната нощ (Мк 15, 21). В Юдея според Талмуда през вечерта преди седера спирала всякаква работа (Мишна, Песахим, IV, 5). Съвсем невероятно е Синедрионът да е определил ареста във вечерта на седера. В пасхалния ден (до залеза на слънцето) Йосиф от Ариматея не би могъл да направи покупките за погребението. Проф. от СПб. Духовна академия Д. Хволсон е изказал предположението, че съвпадението на деня на Пасхата с навечерието на съботната почивка е заставило Синедриона да прехвърли обреда с коленето на жертвеното агне за четвъртък (Д. А. Хвольсон. Последняя пасхальная вечеря Иисуса Христо в день Его смерти. - ХЧ, 1878, III-IV, с. 352 и сл.). Но още няколко десетилетия преди н.е. Хилел обявил, че обредите на Пасхата не се пренасят заради съботата (Тосефта, Песахим, IV, 1а). Опитите да се отрича пасхалния характер на Тайната вечеря водят към отричане на всичките синоптични свидетелства. А. Жобер е предположила, че Христос е използвал стар календар, според който Пасхата се падала в сряда (A.Saubert. The Date of the last Supper. New York, 1965). Този календар употребявали есеите и родствени на тях групи. Но ние знаем, че в други случаи Христос никога не е отхвърлял общоприетия църковен календар. Освен това няма основания да бъде приравняван с есеите. Засега най-вероятно си остава мнението, че Христос нарочно е извършил Пасхата преди настъпването й, след като е знаел, че скоро ще бъде арестуван. Вж. И. Златоуст. Беседы на Матфея, 81, 1. - Бел. авт.

6. Мт 26, 2. - Бел. авт.

7. Мт 26, 17-19; Мк 14, 12-16; Лк 22, 7-13. Възможно е къщата, където се е състояла Тайната вечеря, да е принадлежала на родителите на Йоан Марк. Вж. Деян 12, 12. - Бел. авт.

8. Според Й. Флавий (Иудейская война, VI, 9, 3) веднъж, през 60-те години на I в., били заклани 256 500 пасхални агнета. Макар обредът да се извършвал от богомолците, технически бил трудноизпълним, ако не се предположи разрешението да се започне от по-рано. Аргументът, че агнето е можело да се приготви още на 13 нисан, е изказан за първи път от Филарет (Гумилевский), архиеп. Черниговски; вж. кн. му: Беседы о страданиях Господа нашего Иисуса Христа, Ч., I, с. 10-11. - Бел. авт.

9. Йн 13, 1-11. - Бел. авт. 

10. Йн 13, 12 и сл.; Лк 22, 27-30. По-нататъшният разказ за Тайната вечеря се основава на Мт 26, 20-29; Мк 14, 22-25; Лк 22, 15-20; Йн 13, 18-38; I Кор 11, 23-25 и талмудски свидетелства за пасхалния седер. До днес въпросът участвал ли е Юда в евхаристията не е решен. Но много косвени данни говорят в полза на това, че е напуснал вечерята преди нея. Виж изложението на различни мнения в кн.: Прот. А. И. Алфеев. Иуда предатель. Рязянь, 1917, с. 52 и сл. - Бел. авт.

11. Едно от имената на Яхве. - Бел. прев.

12. На езика на Библията "кръв и плът" е синоним на живо същество. - Бел. авт.

13. Евхаристия (гр.) - причастие (староб.), съ участие. Църковно тайнство, състоящо се в приемане на "кръвта и тялото" на Христос чрез вино и хляб. - Бел. прев.

14. Прощалният разговор на Христос с учениците му по време на Вечерята и след нея се намира у Йн 13, 31-38; 14, 1-31; също у Мат 26, 30-35; Мк 14, 26-31; Лк 22, 31-38. Най-ранното свидетелство за евхаристията е приведено в I Кор (около 57 г.). Вариациите в "установителните думи" показват, че първите християни придавали по-голямо значение на духа на тайнството, отколкото на точността на словесните формули. - Бел. авт.

(Следва)