АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІII. КЪМ ГОЛГОТА / Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ (6 и 7 април)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД Глава II. НАЗАРЕТ Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ

(6 и 7 април))

Да се напуска дома в нощта на пасхалната трапеза не било редно, но Исус нарушил това правило, вероятно грижейки се за учениците си. В горницата те можели лесно да бъдат арестувани заедно с него. Не е изключено Юда да се е уверил отначало, че къщата се е опразнила и едва тогава да е повел стражата към безлюдната градина отвъд Кедрон, където Учителят често се усамотявал с дванадесетте.

По пътя Христос продължавал да разговаря с учениците си. Той им обяснявал смисъла на тайнството, съдържащо се в Чашата, което сляло съобщниците в едно цяло. "Аз съм истинската лоза - казал Повелителят - и моят Баща е лозар. Всяка моя пръчка, която не дава плод, той отрязва и всяка, която дава плод, очиства, за да дава повече... Както пръчката не може да дава плод сама, ако не е лозата, така не можете и вие, ако не сте в мене. Аз съм лозата, а вие сте пръчките". [1]

Исус говорел за Духа - Застъпник и Утешител [2], чиято сила ще преобрази апостолите, когато Човешкият син няма да бъде с тях.

"Още много имам да ви казвам, но сега това не е по силите ви. Когато дойде Духът на Истината, той ще ви разкрие цялата истина".

На Църквата й предстояло, както и на Христос, да се кръсти със скръб и да изпие чашата на страданията. Но раздялата ще бъде временна. Учениците не трябва да се отчайват, като се разделят с Христос. Той ще се върне при тях. "Истина, истина ви казвам: ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Ще бъдете печални, но скръбта ви ще стане на радост. Жената, която ражда, е скръбна, защото часът й е дошъл. А когато роди детето, вече не помни скръбта си от радост, че се е родил човек на света. И вие сега сте скръбни, но аз ще ви видя отново и сърцето ви ще се зарадва, и никой няма да отнеме радостта ви. И в този ден за нищо няма да ме питате".

Пратениците на Месията са избрани за велика служба и той ще ги заведе в Царството на Бащата. "Бащата ви обича, защото ме обикнахте и повярвахте, че съм излязъл от Бога. Излязох от Бащата и дойдох на света. А сега напускам света и отивам при Бащата".

На апостолите им се сторило, че започват да разбират.

- Ето сега ти говориш открито и не казваш никаква притча. Сега знаем, че знаеш всичко и нямаш нужда никой да те пита.[3] Затова вярваме, че си излязъл от Бога.

- Сега ли вярвате? - казал Исус. - Ето идва времето и е дошло, когато ще се разпръснете, всеки за себе си, и ще ме оставите сам. Но аз не съм сам, защото Баща ми е с мене.

Той не упреквал учениците си, напротив, искал да ги направи твърди. "Скръб на света имате, но дерзайте: аз победих света".

Като минавали покрай Храма, Исус спрял. Безмълвно били застинали тъмните грамади на крепостта и светилището. Сутринта тук щяло да се извърши богослужението и хиляди хора щели да донесат пасхалните агнета при олтара. Но спящият град не подозирал, че през тази нощ до стените на Божия дом, заобиколен от единадесет плахи галилейци, се молел вселенският Първосвещеник и Спасител. Той молел Бащата да запази малкото си стадо сред враждебния му свят. "И не само за тях се моля - казал той, вдигнал очи към звездното небе, - но и за вярващите в мене според думите ми, за да бъдат всички заедно, както ти, Татко, си в мене и аз в тебе, и те да са в нас. За да вярва светът, че ти си ме пратил". Бъдещият Храм на Христовата църква се озарявал от лъчите на Божественото триединство...

В Ерусалим до наши дни са се запазили изтъркани древни каменни стъпала. Може би точно по тях е слизал Исус, когато тръгнал от града за Елеон. Като пресякъл Кедроновия овраг, той не отишъл във Витания, а предпочел да остане в Гетсиманската градина. Тава било малко частно имение, заобиколено със стена, където имало маслинена горичка.

Пълната луна посребрявала листата и предизвиквала отблясъци по изкривените стволове на дърветата. Нищо не нарушавало мълчанието на хладната пролетна нощ. Като влезли в градината, учениците започнали да се настаняват за почивка. "Поседете тук, а аз през това време ще отида там да се помоля" - казал Исус, като посочил навътре в градината.

Петър, Яков и Йоан, които той взел със себе си, не можели да не забележат внезапната промяна в Учителя. Току-що той бил изпълнен със сила и светъл покой, а сега целият му облик изразявал неизмерима тъга. "Душата ми е смъртно скръбна - проговорил той. - Постойте тук и не спете". За първи път апостолите усетили, че му е нужна човешка подкрепа, но не били в състояние да изпълнят молбата на Исус. Както става понякога в моменти на крайна тревога, сковала ги дрямка, подобна на вцепенение.
Христос се отдалечил встрани и като паднал на колене, започнал да се моли горещо. Учениците му били наблизо, както казва Евангелието, "на един хвърлей камък", а отделни думи на Исус достигали до тях. "Ава, Татко - чували те в полузабрава, - за тебе всичко е възможно! Направи да ме отмине тази чаша. Но не каквото искам аз, а каквото искаш ти... Не моята воля, а твоята да бъде".

Той се молел. Апостолите спели.

А по улиците на Ерусалим вече се чували стъпките на стражите.

Какво изпитвал Човешкият син, когато лежал на студената земя в душевно страдание? Можело ли това да бъде само естествен страх пред мъченията и смъртта? Нали той бил побеждаван и от по-слаби. Защо се колебаел този, който щял да бъде опора за милиони?

На нас не ни е дадено да проникнем в дълбините на тежката борба, свидетел на която била старата маслинена гора. Но тези, за които Христос се е открил с любов и вяра, знаят най-главното: страдал е за нас, поел е в себе си болката и проклятието на вековете, мрака на човешкия грях, преживял е целия ужас и ада на раздялата с Бога.  Заобикаляла го нощ, лишена от надежда. Христос слязъл доброволно в бездната, за да може, слизайки в нея, да ни изведе оттам към непомръкващата светлина...

Какво е преминало през мисления му взор? Картини от бъдещето? Гонения, войни и насилия? Отстъпничество на неговите последователи, тяхната неблагодарност и маловерие, тяхното жестокосърдечие и фарисейство? Това било изкушение, по-тежко от това, което преживял в пустинята. Никога дотогава човешкото съзнание на Христос не се противяло с такава сила на очакващия го кръст, както по време на Гетсиманската молитва. Ето защо той молел любимите си ученици да не го оставят.

"Симоне, спиш ли?" - опитал се Исус да разбуди Петър. - Не можа ли един час да останеш буден?". Петър се надигал, виждал лицето на Учителя, изтерзано, покрито като с кървави капки пот, но дрямката отново го налягала. Останалите опити също се оказали напразни.

Така, изоставен от всички, Исус страдал лице в лице с настъпващия мрак. Евангелист Лука казва, че го подкрепял само един ангел. Това означава, че като не намерил земна подкрепа, намерил такава в Небето.

Най-сетне Исус се изправил. Любовта към Бащата възтържествувала и затвърдила в него съгласието на човешката и божествената воля.

Сега грижата му била само за апостолите. Като се приближил, той ги накарал да отърсят от себе си съня. "Защо спите? Станете и се молете, за да не изпаднете в изкушение... Да вървим. Ето, този, който ме предава, е близо".

Те станали, като се оглеждали смаяно.

В този миг градината се осветила от фенери и факли, чули се шум и гласове. На вратата се показала човешка тълпа. Напред вървял римски трибун с войници, след тях - въоръжени храмови служители.

Исус тръгнал насреща им.

- Кого търсите? - попитал той.

- Исус Назаретянина.

- Аз съм - отвърнал Христос със свещената формула на божето име.

Като я чула, юдейската стража се дръпнала рязко встрани. А той казал:

- Ако търсите мене, оставете тези, нека си вървят.

Тогава напред си проправил път Юда. Той обещал да даде знак, за да не стане грешка при ареста в нощната градина.

- Здравей, Рави! - казал той, като целунал Учителя.

- Ето за какво си тук, приятелю! - промълвил Исус. - С целувка ли продаваш Човешкия син?

Стражата веднага заобиколила Христос.

- Да нападнем ли с меч, Повелителю? - казал Петър и като не дочакал отговор, се нахвърлил върху един от тези, които започнали да връзват Учителя. Ударът излязъл непохватен. Рибарят само отсякъл ухото на архиерейския слуга. Разбира се, веднага щели да го хванат, но цялото внимание било съсредоточено върху Христос.

"Спрете, достатъчно! - казал той на апостолите. - Нима няма да изпия чашата, която баща ми е дал?". Той се обърнал към отряда: "Като за разбойник сте излезли с мечове и колове да ме хванете. Всеки ден седях и поучавах в Храма и не ме задържахте. Но часът е ваш и властта - на тъмнината".

Може би учениците чакали в този момент чудо, но чудото не станало.

Грубите ръце връзвали Исус с въжета...

Като се страхувал, че шумът ще привлече ненужни свидетели и може да настане бунт, Юда подканял войниците: "Хванете го и го водете с надеждна охрана". След това се опитали да задържат останалите, но те, като се възползвали от тъмнината и суматохата, се разбягали.

Когато извеждали Исус от градината, всичко като че ли било спокойно. Замисълът на враговете успял напълно. Но неочаквано се появил някакъв юноша. Той вървял отзад, загърнат в наметало. Като помислили, че това е един от учениците, хората от конвоя го хванали, но той се отскубнал и, оставяйки наметалото си, избягал гол. Явно току-що бил станал от леглото си. Не е ли бил този юноша Йоан-Марк, бъдещият евангелист? Само той споменава тази подробност.

Според славянската версия на "Юдейската война" от Йосиф Флавий при арестуването на Исус загинали много хора.[4] Не са ли се оказали наблизо някои галилейци, които са направили опит да освободят Учителя? Но в Евангелията без всякакви увъртания е казано, че когато Исус бил хванат от враговете си, всичките му приятели се скрили. При вида на Учителя, който се оставил покорно да бъде отведен, те били обхванати от паника и забравили как обещали да вървят с него до смърт. Само Петър и Йоан, като дошли на себе си от първоначалното сътресение, се осмелили да последват стражата на безопасно разстояние.

БЕЛЕЖКИ

1. Разговорът на Христос с учениците му по път за Гетсимания е приведена в 17-17 гл. от Йоан. У синоптиците го няма. Йоановото предание е отразило тези страни от учението на Христос, които не са се запазили в синоптичните. - Бел. авт.

2 "Параклиптос" (гр.), "гоел" (евр.) - Застъпник, Утешител. - Бел. авт.

3. Или: да те подлага на изпитание, както изпитват тези, в чиято мъдрост се съмняват. - Бел. авт.

4. И. Флавий. Иудейская война (древнерусский перевод), IX, 3. - Бел. авт.

(Следва)