АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД (нощта и утрото на 7 април)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД Глава II. НАЗАРЕТ Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ Глава X. „ТАЙНАТА НА ЧОВЕШКИЯ СИН“

Част III. КЪМ ГОЛГОТА: Глава XI. МНОГО ПРИЗВАНИ – МАЛКО ИЗБРАНИ Глава XII. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА Глава XIII. ЛОЗЕТО НА БАЩАТА Глава XIV. СЪДЪТ НА МЕСИЯТА Глава XV. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Глава XV. Глава XVI. НОЩТА В ГЕТСИМАНИЯ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Част IV. ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ И СМЪРТ КЪМ ВЕЧНО ТЪРЖЕСТВО / Глава XVII. САДУКЕЙСКИЯТ СЪД

(нощта и утрото на 7 април))

Петнадесет години изминали откакто първосвещеникът Ханан [1] бен Шет бил свален от римляните, но независимо от всичко през цялото това време той фактически бил на власт. Националното правителство на Юдея било оглавявано поред от неговите синове и роднини. Кайафа, зет на Ханан, станал играчка в ръцете на тъста си. Влиятелният садукейски клан се подчинявал само на прокуратора.

Ханан не си спечелил популярност сред хората, изобщо архиереите не били много обичани. Те на свой ред се отнасяли с подозрение към всеки признак на опозиция. Появата на Исус в града и срещата, която му организирали богомолците, били оценени от садукеите като начало на безредици, които трябва да бъдат смазани в зародиша им.

Най-просто като че ли било да се съобщи на Пилат за новата месианска секта и да му се предостави той да се разправи с Галилееца. Но Ханан явно се страхувал да изпусне инициативата от ръцете си и искал да действа при абсолютна сигурност, като подготви предварително всички улики. За да не изглежда арестът на Исус проява на своеволие, за него било съобщено на Пилат и той изпратил свой отряд да помогне на храмовите служители. Тези мерки за сигурност били предизвикани от опасението на властите, които мислели, че привържениците на Назаретянина ще се съпротивляват.

През тази нощ Ханан вероятно не е затворил очи, като чакал изхода от акцията, чийто организатор бил. Той се успокоил едва тогава, когато конвоят му довел завързания затворник.

До това време садукеите не се интересували от проповедта на Исус. Те били чували от фарисеите, че той нарушава някои религиозни обичаи, но да се води с такива сведения при прокуратора нямало смисъл. Затова Ханан започнал да пита Исус "за учениците и учението му". [2] На стария жрец му се искало да знае подробности, за да състави бързо план за следствие и да го завърши до началото на пасхалното богослужение.

- Говорех на света открито - отвърнал Исус. - Поучавах винаги в синагогите и Храма, където се събират всички юдеи и нищо скришно не съм казал. Защо питаш мене? Попитай тези, които са чули какво съм им говорил. Те знаят какво съм казал.

Стоящият до него слуга го ударил по лицето:

- Така ли отговаряш на първосвещеника?

- Ако казах нещо лошо, докажи, че е лошо. Ако е добро, защо ме биеш?

Ханан знаел, че обичаят разрешава само публичен разпит и отложил дознанието за сутринта, когато ще може да се събере Синедрионът начело с Кайафа.

През остатъка от нощта Исус търпял издевателствата на архиерейските слуги. Те плюели в лицето му и се забавлявали с това, че удряли затворника, като му затваряли очите, а след това питали: познай кой те удари?..
В същото време Петър и Йоан дошли до къщата на първосвещеника. Юношата, когото тук познавали, помолил да пуснат с него в двора и Петър. Там имало съд с разжарени въглени, около него седели и се греели слугите. Премръзналият Симон се присъединил към тях. Портиерката започнала да се вглежда подозрително в лицето му.

- И ти беше с Назаретянина, с Исус - казала внезапно тя.

- Не зная и не разбирам какво говориш - измърморил Петър и се отдръпнал на друго място. [3]

Настъпило утрото. Градът се събуждал. При Кайафа се събрал "Малкият синедрион", състоящ се от двадесет и трима души. [4] В него влизали свещеници и старейшини. На "Големия синедрион" се допускали и представители на фарисейската партия, но сега съдии били само садукеите. Затова напразно ще търсим в талмудистките кодекси подробности, които биха могли да ни помогнат да видим процеса в детайли. За садукейското право е известно само едно: отличавало се с неумолима жестокост.

В присъствието на фарисеите непременно щяло да стане дума за съботата и за тълкуването на Тората. Освен това сред тях съществувало колебание по отношение на Исус. Една година по-късно ръководителят на Фарисейския съвет Хамалил ще каже за апостолите: "Ако това начинание и това дело е от хората - ще бъде разрушено. А ако е от Бога, не можете да го надвиете. Да не вземете да се окажете богоборци". След това фарисейската партия в Синедриона открито ще се изкаже в защита на апостол Павел. Но съвсем друга била атмосферата, когато заседавал екстремно Малкият синедрион в утрото на 7 април 30 година. Съдбата на Назаретянина била предварително решена при пълното единодушие на цялата колегия.

Вероятно съдът е искал едновременно да спази привидна законност и да дискредитира Исус в очите на юдеите. Ако той се окажел виновен само пред римските власти, това щяло да привлече към него симпатиите на хората.

Разследването започнало с разпит на свидетелите. Но тук Синедрионът ударил на камък. Необходими били едновременните показания поне на двама души, но точно това не могли да постигнат веднага. Очевидно прибързаността на ареста все пак попречила да се подготви прецизно сценарият на съда. Само едно обвинение било счетено за доказано: Исус обещал "да разруши ръкотворния Храм". Но подобни думи явно не били достатъчни за произнасяне на присъда, още повече да се ходатайства пред Пилат за смъртно наказание. [5]

Кайафа се надявал, че като се защитава, обвиняемият ще даде неволно улики срещу себе си. Но Исус не казал нито дума. Тогава първосвещеникът излязъл в средата на залата и попитал:

- Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези срещу тебе?

Исус продължил да мълчи.

Кайафа не можел да чака повече.

- Заклевам те в живия Бог - възкликнал той, - кажи ми: ти ли си Месията, син на Благословения?

- Аз съм - бил отговорът. - Но ви казвам: оттук нататък ще видите Човешкият син да седи от дясната страна на Силата и да идва на небесни облаци. [6]

Това било безпримерно свидетелство. Рядко някога Исус е говорел толкова направо за своето месианство. Той го криел дори в дните, когато хората били готови да го коронясат. Но сега, в този страшен миг, вързан, подложен на оскърбления, жертва на лъжливо съдилище, той известил открито за неземното тържество на Човешкия син, когото изкупителните страдания ще възкачат на престола...

Кайафа, както и всички садукеи, не вярвал много в месианските пророчества, а и изобщо не можело да се обвини един човек само за това, че се е обявил за Месията. Но повод за присъда бил намерен. Подсъдимият произнесъл съкровеното име на Повелителя - "Аз съм". Но кой е той? Неизвестен човек от простолюдието, бунтовник, хулител на Храма, който трябва да отговаря пред Закона! И той претендира за божествена власт! Това ли не е насмешка над светите въжделения на хората?

- И така, ти ли си Божият син?

- Ти го каза.

Да се нарече Месията Божи син било напълно допустимо, но за първосвещеника тези думи били достатъчни, за да обвини Исус. [7]

Като разкъсал облеклото си, както било прието да се прави при печално известие или кощунство, Кайафа извикал в лицемерен ужас:

- Каква нужда имате още от свидетели? Чухте ли богохулството? Как ви се струва?

- Заслужава смърт - решили членовете на Синедриона.

По този начин присъдата на садукеите била приведена под параграфа за богохулство. Виновният трябвало да бъде убит с камъни, но Архиерейският съвет нямал право да екзекутира когото и да било. Оставало да се предаде Исус в ръцете на Пилат, за да бъде съден по римските закони.

През цялото време Петър не напускал двора. Но напразно се надявал да остане в сянка. Един слуга, който бил в Гетсимания с отряда, го познал:

- Не те ли видях в градината с него?

- Така е, ти си един от тях - подхвърлили стоящите наоколо - и твоят говор те издава, защото не си ли галилеец?

Безумен страх обхванал Симон. Той започнал да се кълне, че "не познава този човек". В тази минута горе по галерията водели Исус. Очите му се срещнали с очите на Кифа. Като сдържал едва риданията си, той побързал да излезе на улицата...

Сред хората, които чакали при вратата, имало още един от дванадесетте.

Какво ли е преживял, когато видял резултата от своето дело? Всичко било свършено. Хладната злоба на ренегата се смесила с неподправено отчаяние. И да се е излъгал Юда в очакванията си, заслужил ли е Исус мъченията, които го очакват, заслужил ли е да умре?

Може би Юда се е надявал тайно, че привържениците на Христос ще го освободят или самият той ще се измъкне с помощта на чудо от враговете си. Но нищо подобно не станало. Бившият ученик научил от слугите за присъдата, може и да е видял как повеждат вързания учител към резиденцията на прокуратора. Като не могъл да понесе това, Юда отишъл при тези, които му дали парите, за да ги върне.

- Сгреших като предадох невинна кръв - заявил той. Но в отговор чул равнодушните думи:

- Нас какво ни засяга? Ти му мисли.

Като хвърлил парите в Храма, Юда изтичал навън. Скоро, както съобщава евангелист Матей, той сам произнесъл присъдата си и сам я изпълнил. [8]

БЕЛЕЖКИ

1. В източноправославната традиция: Анна. - Бел. прев.

2 Христос бил отведен отначало при Анна (Ханан), което става ясно от Йоан; но и в другите Евангелия има указания за два разпита, от който вторият е бил на сутринта в помещението на Синедриона. Мт 26, 57-68; 27, 1-2; Мк 14, 53, 55-65; 15, 1; Лк 22, 54, 63-71; 23, 1; Йн 18, 12, 14; 19-24. - Бел. авт.

3. Разказът за отричането на Петър се намира и у четиримата евангелисти, от него може да се заключи, че разпитът на Кайафа и съдът на Синедриона са станали в един и същи дворец. Мт 26, 69-75; Мк 14, 66-72; Лк 22, 54-62; Йн 18, 15-18, 25-27. - Бел. авт.

4.Големият синедрион се състоял от 70 души. В римската епоха той бил изцяло във властта на садукеите (И. Флавий. Арх. XX, 2, 1). Малкият синедрион се свиквал в екстремни случаи. Състоял се от 23 души; вж. Санхедрин 1, 1-6. - Бел. авт.

5.Разрушаване на Храма предсказвали много пророци. През 64 г. някой си Исус бен Ханан ходел по Ерусалим, предричайки гибел на града и Храма. Прокураторът го разпитал и го пуснал (И. Флавий. Юдейская война, VI, 5, 2). Есеите също вярвали, че на мястото на предишния Храм Бог ще издигне нов, вж. т. нар.: "Свиток Храма" - Тексты Кумрана, т. 1, с. 393. - Бел. авт.

6.Очевидно в думите на Христос се подразбира не Второто му идване, а явяването на Месията пред света според пророчеството на Даниил (7, 13). - Бел. авт.

7.Нито един от лъжемесиите през този период не е бил изправян пред юдейския съд, а Бар-Кохба (ок. 130 г.) бил признат за Месията от един толкова известен равин като Акиба. Във връзка с това възниква въпросът на какво основание е била произнесена присъдата срещу Исус Христос? От Евангелията можем да заключим, че като престъпление му е било приписано не само това, че се е провъзгласил за Месията, а и твърдението, че е Божи син (Йн 19, 7). Тази титла юдеите можели да тълкуват двойно: като царска и като посочваща свръхчовешката природа на Месията. Първото тълкуване все още не се смятало за престъпно, но в очите на Синедриона лъжеучителят не можел да претендира за ролята на Месията. Второто тълкуване можело лесно да се представи за религиозно престъпление. Макар в юдейското право да не е имало подобни прецеденти, Кайафа построил обвинението си върху думите на Исус, който се признал за Божи син. В обстановката на враждебност това било достатъчно. Следва да се помни, че участта на подсъдимия е била решена предварително и сутринта на 14 нисан заседавал не обективен съд, а се извършвало истинско юридическо убийство. - Бел. авт.

8.Сведенията, които се намират у Мт 27, 3-9 и в Деяния 1, 16-20, са трудни за съгласуване. Вероятно в Новия завет е приведен само слухът за края на Юда, който се е носел по Ерусалим. - Бел. авт.

(Следва)