МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 44

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПЕТДЕСЕТНИЦА, НЕДЕЛЯ, 20 МАЙ 1945 ГОДИНА

Светъл ден. Рано сутринта нашата улица ехтеше от стъпките на безброй хора на път да посетят приятели и роднини в други части на града. Закусихме до единадесет с торта и кафе, смес от ерзац и истинско. Вдовицата споделяше всякакви семейни анекдоти. Това е нейната сила. Нейният род е наистина странен, защото е напълно объркващ: свекърът ѝ бил женен три пъти, с дълги промеждутъчни периоди на ергенство; надживял две от жените си. Деца и внуци от всички бракове сега тичали наоколо; лели, които са по-малки от своите племенници; чичовци, които ходят на училище в същия клас като племенниците си. Освен това, призна вдовицата, последната оцеляла съпруга се омъжила по-късно повторно за един евреин. Този еврейски доведен свекър починал много преди началото на Третия райх; но останал като петно в семейната история. Днес обаче вдовицата говори с удоволствие за него и се хвали с него.

След обяд се качих в моето таванско жилище, разрових планини от вар и чакъл, измъкнах кофи с пръст надолу по стълбите и избърсах подовете. Засадих целина и пореч в изгнилите балконски сандъчета; иначе казано, разпръснах кафявите и черните зърна, от които ще израсне моята кухненска градинка, в плитки канали. Как ще изглеждат растенията зная само от снимките варху торбичките със семена, които жената от Хамбург ми даде от старите ѝ остатъци. След това легнах на пода на терасата на слънце. Дълбоко доволен час. Но после усещам безпокойство. Напомня ми нещо и ме притеснява. Не мога да продължа да живея като растение, трябва да се движа, трябва да правя нещо. Имам чувството, че държа добре разпределени карти в ръцете си. Мога ли да играя правилно? С кого? Най-лошото в момента е нашата изолация.

Когато се върнах при вдовицата на първия етаж, тя сияеше от радост. Внезапно и напълно случайно, се натъкнала на перлата от вратовръзката на съпруга си. Скрила я в горната част на един много кърпен чорап. „Как съм могла да забравя това!“, чуди се тя.

Петдесетнтица мина спокойно. В осем часа вечерта чаках старши лейтенанта, Николай, който в сряда ме попита дали може да дойде на този ден. Той не дойде и вероятно няма да дойде никога. Г-н Паули не устоя да направи ехиден коментар.

(Следва)