ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 6

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3

ОТКЪС 4

Назначеният в България дипломатически агент и генерален консул камерхер Кумано разпратил на всички консули в Княжеството извлечение от секретните инструкции на Министерството на външните работи и някои свои лични възгледи относно българските дела: „В Министерството на външните работи в настоящия момент са заети с въпроса за необходимостта в България да се измени видът на управлението. Докато бях в Петербург аз можех да съдя за нещата в България по така наречените авторитетни мнения. Но тук, на място, ми се струва, че ще се наложи да се промени посоката. Може би в петербургските кръгове ще се яви опозиция против нас, точно такава, каквато съществува тук, в България, но заради такава опозиция не мисля, че следва да се скрива истината. Вие може би ще ме запитате на какво се основава мнението за необходимост от изменение на вида на управлението в България. Същият въпрос си задавах и аз в Петербург до и след назначаването ми на длъжност дипломатически агент в България. Задавах си и друг въпрос, а именно: под влияние на какво и на кого младият български княз действа против волята на поверения му народ? Не следва ли да се потърсят вдъхновителите на княза извън Русия и България? Опасявам се от вмешателство на последните и тогава ние ще създадем от България една нова Босна и Херцеговина. Но запознавайки се с положението на нещата в България, стигнах до двоякото заключение: настройването на официалното мнение у нас против българите се извършва от нашите инструктори. Нашите господа офицери, водейки кореспонденция със своите приятели в Русия, вероятно изразяват своето недоволство против българското население въобще и особено против правителството. Разбира се, на нас ни е известна съобразителността на нашите офицери - те действат несъзнателно, у тях няма политически подбуди, просто на тях не им е по вкуса, че първият министър или министър-председателят не е във военен мундир. А накрая това, че законодателното събрание се състои от обикновени хора без всякакви военни заслуги или, казано с военния израз, „простаци“, а пък издават закони, задължителни дори и за военните със заслуги! Князът е още юноша. От своя страна той, обкръжавайки се с нашите инструктори и някои българи, така наречените консерватори, обръща цялото си внимание на вида на облеклото, носено от министъра по време на доклада, вместо на съдържанието на самия доклад. Това се доказва и от неговите жалби пред Господаря Император относно неучтивостта на неговите министри. Що се отнася до стремежа на княз Батенберг към изменение на вида на управлението в България, по-ясно казано, към разрушаване на издигнатото от нас на трайни основи прекрасно здание в България, в това отношение върху нас лежи прякото задължение неуморно да следим за делата и да се противопоставяме, доколкото е възможно, на стремежите на княз Батенберг. Имах щастието да се представя на Господаря Император и Негово величество благоволи да ми нареди да действам в България в насока на помиряване на княза с неговите министри. От това заключавам, че нашият августейши монарх не е благосклонен да удовлетвори желанието на княз Батенберг за предлагания от него държавен преврат в България. За да се избегнат недоразуменията, които могат да възникнат при нашия възглед за общото развитие на нещата в България освен в частните случаи от местен характер, аз Ви моля, почитаеми господине, да обменяте с мен копия от дипломатическите донесения; така че Вие ще ми изпращате копия от Вашите донесения по общите български дела, а аз от своя страна ще се постарая да Ви изпращам копия от моите донесения до императорското правителство. По такъв начин взаимно ще действаме за постигането на благородни цели.“

Но старанието на г-н Кумано за помиряване на княз Александър с неговите министри по това време се оказа безполезно. Князът по предишному продължаваше своите нападки против кабинета и постоянно се оплакваше в Петербург от своето безизходно положение. А пък приближените на княза - руските офицери и консерваторите, начело съответно с Начевич и Стоилов, се обединиха. Първите изпратиха донос до Петербург против нашите дипломатически агенти в България, последните водеха подмолни интриги против министрите Каравелов и Цанков. От своя страна руските представители в България при всеки удобен случай отправяха доклади в Петербург, посочвайки, че руските военни инструктори в България изпълняват своите задължения недобросъвестно. Междувременно в българските работи се намеси шефът на Жандармерийския корпус. Дипломатическият агент в София и консулът в България получават циркулярно съобщение на Азиатския департамент със следното съдържание: „Шефът на Жандармерийския корпус е уведомил министъра на външните работи, че по сведения на Департамента на държавната полиция в България пребивават руски емигранти и политически неблагонадеждни лица и че нашите дипломатически и консулски агенти не упражняват никакъв надзор върху действията на тези лица. Вследствие на това департаментът най-покорно моли незабавно да бъде предоставен списък на руските емигранти и други политически неблагонадеждни лица, пребиваващи в консулския окръг; с какво се занимават те и какви мерки предприема консулът за тяхното изселване от Княжеството.“ От своя страна дипломатическият агент в София отправил по телеграфа запитване до консула, кои руски емигранти пребивават в неговия окръг, с какво се занимават; откъде са пристигнали; по какъв начин преживяват в Княжеството. Предписанието на департамента било получено през декември 1880 г., следователно за Нова година било нужно да се изпрати поздравление заедно със списъка на руските емигранти, пребиваващи в консулския окръг. Руските консули обявяват поход срещу емигрантите и други политически неблагонадеждни лица; посредством специални агенти се прави проверка на паспортите на всички руски поданици, пребиваващи в консулския окръг. При пълно съдействие от страна на българските власти се издирват емигранти във всички градове и села. Но старанията на руските консули и българските власти не се увенчали с успех, тъй като, за крайно съжаление, в нито един от консулските окръзи на Княжеството не се оказали руски емигранти с местожителство. В отговор на посоченото секретно съобщение консулът донася на Азиатския департамент: „При щателната проверка на паспортите със съдействието на местните власти в моя консулски окръг не се оказаха пребиваващи руски емигранти. Всички руски поданици живеят в поверения ми окръг по установения ред. От руските поданици, пребиваващи в Княжеството, едни се занимават изключително с търговия, други заемат военна или гражданска служба в България с разрешение на императорското правителство.“ (вж. Секретни архиви на консулството за 1880 г .)

Вмешателството на Жандармерийския корпус в българските дела не останало незабелязано. На нашето Министерство на външните работи само му бе нужно да си осигури поддръжка от страна на Жандармерийския корпус, който по това време - при император Александър II, имал решаващ глас във всички висши държавни дела на Империята, така както в последно време едно от най-влиятелните държавни учреждения в Русия представлява Департаментът на държавната полиция.

И така Министерството на външните работи, не изчаквайки отговора на своите агенти в България на гореприведеного секретно съобщение на Азиатския департамент за броя на руските емигранти, пребиваващи в Княжеството (г-н Кумано представил отговора едва през март 1881 г.), решило по принцип въпроса за необходимостта от изменение на формата на управление в България.

Дипломатическият агент в София доверително пише на консула в България (Секр. ф. 1881 г.): „Получих конфиденциални сведения от департамента за окончателното намерение на нашето правителство да извърши в България държавен преврат. Изменението на формата на управление само в България по моему се явява преждевременно. За нашите интереси най-важно значение има обединението на Княжеството с Източна Румелия и само след изпълнението на тази задача ние ще можем да въведем в страната нова форма на управление, съответстваща на нашите предначертания. Ако се решим сега на такава рискована стъпка, значи, че ние се отказваме в бъдеще от нашето влияние сред западните славяни. Тук възниква въпросът, заради какво вършим това. В Петербург разчитат временно да отзоват княз Александър от България, предлагайки му да назначи за времето на своето отсъствие регенти. Какви лица да назначи - българи? На тях не бива да се разчита. Тези хора са неспособни за такъв държавен преврат. Следователно ще се наложи в България да се назначат регенти измежду руските генерали. Тогава ще стане очевидно за всички, че не Батенберг желае изменение на съществуващата форма на управление в Княжеството, а императорското правителство иска това. Между другото, струва ми се, че за нас ще бъде по-изгодно конституционното управление, отколкото само държавното с княз Батенберг начело. След откриване на плаването по Дунава възнамерявам да се отправя към Петербург и лично да изразя своя възглед за положението на нещата в Княжеството. Затова Ви моля до моето отпътуване за Петербург да ми съобщите Вашето мнение по горезасегнатата тема.“

Отговорът на консула за пребиваващите в България руски емигранти се оказал неудовлетворителен за шефа на Жандармерийския корпус. В последвалия циркуляр на Азиатския департамент по този повод се изпраща съобщението на шефа на Жандармерийския корпус до Министерството на външните работи (Секретен архив 1881 г.): „Получавайки копие от донесението на консула за това, че в България не се оказали руски емигранти с местоживеене, шефът на Жандармерийския корпус отново обръща внимание на министъра на външните работи върху обстоятелството, че доколкото е известно на Департамента на държавната полиция, в главните центрове на България, а именно: Русчук, Варна, Търново и София, от руски емигранти са открити книжарници, в които се продават оригинални издания, брошури и разни забранени руски книги. Вследствие на това шефът на Жандармерийския корпус моли министъра на външните работи да вземе строги мерки за закриването на съществуващите в България книжарници, държани от руски емигранти, в които се извършва продажба на забранени руски книги. Заедно с това да обърне внимание на нашите дипломатически агенти в България в бъдеще време да се отнасят по-сериозно към този толкова важен проблем и непосредствено да уведомяват Департамента на държавната полиция за всяко появяване в България на руски емигранти и неблагонадеждни лица.“

Трябва да се отбележи, че сред руските инструктори имало офицери от Жандармерийския корпус. По време на управлението на императорския комисар в България по-голямата част от окръжните началници се състояла от офицери от Жандармерийския корпус. След преминаването на управлението в ръцете на българите жандармерийските офицери се назначавали на длъжности военни началници, без да престават да бъдат едновременно и руски шпиони. Княз Батенберг се възползвал от услугите на тези офицери, за да може посредством лъжливи доноси да склони на своя страна Департамента на държавната полиция и шефа на Жандармерийския корпус.

Без да се ограничава с поддръжката от страна на руските държавни шпиони, Батенберг се стараел да предразположи на своя страна и общественото мнение в Русия. За постигането на тази цел по съвет на своите вдъхновители княз Батенберг започнал да води пряка кореспонденция с Катков и Аксаков, изразявайки своята преданост към славянските идеи. На всеки от тези господа - представители на руското обществено мнение, Батенберг пишел по негов вкус, т.е. на Аксаков той, Батенберг, обещал да приеме православието, само за да служи на славянските идеи, а на Катков, че е готов да приеме руско поданство и да се откаже от българския престол, само и само да служи на славянството.

Руският представител в България, отговаряйки на приведеното съобщение на Азиатския департамент за пребиваващи в България руски емигранти и за продажбата на забранени нецензурирани издания в България, сметнал за свой дълг да уведоми Азиатския департамент в следната форма: „По предоставените ми сведения от нашите консули в България, а също по лична проверка на паспортите, съхранявани в поверената ми дипломатическа агенция, всички руски поданици, пребиваващи в България, са с официално утвърдени легитимации, издадени от нашите власти. Относно политически неблагонадеждните лица, в Княжеството такива няма предвид на това, че в България публичните събирания за гласно обсъждане на правителствените мероприятия не представляват противозаконни действия. При конституционното управление съществува разделение на партии и лица, принадлежащи на опозиционни партии, но и едните, и другите в политическо отношение се ползват от еднакви права. Възможни са даже случаи, когато от лица, принадлежащи към опозиционната партия, да се състави министерски кабинет и всички други правителствени органи.“ Що се отнася до забраната на продажбата на нецензурирани книги и издания, непозволени в Русия, г-н Кумано обръща вниманието на департамента върху обстоятелството, че в Княжеството съществува свобода на печата, свобода на изданията, на печатането на книги и свобода за тяхното продаване на всички места. Следователно за продавачите на книги е безразлично къде е издадена една книга - в Швейцария, Англия или в Русия. Тъй като книгопродаването представлява предмет на свободна търговия в Княжеството, а забраняването или разрешаването на такива продажби принадлежи изключително на местните власти, г-н Кумано намира, че да се иска забраняване на непозволените в Русия книги е невъзможно предвид на това, че българското Княжество е самостоятелно и независимо и подобно искане от страна на представителите на чужда държава в България местните власти могат да признаят за вмешателство във вътрешните работи на България, дори за посегателство върху нейната свобода и независимост. Към това Кумано добавя, че пребиваващите в България руски поданици се делят на две класи: т.е. занимаващи се с търговия и заемащи военна или гражданска служба в Княжеството в качеството на инструктори; за първите предмет на препитание е търговията, твърде малко се занимават с четене на непозволени книги; последните, като хора интелигентни и предани на нашето правителство, не биха се занимавали с четене на забранени книги и тям подобни нецензурирани издания. Последствието от категоричните отговори на руските представители в България по повод на неуместните и неправилни искания на руските жандарми е видно от конфиденциалното писмо на един от тогавашните деловодители в Азиатския департамент, г-н Батарски, до русчукския консул като до бивш приятел по служба, в което между другото г-н Батарски съветва г-н Белочерковец да помоли министерството да го премести на друга съответстваща длъжност. Писмото на г-н Батарски е със следното съдържание (Секретен архив на русчукското консулство): „Уважаеми Иван Василиевич, ние тук, в Петербург, не Ви разбираме. Станали сте такъв ярък сторонник на българите и привърженик на някои си Петко Каравелов и Драган Цанков etc, etc. Нима е възможно конституционно управление в България в тази форма, в която то е създадено благодарение на известните цели на княз Черкасов и впоследствие на Дондуков-Корсаков? В действителност не е ли смешно: великата Русия със стомилионно население живее, процъфтява и никой не помисля за някаква си конституция, а на Петко, Иван и Драган им е нужна конституция? Нима създателят може да даде на създадения повече от това, което той самият има: Вие, Иван Василиевич, още поддържате стремежите на тези полудиви люде и говорите, че в България всичко е благополучно. Наистина е тъжно след толкова велики жертви, толкова грамадни разходи, принесени от нас за освобождаването на България, и в резултат какво достигнахме? Създадохме там опора за нихилистите-анархисти и убежище за враговете на нашето отечество? Княз Александър уведомява нашето правителство, че ръководители на неговите министри са руски емигранти и че България се управлява от руски нихилисти. Всичко, което княз Батенберг пише за България, се потвърждава и от Нашия Департамент на държавната полиция. Нашите представители пък отричат този факт, говорейки, че няма руски емигранти в техните райони. Г-н Кумано отива още по-далеч, опирайки се на конституцията, той говори, че в България всичко се върши на законна основа, което значи: нашите емигранти имат в България убежище на законно основание, разпространяват в България разни забранени книги на швейцарски издания на законно основание, насяват сред младото интелигентно българско население вражда и ненавист към нашето правителство на законно основание; пропагандират там против монархическите принципи на законно основание. Г-н Кумано разчита на своите руски поданици напълно. За тяхната благонадеждност и че те не се занимават с четене на забранени издания; те като хора комерсиални се грижат за своята търговия, другите пък - хора интелигентни, заемат военни и граждански служби в качеството на инструктори и са предани на нашето правителство и не биха се занимавали с четенето на забранени книги и нецензурирани издания. Впрочем по твърде основателни сведения на Департамента на полицията оказва се съвършено обратното - именно комерсиалните хора продават тези забранени издания, а интелигентните хора ги купуват и разпространяват дори сред българското население. Вие мислите, че изменението на формата на управление в България е преждевременно, а ние мислим, че то трябва да се извърши именно в скоро бъдеще. Г-н Кумано в свое частно писмо до директора пише, че ако ние извършим в България държавен преврат и изменим формата на управление, тогава можем да се лишим в бъдеще от възможността за съединяване на Княжеството с Източна Румелия. Но ето в какво се заключава несходството на нашите възгледи. Вие гледате на България като на отделно европейско княжество или провинция, например a la Швейцария, а ние гледаме на България като на една от руските губернии, управлявана не на общо основание.

Предстои възможност да се измени формата на управление и да се направи крачка към присъединяването на България към Империята и не трябва да се отлага за утре според пословицата „Кови желязото, докато е горещо“. Според мнението на г-н Кумано чрез български държавен преврат бихме могли да се лишим от възможността за обединение с Източна Румелия. По наше мнение всяко начало е трудно. Трябва да се направи крачка напред в България и сетне да се помисли относно Румелия, а в противен случай ние можем своевременно да присъединим съседната нам Румелия и по други начини. Целта оправдава средствата! Вие се отнасяте към княз Батенберг с недоверие и търсите някакви вдъхновители или партийни страсти, а ние му се доверяваме напълно и имаме за това неоспорими доказателства. Г-н Кумано е на мнение, че младият Княз Български, стремейки се към изменение на формата на управление, действа по настояване отвън или, по израза на г-н Кумано, вдъхновителите на княза се явяват наши врагове. Но ние тук не разбираме на какво се основава мнението на г-н Кумано. Каква изгода за Австрия е изменението на формата на управление в България? Нали на нея ѝ е нужно нашето влияние на Балканския полуостров да не бъде трайно и преобладаващо! С какви средства може да постигне тя това? Единствено при съществование в Княжеството на настоящия ред на нещата, с който ние по никакъв начин не можем да се съгласим и сме длъжни да се борим за установяването на такъв вид управление, което е нам желателно. Но да си представим, че нашата цел е достигната и формата на управление в Княжеството е уредена по нашето начертание, да не говорим за възможностите за други направления, тогава между нас и българите ще се въдвори пълно съгласие - къде тук е изгодата за Австрия? Вие говорите, че не се доверявате на немеца, той ще ни излъже. Бих искал да знам за какво може да ни излъже. По какъв начин ще постигне измамата? Нали Ви е известна пословицата „Сам в полето не е воин“. Вие не се доверявате на немската дружба, аз също съм съгласен, но ще Ви кажа едно - да ни избави Бог от приятели, с враговете сами ще се справим!

Сърдит съм Ви, драги Иван Василиевич, Вие сте стар дипломат, а не разбрахте искането на нашите жандарми. Вие знаете, че с тези господа е нужно винаги да се погаждате. За добро ги няма, но за пакости господата жандарми се явяват първи.

Под секрет ще ви кажа, че щом бъде представен докладът пред Господаря Император, г-н Кумано ще бъде отзован и по всяка вероятност на негово място ще бъде назначен г-н Хитрово. Опасявам се и за Вас, и за другите консули и затова ви съветвам да помолите по телеграфа за преместване. Има свободно място в Требизон, за него се домогва г-н Лодиженски; но аз ще изчакам Вашата телеграма и тогава Лодиженски може да бъде назначен в Русчук.“

За съдържанието на приведеното писмо на г-н Батарски консулът незабавно уведомил г-н Кумано в София, последният в своя отговор пише на консула конфиденциално: „Получих писмото Ви и съм Ви много благодарен зд съобщението. И по-рано ми писаха от Петербург, че влиянието на княз Батенберг се засилва, но не предвиждах такава спешност. Вероятно има и други подбуждащи причини, но аз не ги виждам. Днеска заминавам за Петербург през Виена. Ще прекарам в Петербург до 15 март. За новините ще Ви съобщя незабавно. Съобщете и Вие, ако представлява за Вас интерес: ще се постарая да се убедя в мотивите на немските привърженици и ще Ви пиша.“

Но денят 1 март 1881 г. ускори привеждането в изпълнение на решението на българския въпрос в смисъл, благоприятен само за княз Александър.

Възползвайки се от тогавашното брожение и от неопределеността на положението, в което се оказа тогава цяла Русия, от една страна, разчитайки на пълната подкрепа на Департамента на държавната полиция и на шефа на Жандармерийския корпус, от друга стана, княз Батенберг, отивайки в Петербург на погребението на император Александър II, се представя на господаря Александър III. При това се оплаква от своето положение. Докладва на царя, че България се е превърнала в опора на руските анархисти и емигранти; държавните дела на Княжеството се управляват от руски анархисти, на чело на които стои целият негов Съвет на министрите. В българските училища се преподава по учебници, издадени от руски емигранти в Швейцария; българският печат е изцяло насочен против Русия и руския монарх. В доказателство на това Батенберг предал на Негово величество брой от вестник „Работник“, издаден в Русчук след 1 март, в който вестникът изразява своето съчувствие към цареубиеца, надявайки се, че в Русия ще настъпи свобода за народа. Заедно с това княз Батенберг със своята обичайна наивност ходатайства пред Негово величество да приеме обратно българската корона, която му е дадена от августейшия монарх. Цар Александър III, незапознат с положението на нещата в България до възкачването си на всерусийския престол, бил поразен от такъв доклад на българския княз и веднага извикал при себе си за обяснение министъра на външните работи.

(Следва)