НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1988 г. / ИКОНОМИКА / МОРИС АЛЕ

Морис Але (Maurice Allais)

31 май 1911 г. - 9 октомври 2010 г.

Нобелова награда за икономиика

(За неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и ефикасното използване на ресурсите.)

Френският икономист Морис Феликс Шарл Але е роден в Париж, където неговите родители, Морис и Луиз Але (до женитбата си Луиз Кабе), са собственици на малък магазин за сирене. През 1914 г. баща му заминава на фронта по време на Първата световна война, а през 1915 г. умира в германски плен. По-късно Але пише за смъртта на баща си така: „Тя сложи дълбок отпечатък, и пряко и косвено, върху моето юношество, а и върху целия ми живот“.

Въпреки тези „често затруднителни“, според неговите думи, обстоятелства Але завършва начално и средно училище, като учи латински език, естествени науки, математика и философия. Отначало той мисли за кариерата на историк, но учителят му по математика го убеждава да постъпи в Политехническото училище, едно от най-престижните учебни заведения във Франция. Але е приет там през 1931 г. и завършва обучението си с най-добрите в класа оценки през 1933 г. През лятото след завършване на училището той заминава за САЩ и лично наблюдава въздействието на Голямата депресия, която по-късно нарича „поразителен феномен, за който не може да се намери еднозначно приемливо обяснение“. Когато се връща обратно, обстановката в родината му не е много по-добра, Франция се намира в менгемето на същата депресия, и 1930-те години са за нея време на непрестанна финансова и политическа нестабилност. Острото социално недоволство по време на този предвоенен период става мощен стимул за работата на учения през целия му живот.

След една година служба в армията и две години обучение във Висшето национално минно училище в Париж Але е приет на длъжност инженер в общинската минна служба на град Нант. Но тази работа не съответства на интересите му. Той се занимава с четене и писане на статии по физика и теория на вероятностите.

Научните търсения на Але прекъсват през 1939 г., когато е призован да се сражава по време на Втората световна война. В Нобеловата си лекция той казва, че след поражението на Франция през 1940 г. се е върнал в Нант като друг човек. „Довоенните ми интереси се промениха напълно. <...> Стана ми ясно, че най-доброто, с което бих могъл да се заема, е да положа усилия за подготовката на следвоенния живот“. Той напомня как е размишлявал за икономическите и социалните проблеми, които вижда във Франция и Германия, като си задава въпроса: „Може ли по-добре да се подготвим за преодоляване на последствията от войната, отколкото да правим опити да разрешим фундаменталния проблем на икономиката, а именно: как да се постигне максимална икономическа ефективност?“ По този начин, според неговите думи, той намира своето „призвание в икономиката“. Поставя си за цел „да положи основа, върху която може да се изгради правилна икономическа и социална политика“.

От 1940 г. нататък Але чете всякакви произведения по икономика, достъпни на френски език. Особен интерес предизвикват у него изследванията на Леон Валрас, Вилфредо Парето и Ървин Фишер. Тези учени „оказват сериозно влияние“ върху начина му на мислене, като не му позволяват да се успокои от достигнатото. Макар че икономиката претендира да е наука, Але смята, че не ѝ достига научна строгост. Прекалено много предположения, на които тя се опира, не се потвърждават от опита и в нея отсъства математическата точност на естествените науки, които той е изучавал.

Але се заема да търси средство срещу тази непълноценност. През 1941 г., продължавайки да изпълнява задълженията си в общинската служба на Нант, той започва да пише книгата си „В търсена на икономическа дисциплина“ („A la Recherche d’une discipline économique“). Ръкописът е завършен през 1943 г., изпратен е до няколко издателства и е отхвърлен от всичките без изключение. Свършва се с това, че Але издава книгата за своя сметка.

Трудът на Але се различава от предшествениците му в областта на икономиката с използването на строги, подробни математически изчисления с цел да се посочи как противоположните сили на търсенето и предлагането могат да доведат пазара до състоянието на равновесие. (Равновесието е положение, при което търсенето на стоки съответства точно на предлагането). Але се отказва от идеята за „пазара“ като единствен обект. В замяна на това той разработва много по-реалистичен модел, предполагащ множество взаимодействащи си пазари. Той посочва как промените, от които е засегнат един пазар (например на обувната продукция), могат да повлияят на сродни пазари (говедовъдството, пазара на железария, пазара на труда) и като перспектива на икономиката като цяло.

Але е убеден, че всяка икономическа система има за цел да постигне състояние на максимална ефективност. Максималната ефективност се появява при разпределението на ресурсите по такъв начин, че да удовлетвори до най-голяма степен потребностите на всеки – така, че нито един човек да не може да подобри своето благосъстояние, без да влоши благосъстоянието на друг човек. Привеждайки последователно комплексни математически доказателства, Але посочва, че максималната ефективност е естествен резултат от всяка идеално функционираща конкурентна икономическа система на свободния пазар. По-късно той пише: „Не малка част [от моята книга] е посветена на доказването на две фундаментални предпоставки: всяко постигнато равновесие в пазарната икономика е състояние на максимална ефективност, и обратното, всяко състояние на максимална ефективност е състояние на равновесие на пазарната икономика“.

Вървейки в противоречие с представите на много икономисти по това време, Але посочва също така, че механизмите на търсенето и предлагането могат да доведат до максимална ефективност дори вътре в държавния монопол. Даже ако монополистът има възможност да повишава или понижава цените в сравнение с конкурентния пазар, монополът няма да постигне с подобни действия печалба. (Ако се повишават цените, търсенето ще спадне и обемът на продажбите ще се окаже недостатъчен, а при прекалено ниски цени монополистът губи пари с всека продадена стока.) Следователно, ако правителствените механизми за регулиране установяват произволни цени – например от политически съображения – икономиката като цяло ще пострада.

Забележително е това, че независимо от липсата на икономическо образование на автора, през 1943 г. разработката „В търсена на икономическа дисциплина“ получава наградата „Шарл Дюпен“, учредена от Академията за нравствени и политически науки, а Ингемар Стал от Шведската кралска академия на науките я характеризира по-късно като „фундаментална“.

През 1944 г. Але става професор във Висшето национално минно училище, а през 1946 г. заема поста директор по изследователската работа във Френския национален център за научни изследвания (ФНЦНИ). Въпреки натоварването, през 1947 г. той успява да издаде второто си фундаментално печатно произведение „Икономика и процент“ („Economie et intérêt“). В новата си книга Але, използвайки своите идеи за максимална ефективност, формулира нова теория за производствените средства. (Към производствените средства се отнасят и произведените вече стоки, които се използват за производство на други стоки.) Преди това икономистът Стенли Джевънс предлага хипотезата, че сумарният национален доход е функция от предшестващите инвестиции в средствата за производство. Але прилага обичайната си строга методика към хипотезата на Джевънс и я преобразува в поредица от математически изчисления.

Разширявайки темата, започната от Джевънс, Але изследва съотношението между инвестициите в средствата за производство и лихвения процент, разбирайки под процент цената на паричния кредит. Като всяка цена, лихвеният процент се контролира от механизма на търсенето и предлагането, по-специално – от търсенето и предлагането, засягащи паричното предлагане. В „Икономика и процент“ Але проучва въздействието на този механизъм върху икономиката, която не е в стадий на растеж, такава, при която освен всичко останало паричният фонд е постоянна величина. Той успява да посочи, че при такава икономическа система, където средствата за производство са разпределени с максимална ефективност, нито един производител не се нуждае от допълнително инвестиране. В резултат от това отпада необходимостта от получаване на парични кредити и оптималният лихвен процент се равнява на нула. Въпреки че изводите на Але не са признати от практическата икономика (в която винаги съществува някакво нарастване, или положително, или отрицателно), неговият модел служи за надеждна основа за други, по-обстоятелствени конструкции.

Але напуска административния пост във ФНЦНИ през 1948 г., възнамерявайки да посвети своето време на научни изследвания и преподаване. През следващите десетилетия той публикува новаторски работи, свързани с теорията за парите, инфлацията, икономическите цикли и анализа на рисковете (тоест на пресмятането на рисковете и печалбата в момента на приемане на икономически решения).

През 1960 г. Але се жени за Жаклин Бутло, семейството има една дъщеря. До 1980 г. той е на държавна служба, след което се пенсионира.

ИЗТОЧНИК: https://n-t.ru/nl/ek/allais.htm

Превод от руски: Павел Николов