ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 8

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5

ОТКЪС 6

Сетне русчукският консул получил частно писмо от директора на Азиатския департамент г-н Мелников със следното съдържание: ,Драги Николай Николаевич, наскоро писах на Михаил Александрович, молейки го, колкото е възможно по-често, да ни известява за развоя на нещата в България. Наистина ние своевременно получаваме номерирани донесения и доклади, но Вие знаете, че от тези донесения никога не може да се стигне до правилно заключение. Тези донесения аз смятам само за официална опора, а съставянето им за отдих от безделието. Друго нещо е частното, приятелско обменяне на мисли. Не зная защо Вие в последно време сте толкова затворен, сякаш по заповед се ограничавате до писма на бланки с изходящ номер. Междувременно у нас общественото мнение е ужасно настроено срещу нашите действия в България. Ще Ви кажа, че в Петербург сега се образуваха два лагера: т.е. във войнстващия лагер се намираме ние, а в противоположния - военните, и, разбира се, на нас, пишещите хора, ни е трудно да се борим с въоръжената сила. Преди няколко дни имах случай да се срещна с генерал 3sohywt (шифровано - Обручев) в генералния щаб, той ми прочете такава нотация, която никога не съм очаквал. Благоволете да си представите това: общоуважаваният генерал едва-едва не ни нарече изменници! Г-н 3sohywt се обръща към мен със следните думи: „Какво сте скроили в България, извършвате някакъв държавен преврат, възнамерявате да преустановите действието на създадения от нас Органически устав и да дадете някакви пълномощия на княз Батенберг?“ Генералът отива и по-далеч: „Нима сме воювали заради някакъв си немец Батенберг? Нима освобождавахме българите за това, щото от тях да направят крепостници на принц Батенберг? Какво ни влиза в работата това, че някакъв си Петко Каравелов или Драган Цанков в България либералничат? Бог да им е на помощ, техният вътрешен ред не ни влиза в работата. Нашата задача в Изтока съвсем не е завършена. Ние в България само положихме трайни основи за бъдещото построяване на прекрасната сграда, а вие, дипломатите, разрушавате основите, положени с нашата кръв. Ако замисленият от вас преврат завърши благополучно, то във всеки случай аз въобще не виждам в него полезен за нас резултат. Преди изтеглянето на нашите войски от Задцунавието Военният съвет взе окончателно решение относно нашите действия в България, Румелия и Македония. Това постановление на Военния съвет ние смятаме за окончателно решение на Източния въпрос, а вие, дипломатите, в нарушение на постановлението на Военния съвет правите в България държавен преврат. На вас ви предстоеше преди всичко да се погрижите да обедините България, да устроите в Македония автономно управление и едва тогава да пристъпите към привеждане в изпълнение на постановлението на Военния съвет.“ Генералът казва, че той никога няма да се съгласи с това, че с княз Батенберг начело биха могли да се постигнат нашите предначертания. Князът се оплаква, че българските министри са му непослушни, че той при такъв ред на нещата в Княжеството е принуден да напусне страната. Г-н 3sohywt смята, че удовлетворяването на жалбите на княаз въобще не влиза в кръга на нашата загриженост за България. Там съществува конституция, въз основа на която министрите са отговорни пред Народно събрание, следователно „министрите са поставени понякога в необходимостта да не удовлетворяват частните искания на княза“. По думите на княз Батенберг българските министри не изпълнявали неговите заповеди; отново въпросът е какво ни интересува това. Нека той като конституционен господар уволни настоящите министри, да разпусне Народното събрание, да насрочи нови избори и тогава ще се убеди кой от неговите министри се ползва с доверието на народа. Ако князът не желае това, то нека той сам наруши конституцията, а не да вади кестените от жарта с чужди ръце. Ето Ви, драги Николай Николаевич, възгледите на нашите господа военни за положението на нещата в България. Но в отговор на всички забележки аз изказах пред генерал 3sohywt нашето правилно виждане. Казах му, че те, господата военни, ако разчитат да установят протекторат в България без възможно никакви усложнения, то доста грешат. „Военният съвет постанови за протекторат, но позволете да Ви запитам в каква форма да се приведе това постановление в изпълнение. Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на княз Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански Велик Княз? Нима Великите държави ще се отнесат равнодушно към такъв поврат? Къде е в крайна сметка Берлинският договор, забраняващ на царските особи да бъдат едновременно и Князе Български? Да допуснем, че всичко това е станало и европейските сили протестират против това, готови ли сме ние да отстояваме нашите права? Зная, че ще кажете - не. Аз изключвам за известно време въоръжения протест на европейските държави, но допускам, че Турция ще завземе Източна Румелия, за да укрепи границата, тогава готови ли сме да встъпим в нова борба, бидейки необезпечени с неутралитет от страна на европейските сили? Зная, че ще кажете - не. Следователно при оценката на едни или други начини за привеждане в изпълнение на нашите предначертания е нужно да се направи заключението, че настоящата стъпка, направена от нас в България, е правилна, вярна и действително допринасяща за достигането на благите цели. На вашия въпрос, какво ни влиза в работата вътрешният ред в България, смятам за свой приятен дълг да отговоря на Ваше Превъзходителство, че именно вътрешните порядки в България ни интересуват повече от всичко. Нашата задача там е възпитателна, нашата загриженост за България възпитава младото поколение в монархическа посока, в уважение към православната вяра и църква. Ние не можем да допуснем, щото бъдещото поколение да бъде възпитавано подобно на Каравелов и Цанков, които отричат всичко свято за православните люде. Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците, възползвайки се от постигналото цяла Русия нещастие, когато цялата Русия се намираше в дълбок траур, когато тялото на пресветата особа на покойния император още се упокойваше в Петро-Павловската черква, именно на 14 миналия март се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хохенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме. И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитие и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали заради някакъв си княз Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание. Какво можем да искаме от княз Батенберг, каква услуга може да ни окаже той, когато той не само е толкова ограничен в своята власт и когато всичко зависи не от него, а от неговите министри и от народните представители? Дайте на княза права и чак тогава искайте изпълнение на задълженията! Дайте му пълномощия за самостоятелно управление на страната и тогава искайте изпълнение на поставените условия!

Относно обединението на България, този въпрос по наше мнение засега е преждевременен. Наистина в постановлението на Военния съвет това е предвидено, но не са установени нито времето, нито срокът на обединението. Обръщайки се към същността на въпроса за обединението на България, ние приемаме, че това е мислимо само тогава, когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен протекторат. Ако на първо време, т.е. в течение на двугодишното самостоятелно съществуване на българите, за преустановяване на действието на конституцията в малкото княжество бе нужно да се прибегне до държавен преврат, какво щеше да бъде при увеличаване на границите на Княжеството, и чрез присъединяване към него още и на Румелия, Добруджа и Македония не създаваме ли ние втора Румъния? И то в по-големи размери? И едва ли тогава щеше да е възможно да се предприемат такива извънредни мерки както в даденото време и ние за самите себе си ли създавахме славянска Турция, или пък щяхме да сме принудени веднъж завинаги да се откажем от нашите исторически задачи.“

След всичко гореизложено очевидно генералът се съгласи с нашите виждания по българските въпроси и обеща да намине към мен да обменим мисли.

Вчера Николай Карлович представи на височайше разглеждане всички Ваши донесения и телеграми, получени в последно време. Господарят Император остана твърде благосклонен към вашите действия в България и повели да се благодари на всички вас, за което ще ви бъде официално съобщено.

До нас стигат неблагоприятни слухове за това, че извънредните княжески комисари в България вземат твърде сурови мерки по отношение на лица, числящи се към опозиционната партия. Говори се даже, че някои от видните граждани по разпореждане на комисарите били подложени на телесни наказания единствено поради това, че тези граждани се отнасяли неодобрително към настоящия порядък на нещата в България. У нас, в Петербург, не одобряват начина на действие на импровизираните извънредни комисари и, съдейки по Вашите донесения, ние не виждаме необходимост да се прибягва до такива строги мерки. Николай Карлович се опасява да не би това да бъде доведено до знанието на Господаря Император и тогава генерал Ернрот ще бъде незабавно отзован, още повече че той и без това не се ползва с особена поддръжка в тукашните военни кръгове. Писах за това на Михаил Александрович, моля също и Вас под секрет да предадете на комисарите от Вашия район как тук гледат на техните действия и че ние не одобряваме тяхното поведение в това отношение. Пишете, моля Ви, по-често и по-подробно за това, какво става при вас.“

Шифровано съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България, последвало през май 1881 г.

„Военният министър на Княжеството се обърна доверително към мен с ходатайство за отпускане на сума за даване на еднократна помощ и месечна издръжка на лица, нужни ни за агитационни цели. Генерал Ернрот лично ми обясни, че макар в негово разпореждане да се намират някои секретни суми, за него е нежелателно да извършва разходи, опасявайки се от гласност в България по паричната отчетност. Напълно споделяйки мнението на ген. Ернрот, помолих Мелников да ми се разреши извършването на разходи по горепосочената необходимост. Понастоящем по телеграфа г-н Мелников, посочвайки остатъците от сумата на окупационния фонд, моли щото отчетите за направените разходи да бъдат доставени отделно от сметките на извънредните служебни издръжки.

Имайки предвид, че някои от назованите лица пребивават в поверения Ви консулски окръг, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, по Ваше лично усмотрение и след съвещаване с извънредните комисари да снабдите означените лица с парични средства, еднократни помощи и месечна издръжка. На тези от тях, които са способни да носят оръжие, да се дадат парични средства за придобиване на такива по указание на извънредните комисари. На първо време Вие можете да употребите съхранявания в повереното Ви консулство запасен капитал. Би било желателно списъкът на лицата и отчетите на раздаваните суми да бъдат водени от Вас лично без участието на чиновниците в консулството. За попълване на запасния капитал ще ви бъдат изпратени пари по специален куриер.“

Конфиденциално съобщение на дипломатическия агент в София до консула в Русчук

„Извънредните комисари в Русчук и Търново направиха докладно искане до генерал Ернрот за арестуване в Русчук на Драган Цанков и в Търново на един от младите и твърде влиятелни депутати в тамошния окръг - Стефан Стамболов.

Доклада за арестуването на назованите лица извънредните комисари основават на това, че господата Цанков и Стамболов открито агитират против княза и че те и техните привърженици могат да имат вредно влияние при провеждането на предстоящите избори.

Предвид на това, съдейки по личните сведения, доставени ми от г-н Мелников, че в Петербург се отнасят твърде неблагосклонно към предприеманите от нас мерки, най-покорно Ви моля да проверите на място доколко агитацията на господата Цанков и Стамболов може да има вредно влияние при предстоящите избори, а също да ми съобщите Вашето лично мнение за необходимостта да се прибегне до такива мерки, предлагани от извънредните комисари. Заедно с това смятам за свой дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, на това, че познавам лично Драган Цанков като човек твърде влиятелен и ползващ се с доверието на населението, за влиянието в Търновски окръг на младия депутат Стефан Стамболов мога да съдя единствено от съобщенията на други лица, но последния не познавам лично. Смятам, че не е излишно да се учреди в Търново и в Русчук негласен надзор над действията на назованите лица и техните съмишленици.“

В отговор на гореизложеното съобщение русчукският консул донася на г-н Хитрово следното: „Почитаеми господин Михаил Александрович, имах честта да получа конфиденциалното съобщение на Ваше Превъзходителство, на което бързам да отговоря. По сведения, доставени ми от вашия драгоман (за чиято достоверност напълно гарантирам), оказва се, че в Русчук Драган Цанков и неговите съмишленици са решили окончателно да не вземат никакво участие в предстоящите избори. Към посоченото решение се е присъединил и пристигналият преди няколко дни от Търново в Русчук бивш депутат от Търновски окръг Стефан Стамболов. Агитацията от страна на назованите лица и техните привърженици не е в такава остра форма, която да влече след себе си лишаване от свобода, те се ограничават само с порицание на някои действия от страна на извънредните комисари и въобще те не са привърженици на настоящия режим.

По моето скромно мнение в действията на господата Цанков и Стамболов не трябва да се предвижда повод за личното им задържане. Според мен, напълно достатъчно е до провеждането на изборите относно назованите лица и техните привърженици да се ограничим единствено с организиране на негласен надзор, което и извърших съгласно предписанията на Ваше Превъзходителство. При това считам за свой дълг да добавя, че въз основа на отзивите на сведущи лица може да се стигне до заключението, че обиските и арестите на лица, числящи се към опозиционната партия, не доведоха до никакви практически резултати. Ако опозицията в дадения момент е задушена, може да се предполага, че това не е вследствие на предприетите от нас мерки, а, както ми предадоха, вследствие на липсата на материални средства у водачите на партията, от една страна, и опасенията от евентуално последване на окупация на България, от друга.

Преди да получа предписанията на Ваше Превъзходителство, подполковник Логвенов се обърна към мен с молба да го подкрепя по въпроса за арестуването на г-н Цанков. Извънредният княжески комисар се изрази пред мен в следната форма: „Уверен съм, че Драган Цанков не предприема нищо, но неговото арестуване е предизвикано от необходимостта да се придаде значение на нашата борба с уж съществуващата опозиция при изборите, с една дума, нужно е да се арестува Цанков, за да се поддържа някакъв създаден авторитет или могъщество на комисарската власт.“ Отговорих на г-н Логвенов, че Цанков като български поданик може да бъде арестуван от неговата собствена власт като комисар, но не мога да се съглася с действията на руски офицер, още по-малко по отношение на арестувания в Разград руски поданик капитан Менаев именно за това, че в квартирата му са намерени нецензурирани издания.“

Циркулярно съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България

„Беше ми съобщено постановлението на Съвета на министрите за реда за провеждане на предстоящите избори за Велико народно събрание. Съветът на министрите е постановил: в отмяна на съществуващия в България ред за съставяне на избирателни бюра и т.н. изборите ще се проведат по следния ред: избирателното бюро се съставя от извънредния комисар, неговия помощни и градския кмет. До сградата на общинското управление да се поставят няколко избирателни урни, на някои от тях да се напишат имената на кандидатите, предложени от извънредния комисар. Освен това комисарят, неговият помощник или градският кмет при връчването на избирателите на предварително подготвена бюлетина с написани имената на кандидатите посочват кои урни са предназначени за княза и кои са предназначени против княза, т.е., ако избирателят се обяви гласно против княза, той може да гласува по свое усмотрение, но с известни, разбира се, последствия. По мнението на генерал Ернрот, въпреки че избраният от Съвета на министрите начин за провеждане на изборите не е толкова легитимен, но затова пък е много надежден за достигане на желаната цел.

Тъй като въобще не съм съгласен с постановлението на Съвета на министрите за изменение на съществуващия в България ред за провеждане на избори, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да ми изпратите Вашите забележки по този въпрос, а също да ме уведомите няма ли да последват протести от страна на населението в поверения Ви консулски окръг против действията на извънредните комисари при провеждането на изборите за кандидати за Велико народно събрание.“

В отговор на гореприведеното циркулярно съобщение на г-н Хитрово русчукският консул отговаря следното:

„Във връзка с циркулярното съобщение на Ваше Превъзходителство за изменение на съществуващия в България ред за провеждане на избори за народни представители в предстоящото Велико народно събрание смятам за свой приятен дълг да изкажа по този въпрос своето лично мнение, а също мнението на някои видни граждани от поверения ми консулски окръг по този въпрос.

Съществуващият в България ред за провеждане на избори за длъжностни лица в градските обществени управи, окръжни съвети, депутати за обикновено и извънредно законодателно събрание, а също за представители във Велико народно събрание е предвиден по закон. Законодателната власт въобще принадлежи на Народното събрание, което е в правото да установи нов закон и да отмени съществуващото местно узаконение, когато това не засяга изменение или преразглеждане на основния закон на страната, т.е. съществуващата конституция. Князът, като върховен управител, утвърждава постановленията на законодателното събрание. На това освжмовши да установява нови закони за провеждане на избори може само законодателното събрание. По този начин всякакви постановления на Съвета на министрите се явяват незаконни и впоследствие такива постановления водят до признаване за незаконни на бъдещите избори за представители във Велико народно събрание и следователно и издадените от него закони и пълномощия.

Както вече имах честта да доложа на Ваше Превъзходителство, опозиционната партия единодушно реши да не взема никакво участие в предстоящите избори, поради което възниква въпросът, от каква необходимост генерал Ернрот прибягва до противозаконни мерки, когато при отсъствие на всякакви опасения от страна на опозиционната партия, би могло при изборите да се съблюдават всички съществуващи узаконения и порядки. Още повече че в един толкова важен законодателен акт като преустановяване на действието на конституцията и даване на княза пълномощия за самостоятелно управление на страната по мое мнение би следвало строго да се спазят всички съществуващи порядки и закони.“

Секретно писмо на г-н Хитрово до консула в Русчук:

„Драги Николай Николаевич, пълната индиферентност и въздържаност от страна на чуждестранните представители към събитията в България ме навеждат на някои съмнения за това, не си ли е осигурил князът предварително съгласието на другите държави за настоящия държавен преврат и не се ли явяваме ние в дадения случай слепи оръдия на Англия, Австрия и Германия? Преди няколко дни имах разговор с австро-унгарския дипломатически агент за положението на нещата в България; той ми отговори, че настоящото събитие смята за вътрешна работа, към която неговото правителство се смята за непричастно. Между другото той твърде ласкаво се отзова за лица, приближени на княза, които аз от своя страна далеч не считам за наши привърженици. Английският дипломатически агент ми предаде, че не е получил никакви инструкции от своето правителство и дори не знае дали ще отиде в Систов (Свищов), за да присъства на Великото народно събрание.

Що се отнася до личните качества на княз Батенберг, длъжен съм да ви призная, че го смятам способен на всякаква пакост. Вследствие на това най-покорно Ви моля, ако намерите за удобно, да влезете в разговори с чуждестранните консули в Русчук и по възможност да узнаете от тях какви инструкции са получили в последно време по отношение на положението на нещата в Княжеството и за последното да ме почетете с уведомяване.“

Отговор на русчукския консул до г-н Хитрово:

„Почитаеми господин Михаил Александрович, до получаването на Вашето писмо нееднократно съм беседвал с австро-унгарския консул, разсъждавайки върху настоящото положение на нещата в България. От думите на г-н Квятковски заключавам, че виенският кабинет лично към княз Батенберг се отнася твърде снизходително, но над нашите действия държи бдителен надзор. Чрез думи, които нямат определено значение, австро-унгарският консул ми направи намек за това, че България сякаш вече се е превърнала в руска провинция. Аз от своя страна събрах сведения, че г-н Квятковски се интересува от състоянието на въоръжените сили в поверения му окръг и че доставчиците на разни материали за арсеналите и отделните части (всички те са австрийски поданици) получават някои поощрения от австро-унгарското правителство. Не пропуснах да известя за това генерал Лесов, но той със своите навици и своята недалновидност не обръща никакво внимание на моите заявления. Английският вицеконсул ме посети днес. В разговора между другото г-н Далзиел ми съобщи, че е получил нареждане от дипломатическия агент в София. Уговорихме се да пътуваме за Свищов заедно, като поканим с нас рускоподания офицер в оставка Павел Алексеевич Мелников, лично познат на Ваше Превъзходителство.“

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в София до консулите в България

„За изхода на изборите в поверения Ви окръг известете непосредствено Азиатския департамент. В деня на заседанието на Великото народно събрание в Систов (Свищов) Вие и чиновниците от повереното Ви консулство трябва да пристигнете в Систов (Свищов). Последните ще бъдат в качеството на кореспонденти на нашите вестници и от свое име ще телеграфират оттам за всичко свършено.“

В Азиатския департамент от всеки консул се изпращаха телеграми за изхода от изборите.

„Днес в поверения ми консулски окръг се проведоха избори за представители във Велико народно събрание, кандидатите, предложени от извънредните комисари и градските кметове, бяха избрани единодушно и тържествено. Изборите се проведоха при съблюдаване на всички законови формалности. Тишината и спокойствието не бяха нарушени никъде. В моя консулски окръг всичко е благополучно и навсякъде цари нужният ред.“

(Следва)