ПЕТЕР ЩУМПФ – НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ВЪРКОЛАК В ЕВРОПА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Неотдавна писахме за най-древния исторически документиран злодей и психопат, египтянинът на име Панеб. А днес ще се заемем с неговия приемник, жителя на Горна Германия през XVI век Петер Щумпф. Той вършел толкова адски гнусотии, че бил наречен „върколакът от Бедбург“, бил смятан за канибал, наместник на Сатаната на Земята и бил екзекутиран по най-дивашки начин.

Наистина, съвременните изследователи се съмняват не само в съществуването на върколака (което е логично), но и в съществуването на маниака убиец, болен от клинична ликантропия. Има вероятност да се е оказал жертва на подли и цинични духовници.

Зловещо същество и сатанист – източник на легендата

През 1920 година известният британски писател, свещеник и по съвместителство окултист Огастъс Монтегю Самърс открил една брошура от XVI век, в която с всички кървави подробности били описани престъпленията на върколак от Бедбург, и я включил в книгата си „Върколакът в преданията и легендите“.

Огастъс Монтегю Самърс

Какво се разказвало в източника с непретенциозното заглавие „Най-правдивата беседа, описваща живота и смъртта на Петер Щуббе, който бил най-зъл магьосник“?

Историята е страховита и пълна с мистика. В Горна Германия близо до Бедбург през първата четвърт на XVI век се родило момче на име Петер. Още от детството си Петер бил склонен към стрелба и занимания с черна магия. На дванадесет години той постигнал това, че при него дошъл самият господар на Преизподнята и му подарил колан, след слагането на който момчето започнало до се превръща в страшен вълк.

Брошурата описва това създание така: „...Коланът, надянат на него, го превърна веднага в подобие на кръвожаден хищен вълк, силен и могъщ, с големи-преголеми очи, които в края на краищата... светеха като де капки огън, устата му беше голяма и широка, с най-острите и жестоки зъби, (имаше също) огромно тяло и могъщи лапи“.

Негодникът харесал тези превръщания и започнал да проверява новия си облик, като отначало преследвал и разкъсвал добитък, а след това се добрал и до хората, предпочитайки основно млади момичета и деца. При това магьосникът бил още и отвратително похотлив, като изнасилвал своите жертви, преди да ги убие. А скоро стигнал и до канибализъм, загубвайки напълно човешкия си облик.

При това особен цинизъм било за него да се разхожда по уличките на градчетата Бедбург, Перад и Колин денем и с усмивка да се здрависва с жителите, чиито дъщери и деца е убил жестоко неотдавна.

Но това все още не било най-дълбокото падение на магьосника. Той съблазнил дъщеря си Сибил и тя заченала от него дете, а също така имал отношение с една жена на име Кетрин Тромпин, богата вдовица. И тъй като това му било малко, от време на време се развличал с един сукуб (развратен женски демон – бел. П. Н.), изпращан му от стопанина на подарения колан. Нещо повече, той обичал много своя син, но дори тази обич не преодоляла жаждата за кръв, след което той завел момчето в гората, където го убил и го изял.

В продължение на 25 години чудовището тероризирало окръга, като убило 16 жени и деца, докато на злодеянията му не бил сложен закономерен край. Жителите на околните градчета, съвсем измъчени от нападенията, организирали ловна хайка, която, след като взела кучета, намерила чудовището и го преследвала, докато звярът не свалил колана си и не се превърнал в Петер. Веднага го завлекли в затвора, където той се признал в магьосничество, канибализъм и кръвосмешение.

На 31 октомври 1589 година го завързали за колело, изтръгнали от тялото му с нажежени клещи плът от десет места, с тъпата страна на брадва строшили костите на крайниците му и накрая му отрязали главата, а останките изгорили. Дъщеря му Сибил и любовницата му Кетрин не пострадали по-малко: одрали ги живи, след което ги удушили, а после ги изгорили.

За назидание властите на Бедбург закрепили на висок стълб колелото на мъченията, на което закачили изображение на вълк и главата на екзекутирания. Също така на колелото имало 16 дървени пръчки, които символизирали жертвите.

Справедлива съдба за магьосник, върколак и канибал. По това време, да. Но би могло да е и така, че Петер не е бил върколак, а може би не е бил и убиец.

Психически болният убиец

Проблемът с историята на Петер Щумпф прилича много на проблема с историята на египетския психопат Панеб: подробности за нея знаем от много съмнителни източници. И ако в случая с египтянина става въпрос за донос на завистник, в Горна Германия имаме памфлети и брошури.

Както твърди Изабел Ернандес в статията си „Признанията на германски върколак ужасяват Европа през 1500-те години“, не са се запазили нито протоколи от разпитите, нито записи от съдебния процес. Иначе казано, за историята на върколака от Бедбург можем да съдим изключително от памфлети и брошури. Ако трябва да осъвременим това – от публикации в социалните мрежи и месинджърите без позоваване на източници.

Един от вариантите на съвременните трактовки на тези събития е, че Петер е бил просто психично болен убиец. Джен Джеферс в статията си „Как Бедбургския върколак се превърнал от човек в мит“ смята, че убиецът би могъл да е шизофреник, страдащ от клинична ликантропия, при която на болния му се струва, че се превръща в животно.

При това такъв болен изпитва влечение към животинско поведение: да тича на четири крака, да убива, да пие кръв и така нататък. Такива случаи често се съпровождат от халюцинации, така че всичките моменти с вълшебните колани и сукубите също намират обяснение. Като излезе от пристъпа, даденият човек може да води нормален живот, така че за средновековните селяни и граждани на Германия това би могло да бъде напълно достатъчно, за да бъде признат Петер за върколак.

Наистина, възможно е всичко да е било още по-просто и Петер даже да не е убиец, а да е станал изкупителна жертва по време на религиозните войни между католици и протестанти.

Жертва на клевета по време на религиозните войни

Още една версия за станалото по онова време се състои в това, че Петер е бил избран за изкупителна жертва. Да започнем с това, че даже името и фамилията на героя са вероятно измислени.

Както пише Тимоти Рейнолдс в статията „Проклетият живот и смъртта на Петер Щумпф, Бедбургския върколак“, вероятно фамилията му е била измислена, защото я знаем в много варианти: Щубе, Стаб, Стабе и Щумпф. Нещо повече, Рейнолдс твърди, че Петер е имал приживе няколко псевдонима: Абал Грисволд, Ебил Грисволд и Убел Грисволд.

Изабел Ернандес отива още по-далече. В посочената по-горе статия тя предполага, че фамилията Щумпф идва от немската дума „stump“, иначе казано – „пънче“, и насочва към травмата на Петер, който в младостта си загубил своята лява ръка. В статията „Тайната на Петер Щумпф, човекът вълк от Бедбург“ Изабел Ернандес пряко пише, че Щумпф е прозвище, а истинското име на човека е Абал Грисволд.

Тя казва също така, че Петер (или Абал) бил един от най-богатите селяни в околността, както и любовницата му, вдовицата Кетрин Тромпин. Така че, когато станали убийствата, завистливите селяни биха могли да се възползват от това и да наклеветят своите съседи. А като се има предвид, че признанията на върколака са били изтръгнати под страх да бъде изтезаван, тази версия става все по-вероятна.

Но и това не е всичко. Шотландският историк Ашли Коуи в статията „Жестокият колан на върколака в Германия и мъчителната екзекуция на Питер Щумпф“ обръща внимание на един интересен факт. По време на екзекуцията на един обикновен селянин, макар и върколак, присъстват представители на висшата аристокрация по тези места, сред които новият архиепископ и курфюрста на Кьолн.

Коуи предполага, че това не е случайно. Важно е да се разбере контекста на ставащото, времето и мястото. Съвсем неотдавна приключила Кьолнската гражданска война (1583-1588), по време на която католиците колели протестантите. Проблемът бил в това, че архиепископът на Кьолн Гебхард Трухсес фон Валдбург, назначен през 1577 година, станал след няколко години протестант и след него тръгнали много местни жители, сред които и Петер-Абал.

Когато католиците начело с Вернер фон Зелм-Райфершайд-Дейк завзели обратно територията, се оказало, че местното протестантско население не им се радва много. Така че признанието на злобния магьосник, върколак и канибал, който е протестант, а също така жестоката екзекуция, постигнала него и семейството му, биха могли да се превърнат в публичен натиск и назидание за местните иноковерци. За да седят мирно и да не се бунтуват.

А жестокости можели да вършат и католическите наемници, които бродели на големи групи по местността по време на войната и след нея и не странели от изнасилвания и убийства. Оставените от тях трупове биха могли да бъдат оглозгани от диви зверове, които по време на войни бързо свиквали с човешкото месо.

Така че има не малка възможност ужасният върколак, кръвопиец, магьосник и психопат Петер да е бил просто пешка, разиграна по време на религиозната война и предадена на властите от завистливите селяни, а после превърната в чудовище от жадуващите за зловещи сплетни автори на памфлети.