К. ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915) – 5

ДО ТУК: ВМЕСТО ПРЕДГОВОР; ЧАСТ 1; ЧАСТ 2; ЧАСТ 3

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ: КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915)

Част 4

В Криворечна Паланка сърбите веднага с дохождането си изхвърлили българския надпис над общинското управление, запретили да се споменава името на Царя на българите, затворили за търговците българската граница, обрали и сринали всички турски къщи в града, като изпратили всички взети ценности в Сърбия. На всички стоки донесени от България или останали от турско време наложили контрибуция в злато сто на сто. Задължили всички граждани и по-видни селяни да получават сръбски вестници, а българските конфискували, обложили населението с тежки данъци и накарали търговците да водят книжата си на сръбски. На Георги Ширински от с. Кръкля били взети от сръбския полицейски пристав Стево 25 наполеона злато; заплашен със смърт, Ширински забегнал въ България. На 4 месец след идването на сръбските войски в Крива Паланка започна се посърбяването на българите под терора на „Черната ръка", ръководена тук от майор Вулович. Градските свещеници (на брой 6 души), училищният инспектор и петима души учители, с които трябвало да започне посърбяването, били принудени да избягат в България. На 11 април 1913 г. сърбите оскубали брадата на свещ. Владимир Попов, който отказал да се признае с паството си за „прави србин". Двамата бивши войводи от турско време — Яким Беляков от с. Конопница и Трайко Павлов от с. Псача били арестувани. Четниците Теодос Трайков, Йосиф Давидков и Янко Иванов били също арестувани и бити и понеже не се признавали за „прави сърби", към което били принуждавани, закарали ги в Скопския затвор. С тях заедно бил закаран и Кирил Якимов отъ с. Псача — и тримата обвинявани като членове на българска революционна организация.

Семействата на всички избягали граждани и селяни, повече от 700 души, били събрани в правителствения дом и тикнати в затвор, зданието на III-класното и основно българско училище е било обърнато на казарма, дето са квартирували 75 души сръбски войници.

При подкачване на Междусъюзнишката война по-видните граждани на брой 56 души са били изпратени на заточение в Прешово. От селяните заточени са били по-вече от 200 души.

През сръбския режим в Паланешкия край са били извършени следните политически убийства над българи от страна на органите на сръбската власт: Стефан Гогов от града, след като му са взети 300 наполеона в злато, Деян Пешев, Яким Иванов и Стоян Митев от с. Кръкля; Янчо Павлов и Яким Трайчев от с. Муждивяк; Апостол Бакалски от с. Петралица; Йосиф Спасов от с. Дълбочица; Петре Атанасов от с. Бащево; Стефан Меджир, Мито Стоянов, Мито Якимов, Станойко Стефанов, Доде Якимов и Николай Спасев от с. Подържикон и др.

След настаняването на сърбите в Малеш първата им работа била да приберат оръжието. За тази цел заловени били всички незабягнали по-видни дейци от турско време и ги подложили на изтезания. След това турнали ръка на черквите и училищата, като унищожили всичко, което говори за българския характер на този край. През 1914 г. „Черната ръка" започнала с изтреблението на бившите членове на революционната организация. Първи жертви били бившите войводи Павле Дудуков от Берово и Странджата отъ Ратово. Следъ най-безчовечни изтезания и двамата били живи хвърлени в един бунар в Пехчево. (Вж. снимка № 11). Подплашени от тази варварска постъпка, всички бивши дейци забегнали в България. Озлобени от това, сърбите излели яда си върху семействата на забегналите, като ги подложили на хули, преследвания и интенирания. Терорът се усилва когато сръбските власти организирали специална терористическа чета, с цел да унищожава всеки събуден българин от околията, първа жертва на която станал Димитър Георгиев. Но скоро се видяло, че четата не е била достатъчна да се справи с предизвикания и принуден към самозащита българин от Малешевско, който почнал да реагира срещу силата със сила (Вж. Сражения на четите в книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония".) Тогава „Черната ръка" издействувала за този край и редовни сръбски войски под началството на двама майори. Войската блокирала селата (март 1915 г.), събрала всичкото мъжко население от 12 до 80 годишна възраст в общинските управления и след двудневно държане без хляб и вода, отделени били по особен списък всички бивши организационни ръководители, четници и куриери, а останалите освободили. От арестуваните унищожени били следните:

От Пехчево — Георги Кьосев, Иван Кьосев, Гаврил Ингилизов и Коле Куюмджията, Тасо Михалов се самоубил вследствие непоносимите изтезания.

От Берово — Нико Тренов, Ефрем Чиплаков и една попадия.

От Негрово — Иван Китанов, Иван Попов и Иван Рендето.

От Мачово — Арсо Железаров, свещеник Ефтим и Атанас Пехливана.

От Будинарци — Ефтим Кантуров.

От Митрашинци — свещеник Петър Георгиев.

От Владимирово — Михаил Кържов, Михаил Шуманов, Алекси Соколов, Иван Зърлев и Гаврил Ников.

Свещеник Григор Павлев от с. Умлено, изплашен от съдбата на своите събратя свещ. Анастас Петров от с. Панчарево, Иван Стойков и Манаси Петров от с. Разловца, които били арестувани от капитан Вуко Цветкович Костич и за да спасят живота си, трябвало да броят 1500 лева, както и от участа на другите пострадали в Малешевско, бил принуден да напусне дом и семейство и да избяга в България. Но за това пък попадията и неговата снаха били арестувани и мъчени тъй, че след три дена попадията умряла, а снаха му се пръснала от силно стягане с въжето, с което била свързана. — Спиро Димитриев от Разловца бил убит посред ден от хората на сръбския капитан, същия Костич. — Свещеник Атанас от с. Панчарево бил взет от селото и заедно с други селяни бил заведен към с. Истевник. Вън от това село той е бил измушен с ножове от сръбските войници и полумъртъв заровен при местността „Белогарки ниви" през втората половина на март 1915 г. — Няколко дена след това, Георги Димов, бакалин в с. Панчарево, се спасил като по чудо от явна смърт: един сръбски войник стрелял срещу него осим пъти, но не го улучил. След това Г. Димов избягал в България. — Все през втората половина на март 1915 г. сръбски войници извикват свещеник Евтим Димитриев в с. Истевник, извели го вън от селото в местността „Шамак“ край Брегалница и го убили.

Освен тези жертви, пребити били от бой Ефтим Ингилизов от Пехчево, Тимо Ников от Берово и Иван Брашнара от Владимирово. Последните двама били отвлечени от сърбите; от тях Иван Брашнара починал в Призрен.

След Валандовския бунт (вж. Динамитните атентати в книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония" от 1917 г.,) в Малеш се прибрали някои от четите. Това дало нов повод на побеснелите сърби да продължат инквизицията и унищожението в Малешевско. Новопристигналата сръбска войска се настанила на 26 март два километра вън от с. Владимирово в местността „Манговица". На другия ден от пристигането си войската блокира селото и залавя всичкото мъжко население без разлика на възраст. Три дена не са допуснали нищо живо да излезе из селото. И добитъкът е бил оставен без храна и вода. Започнали изтезанията. На мъчениците са били връзвани ръцете и краката заедно, а след това били стягани с нарочно приспособени дървета като менгемета. От силните стягания мъчениците не са могли да издават никакъв глас, а само един вид подземно стенание. На мнозина от стяганите се пукнали търбусите и текла вряла пот от главите им. Мъчението продължило до 31 март. От изтезанията умрели: свещеник Иван Мицов Зърлев, на когото едното око изпръснало вследствие на мъките (Вж. снимка № 12.), свещеник Иван Мирчов, Лазар Бакалов, Наце Кръстов, Мите Кърлан, Мите Кушов и Иван Чаушов. Част от останалите живи били освободени, а другите закарани в Берово, дето лежали още една седмица в затвор. От последните задържан бил Коле Еринин, отвлечен при отстъплението на сърбите и загинал. При отстъплението на сърбите от Малеш убит бил и Атанас Фичоров. Гробовете на загиналите били открити едва след дохождането на българските войски. — Повече подробности съдържа списъкът за жертвите в Царевоселската и Пехчевската околия, приложен към цитираната книга.

Щип. Веднага след настаняването си в тоя град сърбите поставили постове на десния бряг на Брегалница и не допускали никакви съобщения с левия бряг. След това бърже пристъпили към обезоръжаване на населението. Според една наредба на комендантството, след захождане на слънцето никой нямал право да излиза от къщи под страх на застрелване. Една от първите вечери след тая заповед градската чаршия била ограбена, след това и опожарена. На следващия ден обискирали къщата на бившия градски кмет Арсо Лазаров, комуто взели пари и два часовника. Веднага издига се в града и бесилка. Подканят Лазарова да предаде общинските пари, останали от българско време, иначе ще бъде обесен след 24 часа. Лазаров представя документ, че сумата е внесена в Българската Народна Банка, обаче сръбският командант настоява. Провидението спасява Лазарова: през нощта командантът умира. Отпосле той е изплатил на срокове тая сума от 9600 лева. На издигнатата бесилка увисва един селянин, обвинен като бунтовник. Мите Сарафов е застрелян, само заради няколко случайно останали в къщата му от по-рано патрони. Угнетението над щипянш е причинявало неописуема болка в душата им, когато са били лишени и от своето родно училище и църква. Все пак малките щипянчета, заставени на сила да посещават сръбско училище, позволявали са си понякога да се подиграят с чуждия тям език на своите преподаватели сърби. Тъй например учителят каже на ученика „скини капу" („свали си шапката“ – бел. П. Н.), а ученикът почва да къса шапката си („скини“ на тамошен български диалект означава „скъсай“ – бел. П. Н.) ; или: „долази вамо" („ела тук“ – бел. П. Н.), а ученикът започва да лази по пода. За да не остане неизпитано средство за въздействие върху духа на българина от Щип, сърбите си довеждат от Сърбия търговец на манифактурни стоки, повикват свои кръчмари, гостилничари касапи, хотелджии. От друга страна сърбите турили в ход и увеселения, вечеринки и балове, на които било канено гражданството. Но разочаровани от безуспешността на всички опити, с цел да подвият каления в борби дух на щипския българин, сърбите махват ръка и се отдават на своето ожесточение. Сръбският агент Бабунски, на чело на редовна войска и жандармерия, става проводник и носител на сръбския терор в цяло Щипско. Така:

В с. Горни Балван някой си сръбски капитан Димко бил до смърт Коце Стоянов и Ефрем Арсов. Бабунски с около 50 души квартирувал често в селото, дето яли, пили и безчинстввали. Овчарчето Петър Янев станало жертва на техните животински чувства. Тасе Наков, изпратен от Бабунски до Св.-Николското общинско управление, по пътя бил безследно погубен. Христо Постолов Везенков, няколко пъти арестуван и изтезаван, най-после погубен безследно от Бабунски. Постол Манов, Петруш Мицов, Салтир Манов, Тимо Андов, Дане Трайчев, Девко Постолов, Серафим Андов, Иван Арсов и Ильо Ефремов — всички задигнати; на последния е намерен трупа на баира до селото. През 1914 г. някой си Джаджо начело на 20 души сърби дошъл в селото, изкарали всред село всичкото население и пред очите на всички бити са най-жестоко : Коце Везенков, Йорде Манов, Петре Мицов, Тимо Андов и Зафир Стоянов. Жените и децата избягали да не гледат мъките на своите, но палачите с бой ги заставили да бъдат зрители на ужасната гледка.

В с. Долно Трогерци презъ 1913 г. бити са за оръжие Серафим Костадинов, Герасим Кузев, Лазо Ников, Сандо Мрсов, Гиго Ефремов, Арсо Малечков и Мите Тошев; последният починал от побоя. — В с. Сърчиево били убити през 1913 г. Салтир Митрев и Стоян Димов, след като са дигнати от къщи нощно време и след две седмици намерен трупът на първия вън от селото, а на втория — около с. Варсаково. Същата участ имали и Моне Тасев, Миле Янев, Петруш Саздов, Тодос Домазетов и Миле Домазетов.

В с. Таринци Бабунски бил до смърт Яне Димитров защото синовете му избягали в България.

В с. Люботин сръбски войници търсят селянина Гьоро Арсов; разярени, че не го намерили, опожаряват къщата му, както и ония на роднините му и на някои други селяни всичко 17 къщи, няколко плевни и училищното помещение. Освен това отделили измежду всички селяни 15 души — 13 мъже и 2 жени, а именно: Георче, Тоде и Христо Иванови, братя; Камче Пецов, Пане Стефанов, Гина Стефанова, негова майка; Моне Донев, Стоян Атанасов, Мите Николов, Ленка Николова, негова съпруга; Василко Анчов, Даме Василков, негов син; Коце Велков, Георе Христов и Моне Коцев. Всички извързани и закарани неизвестно къде. (вж „Сръбското отстъпление" в цитираната вече книга).

В с. Богословец са бити 40 души, мнозина от които осакатели и месата им изпаднали. Вследствие от побоя умрели Пано Трайчов и Коце Георгиев, а Доне Лазов и Спиро Христов няколко пъти са затваряни и жестоко мъчени.

В с. Лесковица сърбите опожаряват 80 български къщи. В пламъците хвърлили Ката Коцева, която изгоряла. Две моми — Петра Стоянова и Тана Коцева — били обезчестени. Избити са Георги Георев и синът му Коле Георгиев, 16 годишен; Христо Димчев, Петре Ильов, Петре Атанасов, брат му Тодор Атанасов, Георги Янев, Петре Спасов, Коце Спасов, негов брат на 16 години; Петре Паунов, 16 годишен, Васил Мицов, Яне Богатин Димов, Камче Стоянов, Диме Костов, Миле Столев, Диме Коцев, Митре Йовев, Петре Стоянов, Томе Янев, Мите Ильов, Траян Лазов, Петре Тодев, Иван Николов, Гълъб Коцев, брат му Саздо Коцев, дядо Димо, внук му Коце Янев, Доне Димов, 16 годишен, Христо Васков, Доне Здравев, Иван Янев, Иван Дончев, Постол Дончев, Спасо Янев, Доне Славев, синът му Христо Донев, 16 годишен, Мите Донев, Димо Костев, Пано Арсов, Камче Шапков, Стойче Паунов, Петре Салункин, Пано Ташкин, Стефко Анастасов, Кръсто Колев. Изклани в същото село от Бабунски са Коце Янев, Евтим Иванов, Миладин Манов, Гиго Василев, 20 годишен, Тоде Янев и Петра Арсова.

В с. Пиперово са ограбени много къщи и изгорени две, а по-голямата част от дребния и едър добитък била задигната още през 1913 г. През 1914 г. Бабунски изклал Христо Йовев, Тасо Лазаров, Богатин Георев, Коце Йовев, Петре Димев, Стоян Андов и Петруш Ильов от същото село.

От с. Селце са избити през 1914 Траян Паноъ и Моне Зафиров; а всичкият добитък от селото задигнат, понеже голяма част от младежите избягали в България.

Село Калопетровци е било подложено на ужасен терор от четата на Бабунски, вследствие на което всички мъже забегнали в България.

Село Карбинци било тероризирано и опленено още през 1913 г.. А през 1914 г. четата на Бабунски и сръбска жандармерия извикват една вечер от къщи и извързват Коце Петрев, Мите Наков и Стоян Кицов от същото село, свещеник Панче Парнаджиев и Анастас Манолев от Щипъ; петимтаа са бити, мушкани с ножове и зверски убити. Труповете им са намерени едва след една година при дохождането на българските войски, заровени в местността „Под чифлика" в една ливада в селската мера. Същият Бабунски е бил и безмилостно изтезавал жените Маца Йордева и Цика Ефремова, а завлякъл 18 годишния младеж Доне Ефремов.

В с. Крупище били бити до смърт през 1914 г. Мише Арсов, Йован Магдин и Коце Трайков, два месеца държани в св. Николския затвор, отдето първият избягал в България, поради което пък жена му Маца

Бити и арестувани в същия затвор са още Мирчо Панев, Коце Трайчев, Стоян Миов, Сотир Тасев, Ильо Илиев, които били тук безмилостно изтезавани, а последният от тях умрял от изтезания. Наум Димитров също умрял от бой, а другите лежали в затвора по три месеца.

В с. Криводол пръз 1913 г. сръбски жандари извикват нощно време селяните Моне Филипов, Гьошо Христов, Гаврил Саздов, Гьошо Янев и Петре Ефремов, които и не се връщат вече у дома: след няколко месеца труповете им са намерени в мерата на с. Бърсаково. През 1914 г. жандармерия и четата на Бабунски подложили на бой всички мъже и жени от Криводол, изнасилили Сава Петрова и отвлекли Лазо Петрушев.

От с. Долни Балван избягали за България всички младежи, за да се отърват от неизбежен терор. Вследствие на това сърбите конфискували покъщнината им, добитъка и всичкото жито.

От с. Шопур сърбите завлекли през 1913 г. Христо Митрев, Траян Лазаров и Стойче Иванов, които изчезнали безследно.

От с. Ново село е задигнат през същата 1913 г. селянинът Симеон Манолев, намерен отпосле заклан в „Дамянско поле".

От с. Брест Бабунски завлякъл през 1914 г. Данаил Карамфилов, който след зверски мъчения бил заклан, а трупът му намерен в манастирската черква при с. Гарван; в същият гроб бил намерен заклан със следи от зверски мъчения и селянинът Стоян Гълъбов.

От с. Тонатарци избягали в България почти всички селяни, за да не изпитат сръбския терор; по тая причина немилостиво били бити всички жени и роднини на избягалите.

Село Патрик е разорено от сърбите през 1913 г., които заграбили 3500 глави дребен добитък и 200 глави пашитни говеда, събрали по-видните хора от селото и немилостиво ги измъчвали, а в къщата на Доне Домазетов изклали 16 души, някои от които недоклани, и след това подпалват къщата, както и няколко околни къщи и вътре изгарят Пане Постолов, Тоде Постолов, братя, Ефрем Митрев и синовете му Георги и Митре Ефремови, Симе Постолов, Филе Йовчев, Коце Панев, Мане Гелев, Йорде Манев, Христо Янев, Гуга Камева, Ильо Стоянов, брат му Коце Стоянов, Мите Коцев и Стоянъ Милев. Спасилият се от сред пламъците Филип Митрев разправя, че всички гореупоменати клани-недоклани били натрупани в къщата, около която сърбите поставили часовой, подпалват къщата и когато пламъците обхващат и съседните къщи, часовоят, застрашен да бъде и той обхванат от пламъците, избятал. В туй време ранен в лявата си ръка, рамото и левия крак, Филип с мъка успял да се спаси от изгаряне. (Вж. снимка № 13). Тежко раненият гърдите си Мите Коцев също можал да излезе от пламъците на горящата къща, но едва стигнал в двора и издъхнал. Не след много сърбите опожаряват и останалите къщи от селото, като останала само черквата, в която обаче всички светии били изподупчени с нож. Останалите живи селяни се пръснали по разни посоки.

В с. Уланци сърбите почнали с арести и терор върху цялото население. Камче Попов, революционер от турско време, е бит и затварян няколко пъти: спасил се като дал 30 лири подкуп. През 1914 г., след като не успели да разбият четата на Владимир Сланков, сърбите нанесли побой на по-видните селяни. Убили и хвърлили във Вардара Ильо Трайчев, кмет в селото; овчарите Даме Димов и Коле Петков, убити в селото, били пренесени през реката и заровени около гарата Градско. На същото това место били заровени труповете на мнозина българи. Петре Лазов, 60 годишен старец, бит до смърт, занесен бил в къщи на носилка, и след два дни издъхнал. Бити до смърт са и Бошко Петров, Коце Кузманов, Димо Давчев, Трайко Минов, Илия Лазов, Камен Гьошов и Паунко Йордев.

От с. Чардаклия били бити от Бабунски Киро Рибарски и Манаско Рибарски, първият от които е донесен на кола в града на лечение и едва се спасил от смърт. Вследствие този терор повечето чардаклийци избягали в България. Извикани нощно време от къщи и безследно погубени от Бабунски са Иван Милев, Христо Петрев и Орде Тиквешански. Убит е също и Мите Наковски, чийто труп е намерен в местността „Маслинка", чардаклийска мера. Ето и жени бити до смърт: Вида Смилева, Яна Наунова и Гена Йованова.

(Следва)