ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 10

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7

ОТКЪС 8

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 16 ноември 1881 г

„От Петербург по телеграфа ми съобщават, че капитанът в оставка Калмиков е командирован в Босна и Херцеговина, за да командва там доброволческите отряди. Калмиков ще пристигне в Русчук през Букурещ. Помолете го да остане за известно време в Русчук до предаването на Вас за него на инструкции. Представете му доброволците, събрани от Вас за изпращане по предназначение. Нека той да се договори с тях относно преминаването на границата. На г-н Калмиков всички местности са известни, той нееднократно е бил в споменатите провинции. Погледнете неговия паспорт, не следва ли да го промените на обикновен консулски? По сведения г-н Калмиков има в Русчук другар по служба, капитан Шчербаков, желателно ще е, щото той да се настани на квартира у последния. Ако на Калмиков са нужни парични средства, разрешавам Ви да му дадете 6000 фр. и да ги поставите за сметка на окупационния фонд. След организирането на доброволците в Русчук помолете г-н Калмиков, ако той намира за възможно, да дойде в София. Дотогава може би инструкциите за него ще бъдат получени и аз лично ще му ги връча.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 19 ноември 1881 г.

„Вицеконсулът във Варна ме уведомява за доставка от Кременчуг на револвери и изпращането на същите чрез посредничеството на варненския военен отдел в Русчук. Вследствие на това Ви моля, след като отделите част от револверите в разпореждане на капитан Калмиков, да се погрижите за изпращането на останалите в София преди закриването на навигацията по Дунава. Помолете полковник Миронов да изпрати револверите като български товар на австрийски параходи до Лом паланка и там да ги предаде на разпореждане на командира на дружината за доставянето им в София.“

Секретно съобщение на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 ноември 1881 г.

„От Цетина пълномощникът ми предава твърде нерадостни вести за положението в Босна и Херцеговина и за изпратените там доброволци. Не познавайки местността, тези доброволци често попадат в ръцете на австро-унгарските военни стражи. Нямайки опитни командири и не бидейки добре дисциплинирани, те извършват нападения без всякакъв план и, разбира се, без всякакъв успех, а техният изход понякога бива печален.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да предложите на капитан Калмиков незабавно да пристигне при мен в София. Аз смятам, че на г-н Калмиков не следва да обяснявате истинското положение на делата в Босна и Херцеговина.“

Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 20 декември 1881 г.

„За последните дни при нас се натрупа толкова много работа по различни важни и неважни въпроси, че аз даже нямах свободно време да отговоря на Вашето последно писмо. При такава политическа неразбория е трудно да се ориентираш. Да се следи за вътрешното произтичане на делата, за разни политически сплетни, за Ремлингенсовите глупави разпореждания на Министерството на вътрешните работи, а след това за всичко да се донесе в Петербург. Между това оттам аз получавам разнообразни сведения. Едни говорят за нас, други против нас. За лично спокойствие аз реших след нова година да замина в Петербург.

В беседа с княза Негово височество ми предаде, че той също има намерение да пътува до Петербург, молейки за назначение на двама министри: военен и на вътрешните работи. За своето намерение князът непосредствено е съобщил на Николай Карлович за докладване на това пред Господаря Император.

Дипломатическият маньовър на княза е твърде ясен. Неговите агенти в Петербург (в съществуването на които аз не се съмнявам) вероятно са го известили за окончателното решение в Петербург по въпроса за назначаването на министри в България. Князът, уведомен предварително за това решение, не давайки вид, че на него нещо му е известно, сам се обръща с молба за назначаване на руски министри и може би при срещата с Господаря Император той ще каже, че за назначение на министри той отдавна моли министъра на външните работи г-н Гирс, и с това ще докаже своята преданост към нас.

Князът ми съобщи, че той извиква от Русчук в София генерал Лесовой. Аз смятам, че на него ще му бъдат възложени управлението на военното министерство и регентството по време на отсъствието на княза.

Азиатският департамент иска представяне на годишен отчет за всички наши действия в България и главно по народното движение в Босна и Херцеговина. На последното аз възлагам всичките наши надежди. Ако народното движение в споменатите провинции достигне желания размер, тогава, смятам, ще бъде възможно да се сключи с княза изработената в министерството конвенция и така веднъж завинаги да се сложи край на българските неуредици.

Предвид на предстоящите разни отчети и текущи дела аз се обръщам към Вас с най-покорна молба да дойдете при нас в София (тъй като аз смятам, че през тези дни имате малко занимания в Русчук). С Вашето присъствие тук Вие ще ми окажете лична любезност. Ако намерите за възможно, може да пътувате заедно с генерал Лесовой, аз го помолих без Вас да не идва тук, тъй като Вие и двамата сте мои скъпи гости. Стискам Ви ръката и до скоро виждане.“

Циркулярно предписание на Азиатския департамент до консулите в България от 26 март 1882 г.

„Императорското Министерство на външните работи реши по различни съображения да преустанови за известно време изпращането на руски доброволци в Босна и Херцеговина. На намиращите се сега в района на поверения Ви консулски окръг руски доброволци от нисшите чинове да се предложи да постъпят на служба в българската войска и в сформираните конни полусотни. От деня на постъпването на споменатите нисши чинове на служба в България да се прекрати да им се дава издръжка от сумата на окупационния фонд.

Известявайки Ви за гореизложеното, Азиатският департамент най-покорно Ви моли, почитаеми господине, за приемането на руските доброволци от нисшите чинове и временното им зачисляване в българската войска, негласно свързвайки се с тамошните командири на дружини и за последствията да уважите департамента с уведомление.“

Писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 10 април 1882 г.

„Аз реших след една-две седмици, или още по-рано, да замина за Петербург. От последните сведения, получени от мен, се оказа, че извън всякакво очакване Иван Алексеевич напълно ни поддържа по българските дела. Имам намерение да поставя ребром железопътния въпрос и освен това да прокарам идеята за необходимостта от поддръжка на опозиционната партия в България. За цялото време на моето пребиваване в България аз можах да се убедя, че няма за какво да разчитаме на съдействието на консерваторите и княжеските съветници. Имах нееднократни случаи да беседвам с лица, принадлежащи към опозиционната партия. У тях аз намирам зрял ум, искреност и отчасти преданост към Русия.

По железопътния въпрос аз се надявам да намеря подкрепа от страна на нашите посланици във Виена и Берлин. Ако князът, опирайки се на Берлинския договор, настоява за построяването на железопътната линия Цариброд-София, тогава аз ще го разоблича в някои неблаговидни замисли по отношение на нас.

Съобщават ми, че генерал Соболев ще бъде снабден с някакви особени инструкции, изработени в нашето министерство, на него също така му се връчва шифър за непосредствена връзка. Лично аз уважавам младия генерал и разчитам на неговия успех в България. Но ако г-н Соболев е снабден с отделни инструкции и се ползва от нашия общ шифър, тогава нашата мисия в България се явява излишна и само фиктивна. Впрочем това аз смятам за дреболия, аз главно обръщам внимание на постигането на благата цел. Както ме известяват от Петербург, там подготвят проекта на военната конвенция, която очакват да сключат с княза. Аз съвсем не споделям такова наше намерение. Да допуснем, че военната конвенция, в каквато и форма да се изразява, бъде приета от княжеското правителство. И какво последствие ще се очаква от нея? Нима посредством някакви военни конвенции ние можем да осъществим нашите намерения? Нима за нашите интереси и за постигането на нашите цели на Изток има разлика, от кого ще зависи ротният командир? Ще бъде ли той назначен с указ на княза, или по разпореждане на руски генерал, за нас според мен е все едно. Нашата задача в България е предначертана от по-рано. Ние сме направили крачка напред, защо ни е да прибягваме към несвойствени за нас мерки? Ние не сме западняци, ние имаме прям руски характер, т. е. съгласно пословицата „каквото му е на сърцето, това му е и на езика“. Следователно на нас ни остава само да предложим на княза изработена обща конвенция и да завършим първото действие, а след това да пристъпим към сериозни занимания в Източна Румелия и според развитието на събитията може да се помисли и за сметката на Македония.

Ако не успея в Петербург напълно да отклоня проекта за военна конвенция, в крайна сметка аз ще се постарая да отложа за известно време привеждането ѝ в изпълнение, т. е. дотогава, докогато не възстановим на власт преданата нам партия. Аз се надявам в това отношение да склоня на своя страна освен Иван Алексеевич и Николай Карлович. Аз също така се надявам на подкрепата от страна на някои военни, главно на съдействието на Михаил Никифорович.

До нас достигат слухове, че в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани либерални комитети. Имам желание да зная програмите на действие на тези комитети. Имат ли намерение лицата, участващи в тези комитети, да стигнат до властта по легален път или пък ще прибягнат до по-действени мерки? Най-покорно Ви моля до моето отпътуване да не ме оставяте без Вашето уведомление по този въпрос.

Г-н Баторски ми пише, че скоро ще бъде Вашето назначение в департамента. Ако не се видим до моето заминаване, то до скоро виждане в Петербург.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 18 май 1882 г., № 1835

„Инспекторският департамент на военното министерство уведоми Азиатския департамент, че измежду доброволците, предназначени за изпращане в Босна и Херцеговина, има нисши чинове, незавършили срока на задължителната военна служба.

Препращайки списък на споменатите нисши чинове, инспекторският департамент ходатайства в списъците да бъдат направени необходимите бележки за лицата, изпратени по назначение, и за постъпилите на служба в българските войски. На последните, времето, преминало на служба в България, ще бъде зачислено в срока на задължителната военна служба в Империята.

Прилагайки при това горепосочения списък, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, след свързване с военните власти на Княжеството и извършване на необходимите бележки в списъка същият по възможност да ми бъде върнат в най-скоро време.“

Частно писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до консула в Русчук от 20 май 1882 г.

„Иван Алексеевич одобри Вашето назначение в департамента и ние го предадохме в Департамента на личния състав и икономическите въпроси за съставяне на доклад. Вероятни то ще бъде скоро. Макар исканият от Вас отпуск да Ви е разрешен, но до определяне в Русчук на секретаря, на когото ще бъде възложено управлението на консулството, Вие не можете да напуснете Русчук.

Михаил Александрович ни гостува, а сега се отправи в Москва. Представената от него обширна записка по българските работи е приета засега за сведение и информация. След внимателно разглеждане на тази записка се оказва, че на някои места има противоречия по отношение на съществуващите в България политически партии с предишните Ваши отзиви, относно дейността на лицата, принадлежащи на така наречената Либерална партия. Що се отнася до железопътния въпрос в Княжеството, то в това отношение е нужно да се отдаде пълна справедливост на Михаил Александрович, че той при него е разгледан всестранно с пълно познаване на своята работа. Докладът по записката още не е съставен, тя засега е у Иван Алексеевич. Аз смятам, че той чака и Вашето пристигане в Петербург за лични обяснения с Вас.

Михаил Александрович решително се отказа да се върне в София на своя пост и вероятно този пост за известно време ще остане незает от никого. Г-н Хитрово също така не одобрява дадените на генерал Соболев инструкции за помиряването на партиите. Според мнението на Михаил Александрович в България съществува само една Народна партия. Що се отнася до Консервативната партия, по неговите думи тя фактически не съществува в Княжеството, а е само изкуствено и набързо създадена от нас по време на държавния преврат в България по инициатива на незабравимия Ернрот. Засега при нас всичко е в застой, няма нищо определено. Ние само съобразяваме и разсъждаваме, но до никакъв резултат не достигаме. Някои очакват донесенията на генерал Соболев. Военните очакват новата Каулбарсова реформа в Княжеството, а ние, простосмъртните, очакваме заповедите на началството за съставяне на нови проекти за инструкции на нашите дипломатически агенти в България.

За секретар на консулството, на когото да бъде възложено управлението, смятат да назначат А. К. Клопенбург, личен Ваш познат. Ако Вие желаете да се възползвате от отпуската до Вашето ново назначение, побързайте да телеграфирате на Иван Алексеевич. От своя страна аз ще се постарая да ускоря назначението на Клопенбург и тогава Вие можете да заповядате при нас; стискам Ви ръката и до скоро виждане.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 5 август 1882 г., № 2325

„Назначеният в България министър на вътрешните работи и председател на Съвета на министрите довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че нашите дипломатически агенти в България, вероятно основавайки се на инструкциите от 1879-1880 г., изискват във всички дела, отнасящи се за руски поданици, пълно прилагане на съществуващата в Княжеството капитулация съгласно Берлинския договор и участие в съставянето на съдебните решения от страна на драгоманите на консулствата и във военните съдилища. Според мнението на генерал Соболев исканията на нашите агенти по отношение прилагането на капитулацията по делата на руските поданици, намиращи се на военна служба в Княжеството, се явяват неудобни за изпълнение, още повече че военносъдебната част е поверена изключително на руски офицери и следователно прилагането във военните съдилищата на капитулацията се явява отчасти недоверие към правосъдието на нашите руски офицери. Основавайки се на гореизложеното съображение, княжеският министър на вътрешните работи ходатайства пред императорското Министерство на външните работи за разрешение нашите дипломатически и консулски агенти в България да правят някои отстъпления от съществуващата капитулация и особено във военните съдилища.

След всестранното обсъждане на възбуденото ходатайство от страна на княжеския министър на вътрешните работи императорското Министерство на външните работи стигна до следното заключение: предвид на неопределеността на нашето положение в България въобще и нашето отношение към княжеското правителство в частност изменение на съществуващата там капитулация и отстъпление от предоставените ни по договора с Турция права в дадения момент се явяват невъзможни.

Обръщайки се след това към ходатайството на генерал-майор Соболев да не се прилага капитулацията във военните съдилища и участието на драгоманите на консулствата в съдебните съвещания императорското ни министерство намира, че в това отношение могат да се направят следните изменения: 1) Офицерите и нисшите чинове, предадени на следствието и съда без отстраняване от служба, могат да бъдат съдени и във военните съдилища без участието на нашите представители в Княжеството. 2) А при дела за престъпления и простъпки на руски поданици с военно звание, които преди следствието и съда са отстранени или уволнени от служба, съществуващата капитулация трябва да се прилага, макар тези дела да се разглеждат във военните съдилища. 3) Разглеждането на дела в гражданските съдилища, в какъвто и ред да се провеждат, трябва да последват след насрочване от нашите консулски агенти. 4) Относно участието на драгоманите на консулствата в съвещателните заседания на съда с право на глас и за в бъдеще време можем да се ръководим от състоялото се по този въпрос споразумение с нашето дипломатическо агентство в София, и 5) По углавните дела: при престъпления и простъпки, извършени от руските поданици в Княжеството, носещи след себе си лишение или ограничение на правното състояние, следствието трябва да бъде проведено от нашите консули, със или без участието на местните власти. Обвиняемите подлежат на изпращане в пределите на Империята за предаване на углавен съд. А при простъпки, за които обвиняемите се подлагат на кратковременен арест или затвор със срок една година, нашите консули решават окончателно и своите присъди привеждат в изпълнение по реда, посочен на 178 страница от наказ. изд. 1866 година.

Съобщавайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, неотстъпно да се ръководите от горепосочените съображения на императорското Министерство на външните работи. По углавни дела, възбудени против наши военни офицери, които не са в пределите на предоставените Ви по капитулацията права, да имате негласен, но бдителен надзор и да доставите на департамента Вашите лични съображения за степента на виновност на нашите офицери по възбудените против тях углавни или подлежащи на дисциплинарно наказание дела.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 9 септември 1882 г., № 2443

„Господарят Император, грижейки се за благосъстоянието на освободените от нас славяни на Балканския полуостров и отнасяйки се снизходително към ходатайството на българския княз, благоволи височайше да повели за назначаване в Княжеството на длъжността министър на вътрешните работи и председател на Министерския съвет на руския генерал-майор Соболев. На щатс-секретаря Гирс августейшият монарх поръча да снабди назначения в България министър на вътрешните работи с необходимите инструкции.

В изработените в Министерството на външните работи инструкции, с които е снабден генерал-майор Соболев, е разработен способ за въдворяване в страната на необходимия ред и се проявява загрижеността на министъра на вътрешните работи за помиряване на враждуващите в България политически партии, образувани главно по времето на държавния преврат в Княжеството.

Сега генерал-майор Соболев непосредствено довежда до знанието на Министерството на външните работи, че българският княз лично е склонен на страната на водачите на Консервативната партия в България, която се ползва с пълното доверие на Негово височество.

Между това според положителни данни на Министерството на външните работи е известно, че споменатите предводители на Консервативната партия в България по въпроси, отнасящи се до интересите на Русия в Княжеството, ни оказват явно противодействие с цел да установят в страната враждебното нам австро-унгарско влияние.

Генерал-майор Соболев, съобразявайки се с дадените му инструкции, с положението, заемано от него в България в качеството на княжески министър-председател, намира, че кръгът на неговата дейност може да се изрази само във форма на помиряване на партиите. Що се отнася до неговата лична инициатива в подкрепа на една или друга от политическите партии в Княжеството, то той смята това за невъзможно. Генерал Соболев смята за целесъобразно да действа на ума на населението и да ръководи партиите чрез посредничеството на нашите дипломатически представители в Княжеството.

Съгласявайки се напълно с мнението на генерал-майор Соболев, аз най-покорно Ви моля, почитаеми господине, съобразявайки се с положението на политическите партии в страната, да окажете във възможните случаи някакво съдействие на тази от горепосочените партии, която е по-разположена към нас по Ваша преценка.

Предвид на това, че настоящото министерство в България е сформирано от лица, назначени от княза, и следователно може да се предполага, че и министрите от български произход едва ли се ползват от доверието на мнозинството в Народното събрание, аз смятам за възможно (впрочем, ако Вие намирате за удобно) да се влезе в някакви преговори с представителите на Народната партия в България по въпроса за техните политически възгледи за бъдещото положение на делата в страната.

За последствията аз ще имам честта да очаквам Вашите предложения.

(Следва)