ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 11

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8

ОТКЪС 9

Секретна инструкция, приложена към същото предписание (без дата и номер)

„1) Под думите Народна партия трябва да се разбира опозиционната партия; 2) Да ѝ се оказва съдействие както в морално, така и при необходимост в материално отношение; 3) Да се водят преговори с водачите на опозиционната партия за състава на предполагаемото ново министерство, което ще сформират; и 4) Да се донесе за лицата, които могат да бъдат назначени в новия кабинет.“

Конфиденциално писмо на Ив. Алекс. Зиновиев до управляващ ия консулството в Русчук (от септември 1882 г.)

„Бидейки в Румъния дипломатически агент, аз се стараех да се запозная с направлението на двете политически партии - Консервативна и Либерална. Първата от тях се състои изключително от староболярски и помешчически произход, последната - от така наречените народняци, т. е. от лица от средното съсловие, получили образование във висшите и средните учебни заведения на Запад.

Водачите на едната или другата партия в Румъния също като в другите конституционни държави се стараят да бъдат на власт и да са начело на управлението, а борбата на партиите възниква само вследствие завоюването на властта в свои ръце. Династически въпрос в Румъния почти не съществува, там той е на заден план и никога този въпрос не влиза в програмата на действие на едната или другата партия. Що се отнася до запазване на независимостта на кралството, то в това отношение може да се отдаде пълна справедливост на водачите на двете партии в това, че те се стремят към достигането на една и съща цел - запазване самостоятелността на страната.

Отношението на румънците към Русия: консерваторите и народът нееднократно са доказвали своята преданост към нас. А водачите на Либералната партия, когато са на власт, се правят на ненавистници на Русия, а бидейки в опозиция, за постигане на своите партийни цели и за поддръжката на народните маси, изразяват своите симпатии към нас. В материално отношение консерваторите, в по-голямата си част, са хора безкористни. А либералите, обратно, с редки изключения се стремят към лесна печалба и разхищение на държавната хазна.

Съпоставяйки съществуващите в Румъния политически партии със същите образувани в България партии, аз намирам голяма разлика по отношение на направлението на тези партии.

В България лицата, стоящи начело на Либералната партия, са получили своето образование изключително в Русия и по време на последната война и по отзивите на нашите военни власти са взели дейно участие и са били в редовете на нашата армия, т. е. принесли са големи жертви за освобождението на България. Покойният княз Черкаски в своите изложения се отзовава твърде ласкаво за младите българи. Бившият императорски комисар княз Дондуков-Корсаков в своя доклад до Господаря Император е казал, че главна опора по време на неговото управление той винаги е намирал в дейността на младите българи, които се отнасяли към своите задължения безукорно и честно.

А по отношение на консерваторите всички отзиви за тях са били неодобрителни. Генерал Ернрот в своя отчет доказва, че голяма част от разходите, извършени през миналата година, са направени за лична изгода на привържениците на княза и няма никакви оправдателни документи за тях. Макар лицата, принадлежащи към Консервативната партия в България, в делото по даване на пълномощията на княза да са ни оказали някои услуги, но по мнението на генерал Ернрот тяхното участие в преврата е станало не вследствие на патриотични чувства към своята родина, а само в стремежа на някои от тях към лесна печалба, а на други - към домогване до властта.

След като Ви описах моето лично мнение за направлението на политическите партии в България, смятам, че в този момент за постигане на нашите предначертания в Княжеството, на нас ни е необходимо да поддържаме Либералната партия. Аз основавам своето предположение на това обстоятелство: преди всичко ние сме длъжни да се погрижим за нашите собствени интереси, които по никакъв начин не съвпадат с личните интереси на царуващия княз Батенберг, и следователно, доколкото е възможно, ние трябва да разколебаем доверието на народа към княза. Възползвайки се от разположението на народните маси към нас, а така също на лицата, стоящи начело на Народната партия, за нас ще бъде по-лесно да подчиним царуващия княз на нашето влияние и в извънредни случаи ние можем да се опираме на народното желание и с това да прекратим нашата инициатива по отношение на неговото отстраняване от България. А относно Консервативната партия в Княжеството и привържениците на княза аз намирам, че тези хора за известно възнаграждение винаги можем да имаме на наша страна и те не представляват сила, с която би трябвало да се съобразяваме.

Излагайки на Вашето благоусмотрение моето лично мнение, аз най-покорно Ви моля, почитаеми господине, ако Вие го одобрите, в беседи с водачите на Либералната партия да порицаете, доколкото е възможно, действията на княза, възлагайки на него отговорността за държавния преврат в Княжеството. Съобщете им под секрет, че императорското правителство взема всички мерки за възстановяване действието на конституцията в България, уговаряйки ги да вземат участие в предстоящите градски и окръжни избори, така също и за допълнителните в Народното събрание. Също така смятам, че не е излишно да им съобщите за това, че на генерал Соболев е поръчано при предстоящите избори да отстрани правителствения натиск и агитация от страна на консерваторите, а така също за най-скорошното прекратяване на възбуденото дело против Цанков и завръщането в България на Каравелов и други български емигранти.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 септември 1882 г., № 2634

„Изпращайки Ви, приложено, височайше утвърденото копие от постановлението на Комитета на министрите за реда за постъпване на руски поданици в България на военна и гражданска служба, имам честта да Ви уведомя, че правилата, изложени във височайше утвърденото постановление на Комитета на господа министрите, не подлежат на публикуване. На руските поданици, пребиваващи в района на консулския окръг и способни да заемат в Княжеството гражданска или военна длъжност, да се обяви, че им е разрешено от императорското правителство постъпване на служба в България и че всички права и преимущества, от които те са се ползвали в Империята, ще им бъдат запазени. Освен това след завършване на срока на службата в България или вследствие закриване на длъжностите, заемани от руските поданици в Княжеството, на горепосочените лица ще бъдат предоставени съответстващи служебни места в Империята.

Заедно с това смятам за свой дълг да Ви съобщя, почитаеми господине, че при доклада на министъра на външните работи пред Господаря Император на постановлението на Комитета на господа министрите Негово величество е благоволил да изкаже пред щатс- секретаря Гирс височайше желание за това, щото руските поданици по възможност да вземат участие в управлението на Княжеството.

Гореизложеното имам честта да Ви съобщя за сведение и ръководство.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 29 септември 1882 г., № 2703

„В императорското Министерство на външните работи напоследък възникна въпросът за реда на подчинение на нашите дипломатически и консулски агенти в България на нашето посолство в Константинопол. До освобождението на българското Княжество от турско владичество пребиваващите в тази турска провинция дипломатически и консулски агенти са били подчинени на императорското посолство в Константинопол, по предложение на което тези чиновници са били назначавани и уволнявани от заеманата длъжност. Така също чрез посредничеството на посолството нашите агенти са представяли своите дипломатически и търговски донесения в министерствата на външните работи и на финансите.

След доклада на министъра на външните работи за това пред Господаря Император Негово величество благоволи височайше да повели: до окончателното устройство на работите в българското Княжество пребиваващите там дипломатически и консулски агенти да се подчиняват на Министерството на външните работи и на Азиатския департамент, на които нашите агенти са длъжни да представят своите дипломатически и търговски донесения, предоставяйки им на общо основание по служебни въпроси да се свързват с всички посолства, мисии и консулства непосредствено.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консула в България от 30 октомври 1882 г., № 2704

„По различни съображения в императорското министерство е решено в бъдеще време да не се взема никакво участие в народното движение в Босна и Херцеговина, оставяйки тамошните дела на естественото им протичане и развитие. По-нататъшното попечителство и грижи за съдбата на славяните, населяващи споменатите провинции, са предоставени на Славянското благотворително дружество.

При представяне на отчета за изразходваните суми за поддържане на народното движение от щатс-секретаря Гирс на височайшето внимание на Господаря Император бе благоугодно със собствената си ръка по дължината на доклада да напише „не трябва ли да се съкратят разходите и да се направи спестяване в окупационния фонд“.

Поставяйки Ви в известност на гореизложеното, най-покорно моля да не се правят никакви разходи от сумите на окупационния фонд до специално височайше повеление. Необходимите парични средства ще Ви бъдат доставени от секретните суми на Министерството на външните работи.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 4 ноември 1882 г., № 2708

„Нашият посланик в Константинопол се е обърнал към Департамента по търговията и манифактурата на Министерството на финансите с ходатайство да му се доставят необходимите сведения за нашата износна търговия и за тези от нашите изделия, можещи да имат пласмент на турските пазари и там да се конкурират със същите чужди изделия.

В своето съобщение до императорското Министерство на външните работи тайният щатски съветник Нелидов обръща внимание на това, че по мнението на сведущи лица нашите изделия в България по секретната търговска конвенция, сключена с княжеското правителство, се облагат в по-голям размер, отколкото по общия търговски договор, съществуващ в Турция. По такъв начин г-н Нелидов смята, че към нашите изделия, имащи продажба на българските пазари, трябва да се прилагат общият търговски договор и конвенциите, сключени с турското правителство. Представяйки гореизложеното, тайният съветник Нелидов моли императорското министерство да достави в посолството сведения за нашите изделия, имащи продажба на българските пазари, и за размерите на тяхното облагане по секретната конвенция, сключена с княжеското правителство.

Вземайки предвид, че сключването на секретна търговска конвенция с княжеското правителство беше предизвикано от разни политически съображения и само до окончателното изясняване на заеманото от нас положение в България и че облагането на нашите изделия последва след предварително споразумение в Одеския борсов комитет, който в подобни дела се явява напълно компетентно място, особено по въпроса на износната търговия и продажбата на наши изделия на чуждестранните пазари, императорското Министерство на външните работи не може да се съгласи с мнението на тайния съветник Нелидов за прилагане на общите търговски договори, сключени с турското правителство, и по отношение на нашата износна търговия в България.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да съберете на място точни сведения по въпроса за нашата износна търговия, а така също за тези руски изделия, имащи продажба на българските пазари, и за размера на тяхното облагане по конвенционната тарифа, сключена с княжеското правителство, и същите непосредствено да доставите в нашето посолство в Константинопол.

Ако се окаже, че някои предмети, произведени от нас, действително са високо обложени и с това не могат да се конкурират на българския пазар с чуждестранните изделия, аз смятам за възможно отстраняването на такива препятствия в продажбата да се постигне посредством споразумение с княжеското правителство, без да се прибягва до нарушение на сключената търговска конвенция. За гореизложеното е съобщено от мен на императорската дипломатическа агенция в София.“

Доверително предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 15 декември 1882 г., № 2802

„Министърът на вътрешните работи съобщи на щатс-секретаря Гирс, че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от руските поданици, намиращи се на военна и гражданска служба в Княжеството, се оказват не напълно политически благонадеждни.

По разпореждане на шефа на Жандармерийския корпус в България е установен таен надзор върху действията на руските поданици, намиращи се на военна служба, и непосредствено секретно е поръчано на воинските началници в Княжеството да доставят точни сведения по този въпрос. Независимо от установения таен надзор Департаментът на държавната полиция ходатайства да се възложи на нашите представители в България да доставят своите заключения по отношение на политическата благонадеждност на руските офицери на военна служба, а така също и на руските поданици граждански чиновници в Княжеството.

Генерал-адютант граф Игнатиев намира, че отзивите на нашите дипломатически представители за политическата благонадеждност на руските поданици, намиращи се на служба в България, се явяват необходими при уволнение на споменатите лица от българска военна или гражданска служба и при определяне на съответстваща за тях длъжност в Империята.

Предавайки ходатайството на Департамента на държавната полиция, изложено в съобщението на генерал-адютант граф Игнатиев до щатс-секретаря Гирс, на Вашето благоусмотрение, имам честта, най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за Вашето заключение по въпроса на горепосоченото ходатайство да благоволите да ме уведомите.“

Секретно донесение на консула в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 декември 1882 г., № 805

„В отговор на доверително предписание № 2802 имам честта да донеса на Ваше превъзходителство, че по събрани от мене справки се оказа: руските поданици, намиращи се на военна служба в България, са назначени по разпореждане на императорското военно министерство. А от руските поданици, заемащи в Княжеството граждански длъжности, едни са били назначени в България след одобрение от нашите граждански власти, а други пък са пристигнали тук с узаконени задгранични паспорти. Следователно да съдят за благонадеждността на руските военни и граждански чиновници могат само гражданските и военните власти в Империята.

Вземайки под внимание, че всички руски поданици, заемащи граждански или военни длъжности в Княжеството, във всички необходими случаи оказват на нас и в полза на нашите интереси необходимите услуги, аз мога по отношение на предаността от страна на горепосочените лица към царя и отечеството да представя най-ласкави отзиви. Що се отнася до искането на генерал-адютант граф Игнатиев за издаване на свидетелство за политическа благонадеждност на руските поданици при излизани в оставка и при преместване на военна или гражданска служба в Империята, аз смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че свидетелствата и документите на руските офицери при завръщане на служба в Русия или при излизане в оставка се представят непосредствено от военното министерство на Княжеството по назначение в това ведомство, в което е бил споменатият офицер. А чиновете от гражданското ведомство получават своите атестати от съответното учреждение. Тези атестати при завръщане на руските поданици от гражданското ведомство в родината се заверяват от консулските и дипломатическите агенти по установена форма.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 6 март 1883 г., №88

„Военният министър в България генерал-майор Каулбарс е съобщил в императорското морско министерство, че комисията, назначена от него за проверка на делата и сметките на морската част в Княжеството, е открила някои злоупотреби и фалшификации в документите, извършени със знанието на началника на морската част капитан-лейтенант Конкевич и касиера на същата част лейтенант Шишмарев. Представяйки гореизложеното, генерал-майор Каулбарс ходатайства пред морското министерство за предаване на споменатите офицери на следствието и съда по установения ред в България. При разрешаването на ходатайството на княжеския военен министър в морското министерство възникна въпросът за това, подлежат ли въобще морските офицери, командировани на служба в България, на следствие и съд в Княжеството. Вземайки под внимание, че съгласно постановлението на Военния съвет руските морски офицери не са на действителна служба в България, че морските офицери са командировани в България единствено за известни цели и само в качеството на офицери, намиращи се на търговски съдове, към които се прилага действащият в Империята търговски устав, морското министерство намира, че въпросът за това, подлежат ли руските поданици за извършени от тях престъпления и простъпки на следствие и съд в България, може да бъде решен от императорското Министерство на външните работи.

След разглеждане на възникналия в морското министерство въпрос за подсъдността на морските офицери, намиращи се на служба в България, за извършено от тях служебно престъпление Министерството на външните работи стигна до следното заключение: 1) Макар по решение на Военния съвет руските морски офицери да не са на действителна служба, но за счетоводните работи по морската част те се подчиняват на общо основание на княжеското военно министерство, което е в правата си да изисква необходимите оправдателни документи в потвърждение на извършените разходи, а също така известна отговорност за извършени от тях по тези работи престъпления; 2) Че всички указания, направени от Военния съвет за бъдещото протичане на делата в България, до настоящия момент не са приведени в изпълнение и следователно не се явява удобно да се прилагат решенията на Военния съвет към делата на капитан-лейтенант Конкевич и лейтенант Шишмарев; 3) Относно прилагането на съществуващата капитулация към делата на руските поданици, произвеждани във военните съдилища, на нашите представители в Княжеството са дадени необходимите указания; и че 4) На основание на инструкциите, дадени на генерал-майор Каулбарс, в качеството на княжески военен министър той е в правата си по собствена преценка да привлече руски офицери към съд и отговорност на общо основание. По всичките тези съображения императорското Министерство на външните работи смята да предостави на княжеския военен министър генералмайор Каулбарс да възбуди углавно преследване против капитан-лейтенант Конкевич и лейтенант Шишмарев и да ги привлече към съд и отговорност по законите, съществуващи в България.

За гореизложеното имам честта да Ви съобщя, почитаеми господине, за сведение и ръководство.“

Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент от април 1883 г.

„Отново българският въпрос, отново. Ние смятахме в 1881 година, че българските дела в крайна сметка за седем години могат да бъдат предадени в архив, но за съжаление тези дела се намират на нашите маси и, струва ми се, няма така скоро да се избавим от тях.

Засега при нас има само подготвителна работа, но за решителна крачка на действие нищо определено няма. Предлагат да се възстанови конституцията и да се предложи на княза да снеме пълномощията, но се спираме на въпроса с какви мерки да се приведе в изпълнение и за избора на способни хора.

Ние ни най-малко не съжаляваме за това, че нашите действия се увенчаха с такъв неуспех, задоволявайки се с това, че сега стоим на твърда почва. Замисленият от по-рано от княз Батенберг план на действие стана очевиден за нас и също така се изясни пътешествието на княза на Изток.

При нас се разминават мненията в случай на отричане на княза. Военните смятат да подготвят войската в случай на отричане за установяване на временна военна диктатура и незабавно да се провъзгласи протекторат. Другите смятат, че самото отричане и предполагаеми от нас действия могат да изострят нашите отношения с Австро-Унгария, която вероятно за обезпечаване на своите граници ще заеме сръбска територия и окончателно ще присъедини към своите владения Босна и Херцеговина. При все това въпросът за възстановяване на действието на конституцията в Княжеството и унищожаване на дадените на княза пълномощия е окончателно решен.

Както изглежда, до коронацията на Техни величества всичко ще си остане в сегашното положение, дори назначението на дипломатически агент в София е отложено дотогава.

След това при нас на сцената се появи новият въпрос за обединение на България, т. е. да се присъедини към Княжеството Източна Румелия. Този въпрос има много действена поддръжка от Славянското благотворително дружество и в лицето на Михаил Никифорович. Иван Алексеевич настоява за това, щото сега да не се възбуждат никакви подобни въпроси. Преди всичко той смята да възстанови в Княжеството действието на конституцията и да се отнемат от княза дадените му пълномощия. След това според възможностите да се подготви населението на Княжеството и Източнорумелийската провинция за съединението. Мнението на Николай Карлович се свежда приблизително до същото. След възстановяване на действието на конституцията в България щатс-секретарят смята да застави княза да се отрече от престола, едновременно с това да се подготви населението на Източна Румелия за съединение и след извършване на акта на отричането да се обяви Княжеството под върховното управление на Негово величество. Във всеки случай след коронацията всички въпроси ще бъдат окончателно решени и проектите за решаване ще бъдат представени за височайше одобрение.

Във всички наши учреждения са заети само с приготовление на тържествения акт на коронацията на Техни величества. Ние всички ще отидем в Москва, т. е. министерството в пълен състав. Денят на коронацията още не е определен, смятат на 15 май.

И така сега Ви предстои пълен отдих от всички политически комбинации. Пишете за какво говорят при Вас и с какво се занимавате, а така също и Вашето мнение по всички предстоящи въпроси. До приятно виждане.

Иван Алексеевич току-що се върна от Гатчино. Той ми възложи да Ви подготвя циркуляри за реда на поднасяне на поздравителни телеграми за деня на коронацията. Генерал Соболев известява, че княз Батенберг има намерение да изпрати в Петербург и Москва българска депутация от свои привърженици. Николай Карлович ще представи депутацията на Господаря само в Гатчино. В Москва ще бъде представена депутация от Народната партия.“

(Следва)