ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 14

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 12

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г. (получена същия ден)

“Току-що получих телеграма от началника на Азиатския департамент, в която г-н Зиновиев моли да се преустанови изпълнението на решенията на министерството относно отричането на княз Батенберг от българския престол. Най-покорно Ви моля също да преустановите поканването на командирите на бригади на съвещание съгласно моята предходна телеграма.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от февруари 1885 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, нашият генерален консул във Филипопол в свое частно писмо между другото излага положението на делата в Източна Румелия. В споменатата провинция съществуват две политически партии: правителствена и опозиционна. Първата партия се състои от лица благоразумни и влиятелни в страната, а последната се състои от хора с революционно направление и действащи под ръководството на наши емигранти и социалисти. И в едната, и в другата партия идеята за съединяването на Източна Румелия с Княжеството е твърде разпространена. Основавайки се на инструкциите на императорското Министерство на външните работи, г-н Сорокин предразположи на своя страна правителствената партия, със съдействието на която той разчита да провъзгласи съединението на Румелия с Княжеството. По отношение пък на опозиционната партия г-н Сорокин не отрича факта на тяхната енергия, благоразумна дейност и патриотизъм, но към водачите на тази партия той се отнася с недоверие само защото те се ползват от наставленията на нашите социалисти и емигранти.

Съдейки по писмото на нашия генерален консул, може да се заключи, че положението на нещата в Румелия е по-благоприятно, отколкото у нас, в Княжеството. Аз не мога да се отнасям враждебно към Каравеловото министерство, както Каравелов, така и неговите другари по министерство са хора симпатични и изпълняват по външните въпроси даваните им наставления, но по различни съображения аз съм длъжен да се отнасям към тях с недоверие.

От верни на мен източници ми е известно, че г-н Каравелов и председателят на Народното събрание г-н Стамболов, намирайки се в тайни връзки с румелийската опозиционна партия, предвиждат да провъзгласят съединението на Румелия с Княжеството с княз Батенберг начело.

В моя беседа с г-н Стамболов аз му направих намек за необходимостта от отстраняването на княз Батенберг, предлагайки му под благовиден предлог няколко хиляди наполеона. Отговорът на последния на направеното предложение, макар изразен в твърде учтива форма, е съвсем неудовлетворителен.

Господата Каравелов и Стамболов, макар съзнавайки, че княз Батенберг под влияние на Австро-Унгария, Германия и Англия не съблюдава народните интереси на Княжеството, все пак не се решават на извършването на държавен преврат. Първият може би от страх да не загуби властта, а последният поради сляп патриотизъм. Докато г-н Цанков и неговите единомишленици окончателно са решили да отстранят Батенберг от България. По отношение пък на обединението на Княжеството г-н Цанков има намерение да действа единодушно с румелийската правителствена партия, т. е. по легален път и съгласно нашите предначертания.

На направеното от мен подробно донесение за положението на делата в Княжеството началникът на Азиатския департамент ми отговори, основавайки се на съобщенията на г-н Сорокин за това, че правителствената партия в Източна Румелия като напълно предразположена към нас е готова да провъзгласи съединението на провинцията с Княжеството след отстраняването на княз Батенберг. Той намира за целесъобразно да се действа в такова направление: явно и пред княза да се изразява нашето пълно доверие към настоящото министерство на Каравелов, тайно пък да се оказват всички възможни съдействия на г-н Цанков и неговите единомишленици, снабдявайки ги с нужните парични средства за противоправителствена агитация.

Аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба след съвещание с влиятелни лица, принадлежащи към Либералната политическа партия на поверения Ви окръг, да ми съобщите за количеството на паричните средства, нужни за поддръжка на агитационните цели. По мои лични сведения русчукският префект г-н Марков не принадлежи към числото на привържениците на Каравелов. Аз смятам, че г-н Марков в нужни случаи може да ни бъде полезен.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 май 1885 г., №1469

„Враждебното на нас правителство на крал Карл Румънски има намерение да внесе в Законодателната палата с цел измолване на кредит проект на устройството на укрепленията и фортификациите при нашите погранични пунктове. Нашият посланик в Букурещ е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство окончателно е решило насилствено да завладее крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места като отстъпени на Румъния по Берлинския трактат. Министър-председателят Иван Братиано в разговор е казал на княз Урусов, че построяването на форгификации и укрепления при нашите погранични пунктове е предизвикано от необходимостта за запазване на някакъв неутралитет на Кралството. Засягайки спорните с румънското кралство погранични пунктове, Иван Братиано смята, че против завладяването от Румъния на крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места княжеското правителство няма да протестира на основание на това, че тези места са безспорна румънска собственост. От разсъжденията на румънския министър-председател по този въпрос нашият посланик в Букурещ прави заключение, че между княз Батенберг и крал Карл се е състояло косвено съглашение да се отстъпи на румънските власти да заемат силистренските крайградски места.

При подробен доклад за това на министъра на външните работи до Господаря Император Негово величество височайше благоволи надлъжно на доклада да напише „по споразумение с военното министерство да се отстояват правата на българите в силистренските погранични места“.

По сведения на императорския генерален щаб за въоръжените сили на Румъния се оказва, че българската армия трябва да се попълни с наши казашки и пехотни полкове, а също така с артилерийски паркове с полеви и далекобойни оръдия.

Императорският военен министър генерал-адютант Вановски съобщи на командващия войските на Киевския и Новорусийския окръг за тайно придвижване на нашите войски към румънските погранични пунктове и за отделяне части войски от назованите окръзи, за да се попълни българската армия съгласно указание на нашия генерален щаб.

Сега одеският временен генерал-губернатор чрез посредничеството на военното министерство моли Азиатския департамент да достави точни сведения за подвижния състав на железопътната линия Русе-Варна, за наличните запаси в България на провизии и фураж и за вида на реколтата през настоящата година.

Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи по възможност в най-скоро време да ми достави следните сведения: 1) за подвижния състав на железопътната линия Русчук-Варна. - колко са пътническите, товарните вагони и платформи, действащите и резервни локомотиви; 2) за състоянието на железопътната линия - наличния запас от релси; кои станции имат резервни линии за спиране на влаковете и на кои станции при спирането на влаковете нисшите чинове и конете ще имат чиста и здрава вода и източници или реки; 3) за запасите от провизии и фураж - колко са в поверения Ви консулски окръг селските снабдителни магазини и за наличностите на зърнени храни: т. е. пшеница, царевица, ечемик и овес, намиращи се във всеки магазин; за търговията със зърнени храни във Вашия окръг и за количеството на непродадените зърнени храни, намиращи се в ръцете на търговците; официалната и частната справочна цена на съществуващите хранителни продукти, а също така за приблизителното количество на едрия и дребния рогат добитък, намиращ се в окръга. За фуража - за запасите сено и слама от миналогодишната реколта и за състоянието на тревата по ливадите през настоящата година. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че за вида на реколтата през настоящата година може да бъде съобщавано в департамента ежемесечно до завършване на полските работи.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Рус чук от 20 юни 1885 г., № 458

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, получавайки поверително съобщение на началника на Азиатския департамент от 5 май № 1468, аз счетох за свой дълг в частно писмо да моля за разяснения на следните, поставени от мен недоразумения за реда на попълване на българската армия с наши казашки, пехотни полкове и артилерия; следва ли предварително по това да се влиза в споразумение с княжеското правителство и в каква форма да се разреши въпросът за отстраняването на княз Батенберг от пределите на Княжеството.

В отговор на моето писмо тайният съветник Зиновиев ме уведомява, че по отношение попълването на българската армия с наши войски императорското министерство очаква подробни съобщения от нашия генерален щаб и военното министерство и следователно до получаването на гореспоменатите съобщения не следва да се влиза във връзка или преговори с княжеското правителство. Що се отнася обаче до въпроса за отстраняването на княз Батенберг от пределите на Княжеството, Иван Алексеевич смята, че след призоваването на запаса в армията ще ни бъдат дадени необходимите инструкции. Иван Алексеевич ни предпазва от всяка гласност по събирането на сведенията, искани от генералния щаб.

Генерал-майор княз Кантакузин има намерение да пътува до Русчук и инкогнито да се отправи в Букурещ. Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи в случаи на нужда да снабди княза и придружаващите го офицери с Ваши паспорти с имената, означени от Негово сиятелство. Смятам за приятен дълг да Ви известя, почитаеми господине, че за горепосочения поверителен циркуляр на княз Кантакузин до този момент не е съобщено нищо от страна на нашето военно министерство.“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 25 август 1885 г., № 835

„Препращайки с открит печат приложеното шифровано съобщение на императорския военен министър генерал-адютант Вановски на името на генерал-майор княз Кантакузин, което ми бе доставено чрез куриер от Константинопол, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство след разшифроване съдържанието на цялото съобщение да благоволите да го предадете на намиращия се сега по служебни дела в Русчук княз Кантакузин.

Съдържание на съобщението на генерал-адютант Вановски от 18 август № 8027 на името на военния министър в България генерал-майор княз Кантакузин. Военният агент във Филипопол при своя рапорт представи в генералния щаб план за отбраната на гр. Филипопол в случай на въоръжени стълкновения с турските войски. В своя рапорт полковник Чичаков допълва, че в тамошните военни складове няма достатъчно количество припаси, нужни за взривяването на мостовете и повреждането на главните пътища, водещи към Филипопол. Генерал-адютант Обручев, предавайки ми одобрението на нашия военно научен комитет на плановете за отбрана на Филипопол, моли за моето разпореждане за незабавното доставяне в определените по плана местата на нужното количество взривни вещества с принадлежности.

Препращайки при това копия от посочените планове с точно обозначение на местата, подлежащи на взрив, моля Ваше Сиятелство да направи съответните разпореждания за тайно отпускане и изпращане на разположение на нашия военен агент във Филипопол от русчукските барутни складове и работилници за снаряжение нужното количество взривни вещества с принадлежностите. Подир възлагането за изпълнение на Вашата заповед на опитни руски офицери, подчинени Вам, да бъда уведомен за последствията..“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 28 август 1885 г., № 840 (доставено с куриер)

„Препращайки приложената депеша от същата дата, получена от мен, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да я разшифрова на бланка на консулството и с Вашия подпис лично да се предаде на княжеския военен министър, намиращ се сега в Русчук. В случай на отсъствие на княз Кантакузин от Русчук няма да откажете, Ваше Превъзходителство, да доставите на Негово сиятелство гореспомената депеша по определения по-горе ред на неговото местонахождение с куриер чрез драгомана на консулството. Така също най-покорно Ви моля, почитаеми господине, за изпълнението на това да ме почетете с уведомление по телеграфа.“

Съдържание на депешата на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент в София от 26 август 1885 г.

„Военният министър генерал-адютант Вановски моли статсекретаря Гирс чрез Вашето посредничество да предаде телеграма на Негово високопревъзходителство генерал-майор княз Кантакузин. Моля Ваше Превъзходителство да разшифрова телеграмата на бланка на дипломатическата агенция с Вашия подпис и да се предаде по назначение - София, до генерал-майор княз Кантакузин.

На Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели: след споразумение с министъра на външните работи да се отстояват правата на българите върху силистренските крайградски места и крепостта Арап-Тапия. Моля Ваше Сиятелство незабавно да направи разпореждане за попълване на българската армия чрез свикване на целия наличен запас и след изпълнение на това да обявите войската във военнопоходно положение. (Подписал) Генерал-адютант Вановски.“

Писмо (поверително на българския военен министър генерал-майор княз Кантакузин до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г № 154)

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, беше ми доложено, че вчера в Шумле след преглед на войските княз Александър тайно е приел депутация, изпратена от Източна Румелия с ходатайство пред Негово височество за посещение във Филипопол във връзка свалянето на тамошното правителство начело с генерал-губернатора. Княз Батенберг, изказвайки своята пълна готовност да застане начело на тамошните революционери, има намерение да поддържа действията на последните със силата на българската войска.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да не отказвате още днес по телеграфа да известите за гореизложеното началника на Азиатския департамент и генерал-адютант Вановски. Смятам също така, че не е излишно да се уведомят за това и г-н Кояндер, и управляващият нашето генерално консулство във Филипопол. Днес в 4 часа аз се отправям за София с намерение да издам заповед за свикване на запаса в армията. Що се отнася до обявяване на войската във военно положение, смятам да изчакам допълнителни инструкции на императорското военно министерство по този въпрос.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук 18 август 1885 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, до нас стигат твърде неблагоприятни слухове по отношение на генерал-майор княз Кантакузин. От Филипопол довеждат до наше знание за това, че княз Кантакузин е командировал в Източна Румелия български офицери с цел агитация за неговото избиране за източнорумелийски генерал-губернатор. Изпратените от княз Кантакузин офицери вместо агитация по кандидатурата на княза вземат дейно участие по въпроса за обединението на Княжеството и се намират в интимни връзки с тамошните революционери. Някои от пратениците на княза по разпореждане на източнорумелийските власти били арестувани. При разпита арестуваните са показали, че получават парични средства лично от княза с цел свалянето на съществуващото правителство на споменатата провинция.

Управляващият нашето генерално консулство във Филипопол донася на Азиатския департамент, че русчукският военносъдебен следовател капитан Паница в разговори с г-н Игелстром между другото му е казала, че той, Паница, е получил задграничен отпуск лично от княз Кантакузин без докладно представяне за това от страна на командира на III бригада полковник Подвалнюк.

Избирането на Кантакузин за източнорумелийски генерал-губернатор в някои отношения би съответствало може би на нашите виждания. Но императорското правителство не може да одобри личната инициатива, предприемана от руски генерал за революционно движение с цел свалянето на съществуващия ред в управлението на която и да е страна. Толкова повече, че румелийският генерал-губернатор и повереното му правителство нееднократно са доказали своите чувства на преданост към нас и на съдействието на които ние разчитаме по въпроса за обединението на Княжеството след отстраняването на княз Батенберг от България.

Вследствие на това аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба до отиването в разрешения Ви отпуск да благоволите тайно да проверите на място относно командировката на капитан Паница в Източна Румелия и действително ли споменатият офицер е получил задграничен отпуск от княжеския военен министър генерал-майор княз Кантакузин без представяне за това от страна на командира на III бригада. Надявам се, че събраните сведения по гореспоменатия въпрос Ваше Превъзходителство няма да откаже да ми предаде при скорошната наша лична среща.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г., № 1056 (доставено по куриер от Петербург и получено в Русчук на 4 септември)

„В отговор на секретната телеграма от същата дата относно насилственото заемане от румънски гарнизон на крепостта АрапТапия и силистренските крайградски места имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство за окончателното решение на императорското правителство по този въпрос. От предходната секретна преписка по българските дела Вие, почитаеми господине, благоволете да видите, че обединението на Княжеството се предполагаше да се провъзгласи едва след отричането на княз Батенберг от българския престол. Но необмисленият и враждебен начин на действие на правителството на румънския крал по отношение на предполагаемото построяване на фортификации и укрепления при нашите погранични пунктове, а така също и отчасти насилственото завладяване на силистренските крайградски места принудиха императорското правителство да отложи за известно време обединението на Княжеството с Източна Румелия в този вид, в който преди се предполагаше, а така също и отричането и отстраняването на княз Батенберг от пределите на България.

В заседание на комитета на господа министрите от вчера е било постановено: да се ходатайства пред Господаря Император за височайша покана на княз Александър в Копенхаген или в Петербург, за да му бъде обявена волята на Негово величество правата на българите от крепостта Арап-Тапия и пограничните пунктове при Силистра да бъдат защитени със силата на българското оръжие. При това на княз Александър ще бъдат дадени следните указания: а) За това, щото нашите казашки и пехотни полкове и артилерийската батарея, избягвайки наблюдателността от страна на чуждите държави, да могат свободно да пребивават в България, Негово височество в качеството на царуващ княз да помоли императорското военно министерство, позовавайки се на военната конвенция, сключена с нашето правителство, за организирането в Княжеството на кадрови полкове и артилерийски батареи на първо време от наличния състав на руската императорска армия; b) след подсилването на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия и привеждането ѝ в съответната боева готовност княжеското правителство да изиска от кралското правителство незабавно освобождаване на крепостта Арап-Тапия и заетите от румънските гарнизони местности, указвайки при това пограничните пунктове съгласно постановлението на бившия Военен съвет във Филипопол по време на нашата окупация в България. Неизпълнението на исканията от страна на румънските власти ще повлече след себе си незабавно въоръжено стълкновение; с) за превозване на боеприпаси императорското морско министерство е направило разпореждане за попълване на българската флотилия с четири парахода, приспособени за речно плаване. Последните ще бъдат отстъпени на княжеското правителство безвъзмездно; и d) едновременно с това да се въздейства на съзнанието на българското население в Източна Румелия посредством разни възвания и прокламации за необходимостта да окажат братска помощ на населението на Княжеството в такова трудно време, молейки за изпращане на свои доброволци за попълване на българската армия, и със съединени сили да действат против общия враг.

По време на стълкновенията между България и Румъния императорското правителство ще съблюдава строг неутралитет и по възможност да отклони вмешателството на други държави. В обявяването на война от княжеското правителство на Кралството нарушение на международни договори не се забелязва на основание на това, че нарушаване на пограничните владения е последвало от страна на Румъния и всяка държава, била тя васална, или независима, пази и защитава своята територия със силата на собственото оръжие. Все едно,в случай на победа на княжеската страна кралското правителство е длъжно да възмезди за военната издръжка по взаимно споразумение за определена сума или в териториални отстъпки и може би в единия и другия размер заедно.

Що се отнася до евентуален протест от страна на правителството на султана за взетото от поданици на Негово величество участие във войната на васалното княжество с румънското кралство, императорското министерство смята, че личната уния при съществуването в Източна Румелия на автономно управление не представлява нарушение на върховните права на Негово величество Султана. По такъв начин не трябва да се очаква въоръжено вмешателство във вътрешните работи на Източна Румелия и от страна на турските власти; но за всеки случай плановете за отбраната на Филипопол и пограничните пунктове, изработени от наши военни агенти, са одобрени от генералния щаб. До окончателното изясняване с наше съдействие на притежанието на правителството на султана на Източнорумелийската провинция следва, доколкото бъде възможно, да се усили тамошният гарнизон съгласно направените от нашия военен агент във Филипопол указания.

Заедно с княз Александър статссекретарят Гирс има намерение да покани в Петербург и първия министър на Негово височество г-н Каравелов. Тази покана вероятно ще последва тези дни, т. е. в първите дни на бъдещия септември.

Макар че в последно време, доколкото е известно на императорското министерство, княз Александър действа под влиянието на Англия, Германия и Австро-Унгария, при все това поканата на Негово височество заедно с първия министър г-н Каравелов в Петербург, за да им бъде обявена височайшата воля, се счита за необходима, затова, щото князът и неговото правителство в лицето на първия министър да се убедят в това, че императорското правителство се ръководи по отношение на българите от чувства на безкористно доброжелателство и че Господарят Император постоянно се грижи за преуспяването на народните интереси в Княжеството.

Що се отнася до приетото решение за отричането на княза и неговото отстраняването от пределите на Княжеството, то това решение в никакъв случай не подлежи на отмяна, но само за известно време е отсрочено неговото изпълнение.

На княз Александър ще бъде също така предоставен изборът на главнокомандващ на действащата българска армия, измежду генералите, взели участие в последната руско-турска война.

Приложена, препращам доставената с писмата на генерал-адютант Обручев на името на министъра на външните работи секретна инструкция, изработена в генералния щаб, за реда на привеждане в бойна готовност на българската армия и попълването ѝ с наши конни и пехотни полкове и артилерия и най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да се разпореди за предаване на споменатата инструкция на пребиваващия сега в Русчук генерал-майор княз Кантакузин. В случай на негово отсъствие от Русчук я изпратете по куриер в нашата дипломатическа агенция в София за предаване по предназначение.

Заедно с това смятам за дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, че горепосоченото решение на комитета на господа министрите до привеждането му в изпълнение подлежи на запазване в дълбока тайна.“

(Следва)