КРИСТМАН ГЕНИПЕРТЕЙНГА – ГЕРМАНСКИЯТ МАНИАК, КОЙТО УБИЛ 964 ДУШИ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Неотдавна писахме за Петер Щумпф – върколак, психопат и убиец, който живял в Горна Германия през XVI век и вероятно бил наклеветена от съседите си жертва на религиозните войни. Но сега ще ви разкажем за един негов съотечественик от същия век, който бил реален маниак и просто мерзавец, лишен от всичко човешко. Ако се съди по броя на неговите жертви, това е един от най-“ефекткивните“ серийни убийци през цялата човешка история. Става дума за истинския кръволок Кристман Генипертейнга.

Съвсем не хобит живеел в подножието на планината

По всяка вероятност Кристман Генипертейнга е роден в Керпен. Но повече за неговото детство и юношество не знаем нищо: източниците не са запазили нито датата на раждането му, нито ранните етапи от биографията му. Има само съмнителни сведения, взети от по-късни балади, за това, че се учел „на занаят“ от Питер Нирс - друг грабител и убиец (и по съвместителство магьосник).

Престъпната дейност на Кристман започнала през 1568 година. Той се преместил от родния Керпен в планинската и гориста местност Фрасберг, където си направил леговище в една от пещерите. В една брошура от 1707 година Шлютер Хапах пише, че замаскирал майсторски входа на пещерата, като го скрил зад големи камъни.

Вътре пещерата била отлично подредена: множество стаи, мазета, сервизни помещения. Не всеки жител на Германия през XVI век можел да си позволи такива условия. От убежището имало отлична гледка към няколко стратегически важни пътища, съединяващи Трир, Мец и Дитенхофен.

Именно от тези удобни позиции бандитът Кристман проследявал немски и френски пътници и ги нападал. В безопасност можели да се чувстват само групи хора от 3-4 и повече души. Източниците не ни съобщават подробности как именно нападателят е вършел своите престъпления, известно е само, жив от него не си тръгвал никой.

Каспар Хербер в брошурата си „Ужасяващата история на убиеца Кристман, когото съдили в Бергкесел на 17 юни 1581 година“ пише, че отначало той имал съучастници, но те винаги завършвали живота си плачевно. Убиецът не желаел да дели с никого нито богатството си, нито тайната на убежището си, затова, след като награбеното било донасяно в леговището, той черпел съучастниците си с отровено вино или отровена храна и те умирали в страшни мъчения. Телата на убитите Кристман хвърлял в една шахта, свързана с подземния му дом.

По този начин, убивайки пътници и своите съучастници, той живял шест години и натрупал внушителни богатства. Но му се приискало нещо повече.

Красавицата и звярът

Веднъж да избегне срещата с Кристман нямала късмет младата дъщеря на един бъчвар от Бопард, която отивала в Трир при брат си. В първоначалния източник от 1581 година името ѝ не се споменава. В по-късни източници я наричат Амарина или Доротея Тайхнер.

Но както и да се казвала нещастницата, съдбата ѝ била горчива. Разбойникът я отвлякъл в пещерата си, изнасилил я, а след това я приковал към верига. За седем години съвместен живот тя му родила шест деца и всичките били удушени от мерзавеца. Каспар разказва ужасяващи подробности: телата на децата Кристман завързвал с въжета и когато вятърът ги поклащал, припявал подигравателно: „Танцувайте, скъпи деца, танцувайте, Генипертейнга, вашият баща, ви кара да танцувате“.

Джул Шанц в книгата си „Най-красиви германски сказания, народни приказки и легенди в поезия и проза“, издадена през 1855 година, разказва още по-жестоки подробности. Когато Амарина чувала как телата на децата ѝ се люлеят от вятъра, започвала да плаче горчиво, при което убиецът повтарял с подигравка: „Защо плачеш? Нашите деца танцуват и играят, така че престани да плачеш!“

Но и това не е всичко. Йохан Бехерер в „Нова Тюрингска хроника“, написана през 1601 година, твърди, че убиецът ядял сърцата на своите деца. Клеменс Хардерер в книгата си „Сладкопойна горска чучулига, призоваваща към покаяние и възхвала“, издадена през 1734 година, разказва, че Кристман изяждал своите жертви и принуждавал към канибализъм и своята нещастна любовница. Клеменс пише още, че всичките пещерни жилищни помещения били пропити от вонята на човешка плът и били отрупани с купища човешки кости.

Ето такъв отвратителен персонаж бил Кристман. Но освен това се оказал още и рядко глупав. Веднъж Амарина успяла да го уговори да я пусне, за да се види с близките си, и той се съгласил, като я помолил да се закълне, че няма да разкаже никому нищо и ще се върне обратно в пещерата му. Трябва да си невероятно безразсъден, за да повярваш на клетвата на жена, която те мрази от дъното на душата си заради седемгодишното насилие и извратените убийства на децата ѝ.

Шампион сред кръволоците

Краят на негодника настъпил през 1581 година. Нещастната негова съжителка била толкова изплашена и сломена, че отначало не издала Кристман. Но когато видяла играещи на улицата деца, я обхванала истерия, тя се разридала, и като паднала на колене, започнала да нарежда:

”Всемогъщи Боже! Ти знаеш всичко, дори и за клетвата, с която съм обвързана, и поради това не трябва да казвам на никого нищо. Така че сега ще оплаквам своето положение пред този камък и ще излея отчаянието си за това, че страдам седем години, и за това, което трябваше всеки ден да изпитвам върху себе си“.

Отначало хората не можели да изтръгнат нищо от нея, но после един мъдър свещеник успял да ѝ обясни, че има различни клетви, и младата жена му разказала цялата истина за живеещия наблизо маниак.

След това тя се върнала обратно, отбелязвайки пътя си с грахови зърна. Като успокоила Кристман, разресала косите му и му дала шише вино, което той веднага изпил, тя започнала да чака помощ. И помощта дошла.

Като подготвили отряд от тридесет души, гражданите тръгнали по следата от грахови зърна и нахлули в пещерата, където изненадали негодника. Кристман се оказал толкова самонадеян, че изобщо не очаквал след всичките му зверства жената да го предаде и извикал възмутено: „О, ти вероломна предателко и развратнице, ако знаех че ще стане така, отдавна щях да съм те удушил!“

Така бил заловен най-страшния маниак в цялата човешка история... ако вярваме на немските брошури от онези времена, разбира се. Защото освен огромното количество продукти, вино, вещи, огнестрелно и хладно оръжие и 70 хиляди гулдена (което за времето си е огромна сума), войниците, които задържали негодника, намерили неговия дневник, в който той записвал прецизно броя на убитите от него. Те били 964 души.

Да измъчват Кристман даже не се наложило: неговата суетност била толкова голяма, че той си признал всичко, желаейки да задоволи своето самолюбие. С извратено удоволствие разбойникът признал, че мечтаел да достигне хиляда жертви, за да бъде едва тогава удовлетворен.

Съдът бил бърз, а присъдата сурова: девет дена мъчения на колело. Строшили му всичките по-големи кости на тялото, а след това го вързали за колелото, където трябвало да умре. За да не умре преждевременно от шока на болките, му давали да пие силно вино.

В посочената по-горе книга Джул Шанц цитира думите на палача, който в отговор на стенанията и воя на убиеца казал: „Защо плачеш? Твоите кости танцуват и играят, така че престани да плачеш!“. Тайлър Екхарт в лекцията си „Кристман Генипертейнга, серният убиец от Свещената Римска империя“ разказва, че на осмия ден осъденият, за да отвлече мисълта си от болката, започнал да пее с цяло гърло.

Така завършила историята на Кристман Генипертейнга, най-ужасния убиец, маниак и насилник в известната ни история. За разлика от историята на Петер Щумпф, в тази история практически липсват магиите и договорите с нечистата сила (крайно популярен мотив през тези времена) и това ни навежда на мисълта, че като минимум част от неговите злодеяния са истински.

Съдейки по информацията от брошурите, по време на разпита срещу него не са прилагани мъчения, така че самоуличаването също е изключено. За съжаление, не можем да докажем нищо със сигурност, защото и да е съществувал неговият дневник, не е стигнал до наши времена. Затова пък злодеянията на Генипертейнга били толкова известни, че споменът за тях преминал през вековете и стигнал до XIX век, където легнал в основата на приказката на Братя Грим „Младоженецът разбойник“.