ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 19

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

БЕЛЕЖКИ

КОНСКАТА ТЕМА

Да се посочат всичките примери по тази тема би означавало да представим цялата „Мадам Бовари“ В движението на книгата конете играят странно важна роля.

За първи път темата се появява, когато „една нощ към единадесет часа (Шарл и първата му жена) бяха събудени от тропот на кон, който спря точно пред портата“. Конникът идва на галоп от стареца Руо, който си е счупил крака.

Когато Шарл пристига във фермата, където след минута ще срещне Ема, конят му се подплашва като от сянката на съдбата.

Когато търси камшика си, Шарл се навежда неловко към Ема, за да ѝ помогне да го извади иззад чувалите с жито. (Фройд, средновековният шарлатанин, би намерил много неща в тази сцена.)

Когато под лунната светлина гостите си отиват от сватбата, засилените каруци влизат в канавките.

Старият баща на Ема, като изпраща младата двойка, си спомня как преди много години е карал жена си към къщи, седнала на възглавница зад седлото му.

Обърнете внимание на листенцето, което показалата се през прозореца Ема издухва върху гривата на кобилата на мъжа си.

Добрите стари монахини в един от спомените на Ема за манастира са ѝ надавали толкова добри съвети, полезни за смиряване на плътта и спасение на душата, че „тя стори същото, каквото правят конете, когато ги теглят за юздата: изведнъж се спря и юздата изхвръкна от зъбите ѝ“.

Стопанинът на Вобиесар ѝ показва конюшнята. 

Покрай отиващите си от замъка Ема и Шарл преминават в галоп виконтът и други конници.

Шарл свиква с вялия ход на старата кобила, с която пътува до пациентите си.

Първият разговор на Ема и Леон в Йонвил започва с язденето. „- Да бяхте като мене - рече Шарл, - да трябва непрекъснато да яздиш кон…

- А - поде Леон, обръщайки се към мадам Бовари - мене ми се струва, че няма по-приятно нещо от това (да яздиш)...“ И наистина, какво по-приятно нещо може да има.

Родолф казва на Шарл, че за Ема язденето може да бъде полезно.

Можем да кажем, че знаменитата любовна разходка на Родолф и Ема в гората е показана през дългия син воал на нейния костюм за езда.

Отбележете камшика, който Ема вдига в отговор на въздушната целувка, изпратена от дъщеря ѝ.

По-късно, като чете писмото на баща си, тя си спомня фермата – жребчетата, които пръхтели и скачали, скачали.

Може да видим гротесково обръщане към същата тема в своеобразното (equinus, което ще рече конско) изкривяване на стъпалото на коняря, което Бовари се опитва да излекува.

Ема подарява на Родолф красив камшик. (В тъмнината се подхилва старецът Фройд).

Мечтите на Ема за нов живот с Родолф започват с картина: „четири коня я носят в галоп“ към Италия.

Синьо тилбюри отнася с бърз тръс Родолф от живота на Ема.

Друга знаменита сцена – Ема и Леон в каретата със спуснати пердета. Конската тема е доста вулгаризирана.

В последните глави значително роля играе в живота ѝ „Лястовицата“ – пътуващият между Йонвил и Руан дилижанс.

В Руан пред очите ѝ попада враният кон на виконта, напомняне.

В последното ѝ трагично посещение при Родолф в отговор на думите му, че няма пари, тя посочва с язвителна фраза разкошно украсения камшик. (Подсмиването в тъмнината вече звучи сатанински.)

Веднъж след смъртта ѝ Шарл отива да продава стария си кон – последния свой ресурс – и среща Родолф. Той вече знае, че Родолф е бил любовник на жена му. И с това конската тема завършва. Що се отнася до символиката, у флоберовите коне тя не е повече, отколкото би била днес у спортните автомобили.

(Следва)