ДРЕВНА ГЪРЦИЯ: НАУЧНИТЕ ЗАНИМАНИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ МЪЖЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В Древна Македония дълго време живял философът Аристотел. След него царете и политиците често пишели сами исторически произведения и мемоари.

“Историята на Сицилия“ и Филист: пълководец и учен в служба на тиран

Репутацията на Филист била в Античността нееднозначна. Корнелий Непот го нарича автор, който бил „не по-малък приятел на тиранията от самия тиран“. Други автори го порицавали за службата му при Дионисий Старши и оправдаването на тирана в историческото си произведение.

Същите автори сравнявали написаното от Филист с „Историята“ на по-възрастния му съвременник Тукидид. Те признавали, че подражателят не е достигнал до образеца, но други били по-благосклонни. Цицерон ценял високо „Историята“ на Филист и отбелязва, че той е „важен писател, богат на мисли, концентриран като един малък Тукидитд“.

Филист, според представи от 19 век

Филист подкрепял Дионисий Старши от началото на неговата кариера. След като Дионисий идва на власт, Филист командва гарнизона на цитаделата на тирана в Сиракуза и е негов пълководец. Той се жени за дъщерята на Лептин, брат на Дионисий. Бракът е сключен зад гърба на тирана, което би могло да се отрази на неговото отношение към двамата му съратници. По-късно Дионисий изгонил Филист, явно заради критика на политиката му по отношение на другите гръцки полиси.

Наследникът на тирана Дионисий II (Младши) върнал пълководеца от изгнанието. Филист станал командир на сицилийския флот. Така той воювал срещу Дион – родственик и съперник на Дионисий. И по време на морски бой срещу флота на Дион загинал.

Антипаър и неговите произведения

Антипатър произлизал от знатен македонски род. Военната си кариера започнал още по времето на цар Пердики III, след това е един от близките съратници на Филип II. Преди похода си към Персия цар Александър прави Антипатър регент на царството. В тази си роля Антипатър смазва въстанието на гърците, водени от Агис, царя на Спарта.

След смъртта на Александър Антипатър командва македонската армия във войната срещу въстаналите гърци, после е избран от други пълководци за регент на царството. През 319 година пр. н. е. престарелият регент Антипатър умира от болест.

През целия си живот Антипатър заемал високи постове в македонската държава, но намирал време и за научни занимания. Антипатър написал незапазеното съчинение „Илирийските дела на Пердики“. Той бил съвременник и вероятно участник във войните на царя с илирийците. Ако това произведение се беше запазило, то би дало допълнителни сведения не само за македонската история, но и за ранната кариера на самия Антипатър.

Като много знатни македонци от епохата на Филип, Антипатър получил добро образование и познавал гръцката култура. Той дружал с философа Аристотел, които живял дълго време при македонския двор. Философът посветил на македонеца едно от своите произведения и го назначил за изпълнител на завещанието му.

Към края на живота си Антипатър съставил две книги от свои писма. Тяхното съществуване е засвидетелствано от антични автори. Плутарх цитира писмо на Антипатър до Александър в биографията на македонския цар. На друго място в своите „Сравнителни животописи“ Плутарх цитира писмо на Антипатър, в което македонецът пише за смъртта на Аристотел. Любителят на интересни факти Елиан цитира писмо на Аристотел до Антипатър, в което философът споменава, че в Делфи отначало го удостоили с почести, а след това го лишили от тях.

В писмата, влезли в сборника, Антипатър обсъждал с кореспондентите си въпросите, засягащи държавното управление, военното изкуство, ораторското майсторство. Вероятно е подготвил сборника за синовете си, по-специално за Касандър, който заемал високи държавни постове още докато баща му бил жив.

Град Уранополис – философската утопия на Арексарх

Любовта към науките наследил и Алексарх, по-малкият син на Антипатър. Той се споменава по-рядко в източниците като държавен деец. След като Касандър, синът на Антипатър, дошъл на власт като стратег на Макеония, Алексарх основал град Уранополис. По-късно авторите приписват на македонеца идеята за създаване на език, който трябва да стане всеобщ. Достоверно може да се каже само, че Алексарх вмъквал в гръцкия език нови думи.

Град Уранополис съществува и днес

Той нарекъл гражданите на Уранополис деца на небето. И измислял за жителите на своя град нов език. Македонецът творял неологизми и ги въвеждал в речта на градските жители. Нарекъл например петела „ранен вик“, бръснаря – „людостриг“, а глашатая – „изгонвач“. Веднъж Алексарх изпратил послание до управителите на другите македонски градове, в което заради неговите неологизми изобщо не се разбирало нищо. Текстът на писмата и примери за словотворчеството на Алексарх е запазил по-късният автор Атиней, разказвайки за създаването на нови думи.

Походите на Александър и цар Пир: царствените автори

Пълководецът Птоломей, след като става зар на Египет, пише едно от първите съчинения за походите на Александър. За това съчинение се знае много малко, запазили са се само фрагменти.

Не е известно как се е казвало произведението на царя, а също и по кое време е създадено. Най-вече се смята, че книгата е била написана от Птоломей малко преди смъртта му, когато е имал възможността да предаде държавните дела на своя наследник и да отдели повече време за своите спомени.

Съчинението на Птоломей става един от източниците за автора от римско време Ариан, който пише „Походът на Александър“. Основно внимание Флавий Ариан обръща на военната история на Александър. Но ние не знаем доколко произведението на Птоломей съответства на произведението на Ариан – възможно е по-късният автор да е вземал от книгата на своя предшественик само сюжети, свързани с военното дело. Авторът на „Походът на Александър“ пише въз основа на спомените на Птоломей и на Аристобул. Когато двамата автори се разминават в показанията си, Флавий Ариан отдава предпочитание на версията на Птоломей, защото като цар „е по-срамно да лъже от някой друг“.

Гравюра „Смъртта на Пир“ от книгата Дж. Абот „Историята на Пир“

В източниците се споменават „царски списъци“, написани от цар Пир. Запазени са само три фрагмента от мемоарите на управника на Епир. Плутарх се позовава на Пир, извеждайки списък на загубите на епирската войска след битката при Аскулум (279 година пр. н. е.). Дионисий Галикарнаски, цитирайки Пир, пише, че причина за пораженията на царя бил гневът на богиня Персефона заради разграбването на нейния храм.

Секст Флавий Фронтин в своите „Стратегеми“ цитира наставления на царя на Епир към пълководците. Той ги съветва да не натискат силно враговете, които бягат, така че те, като знаят това, да се обръщат по-лесно в бягство. По отношение на други стратегии на Фронтин, посветени на хитростите на Пир, може да се предположи, че източник за автора са били мемоарите на царя.

Монета на Антигон Гонат

След гибелта на цар Пир в Аргос през 272 година пр.н.е. войската му се предава на неговия съперник Антигон Гонат. Предполага се, че в ръцете на Антигон и придворния му историк Йероним Кардийски попадат записките на Пир. Йероним използвал съчиненията на епирския цар за създаване на своя история.

Йероним е роден в гръцкия град Кардия. Има вероятност да е бил роднина на Евмен, началника на канцеларията на цар Александър, чийто баща също се казвал Йероним. Много години Йероним Кардийски бил съратник на своя земляк.

Йероним водел преговори с Антипатър и Антигон, а също така вероятно се е сражавал в битките на Евмен срещу двамата диадохи. След поражението и гибелта на Евмен Йероним започва да служи на неговия победител Антигон. През 290-те години пр. н. е. Деметрий, наследник на Антигон, назначава кардиеца за армост на Беотия.

След като Деметрий бил пленен от друг диадох, Селевк, Йероним продължил да служи на сина му Антигон Гонат. Когато той победил Пир, Йероним оставил държавните дела и посветил времето си за писане на съвременна история. Йероним описвал за събитията след смъртта на Александър във Вавилон. Кога е завършена книгата, не е известно.

Произведението на Йероним е изгубено, но са запазени написани върху негова основа съчинения на по-късни автори. Известни са 18 фрагмента от „Историята“ на кардийския автор. Древните автори критикували Йероним за необективност. Според Павсаний Йероним „пише под влияние на чувство на омраза към всички царе, освен към Антигон“.

Ахейският съюз и неговият лидер: стратегът Арат и „Спомените“ му

Звездата на Арат изгряла ярко, още докато бил млад. Начело на отряд изгнаници той освободил родния си Сикион от властта на тамошния тиран и убедил съгражданите си да се присъединят към Ахейския съюз. По-късно той станал един от водещите политици, които укрепили Съюза.

Отначало Арат изгонил македонския гарнизон от Коринт. След това, когато ахейците под негово ръководство търпели поражения от Спарта, признал властта на македонския цар над Съюза в замяна на помощ. Знаменит оратор, той бил бездарен пълководец, който по свидетелство на Плутарх изпадал в ступор по време на боя. Арат бил екзекутиран по заповед на македонския цар Филип. Вероятно своите „Спомени“ е писал в паузите между държавните дела.

Спомените на Арат са изгубени, но са послужили за основа на съответни глави от „Всеобща история“ на Полибий и за биографиите на спартанските царе Агис и Клеомен, а също така и на самия Арат, написани от Плутарх. От мемоарите на сикионца авторите черпели фактически сведения, но Плутарх го споменава понякога отделно. По правило Плутарх цитира оправданията на Арат за своите неуспехи или неблаговидни действия.

”Сравнителна животопис“ на Плутарх, издание от XVIII век

Например Арат опровергавал сведенията, че се опитал да завземе атинското пристанище Пирея и прехвърлял отговорността за това на друг пълководец. Но Плутарх го разобличава, като цитира сведения от други източници. Наистина, Арат можел и да признава своите грешки. На друго място Плутарх цитира неговите мемоари за поражението във войната срещу Спарта, където стратегът признава , че не е могъл да направи нищо.

***

Философията и историята влизали в обучителната програма на царете и гражданските политици през Античността. Атмосферата на епохата била пропита от интелектуализъм. Затова не е учудващо, че някои политици започнали също да пишат. И най-вече, това било начин да споделят своите позиции или да се оправдаят за нещо.