МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 54

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

СРЯДА, 30 МАЙ 1945 ГОДИНА

Последният ден за пране. От утре сме свободни, всички. Руснаците връзваха вързопите си и навсякъде се усещаше оптимизъм. Бяха наклали сами огън под котела за миене; един офицер искаше да се къпе. Миеха се на открито във ваните, поставени на столове; търкаха широките си гърди с мокри кърпи. Днес направих едно завоевание: с жестове и частично на немски, нашите млади ухажори ми дадоха да разбера, че „онзи“ се е влюбил в мене и е готов да направи всичко за мене, ако аз... „Онзи“ се оказа висок, широкоплещ войник; селско лице с искрени сини очи и вече сиви слепоочия. Той отмести срамежливо поглед, когато го погледнах, след което се приближи с малки стъпки, взе тежката кофа с вода и я занесе до мивката вместо мене. Изцяло нов модел на поведение! Все още на никого не му е хрумвала тази страхотна идея. Тогава, още по-голяма изненада, той каза на немски, без никакъв руски акцент: „Утре заминаваме, далече оттук“. Той казва „hier“, а не „chier“. Веднага разбирам - етнически германец. Той потвърди, че домът му е на Волга, немският е неговият - леко остарял - майчин език. Цял ден беше около мене и ме гледаше с приятелски очи. Той не беше от тези, които щипят, доста е срамежлив, човек от село. Само постоянен кучешки вид, в който се опитваше да вмести всичко, което можеше. Докато беше близо до мене, щипането и блъскането от страна на мъжете около корито намаляха.

Трите работехме отново добросъвестно. Малката Герти беше много щастлива днес, като през цялото време пееше и бърбореше. Толкова е щастлива, защото сега знае, че няма да има руско дете след случката на дивана. Което ме кара да се замисля, че вече ми закъснява с една седмица. Въпреки това не се притеснявам, все още вярвам, че съм успяла да се предпазя с вътрешното си „не“. Но щастливата Герти има силни болки. Опитахме се да я предпазим малко и изпрахме нейните дрехи. Денят беше сив и влажен, часовете минаваха бавно. Към вечерта руснаците дойдоха един по един и прибраха изсъхналите неща. Един от тях държеше до сърцето си изящна дамска носна кърпичка с плетен край и, въртейки ентусиазирано очи, каза само една дума: името на населеното място „Ландсберг“. Още един Ромео, мисля си. Може би и Петка някой ден ще сложи дърварската си лапа на сърцето в своите сибирски гори и ще измърмори моето име със също така въртящи се очи - ако не ме проклетисва после, докато цепи дърва.

В суматохата на тръгването днес готвачът не ни донесе никаква храна. Трябваше да ядем ечемична супа в столовата. Мълвата, която се носеше там, беше, че заплатата от осем марки на ден, обещана ни миналата седмица, никога няма да бъде изплатена и че всички пари са прибрани в джоба на руснаците. Имаше и втори, още по-див слух: по радиото казали, че монголска орда ще се изсипе в Берлин, че дори Сталин не може да укроти тази орда и трябвало да им даде три дни свобода за грабежи и изнасилвания и съветва всички жени да се крият по къщите си... Чиста лудост, несъмнено. Но жените вярват в това и бърборят, и стенат, докато не се намеси нашата преводачка. Силна жена, драгунски тип. Тя се обръща към всички ни по име и спори с нашите подстрекатели, въпреки че няма нареждане да го прави и е докарана тук да работи като всички нас, докато не беше повишена в преводачка благодарение на малкото си руски думи (по произход е от полска Горна Силезия). Това, което тя може да направи лингвистично, аз мога да го правя по-добре. Но наистина се радвам, че не се заех с това. Бих бил изключително недоволна да превеждам командите и повикванията на ръководителите. Всички се страхуваме от тази преводачка. Тя има остри кучешки зъби и пронизващ злобен поглед. Така си представям надзирателите в концлагерите. Вечерта в столовата ни съобщиха, че сме вече свободни. Казаха ни, че трябва да попитаме за заплащането си в кметството следващата седмица, стая тази и тази, защото сме напуснали. Може би там наистина има пари, може би няма. Ще трябва да изчакаме и да видим. Ръкувах се с малката Герти и другата ми колежка перачка - внимателно, защото и трите си бяхме протрили ръцете - и им пожелах всичко най-добро по-нататък. Герти иска да се върне в Силезия, където живеят нейните родители. Ако са живи. Нищо не се знае със сигурност.

(Следва)