НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / МИР / ТЕНЗИН ГЯЦО

Тензин Гяцо (བསྟན་འཛིན་རྒྱ་མཚོ་)

6 юли 1935 г.

Нобелова награда за мир

(За защитата на мирните решения, основани на толерантност и взаимно уважение, за да се запази историческото и културното наследство на неговия народ.)

Негово Светейшество 14-ят Далай Лама, Тензин Гяцо, е духовен и светски лидер на тибетския народ. Той е роден в малко селце Тактсер в Североизточен Тибет. Дете на селско семейство, Негово светейшество е признат на двегодишна възраст, в съответствие с тибетската традиция, за превъплъщение на своя предшественик 13-ия Далай Лама. Далай Ламите са проявления на Бодхисатва на Състраданието, който избра в кого да се превъплъти, за да служи на хората. Далай Лама означава Океан на мъдростта. Тибетците обикновено наричат Негово Светейшество Йешин норбу, Скъпоценен камък, изпълняващ желанията, или просто Кундун, което означава Присъствие.

Тензин Гаяцо започва образованието си на шестгодишна възраст и завършва степента Geshe Lharampa (доктор по будистка философия), когато е на 25 години. На 24 години се явява на предварителен изпит във всеки от трите монашески университета: Drepung, Sera и Ganden. Последният изпит е в Джоканг, Лхаса, по време на годишния молитвен фестивал Монлам, който се провежда през първия месец на всяка година. На сутринта го изпитват 30 учени по логика. Следобед дебатира с 15 учени по темата за Средния път, а вечерта 35 учени проверяват познанията му по канона на монашеската дисциплина и изучаването на метафизика. Негово светейшество издържа с отличие изпитите, проведени пред широката аудитория от учени монаси.

През 1950 г., на 16 години, Негово Светейшество е призован да поеме пълната политическа власт като държавен и правителствен глава, когато Тибет е застрашен от мощта на Китай. През 1954 г. той отива в Пекин, за да разговаря с Мао Дзедун и други китайски лидери, включително Чоу Енлай и Дън Сяопин. През 1956 г., когато посещава Индия, за да присъства на 2500-ия Буда Джаянти, предприема поредица от срещи с министър-председателя Неру и премиера Чоу относно влошаващите се условия в Тибет. През 1959 г. е принуден да замине в изгнание в Индия след китайската военна окупация на Тибет. От 1960 г. живее в град Дхарамсала, известен като „Малката Лхаса“, седалището на тибетското правителство в изгнание.

В първите години на изгнанието Негово Светейшество се обръща към ООН по въпроса за Тибет, което довежда до три резолюции, приети от Общото събрание през 1959, 1961 и 1965 г. През 1963 г. Негово Светейшество обнародва проект за конституция на Тибет, който гарантира демократична форма на управление. През последните две десетилетия Негово светейшество създава образователни, културни и религиозни институции, които допринасят значително за запазването на тибетската идентичност и нейното богато наследство.

Негово Светейшество продължава да представя нови инициативи за решаване на тибетските проблеми. На срещата на Конгреса по правата на човека през 1987 г. той предлага мирен план от пет точки като първа стъпка към решаване на бъдещия статут на Тибет. Този план призовава за определяне на Тибет като зона на мира, за край на масовото прехвърляне на етнически китайци в Тибет, за възстановяване на основните човешки права и демократични свободи и за прекратяване на използването на Тибет от Китай за производство на ядрени оръжия и за изхвърляне на ядрени отпадъци. В Страсбург, Франция, на 15 юни 1988 г. той представя този мирен план от пет точки и предлага създаването на самоуправляващ се демократичен Тибет „в сътрудничество с Китайската народна република“. В обръщението си Далай Лама казва, че това е „най-реалистичното средство, чрез което може да се възстанови отделната идентичност на Тибет и да се възстановят основните права на тибетския народ, като същевременно са съобразени със собствените интереси на Китай“. Негово Светейшество подчерта, че „какъвто и да е изходът от преговорите с китайците, самият тибетски народ трябва да бъде върховният решаващ орган“.

За разлика от своите предшественици, Негово Светейшество се среща и разговаря с много хора от Запада и посещава САЩ, Канада, Западна Европа, Обединеното кралство, Съветския съюз, Монголия, Гърция, Япония, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Непал, Коста Рика, Мексико, Ватикана, Китай и Австралия. Той се среща с религиозните лидери от всички тези страни.

Негово светейшество се срещна с покойния папа Павел VI във Ватикана през 1973 г. и с негово светейшество папа Йоан Павел II през 1980, 1982, 1986 и 1988 г. На пресконференция в Рим Негово светейшество Далай Лама очертава надеждите си за срещата с Йоан Павел II: „Ние живеем в период на голяма криза, период на тревожни световни развития. Не е възможно да се намери мир в душата без сигурност и хармония между хората. Поради тази причина очаквам с вяра и надежда срещата си със Светия отец; за обмен на идеи и чувства и за неговите предложения, така че да се отвори вратата към постепенното умиротворяване между хората“.

През 1981 г. Негово Светейшество разговаря с архиепископа на Кентърбъри д-р Робърт Рънси и с други лидери на Англиканската църква в Лондон. Той се среща също така с лидери на римокатолическата и еврейската общност и говори на междурелигиозна служба в негова чест от Световния конгрес на вероизповеданията. Неговата реч се съсредоточава върху общността на религиите и необходимостта от единство между различните религии: „Винаги съм вярвал, че е много по-добре да има разнообразие от религии, разнообразие от философии, вместо една единствена религия или философия. Това се налага поради различните психични нагласи на всяко човешко същество. Всяка религия има определени уникални идеи или техники и научаването им може само да обогати собствената вяра”.

След първото му посещение на Запад в началото на 70-те години на миналия век репутацията на Негово Светейшество като учен и човек на мира непрекъснато нараства. През последните години редица западни университети и институции присъждат награди за мир и почетни докторски степени на Негово Светейшество като признание за неговите забележителни трудове в областта на будистката философия и за забележителното му лидерство в служба на свободата и мира.

По време на пътуванията си в чужбина Негово Светейшество говори упорито за по-добро разбирателство и уважение между различните вероизповедания по света. За тази цел Негово Светейшество се появява многократно в междурелигиозни служби, предавайки посланието за универсална отговорност, любов, състрадание и доброта. „Необходимостта от прости взаимоотношения между хората става все по-неотложна… Днес светът е по-стеснен и по-взаимозависим. Проблемите на една нация вече не могат да бъдат решени напълно от само себе си. Така, без чувство за универсална отговорност, самото ни оцеляване става застрашено. По принцип универсалната отговорност е да чувстваме страданието на другите хора точно както чувстваме собственото си страдание. Това е осъзнаването, че дори нашият враг е изцяло мотивиран от търсенето на щастие. Трябва да признаем, че всички същества искат същото, което искаме и ние. Това е начинът да се постигне истинско разбирателство, неограничено от изкуствено съобразяване.“

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/peace/1989/lama/biographical/

Превод от английски: Павел Николов