ДО ТУК: Предговор 1;
Предговор 2;
ОТКЪС 1;
ОТКЪС 2;
ОТКЪС 3;
ОТКЪС 4;
ОТКЪС 5;
ОТКЪС 6;
ОТКЪС 7;
ОТКЪС 8;
ОТКЪС 9;
ОТКЪС 10;
ОТКЪС 11;
ОТКЪС 12;
ОТКЪС 13
ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ОТКЪС 14
Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 27 октомври 1885 г., № 1210
„Враждебният към нас начин на действие на княз Батенберг и неговите сподвижници надхвърля всякакви очаквания. Назначението на висши военни длъжности в Княжеството на руски революционери и анархисти се счита за възмутителен и небивал в историята факт на черна неблагодарност на българите към тяхната освободителка Русия. В Русчук за началник на флота и морските части е назначен от княз Александър съучастникът в покушението върху живота на свещената особа на Господаря - освободител на България, лейтенантът от руските служби Серебряков, ползващ се с английско покровителство под името Бланк, така също инженер-механик на морските части е руският емигрант анархист Булигин.
Директорът на Департамента на държавната полиция, имайки предвид, че Княжеството е станало крепост на руските анархисти, ходатайства пред императорското Министерство на външните работи за организирането в България на наблюдение за действията там на руските емигранти и за оказване на съдействие на агентите на държавната полиция.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да поръчате на драгомана на консулството да окаже в границите на възможното съдействие на агентите на тайната полиция, назначени за организиране на външно и вътрешно наблюдение над руските емигранти, пребиваващи в Русчукския консулски окръг, и за последствията да ме удостоите с отговор.“
Шифрована телеграма на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 8 ноември 1885 г.
„Русчукският комендант и началник на артилерийския арсенал от името на българското правителство и народа се обърна към мен с молба за това, щото да предложа на обсъждане пред императорското правителство ходатайство за отпускане на поръчаните на Тулските патронни заводи боеприпаси, задържани сега по разпореждане на командващия войските на Одеския военен окръг в Рени, на парахода „Олга“ на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.
Подлагайки на благосклонното мнение на Ваше Превъзходителство горепосоченото ходатайство, смятам за свой дълг да прибавя, че повсеместните отзиви за положението на българския народ са твърде критични. При отсъствието на боеприпаси сърбите могат да завладеят Видинската крепост и да нахлуят в София, а тогава може да се очакват междуособици.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 9 ноември 1885 г.
„Вашето ходатайство, изложено в телеграмата с вчерашна дата, беше доложено от статссекретаря Гирс на Господаря Император. Негово величество, грижейки се за съдбата на българския народ, благоволи височайше да повели: да се заповяда на командващия войските на Одеския военен окръг незабавно да отпусне боеприпасите за българската армия, натоварени на парахода „Олга“ в Рени, принадлежащ на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство. Вследствие на това Ви моля след пристигането на парахода да разпоредите за незабавното му разтоварване и предаването на товара на военните власти в Русчук. За избягване на наблюдение от страна на румънските военни съдове да не се допуска параходът „Олга“ да пътува по-далеч от Русчук. Отбелязвайки в манифеста и ролята на времето на пристигането и заминаването на парахода и издавайки на капитана на парахода свидетелство за състоянието в санитарно отношение, да ми се съобщи по телеграфа за пристигането и заминаването от Русчук на назования параход.“
Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 10 ноември 1885 г.
„Сръбски емигранти, изгонени от Русчук по разпореждане на българските власти и пребиваващи сега в Гюргево (Румъния), се обърнаха към мен с ходатайство за приемането им под наше покровителство на основание на съществуващата в България капитулация.
Предвид на крайно бедственото положение на назованите емигранти, имам честта, подлагайки тяхното ходатайство на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, най-покорно да помоля за Вашето благоволение за даване на споменатите емигранти на парична помощ от сумата на окупационния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че някои от сръбските емигранти молят за разрешение за влизане в пределите на Империята, за визи на сръбските паспорти и за издаване на тях на консулски паспорти за пътуване в Русия.“
Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 декември 1885 г., № 1283
„В отговор на секретната телеграма от 10 на отминалия ноември тази година имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че Министерството на външните работи не намира за възможно приемането на сръбските емигранти от Радикалната политическа партия, пребиваващи в България под покровителството на нашите представители в Княжеството, предвид на неблагоприятните отзиви за направлението на назованата партия, от страна на нашия министър-резидент в Белград. Относно даването на парични помощи на някои сръбски емигранти от мен е съобщено за това на председателя на Славянското благотворително дружество за отпускане в известен размер на някои емигранти на парични помощи от секретните суми на споменатото дружество.
Що се отнася до разрешение на сръбските емигранти за влизане в Русия и даване на паспорти за пътуване в пределите на Империята, основавайки се на съобщението на Департамента на държавната полиция от тази дата под № 10 758, аз го намирам за възможно само при съблюдаване на следните условия: 1) за всеки сръбски емигрант, отправящ се в Русия, да се уведоми по телеграфа директорът на Департамента на държавната полиция; 2) във визите на паспортите на сръбските емигранти следва да се отбележи пограничният пункт, през който емигрантът има намерение да влезе в пределите на Империята, и едновременно също така по телеграфа да се уведоми жандармерийският началник на този пограничен пункт, посочен във визата, с подробно описание на белезите на емигранта; 3) даването обаче на известни сръбски емигранти на консулски паспорти за пътуване в Русия може да последва само след предварително споразумение с Департамента на държавната полиция при посредничеството на Министерството на външните работи и в указания по-горе ред.“
Секретно съобщение на председателя на комитета на Славянското благотворително дружество в Санкт Петербург до управляващия консулството в Русчук от 3 декември 1885 г.,№ 4875
„Съгласно съобщението на началника на Азиатския департамент, препращайки, приложени, шест хиляди рубли, имам честта най-покорно да помоля Ваше Високоблагородие да благоволи да се разпореди за предаването на същите на сръбския емигрант Николай Пашич с посредничеството на пребиваващата в Русчук вдовица Наталия Каравелова. За получаването и предаването на тези пари няма да откажете, почитаеми господине, да ме уведомите.“
Секретно съобщение на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 март 1886 г., № 45
„Неудачната авантюра на княз Батенберг и неговите сподвижници по отношение на обединението на Княжеството, а така също позорният за достойнството на българската победоносна армия мирен договор, сключен в Букурещ между България и Сърбия посредством делегат на турското правителство, усилват недоволството на населението против княза и неговото правителство.
Местните власти по заповед на централното правителство за усмиряване на възбуденото настроение на народа прибягват към извънредни мерки на терор и изтезаване на мирните граждани. Тревожните известия, достигащи дотук от Източна Румелия, за това, че там царува пълна анархия, твърде вредно влияят на настроението на умовете на местната интелигенция.
За усмиряване на селското население, доведено до нищета вследствие на разни незаконни, непосилни данъци, сняз Батенберг и неговите съветници прибягват към възмутителни средства, издържайки разбойнически шайки, на които местните власти заповядват да извършват нападения над беззащитните селяни, разоряват техните стопанства и позорят техните семейства.
В страната отсъства правосъдие и всякаква защита от страна на съдебните власти. В съдилищата делата се решават по нареждане на централното правителство в полза на неговите привърженици, без да се гледа на справедливия иск и на правото на противната страна. Съдиите и прокурорският надзор са в пълна зависимост от полицейските агенти и по разпореждането на които се преустановява изпълнението на решения, влезли в законна сила.
На вчерашна дата в канцеларията на императорското консулство се яви депутация от местни граждани, която, изразявайки чувства на преданост към Господаря Император, ходатайства коленопреклонно да се поднесе на Негово величество молбата на населението за височайшето покровителство. Депутацията се състоеше от следните лица: адвокатите Тома Кърджиев, Христо Баларов, Христо Касабов, училищния инспектор Юрдан Симеонов, прокурора от Апелационния съд Феодоров, члена на същия съд Марков и заместник-председателя на окръжния съд Губиделников.
От назованите лица известният на консулството адвокат Тома Кърджиев, нееднократно доказал своята преданост към нас и стоящ начело на тукашната Либерална партия, ми съобщи под секрет за намерението на Народната партия да устрои тук, в Русчук, и в други центрове изпълнителни комитети с цел свалянето на княз Александър и неговото правителство. Комитетите ще действат по конспиративен начин и тайно. Изпълнили своята задача, от името на народа ще бъде провъзгласено временно правителство под председателството на Драган Цанков, което незабавно ще повика императорския комисар за поемане на управлението, съставяне на министерство и насрочване на избори за представители във Велико народно събрание със задача избиране на княз измежду кандидатите, посочени от императорското правителство.
Предавайки ми гореизложеното, г-н Кърджиев моли да му се отпуснат за създаване на изпълнителни комитети парични средства, макар и заемообразно до съставяне на временното правителство, в размер на 20 000 фр.
Подлагайки ходатайството на г-н Кърджиев на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за по-нататъшни разпореждания, да заповядате да бъда снабден с нужните инструкции и указания.“
Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Рус чук от 2 април 1886 г., № 435
„В отговор на секретното съобщение от 4 миналия март на тази година № 36 имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че след представяне от нашата дипломатическа агенция в София от императорското Министерство на външните работи е направено разпореждане да се отпуснат от сумата на окупационния фонд парични средства за поддръжка на агитацията против княз Батенберг и настоящото правителство на Княжеството. Нужната сума постъпва в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София господата Драган Цанков, Теодор Бурмов и Марко Балабанов.
По мнението на назованите лица агитацията против княза и правителството отначало трябва да се ограничи с изразяване на писмени и печатни протести против терора, като едновременно се иска възстановяване на предишните отношения на Княжеството с Русия и покровителството на Царя Освободител. Господата Цанков, Бурмов и Балабанов смятат за възможно да се прибегне до по-радикални мерки само тогава, когато гласните протести на народа не доведат до желания резултат. Във всеки случай изпълнението на народното решение за изгонването на княз Батенберг от България и свалянето на настоящото правителство да се възложи за задължение на войската, като се избират за тази цел предани на нас български офицери.
От донесението на нашия военен агент в София се забелязва, че благомислещите български офицери, признавайки безизходното положение на страната, в което я е поставил княз Батенберг и неговите привърженици, а така също, че по-нататъшното съществуване на България зависи само от безкористното доброжелателство на Русия и покровителството на нейния монарх, изказват пълна готовност да се подчинят на народното решение по въпроса за отстраняването на княза от България.
При такова положение на нещата аз намирам за нужно да се ускори решаването на гореспоменатия въпрос от страна на българския народ, без да се прибягва до чужда помощ. Но имайки предвид твърде ласкавите отзиви за адвоката Тома Кърджиев, аз смятам, че също така не трябва окончателно да се отклонят неговите услуги, и допускам да водя с него преговори за неговите по-нататъшни намерения, още повече че, доколкото ми е известно, по дадения въпрос г-н Кърджиев действа солидарно с господата Цанков, Бурмов и Балабанов. В случай на съгласие на последните за организиране на изпълнителни комитети в разни центрове на България да се отпуснат от сумата на окупационния фонд, съхранявана в русчукското консулство, на г-н Кърджиев парични средства в искания размер за поддръжка на гореспоменатите изпълнителни народни комитети.
Заедно с това смятам, че не е излишно, щото за трайно устройство на народните изпълнителни комитети да се възползвам от указанията на нашите агенти на тайната полиция. За тях ми беше съобщено от директора на Департамента на държавната полиция, молейки за неговото разпореждане да възложи на един от завеждащите задграничната агентура на тайната полиция да пристигне в София или в Русчук, за да направи необходимите указания на членовете на народните изпълнителни комитети за реда на техните действия при изпълнение на възложените им поръчения.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, съдържанието на настоящото съобщение накратко и само устно да предадете на адвоката Тома Кърджиев и за по-нататъшните Ваши общи решения да ми съобщите по телеграфа.“
Секретно донесение на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 28 юли 1886 г., № 258.
„По разпореждане на директора на Департамента на държавната полиция е командирован в България статският съветник Мишченко за организацията на тайна агентура и конспирация за съдействие на Либералната партия при отстраняването на княз Батенберг. Г-н Мишченко пристигна в Русчук с цел да се отправи за София за организирането там на централно агентство. Във Филипопол, Бургас, Варна, Русчук и Търново ще се учредят тайни отделения.
В отговор на направеното от мен запитване по този въпрос към управляващия нашата дипломатическа агенция г-н Богданов ме уведоми, че по съвета на нашите военни агенти в София, той намира организирането в София на централна агенция, в смисъла предполаган от г-н Мишченко, за излишно на основание на това, че въпросът за отстраняването на княз Батенберг от България е окончателно решен и че изпълнението на това решение зависи от разпорежданията на императорското Министерство на външните работи.
Полковник Сахаров от своя страна ми съобщава, че по мнението на българските офицери, инициатори на отстраняването на княза от България, следва да се отстрани всякакво участие в тази работа на една или друга политическа партия в Княжеството и че пребиваването на статския съветник Мишченко в България за изпълнение на възложените му поръчения може да усили надзора на местните власти върху действията на опозиционната партия, която в далечно време също може да се отзове неблагоприятно на решения по принцип въпрос за скорошното отричане на княз Александър от българския престол.
Донасяйки за гореизложеното на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, най-почтително имам честта да очаквам по-нататъшни указания.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Рус чук от 1 август 1886 г.
„По споразумение с директора на Департамента на държавната полиция най-покорно Ви моля да благоволите да предадете на статския съветник Мишченко, че инструкциите, изработени в Департамента на държавната полиция, на днешна дата са изпратени в нашата мисия в Букурещ, където той трябва да се отправи за някое време и между това да преустанови конспиративните действия в България, да се ограничи само в организирането там на наблюдение върху движението на руските емигранти.“
Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 10 август 1886 г.
„След докладване на Господаря Император за отричането на княз Александър от българския престол и общото ходатайство на временното правителство и главнокомандващия българската армия за назначаване на императорски комисар, който да поеме върховното управление на Княжеството, на Негово величество бе благоугодно височайше да повели на княз Долгоруков в качеството на императорски комисар да се отправи за България и приемайки властта от временното правителство, да управлява временно Княжеството до свикването на Велико народно събрание на основание на съществуващата конституция. Със същата тази височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за военен министър в България.
До пристигането на княз Долгоруков на Вас Ви предстои да действате върху умовете на българското население, щото императорското правителство ще се ръководи относно България от чувства на безкористно доброжелателство. Съдействие ще бъде оказано на тези от българите, които ще насочат своите усилия към поддържане на ред и спокойствие в страната, за да обезпечат с това нейното бъдещо благосъстояние.“
Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 11 август 1886 г.
„Считам за свой дълг да доведа да знанието на Ваше Превъзходителство, че от София и от други местности на Княжеството, пристигат твърде неблагоприятни известия за това, че в народа се усилва недоволството към свършения факт на изгонването на княз Александър. Населението няма доверие на временното правителство. Чуждестранните представители разпространяват слухове за това, че европейските държави не могат да признаят насилственото отричане за законен акт и княз Александър ще бъде възкачен отново на българския престол. Мнозинството от гарнизоните, положили клетва пред временното правителство, се отказват от изпълнение на заповедите на главнокомандващия армията майор Груев.
"Офицерите от гарнизоните на консулския окръг, не доверявайки се на официалните противоречиви телеграми, получавани от София, се обръщат към мен с молба да им обясня истинското положение на нещата и за намеренията на императорското правителство. Не получавайки никакви отговори от г-н Богданов и полковник Сахаров на всички мои запитвания и поставен в такова неизвестно положение, аз се ограничавам с уклончиви отговори, посочвайки на офицерите необходимостта от запазване в страната на реда и общественото спокойствие и да се доверят на безкористното доброжелателство към българите на императорското правителство.
"Граждани и офицери, съчувстващи на настоящия държавен преврат, ми заявиха, че с връщането на княз Батенберг в България неминуемо ще последват междуособици, изходът от които ще бъде твърде печален за народа.
Предавайки Ви горепосоченото заявление, най-почтително моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за задържане на княз Батенберг, изпратен в Рени, за известно време до въдворяване в страната на съответния ред и установяването на трайно правителство.“
Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 август 1886 г.
„От Търново ми съобщават, че председателят на Народното събрание Стефан Стамболов води активни преговори с началниците на гарнизони с цел да образува ново правителство под свое председателство, което ще покани княз Батенберг да пристигне в България за приемане на управлението на Княжеството.
Доколкото забелязвам и русчукският гарнизон е склонен да се присъедини към новото правителство начело с г-н Стамболов. Предани нам лица, принадлежащи към Народната партия, виждат спасение за страната от грозящата я опасност в задържането на княз Батенберг в Русия, макар и за седмица-две.
Повтаряйки моето ходатайство, изложено във вчерашната секретна телеграма, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с необходимите инструкции.“
Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 13 август 1886 г.
„Вашите и на други наши представители в България телеграми бяха доложени на Господаря Император. Предвид на това, че до този момент нашите посланици при правителствата на Великите държави не са доставили своите донесения за мненията на чуждестранните кабинети за настоящите работи в България, императорското Министерство на външните работи не може да снабдява нашите представители в България с определени инструкции и им предоставя да се ръководят в дадения случай от собственото си благоразумие за съхраняване на нашите интереси в България. Отпътуването на назначения императорски комисар и на военния министър също временно е спряно.“
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.