НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / ЛИТЕРАТУРА / КАМИЛО ХОСЕ СЕЛА

Камило Хосе Села (Camilo José Cela)

11 май 1916 г. – 17 януари 2002 г.

Нобелова награда за литература

(За богатата и интензивна проза, която със сдържано състрадание формира предизвикателна визия за уязвимостта на човека.)

Испанският прозаик, поет и автор на пътеписи Камило Хосе Села и Трулок е роден в селцето Ирия Флавия, в провинция Ла Коруня в северозападната част на Испания. Баща му, Камило Села Фернандес, е служител в митница, а в свободното си време се занимава с творчество. Майка му, Камила Трулок, идва в Испания от Англия. По-късно Села отдава дължимото на галисийските впечатления от своето детство, които му помагат да се оформи като писател. Години по-късно тай избира Галисия за място на действието на някои от своите произведения.

През 1933-1936 и 1939-1943 г. Села посещава Мадридския университет, където изучава медицина, хуманитарни науки и право. През 1935 г. публикува автобиографичен очерк и няколко стихотворения в аржентинското списание „El Argentinо“. Първият сборник със стихове на Села „Затъмнявам съмнителната светлина на деня“ („Pisando la dudosa luz del dia“) е написан през 1936 г. и напечатан през 1945 г.

1930-те години са тревожно за Испания време. През 1930 г. диктаторът Мигел Примо ди Ривера е свален, а през следващата година републиканската форма на управление сменя монархическата. Следващите години са белязани от борба за политическа власт между либералите, църквата, земевладелците и работническата класа. Това противодействие става все по-яростно и в края на краищата прераства в гражданска война, която продължава от 1936 до 1939 г. В нея либералите и левите републиканци се сблъскват с войските на консерваторите, които се наричат националисти и на чиято страна са военните, стремящи се да свалят републиканското правителство.

Когато войната свършва, водачът на победилите националисти, генералисимус Франсиско Франко, завзема властта и става държавен ръководител и едноличен законодател. Той установява тоталитарен режим и обявява за недействителни всички закони, които не са получили личното му одобрение. Франко въвежда жестока цензура, забранява публичните събрания и поставя извън закона всякакви групировки и общества, които не са одобрени от правителството.

По време на гражданската война Села служи в пехотните войски на страната на националистите. „След като се търкаля в окопите, след като е ранен и лежи известно време в полева болница, след като войната свършва, а той се връща у дома и за Испания започнали мрачни години – след всичко това той за първи път опитва силите си в прозата“ – казва членът на Шведската академия Кнут Анлунд, когато представя Села. Първият му роман „Семейството на Паскуал Дуарте“ („La familia de Pascual Duarte“) е изпълнен с образи на разруха, нищета, зверства, жестокости и насилие – всичко, което авторът е видял със собствените си очи.

Романът е написан от името на човек, който извършва серия от жестоки убийства и докато чака да бъде екзекутиран, разказва историята на своя живот. Описва се началото на живота на главния герой, който е отглеждан в крайна бедност от необичаща го, сприхава и озлобена майка. След това повествованието в сюрреалистичен и едновременно гротесков стил преминава към описание на яростните му разправи с жертвите. Критиците съзрели в книгата алегорично изображение на проблемите, раздиращи Испания отвътре, и нравствена присъда за наказателната природа на испанското общество. „Трудно е да се намери в испанската литература роман, който може да се постави редом със „Семейството на Паскуал Дуарте“, толкова умело авторът сгъстява атмосферата на наближаващата катастрофа и изобразява човешката злоба и ефекта на кошмарния сън“ – отбелязват критиците Джейкъб Орнстейн и Джеймс Кози.

За да избегне цензурата, която очевидно не би допуснала романа, Села печата нелегален тираж в гаража си. По времето, когато книгата попада в полезрението на испанските власти, изданието вече е практически разпродадено. В безплодните за литературния процес години на франкиския режим романът на Села е приветстван като значим пътеводител. Книгата „Семейството на Паскуал Дуарте“ постига и търговски успех, и благосклонността на критиците, които смятат, че произведението е дало тон за следвоенната испанска проза. За американския читател го превежда през 1964 г. Антъни Керигън.

През 1944 г. Села се жени за Мария дел Росарио Конде Пикавеа, а през 1946 г. им се ражда син, Камило-Хосе. По това време Села експериментира с различни литературни стилове. За романа „Павилион за почивка“ („Pabellón de reposo“), издаден през 1943 г., той избира формата на писма и размишления на седем съседи в болнична стая, умиращи в туберкулозен санаториум. Орнстайн и Коиз пишат, че Села „е потопил перото си в кръв, за да опише душевното състояние на своите измъчени, изтерзани герои, намиращи се в последния стадий на болестта“. Друг роман от този период, възторжено посрещнат от критиката, „Новите приключения и премеждия на Ласарильо де Тормес“ („Nuevas andanzas y desventuras de Lazarillo de Tormes“), излязъл през 1944 г., възражда испанската традиция на плутовския роман: това е продължение на приключенията на мошеника Ласарильо, пренесен от XVI в. в наше време.

През 1951 г. Села публикува роман, който се цени най-много в неговото творческо наследство, „Кошерът“ („La colmena“), преведен по-късно на английски език от Дж. М. Коен и Артуро Бареа. Както много други произведения на Села, романът е забранен в Испания заради съдържащата се в него язвителна критика на съвременното общество. За първи път той е напечатан в Беунос Айрес и цензурата не позволява на масовия испански читател да се запознае с него до 1963 г.

„Кошерът“ е роман без сюжет. В него няма нито теми, нито действия, само бързи скици на редовните посетители на евтино заведение за бедни в следвоенния Мадрид. Читателят на романа, наречен от автора „немилосърдно отчупено... от живота късче“, се потапя в атмосферата на Мадрид през 1940-те години и става свидетел на унилото, бедното съществуване на пролетарските семейства. Села, който взема от своите герои сочния простонароден език, изобразява политическите репресии, бедността, глада и безизходната тъга, последвали след гражданската война.

През 1950-те години Села продължава своите експерименти с романната форма. Най-известното му произведение, написано през този период е „Мисис Колдуел говори със сина си“ („Mrs. Caldwell habla con su hijo“, 1953 г.). Романът представлява подбрани откъси от писма, написани от душевноболна англичанка, която е преследвана от мисълта за инцест. Книгата от 200 страници съдържа 212 глави, които формално не са свързани помежду си. Критикът Д. В. Макфитърс казва за „Мисис Колдуел“: „Това е антироман до такава степен, до каквато може да го доведе само Испания“.

През тези години Села също така издава сборници с пътеписи, щрихи, спомени и така нататък. Романът от 1969 г. „Vísperas, festividad y octavo de San Camilo del año 1936 en Madrid“ се състои от размишленията на млад студент, оформени като поток на съзнанието. И отново както по форма, така и по съдържание произведението се оказва далече от традиционния роман. В него са използвани и похватът на вътрешния монолог, и изрезки от вестници, и радионовини, а тяхната съвкупност създава портрет на големия град в навечерието на необратимите промени, предизвикани от гражданската война. Като фон Села изобразява подробно делниците на публичните домове, посочвайки названията и адресите на реално съществуващи в Мадрид заведения.

В пътеписите си Села особено сполучливо и тънко подчертава детайлите. По повод на първата му книга с пътеписи „Пътешествие в Алкария“ („Viaje a la Alcarria“, 1948 г.) критикът Пол Хие отбелязва: „Можете да намерите поетична чистота в призоваването на магията за назоваване на плевели и кълнове, в ходенето по непрекъснато променящите се траектории на света на насекомите, в улавянето на миризмите и звуците на провинцията, изпълнени с особено чувство. Красотата на подобни описания е извън всякаква похвала“. В тези книги се търси истинската Испания, които Села не успява да открие в големите испански градове, разтурени морално, пълни с лицемерие и разделящи хората.

Начинът на писане на Села все по-често се означава като тремендизъм – испанско литературно направление, склонно да изобразява тъмната страна на живота и използващо такива похвати като преднамерената грубост и гротеската. Този стил не се проявява във всичките произведения на Села, макар че в литературното приложение на „Таймс“ един критик пише, че Села „в своето творчество се затваря упорито в перверзните състояния на човешката дегенерация и самота“. Въпреки това именно поради любовта към експериментите в романите си Села се озовава в първите редици на съвременните литературни тенденции. Той достига това като обръща второстепенно внимание на сюжета и се отказва от традиционното последователно изобразяване на събитията. Както отбелязва критикът Дейвид У. Фостър, Села „поема пътя на пълното преосмисляне и преразглеждане на романната форма“.

През 1960-те години Села напуска Мадрид и се мести в град Палма де Майорка, където повече от 30 години издава литературния обзор „Документите на Сон Армаданс“ („Papeles Son Armadans“) [Сон Армаданс е старинен квартал в Палма де Майорка]. Списанието е замислено като единственото в Испания обемно периодично издание, в което ще се публикуват произведения на автори, които не са съгласни с режима на Франко. Села допринася за списанието не само с романи и пътни дневници, но и със стихотворения, хумористични и сериозни скици. От 1976 до 1986 г. той издава четиритомната „Енциклопедия на еротиката“ („Enciclopedia del erotismo“), през 1968 и 1972 г. – два тома на „Таен речник“ („Diccionario secreto“), в които са събрани испански сленгови изрази и ненормативна лексика. В тези издания Села отново хвърля издевателско предизвикателство на традиционното испанско общество с присъщата му загриженост за морала.

Франко умира през 1975 г. Следващият глава на Испания, крал Хуан Карлос, назначава през 1977 г. Села на поста сенатор на първия парламент след Франко и писателят участва в съставянето на новата конституция. През 1984 г. на Села е връчена Националната испанска литературна награда за романа „Мазурка за двама покойници“ („Mazurca para dos muertos“, 1983 г.). В романа присъщите на Села тремендизъм и образност са свързани с митологията и темата за местните суеверия. Това е фантасмагорична история за убийства, разгръщащи се в Галисия, родината на автора.

След получаването на Нобеловата награда Села се оказва в центъра на общественото внимание: той се появява в многобройни телевизионни програми и даже в реклами. Премества се от Палма в дълбоката провинция, в дом до Гуадалахара. През 1991 г. се развежда и се жени за журналистката Марине Костаньо. Обикаля цяла Испания и посещава много европейски, африкански и американски страни.

ИЗТОЧНИК: https://n-t.ru/nl/lt/cela.htm

Превод от руски: Павел Николов