МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 56

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПЕТЪК, 1 ЮНИ 1945 ГОДИНА

От балконските сандъчета никне къдрав кервиз и кръглолист пореч. Радвам се сутринта на малкия зелен живот. За закуска имах три филийки хляб, намазани с паста, която сама забърках от суха мая и вода. Нищетата е в правата си.

Въпреки това тръгнах на дълъг поход, този път към Щеглиц, при една млада секретарка от бившата ми фирма.

Берлин се чисти. Децата отново изглеждат къпани. Навсякъде виждате кервани от семейства с ръчни колички – бежанци от района на Берлин, които искат да се приберат. Тук-там по стените и стълбовете на лампите има залепени бележки, призоваващи силезийците и източнопрусаците да се включат в колективни превози обратно до дома. Казват, че на запад е по-трудно, Елба все още е непроходима. Там се срещнали руснаците и янките и, както съобщава радиото, все още празнуват своето побратимяване. По пътя минах покрай дълги вериги от жени, в синьо и сиво облекло, проточили се над планини от развалини. Кофите се предаваха от ръка на ръка. Върнахме се във времената на пирамидите, само че ние не градим, а разчистваме.

Сградата все още стоеше, но изглеждаше силно разрушена. Следи от изгоряло и пукнатини по стената в жилището. Тапетите са на парцали; но в малката стая на Хилде има цветя във вазите. И понеже тя остана странно мълчалива, бързо заговорих с нея, като се опитах да изровя всякакви комични неща, за да я накарам да се засмее. Докато тя самата не започна да говори. После замълчах смутено.

Хилде беше с тъмносиня рокля, защото няма черна. На 26 април загубила единствения си брат. Докато майка му и сестра му останали в мазето, той излязъл на улицата, за да прецени положението. Парче от шрапнел разкъсало слепоочието му. Германците плячкосали мъртвото тяло. Други го отнесли до близкото кино. Едва два дни по-късно Хилде, която търсела навсякъде, открила брат си там. Майката и дъщерята го закарали до обществения парк с ръчна количка, изкопали плитък гроб с лопата и положили седемнадесетгодишния младеж в него, увит в дъждобран. Той все още лежи там. Майката тъкмо беше отишла да занесе люляци на гроба.

Нито майката, нито дъщерята пострадали от руснаците. Четирите стълбища към тяхното жилище ги защитавали. Освен това парапетът на стълбите на третия етаж беше счупен. Хилде каза, че едно дванадесетгодишно момиче, много високо за възрастта си, било „употребено“ набързо в мазето. За щастие имало лекар наблизо и по-късно се притекъл на помощ. На друга жена в къщата един избухлив руснак оставил мръсна носна кърпа с всякакви бижута, завързани в нея – златно съкровище, за чиято баснословна стойност из сградата се носели най-безумните слухове. Хилде казва всичко това съвсем спокойно. Лицето ѝ не е предишното и изглежда като обгоряло. Печат за цял живот.

Наминах на връщане, за да видя моята приятелка Гизела. При нея са все още двете бивши студентки от Бреслау. Трите бяха доста мръсни. Тази сутрин трябвало да разчистват няколко часа отломки в женска верига. Русата Херта лежеше на дивана със зачервено лице. Лекарят, който живеел в съседство, диагностицирал възпаление на яйчниците. Освен това Херта е вероятно бременна.

За обяд трите жени имаха рядка брашнена супа. Трябваше да ям с тях, за да не ги обидя. Бях и много гладна. Гизела наряза вътре коприва, която расте на диво в балконските сандъчета.

У дома и до таванското жилище. Моментна снимка по пътя: черен ковчег, миришещ силно, защото е намазан с катран, завързан за ръчна количка с ремък. Мъж и жена тикат количката; отгоре седи дете. Друга снимка: берлински камион за боклук. Върху него шест ковчега; единият служи за пейка на сметосъбирачите. Те се хранят в движение, подавайки си бутилка бира и поднасяйки я последователно към устата си.

(Следва)