ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 4

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ (1885 г.)

(продължение)

Домът на Джекил, олицетворявайки отношенията между двамата персонажи, принадлежи половината на Джекил, а половината на Хайд. Когато в един неделен ден Атърсън и приятелят му Енфийлд се разхождат из Лондон, попадат на една улица в далечен квартал, малка и както се казва, тиха, макар че в делнични дни там кипи оживена търговия: „Даже в неделя, когато уличката скриваше голяма част от своя пищен чар и беше почти напълно безлюдна, тя блестеше за разлика от своите съседки подобно на огън в гора и със своите новобоядисани кепенци, лъснати металически части и забележителна обща чистота и спретнатост веднага привличаше и радваше окото на минувача.

През две врати от единия ѝ край, вляво, като се отива към изток, редицата сгради отстъпваше място на входа за един двор; и точно там някакво мрачно здание издаваше напред своя фронтон. Беше двуетажно, без никакъв прозорец, само една врата на долния етаж и сляпа, избеляла стена на горния; във всичко то носеше белега на дълго, осъдително нехайство. Вратата, на която нямаше нито звънец, нито чукче, беше подкожурена и мръсна. Скитници се бяха отбивали във входа и палили клечки кибрит; на стъпалата — деца играли на магазин, някакъв ученик опитвал ножчето си по корнизите и цяла вечност никой не беше се показал да изпъди тези неканени гости или да поправи нанесените от тях вреди“.

Именно тази врата, която Енфийлд показва на Атърсън с бастуна си, използвал гнусният злодей, който стъпкал хладнокръвно едно момиче, което се спънало и паднало; когато Енфийлд го хванал за яката, той се съгласил да плати на родителите на момичето сто лири. Като отключил вратата, злодеят се върнал с десет златни лири и чек, платим на предявителя, върху който стоял подписът на доктор Джекил, оказал се по-късно истински. Енфийлд стига до извода, че тук се крия някакъв шантаж. Той продължава: „Няма друга врата и никой не влиза или излиза през тази освен много рядко господинът от моето приключение. Има три прозореца на първия етаж, които гледат към двора, и никакви долу; те са винаги затворени, но чисти. А — има и комин, който обикновено пуши; така че навярно някой живее там. И все пак не е много сигурно, защото сградите са така нагъсто в този двор, че трудно може да се каже къде свършва едната и къде започва другата“.

Зад ъгъла има площад, заобиколен от красиви старинни богаташки къщи, повечето изгубили някогашното си величие и давани под наем като жилища или отделни стаи. „Една от къщите обаче, втората от ъгъла, продължаваше да бъде предишна и говореше за голямо богатство и разкош“. Атърсън чука на вратата и пита у дома ли е приятелят му доктор Джекил. Той знае, че вратата, през която влиза господин Хайд, е врата на някогашна зала за аутопсии, останала от бившия собственик на къщата, хирург, и долепена до елегантната къща, гледаща към площада. Доктор Джекил я превърнал в химическа лаборатория и именно там (както ще разберем по-късно) настъпва неговото превръщане в господин Хайд, който след превръщането обитава крилото.

Подобно на Джекил, в когото са се смесили добро и зло, жилището му е също нееднородно; домът на Джекил е необикновено точен символ, точен израз на връзката между него и Хайд. Виждаме, че по-далечната, гледаща на изток парадна врата в дома на Джекил води към площада. А тайнствената врата, която използва Хайд, води към странична уличка в същия квартал, причудливо изкривен от натрупване на други постройки и вътрешни дворове. И така, в комбинирания дом на Джекил с неговия спокоен, просторен хол има коридори, водещи в леговището на Хайд, в някогашната зала за аутопсии, а сега лаборатория на Джекил, където докторът прави не толкова аутопсии, колкото химически опити. За да създаде постепенно свят, в който странната трансформация, по думите на самия доктор Джекил, да се възприема от читателя като добре създадена художествена реалност, при която той, с други думи, да получи такова състояние на ума, при което не би се чудил дали такава трансформация е възможна, Стивънсън използва различни техники – образи, интонация, фигури на речта и, разбира се, подвеждащи ходове. Нещо подобно прави Дикенс в „Студеният дом“, когато благодарение на прецизен подход и виртуозна проза извършва чудо: ние вярваме напълно в самозапалването на налелия се с джин старец, от когото остава шепа пепел.

(Следва)