ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 7

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ (1885 г.)

***

Критиците, сред които и Стивън Гуин, отбелязват странен недостатък в уж познатата и обичайна атмосфера на повестта: „Тук трябва да отбележим един характерен пропуск: четейки повестта, можем да си представим, че става дума за монашеско братство. Мистър Атърсън е ерген, както и самият доктор Джекил, а също така, ако се съди по всичко, и Енфийлд, младият човек, който първи съобщава на Атърсън за жестокостта на Хайд. Ерген е и икономът на Джекил, Пуул, чиято важна роля в цялата история не може да се отрече. Ако не се смятат две-три безлични прислужнички, традиционната зла старица и безликото момиче, което тича за лекаря, слабият пол изобщо не участва в действието. Изказвали са се предположения, че Стивънсън, „работейки в условията на викторианските ограничения“ и не желаейки да внася неподобаващи нюанси в монашеския антураж, съзнателно не е включил ярък женски образ сред утехите, на които тайно се отдавал доктор Джекил“.

Ако Стивънсън беше отишъл толкова далече, както, да речем, Толстой, който също бил викторианец и също не отивал много далече, но все пак ако Стивънсън беше отишъл толкова далече като Толстой, описващ увлеченията на Облонский: французойка, певица, ефирна балерина и така нататък, това би било много сложно за Джекил-Облонский да се превърне в Хайд. Лекият игрив тон, с който се описват развлеченията на безделника, също се свързва с изчадието на средновековието Хайд, както черно плашило се очертава на сиво-синьо небе. За писателя е по-безопасно, като не навлиза в подробности, да мълчи за развлеченията на Джекил. Но не разкрива ли тази сигурност, този лесен път известна слабост на твореца? Мисля, че да.

Викторианската тайна подтиква преди всичко съвременния читател към изводи, на които Стивънсън изобщо не е разчитал. Например Хайд е наречен в повестта приятел и благодетел на Джекил, но читателят е озадачен плюс това от още една характеристика на Хайд – „протеже“, което звучи почти като „фаворит“. Отбелязаното от Гуин изключително мъжко общество може да наведе на мисълта, че тайнствените похождения на Джекъл са свързани с неговия хомосексуализъм, който бил много разпространен в Лондон през викторианската епоха. Отначало Хайд шантажира добрия доктор – трудно е да си представим какви поводи за шантаж би могло да даде общуването на един ерген с дами с леко поведение. Може би, гадаят Атърсън и Енфиилд, Хайд е извънбрачен син на Джекил? Ендфийлд предполага, че на Джекил му се налага да плаща за „юношески лудории“. Но разликата във възрастта, видима външно, не е толкова голяма, за да се смята Хайд за син на Джекил. Освен това м своето завещание Джекил нарича Хард „приятел и благодетел“ и това странно, с нюанс на горчива ирония определение едва ли не е приложимо към един син.

Във всеки случай мъглата, която обвива похожденията на Джекил, не може да удовлетвори съсредоточения в мислите си читател. Тази неопределеност особено дразни, когато след по-нататъшни разяснения ни се казва, че не напълно достойните наслаждения на доктор Джекил Хайд е превърнал в нещо чудовищно. И така, за наслажденията на Хайд ни е известно едно: те са садистични; той се наслаждава, причинявайки болка на другите. „В Хайд Стивънсън е искал да изобрази злото, напълно оградено от доброто. Най-много на света Стивънсън мразел жестокостта и сдаденията, поради което неговият нечовешки негодник не е показан в пристъп на животинска похот, в каквото и да се състои тя, а в момент на зверско безчувствие“ към страданията на хората, които той осакатява и убива.

(Следва)