ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 20

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 18

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до директора на Департамента на държавната полиция от 21 март 1887 г.

„На 19 число този месец живеещи в Букурещ български емигранти извършиха покушение върху живота на русчукския управител Мантов. Обвиняемите са заловени на местопрестъплението и предадени на следствените власти. Опасявайки се от разкриването на участие на някои от агентите на тайната полиция, аз след съвещание с местния префект направих разпореждане за това, щото гореспоменатите агенти до завършването на следствието и съда да се върнат в Русия.

Поставяйки Ви в известност за направеното от мен разпореждане, най-покорно моля Ваше Превъзходителство да направи разпореждане за командироване за известно време на други агенти на тайната полиция, които да наблюдават действията на руските емигранти в Румъния.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 24 март 1887 г.

„След ходатайство на българските власти румънският Министерски съвет постанови забрана на български емигранти пребиваване в Букурещ и в други дунавски крайбрежни градове на Румъния.

Гореспоменатото постановление на Министерския съвет още не е утвърдено от крал Карл. По частен път аз помолих министър-председателя да преустанови изпълнението на това постановление предвид на това, че живеещите сега в Румъния български емигранти имат намерение доброволно да напуснат страната и да заминат зад граница.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство за отпускане на парична помощ на българските емигранти за отпътуване в Русия и за определяне там на месечна издръжка за тях за времето на пребиваването им в Империята от сумите, отпускани от Министерството на външните работи в разпореждане на Славянското благотворително дружество.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 24 март 1887 г.

„В отговор на телеграмата от 20 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи не одобрява постъпката на българските емигранти, извършена от тях в Букурещ. С тази постъпка емигрантите употребяват за зло гостоприемството, оказано им от страна на Румъния.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да заяви на горепосочените емигранти, че предвид необмисления им начин на действие в Румъния императорското министерство не може да им оказва парична помощ за издръжка на революционни комитети в Румъния за организиране на народни движения в България. Действията на тези комитети не доведоха до никакъв практически резултат. Що се отнася до молбата за оставка, заявена от нашия драгоман в русчукското консулство, благоволете да предадете на г-н Якобсон, че неговата молба по разни съображения понастоящем не може да бъде удовлетворена.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 25 март 1887 г.

„В отговор на вчерашната Ваша телеграма смятам за дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи разрешава раздаването от сумата на окупационния фонд на парични помощи на българските емигранти за отпътуване в Русия в размер по ваше усмотрение, не превишаващ 300 фр. на едно лице. Заедно с това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да благоволите да обявите на гореспоменатите емигранти, че за отпускане на месечна издръжка за тях е съобщено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 26 март 1887 г.

„Почитаеми господин Михаил Александрович, вследствие ходатайство на Департамента на държавната полиция имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи следните разпореждания: 1) за всеки български емигрант с гражданско ведомство, заминаващ за Русия, канцеларията на мисията трябва да състави протокол, в който да отбележи най-подробно белезите на даденото лице, род, неговото занятие в родината, бил ли е на обществена служба или на правителствена длъжност, а така също да се изясни причината за емиграция; 2) в издаваните паспорти на българските емигранти да се отбележи само, че българинът (име, презиме и фамилия) заминава за Русия; 3) едновременно с издаването на паспорт за отпътуване в Русия на българския емигрант да се уведоми одеският градоначалник. Ако пък българският емигрант има намерение да се отправи в Русия не през Одеса, то следва да се съобщи за даденото лице на началника на жандармерийското полицейско управление на този пограничен пункт, през който емигрантът има намерение да премине нашата граница; 4) относно българските емигранти с военно ведомство независимо от съставянето на протокола в издаваните им паспорти да се отбележи одеския или унгенския пограничен пункт на Империята, през който емигрантът да премине в Русия, и по телеграфа да се съобщи на одеския генерал-губернатор, на когото военният емигрант след пристигането в Русия трябва да се представи; и 5) копие от съставения протокол с отбелязване датата и № на издадения на емигранта паспорт да се достави непосредствено в Департамента на държавната полиция.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 1 април 1887 г.

„Днес имах щастието да доложа на височайшото внимание за положението в България, за терора и произвола на тамошните незаконни власти, така също за наказанието на най-добрите офицери от българската армия. На Негово величество бе благоугодно да заповяда на Ваше Превъзходителство незабавно да пристигне в Санкт Петербург. Господарят Император желае да изслуша Вашето мнение за причините за неуспешния резултат, последвал народното движение в България.

Оповестявайки на Ваше Превъзходителство за гореспоменатата височайша повеля, Ви моля, почитаеми господине, разходите по пътуването до Санкт Петербург и обратно в установените размери да благоволите да отнесете по сметката за извънредна служебна издръжка. За времето на Вашето отсъствие от Румъния първият секретар на императорската мисия г-н Виламов се назначава за изпълняващ длъжността.“

Шифрована телеграма на императорския изпълняващ длъжността в Румъния до началника на Азиатския департамент от 25 април 1887 г.

„Днес из града се разнесе слух, че княз Батенберг ще пристигне в Турну Северин, откъдето той на един от параходите на австрийското параходно дружество ще се отправи в Русчук, намирайки се там инкогнито до свикването в Търново на Велико народно събрание и неговото преизбиране за български княз.

Донасяйки за гореизложеното, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че за проверяване на достоверността на гореспоменатите слухове аз командировах в Турну Северин драгомана на нашето русчукско консулство, на когото са познати чиновниците на тамошната параходна агенция и чрез които г-н Якобсон ще съумее да получи сведение за пътуването на княз Батенберг по Дунава.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Румъния до министъра на външните работи от 20 май 1887 г., № 159

„От София довеждат до моето знание, че българските управници са решили да изберат румънския крал Карл за наследяване на вакантния княжески престол и с това да осъществи лична уния между Румъния и България.

От достоверни източници научавам, че гореспоменатата лична уния между румънците и българите се поддържа от крал Карл и неговия първи министър Иван Братиано. Тези дни кралят поръча на своя посланик в Петербург да узнае мнението на императорското правителство за проектираната от Негово величество лична уния с България.

В разговор по тези въпроси пребиваващият тук австроунгарски посланик граф Младоховски между другото ми предаде, че е в интерес на Австро-Унгария да противодейства на унии на Балканския полуостров. Що се отнася до избирането на крал Карл за български княз, във Виена го намират за невъзможно, от една страна, предвид на нетрайността на българския княжески престол, а, от друга, с лишаване от българския престол крал Карл може едновременно да се лиши и от кралския румънски престол.

Тези дни в местния печат се появи сензационно съобщение за придвижване на наши войски на границите на Бесарабия и особено на казашките полкове като подготвени за преминаване на границата на Румъния. За проверка на тези известия, а така също с цел да узнае за причините, подбудили императорското военно министерство към такива крайни и неочаквани мерки, първият министър на крал Карл Иван Братиано вчера дълго време беседва с мен. В разговора г-н Братиано засегна главно съществуващия в България безпорядък и това, че необмисленият начин на действие на сегашните управници на България хвърли страната в най-пълна анархия и че нравствените права на Русия възлагат на императорското правителство задължението да въдвори в Княжеството законния ред. Относно избирането на български княз г-н Братиано изказа своето лично мнение, че изборът на един или друг кандидат за наследяване на вакантния български престол принадлежи на законното Народно събрание и че признаването на това избиране и утвърждаването на избрания княз по смисъла на постановлението на Берлинския договор зависят от мнението на Великите държави и Високата порта.

На направения от мен въпрос относно предполагаемата уния г-н Братиано ми отговори, че по мнение на кралското правителство идеята за уния може да бъде осъществима на основание на това, че в постановленията на Берлинския договор не се съдържа забрана за лична уния на Княжеството със съседна държава и следователно този въпрос не се отнася до Великите държави, подписали Берлинския договор, и той може да бъде решен по взаимно споразумение с правителството на Негово величество Султана.

Не влизайки в по-нататъшна полемика, аз изказах мнение пред първия министър на крал Карл, че императорското правителство строго съхранява своите интереси на Изток и мира в Европа. Всяка нова комбинация на Балканския полуостров освен предвидените от Берлинския конгрес, ще бъдат смятани за нарушение на постановленията на Берлинския договор и всяко нарушение на международните трактати неминуемо ще повлече след себе си въоръжено тяхно изпълнение от страна на една или друга държава, съблюдаваща съществуващите порядки.

По въпроса за въдворяването на законния ред в България съгласно постановленията на Берлинския трактат аз направих намек на г-н Братиано за това, че окупацията на България още не е изключена от програмата на действие на императорското правителство, което в това отношение разчита на съдействието на кралските власти в случай на преминаване на императорската окупационна войска на границата на Добруджа.

Категоричното ми заявление за окупация на България послужи заедно с това като отговор на направеното ми запитване от г-н Братиано за придвижването на нашите войски и концентрирането на същите при румънските граници. По отношение пропускането на окупационни войски през румънската територия първият министър на крал Карл намира, че на основание на съществуващата в Румъния конституция този въпрос трябва да се реши от Законодателната палата с утвърждаване на нейните постановления от върховната власт.

Моята беседа с г-н Братиано стана известна и на пребиваващите тук кореспонденти на чуждестранните вестници.

По-любопитните от тези кореспонденти, които често ме посещават, явявайки се днес при мене, се стараеха да узнаят доколко са верни появилите се в местния печат известия за концентрирането на наши войски на румънските граници с цел завземането на България.

На назованите кореспонденти съобщих, че за придвижване на нашите войски в Бесарабия и Новорусийския край на мен нищо не ми е известно; лично аз предполагам, че тези сензационни известия произлизат от румънския радикален лагер с цел да повлияят на представителите в румънското законодателно събрание за безпрепятствено отпускане на правителството на извънреден кредит за продължаване построяването на безполезните фортификации и укрепления при нашите граници.

Към направеното ми от румънския министър г-н Братиано заявление за това, че между кралското правителство и незаконните български управници не съществуват никакви дипломатически връзки по въпроса за кандидатурата на крал Карл за вакантния български престол, аз не мога да се отнасям с доверие и на това основание, че в последно време силната агитация на опозиционната партия разколеба народното доверие в сегашното правителство, което за поддържане на по-нататъшно си съществувание и запазването на властта за себе си е принудено да прибягва към различни комбинации и с това, доколкото е възможно, да привлече на своя страна народното мнозинство.

В допълнение на моя доклад до Господаря Император за положението в Румъния и България аз смятам за свой дълг да обърна благосклонното внимание на Ваше Високопревъзходителство върху необходимостта да се противодейства на гореизложената комбинация на крал Карл и неговите министри, а така също за предотвратяване на такива неблагоприятни за нас условия по мое мнение следва ние да прибегнем до крайни мерки. С отлични почитания и пълна преданост имам честта да бъда, почитаеми господине, покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 22 май 1887 г.

„Капитаните на параходи от Черноморско-Дунавското параходно дружество чрез посредничеството на чиновниците от императорската мисия довеждат до моето знание, че българските власти са монтирали по всички брегове на Дунава наблюдателни станции от местните селски общини за наблюдаване на нашите параходи. Също такива наблюдателни станции са монтирани и по румънските брегове на Дунава от кралските власти. Драгоманът на нашето русчукско консулство, пътуващ често на нашите параходи по служебни дела, ми донесе, че наблюдателните станции са монтирани с цел да се наблюдава стоварването на наши доброволци, за появяването на такива в България упорито се носят слухове. Г-н Якобсон смята, че тези известия българските власти получават от някои мними български емигранти, пребиваващи в Одеса.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се поръча на Департамента на държавната полиция да организира строг надзор над пребиваващите в Русия български емигранти, главно да се следи за кореспонденцията на тези емигранти с лица, живеещи в България.“

Писмо на граф Игнатиев до императорския посланик в Букурещ от 4 юни 1887 г.

„Почитаеми господин Михаил Александрович, лично известният на Ваше Превъзходителство мой довереник Александър Александрович Кривцев и българският капитан Иван Иванович Велинов по мое поръчение, също и по желание на Михаил Никофорович, заминават в Белград с цел да ходатайстват от наше име пред тамошния министър Ристич да окаже съдействие на пребиваващите в Сърбия наши доброволци с цел да се организират патриотични отряди за въдворяване на законен ред в България.

Надявам се, че благите намерения на господата Кривцев и Велинов ще намерят съчувствие у Ваше Превъзходителство и Вие няма да им откажете своето съдействие за изпълнение на възложеното им свято задължение да избавят нашите нещастни братя в България от съществуващите там терор и анархия, подкрепяни от враговете на славянството, от немците и англичаните.

Обръщайки се към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба за това, дали няма да намерите за възможно да се сформират също такива доброволчески отряди в Добруджа - за преминаване в Силистра и Шумле (Шумен – бел. П. Н.), имам чест да Ви уверя, почитаеми господине, в моето искрено почитание и преданост.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 10 юни 1887 г.

„В отговор на писмото от 20 май смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че на Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да Ви снабдя, почитаеми господине, със следната инструкция в случай на официално предложение крал Карл да заеме вакантния български престол: 1) Да заявите на кралското правителство от името на императорското правителство, че кандидатурата на краля за княжеския престол се смята за явно нарушение на постановлението на Берлинския договор; 2) Да изтъкнете пред румънското министерство, че за неблагоприятните последици от такъв необмислен начин на действие отговорност ще носи правителството на крал Карл; 3) Ако независимо от гореизложеното изявление крал Карл бъде избран за български княз, Ваше Превъзходителство е длъжен незабавно да прекрати дипломатическите отношения с местните власти и с целия състав на императорската мисия и подведомствените ѝ консули и други агенти да напуснете Румъния. Защитата на интересите на руските поданици да се предаде на пребиваващия в Кралството френски представител; 4) Заедно с прекратяването на дипломатическите отношения с кралското правителство съобщете на пребиваващия в България драгоман на нашето консулство също незабавно да напусне Княжество и да пристигне в Одеса.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до агента на Министерството на външните работи в Одеса от 11 юни 1887 г.

„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да предаде по частен път на граф Игнатиев, че при цялото ми искрено желание да изпълня поръчението на Негово сиятелство в настоящия момент това се оказва невъзможно предвид на евентуалното скъсване на дипломатическите отношения с кралското правителство.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до министъра на външните работи от 15 юни 1887 г.

„Днес имах частна аудиенция при Негово величество Краля. Засягайки българския въпрос, Негово величество ме помоли да предам на Ваше Високопревъзходителство неговите уверения, че свято спазвайки международните договори, не може да признае българското правителство за законно, а само в лицето на сегашните управници вижда фактическата власт. Проникнат от чувство на признателност към Господаря Император за нееднократните жертви, принесени от руския народ за съществуването на Румъния, Негово величество гледа на дружелюбието на Русия и нейния монарх като на единствен залог за благополучното царуване на краля в Румъния. Що се отнася до кандидатурата за вакантния княжески престол, кралят не отрича факта, че това произлиза по инициатива на българските управници и първия министър и че може би тази комбинация намира подкрепа от страна на Австро-Унгария и Англия, но той, кралят, никога няма да се реши да се възкачи на българския княжески престол без позволението на Господаря Император, което кралят поставя по-високо от временното и неискрено съчувствие на другите Велики държави към Румъния.

По лични сведения на крал Карл от Виена е направено тайно предложение на българския регент за княз да бъде избран поручикът от австро-унгарската армия принц Фердинанд Кобургски, който възнамерява да пристигне в България след избирането, без да се съобразява с нарушаването на постановленията на Берлинския договор.

Довеждайки за гореизложеното до знанието на Ваше Високопревъзходителство, смятам за дълг да прибавя, че по мое мнение чувството на признателност на крал Карл към Господаря Император и Русия, а също сегашният отказ на Негово величество от кандидатура за българския престол са предизвикани вследствие на моето косвено изявление пред министър Иван Братиано относно възможността за преминаване на императорски войски през румънска територия за въдворяване на законен ред в България.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 18 юни 1887 г.

„Генерал-адютант Николай Николаевич Обручев ме уведоми, че военното министерство е командировало в Румъния подполковника от генералния щаб Деан Иванович Суботич за снемане плановете на фортификациите и укрепленията, изграждани в Румъния. Освен снемането на наличните планове на укрепленията на г-н Суботич е възложено да достави на генералния щаб плановете на вътрешното разположение и концентрирането на вражеския огън. Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите разпореждане за оказване възможното съдействие на подполковник Суботич за изпълнение на възложеното му задължение. Заедно с това добавям, че официално подполковник Суботич ще бъде смятан в качеството на наш военен агент в Букурещ и Белград. За това последно назначение на г-н Суботич благоволете, Ваше Превъзходителство, да направите представяне пред кралските власти.“

(Следва)