ЦИВИЛИЗАЦИЯ ОТ НУЛАТА: КАКВИ ЗНАНИЯ ЩЕ ТРЯБВАТ НА ЧОВЕКА СЛЕД АПОКАЛИПСИСА?

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Електричество, газ, телефон, течаща вода... рядко се замисляме колко труд, средства и технологии стоят зад обичайния ежедневен комфорт. След апокалипсиса всичко това ще рухне за една нощ.

Добре е, ако знаете как да се предпазите, да запалите огън, да построите дом и да намерите храна - това ще ви помогне да оцелеете в новия свят, създаден след глобалната катастрофа. Но какво следва? Всички храни, дрехи, машини, бензин и т.н., наследени от развитата цивилизация, рано или късно ще се изчерпят и ще станат неизползваеми. Наистина ли сме изправени пред нова каменна ера, деградация и диващина? Или шепа хора, които са запазили силата и интелигентността си след бедствието, ще могат да възстановят, малко постепенно, стъпка по стъпка, всичко, придобито преди това с „покъртителен труд“. Как можем да им помогнем да поемат по най-краткия път и да избегнат вече познатите грешки, които са спъвали прогреса на човечеството?

Много учени са се замисляли колко крехки са нашите технологични постижения и как можем да помогнем на нашите потомци, оцелели след краха на цивилизацията, да възстановят предишното си величие възможно най-бързо.

”Енциклопедистите при Дидро“, художник Е. Мейсоне, XVIII век

Дени Дидро, автор на обемистия труд „Енциклопедия или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“, публикуван през 1751 г., казва, че основната задача на книгата е да се превърне в резервно копие на цялото човешко знание, за да го запази за бъдещите поколения, ако някога катастрофа помете човешката цивилизация, както вече се е случило с културите на Египет, Гърция и Рим, оставили след себе си само руини от циклопския градеж и разпръснати остатъци от знания.

През последните няколко века човечеството е натрупало такъв обем от високоспециализирана информация, че е вече невъзможно да се побере под една корица. Дългите километри рафтове с техническа литература, зетабайтите от данни в Интернет, милионите статии в Уикипедия няма да са от голяма полза за възраждащото се човечество - ще са необходими хиляди години, за да се асимилира цялата тази информация от нулата.

Ричард Фейман

Коренно различен подход предлага американският теоретик физик Ричард Файнман, лауреат на Нобелова награда. Според него цялото човешко знание може да се побере само в една кратка фраза:

„Всички неща са изградени от атоми – малки частици в постоянно движение, които се привличат, когато има известно разстояние между тях, но се отблъскват, ако се доближат една до друга.“

Това твърдение съдържа огромен конгломерат от данни, които стават все по-широки и по-подробни, когато се разкриват внимателно. Колко време обаче ще отнеме на постапокалиптичния учен да разтопи първия метал въз основа на „семенцето знание“ на Файнман?

Очевидно правилният отговор на въпроса „как да помогнем на нашите потомци да възстановят цивилизацията след апокалипсиса?“ се намира някъде по средата. „Стъклената бутилка“ със запечатано послание за бъдещите поколения трябва да съдържа не само теоретични познания, но и конкретни начини за тяхното прилагане на практика.

Английският астробиолог и научен журналист Луис Дартнел се опита да напише подобно ръководство.

Резултат от този опит е книгата „Цивилизация от нулата: какво трябва да знаем и умеем, за за да оцелеем след световната катастрофа“ (под това заглавие книгата е преведена на руски език, оригинално заглавие: "The Knowledge: How to Rebuild our World from Scratch" - бел. П. Н.).

Това не е ръководство за оцеляване, както може да изглежда на пръв поглед. От него няма да научите как да се преборите с тълпа кръвожадни зомбита или как да построите укрепен бункер, който да предпазва от ядрен удар. Това не е и набор от инструкции за отглеждане на картофи и пшеница (въпреки че те също присъстват там), не са чертежи на двигатели с вътрешно горене и на генератори за променлив ток.

Тази книга е опит да насочи мислите на любознателния човек в правилната посока, да му даде ориентири за задълбочаване на собствените му познания и да му помогне да разбере как различните отрасли на науката и практическата дейност са свързани помежду си.

Луис Дартнел

Пътят на човечеството до съвременните постижения на техническия прогрес е бил криволичещ и трънлив. Учените и изобретателите много пъти са тръгвали по грешен път, попадали са в задънена улица и са поемали по заобиколни пътеки към целта си. Голяма част от най-важните открития, като закона за всемирното привличане или антибактериалните свойства на пеницилина, са направени почти случайно, а много важни технологии чакат десетилетия, преди да бъдат приложени на практика.

Дартнел си поставя за основна цел да помогне на човека от бъдещия постапокалипсис да избегне тези грешки и да стигне до триумфа на техническата цивилизация по най-кратък път.

„Цивилизация от нулата“ съдържа няколко раздела, всеки от които е посветен на важен отрасъл от човешкото познание с практическа помагащ за възстановяване на техническите постижения на цивилизацията.

Преди да строим нещо, първо не трябва да умрем от глад.

По-голямата част от всички съвременни селскостопански култури са хибриди или силно модифицирани растения, разработени в продължение на хиляди години внимателно отглеждане. Извън парниците и оранжериите, без торове и хранителни добавки, напояване и изкуствено опрашване, те няма да издържат сред „дивата природа“ и два сезона. След като системата на промишленото земеделие с всичките си агрономи, комбинати и фабрики рухне, ние ще загубим около три четвърти от нашите културни растения.

Дори ако нашите щастливи потомци, оцелели след бедствието, успеят да стигнат до Международното семехранилище на Шпицберген, което пази семената на хиляди култури във вечния мраз, от пшеница и ориз до репички и цвекло, не много от тях биха могли да произвеждат реколта с помощта на примитивни техники за обработване на почвата. В света на бъдещия постапокалипсис човечеството ще трябва да овладее селското стопанство по нов начин и да разработи нови сортове полезни растения. Дартнел предоставя в книгата си рисунки на плуг, сърп, коса, примитивна вършачка и други механизми от миналото, които могат да бъдат задвижвани от конска или човешка тяга. Селскостопанската наука ще стане най-важна от науките, а селянинът ще стане най-уважаваният човек сред оцелелите.

Но най-съществено е да се предадат агрономическите знания на потомците, без които всички тези инструменти са безполезни. Норфолкското сеитбообръщение, което навлиза широко в Англия през 18-ти век, дава началото на истинска селскостопанска революция и именно то ще помогне в бъдеще хората да не умрат от глад. Тази технология включва редуване на засаждане на различни култури (бобови растения, пшеница, кореноплодни култури и ечемик), което позволява да се избегне изчерпването на земята и да се използват едни и същи полета без загуба на производителност в продължение на десетилетия.

Без въвеждането на ефективно земеделие и методи за консервиране на храни не може да се говори за по-нататъшен технически прогрес. Ако трябва да превивате гръб в полето от сутрин до вечер, тогава едва ли ще намерите време да поправите по чудо запазен двигател с вътрешно горене или да експериментирате със свойствата на сребърните оксиди, необходими за отпечатване на снимки.

Без модерно високотехнологично диагностично оборудване и ефективни лекарства продължителността на човешкия живот може да намалее минимум два пъти.

Най-безобидните настинки, грипове и апендицит ще косят човечеството, както са го правили преди няколко века. От друга страна, гъстотата на населението ще намалее, а това ще намали разпространението на инфекциозните болести и е малко вероятно масовите епидемии да настигнат скоро оцелелите.

За да може младото човечество на постапокалипсиса да натрупа знания и опит, да има време да ги предаде на своите деца и внуци, преди да умре от някоя случайна драскотина, то ще се нуждае от повече или по-малко адекватна медицина. Човечеството ще трябва да знае на практика как да получава животоспасяващи антибиотици от плесени, как да синтезира аналгетици, които облекчават болката, как да се бори с холерата и да извършва прости хирургични операции с упойка. Особено внимание трябва да се обърне на акушерството и родилната помощ, които следва да се превърнат в ключов клон на лечението, за да се възстанови човешката популация.

Най-важните знания, които ще помогнат на оцелелите да прескочат вековете от Хипократ до роботите за сърдечна хирургия, е понятието за хигиената и патогените. Познанията за бактериите и микробите, които причиняват различни заболявания, започват да се развиват след откритията на Льовенхук през 17 век и в крайна сметка коренно променят статистиката за смъртността, а навикът да се мият ръцете със сапун („Цивилизацията“ ще ви каже как да го приготвите) и да се използва чиста питейна вода помага да се избегнат епидемиите от холера и чума.

Неизбежно връщане към източниците на енергия – водни мелници, вятърни мелници и парни двигатели.

Към началото на 21 век алчното човечество вече изпомпи от своята планета всички лесно достъпни въглеводородни ресурси. Сега не е достатъчно просто да се забие тръба в земята, така че петролът да потече по нея, или да изкопае мина за добив на каменни въглища. Енергията става все по-скъпа и все по-трудно достижима с всяка година изминала година.

Затова постапокалиптичният човек ще трябва да се върне към „първоизточниците“ - водните мелници, вятърните мелници и парните двигатели. Конете и воловете отново ще си спомнят какво е сбруя и ярем, а за да отидат при баба си през Ламанша, английските деца ще трябва да се научат да управляват платноходки.

Но все пак ще бъде възможно да се възроди сложната техника, наследена от нашите предци. По време на Втората световна война, в условията на сериозен недостиг на бензин, стотици хиляди автомобили в европейските страни са преобразувани на гориво от пиролизни газове, получени от изгаряне на дърва. Други алтернативи биха били етиловият алкохол, получен чрез дестилация на продукти от ферментацията, или рапичното масло.

Когато всички автомобили ръждясват, машиностроителната индустрия ще трябва да се възстанови и ще трябва да се произвеждат нови цилиндри за двигатели с вътрешно горене, когато всички слънчеви панели се развалят, хората отново ще трябва да създадат електрически генератори и ще се научат как да строят водноелектрически язовири. Пътят, изминат от колелото до влака с магнитна възглавница, ще стане много по-прав, ако човечеството знае в каква посока да се движи.

Химията е основа на съвременния технически прогрес.

Почти всички строителни материали: метал, пластмаса, бетон и много други се произвеждат чрез контролирани химични реакции. В един постапокалиптичен свят няма да има огромни химични заводи и безкрайни влакове с реагенти, но най-простите производствени вериги могат да бъдат усвоени от нулата.

Най-опитните от оцелелите ще трябва да си спомнят как се получават вар и стъкло, необходими за изграждането на високи конструкции (всички небостъргачи на съвременните градове, дори да оцелеят след ядрена война, ще се срутят през следващите 100 години след глобалната катастрофа), как се синтезират органични киселини, основи и ацетон, както и креозот за защита на дървени конструкции.

Възможността за получаване на вещества и материали с определени свойства е непременно условие за развитието на човечеството. Когато природата няма достатъчно „въображение” да направи продукт с необходимите качества, човекът трябва да го създаде изкуствено. И колкото по-сложни стават технологиите, толкова повече такива вещества ще бъдат необходими.

Само рационално мислене, само научен подход!

Щом застанала на два крака и се спуснала от дървото в необятните пространства на саваната, маймуната поела по пътя на техничния прогрес. От пръчката за копаене през каменните върхове на стрелите, бронзовите боздугани, колелото, корабното платно, печатарската преса, парната машина до модерните компютри и полетите до Луната всъщност не е минало много време - само няколкостотин хиляди години.

Но стремежът към научно познание винаги е спорил с ирационалните представи за света около нас - народната медицина, религиозните култове и страховете от неизвестното пречели на човечеството да се движи напред. Само рационалното мислене и критичният анализ могат да предпазят човешкия род от пропадане в бездната на деградацията и от мрака на суеверията.

За да постигне технически прогрес, човекът на бъдещето трябва да издигне научния подход към разбирането на света в култ, да направи научния експеримент господар на доказателствата и да овладее необходимите раздели на теоретичната математика, физиката и химията, да запази (или изобрети) своя система от мерки за дължина, маса, време и температура, да създаде свои стандарти и „Палата на мерките и теглилките“ и в крайна сметка да овладее книгопечатането и комуникационните системи като писмото и телеграфа, за да натрупа и ефективно да предава знания на бъдещите поколения.

Но дори да имате щастието да не стигнете до апокалипсиса или пък тази ценна книга изгори в ядрен пламък заедно с томовете на Тургенев и разказите на Ървин Уелш в библиотеката ви, тя пак ще бъде полезна. В "Цивилизацията" на Дартнел можете да намерите много интересни факти, които разкриват по нов начин познатия околен свят и отношенията ни с него.

Освен това „Цивилизацията“ е отлична причина да се замислим отново за крехкостта на нашето съществуване и за стойността на малките, незабележими постижения, които допълват мощното тяло на човешкия прогрес.