ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 19

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 17

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 15 октомври 1886 г.

„Предвид на това, че на пребиваването на нашия драгоман в Търново тамошните власти могат да придадат значение на присъствие там на чиновник на консулството във време на Народното събрание, признато от императорското правителство за незаконно, аз най-покорно Ви моля да съобщите на г-н Якобсон незабавно да напусне Търново и да се върне в Русчук.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 16 октомври 1886 г.

„В канцеларията на нашата дипломатическа агенция нееднократно е забелязано, че местното пощенско ведомство умишлено задържа кореспонденцията за мен и на името на дипломатическото агентство. Освен това се е случвало, щото пакетите да са разтворени и заменени с пликове с други надписи на тях (неправилно написани на руски).

Вследствие на това аз помолих нашето Министерство на външните работи да изпраща писмената ми кореспонденция в Букурещ за предаването на същата в русчукското консулство, поставяйки за това в известност и другите правителствени учреждения.

Най-покорно Ви моля, приемайки официалната кореспонденция на мое име, а така също и на името на нашата дипломатическа агенция, да ми доставяте същата с наши куриери. Освен това разрешавам Ви да разпечатвате официалните кореспонденции (с изключение на моите частни писма), да ги записвате във входящата секретна книга, спешните да ми предавате по телеграфа, а тези, които според консулството не са толкова спешни, да се доставят с куриер в дипломатическата агенция.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 17 октомври 1886 г.

„Драгоманът на нашето консулство ме уведоми, че когато е бил в Търново, намиращият се там кореспондент на „Одесский листок“ - руският поданик Малиновски, е нанесъл на г-н Якобсон лично оскърбление. Освен това известно ми е, че Малиновски публично порицава нашите действия в България.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания, как следва да постъпя със споменатия кореспондент на одеския „Листок“ “.

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 18 октомври 1886 г.

„В отговор на вчерашната Ваша телеграма смятам за свой дълг да Ви уведомя, че от мен е съобщено на одеския градоначалник да обърне внимание на редактора на „Одесский лист“ за насочеността на кореспонденцията от България. На Малиновски предложете незабавно да замине за Русия. В случай че Малиновски откаже да изпълни Вашата заповед, благоволете да съставите протокол за неговото поведение и порицаването от негова страна на действията на императорското правителство и за оскърбление на чиновник на консулството. Съставеният протокол няма да откажете да препратите в дипломатическата агенция.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 22 октомври 1886 г.

„При отпътуването ми от Русчук в бележника на драгомана на консулството направих забележка за уговорките с г-н Мантов по отношение избора на княз. Макар че не подлежи на съмнение, че при настоящите условия избирането на княз, даже измежду желаните от нас кандидати, в очите на императорското правителство не може да има законна санкция, при все това аз предполагам, разбира се, без да поемам никаква инициатива, че избирането на граф Игнатиев за български княз би послужило като акт на искрено желание на сегашните управници за сближаване с императорското правителство. Може би, на първо време, за умиротворение на възбуденото състояние на населението на Княжеството Господарят Император ще изрази височайше съгласие за временно заместване на вакантния български престол от граф Игнатиев. Но предвид на това, че императорското правителство по височайша заповед официално призна за незаконно настоящото Велико народно събрание, ние не можем да влизаме в преговори с настоящите български управници по въпроса за кандидатурата за княз. Вследствие на това аз допускам за възможно да се водят само по частен път, чрез посредничеството на нашия драгоман, секретни преговори с г-н Мантов, щото последният от свое име да съобщи на регента г-н Стамболов за кандидатурата на граф Игнатиев. Моля Ви предайте на г-н Якобсон да действа в това отношение твърде внимателно. В краен и нужен случай той може да представи на г-н Мантов моята бележка, без да я оставя под никакъв предлог в чужди ръце. Ако изпълнението на настоящото поръчение е свързано с парични разходи, то аз Ви разрешавам да ги извършите от сумата на окупационния фонд в размери по ваше усмотрение. След като получа от Вас удовлетворително известие, аз незабавно ще съобщя в Петербург за това, че настоящата благоприятна уговорка ние сме постигнали само благодарение на съдействието на г-н Стамболов.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент и консулите в България и Източна Румелия от 25 октомври 1886 г.

„Предвид можещата да последва в скоро време височайша заповед за отзоваване на нашите представители в България и Източна Румелия най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приведете в порядък секретните, сметните и текущите дела на консулството. След съставянето на опис на тези дела по установения ред с Вашия и на драгомана на консулството подписи, благоволете да ги доставите в Азиатския департамент.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 20 октомври 1886 г.

„Някои от депутатите във Великото народно събрание, избрани от Русчукския консулски окръг, довеждат до моето знание, че българските управници, съзнавайки трудността на създаденото от тях положение и виждайки общото неудоволствие на населението, имат намерение да направят и други още отстъпки и да се подчинят на исканията на императорското правителство. Смятат да поканят за регент Драган Цанков и да съставят министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Пребиваващият тук английски вицеконсул, който в последно време е съветник и ръководител на правителствената партия, в разговор с мен между другото ми предаде, че с освобождаването на арестуваните офицери и отмяната на военното положение българските управници са удовлетворили исканията на императорското правителство. Със съставянето пък на министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии, българските власти могат да постигнат санкции на Европейските държави. От думите на г-н Далзеил мога да заключа, че регентите действат в дадения случай под ръководството на английския и австро-унгарския представител в България, които също признават безизходното положение на страната. Вследствие ходатайството на русчукските депутати за това как следва да съставят новото регентство и правителство от лица от всички политически партии, аз имам честта най-почитателно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ми съобщи мнението на нашето правителство за подобен род компромиси между политическите партии.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 20 октомври 1886 г.

„В отговор на днешната телеграма бързам да Ви уведомя, че нееднократно от императорското правителство бе заявено за незаконността на настоящите български власти. Въпросът не се заключава в сформирането на ново регентство и правителство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Ако представителите в Народното събрание се стремят към възстановяване на предишните отношения на Русия с България и покровителството на Негово величество Царя Освободител, те трябва безусловно да изпълнят искането, което се състои в отстраняването на регентството и министерството и предаване на правителството на тези лица, които се ползват с нашето доверие. След съставяне на ново министерство без регентство да се проведат свободни избори за представители във Велико народно събрание, на което ще бъде предложен въпрос само за избиране на княз. Моля Ви да заявите на русчукските представители, че императорското правителство окончателно е решило да не прави никакво отстъпление от горепосочените условия и опитът на регента и неговото министерство няма да постигне удовлетворителни резултати.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 5 ноември 1886 г.

„Днес Господарят Император благоволи височайше да заповяда да се отзоват от България генерал-майор барон Каулбарс и всички пребиваващи там и в Източна Румелия наши консули и вицеконсули. Архивите и текущите дела да се предадат на оставените временно, до специално разпореждане, драгомани на консулствата.

Вследствие на това Ви моля да предадете на драгомана на консулството архивите и текущите дела на консулството, а също да завежда архивите на бившето окупационно управление и секретните дела на императорския комисар до получаването на инструкция по тези въпроси. Секретната сума на консулството и окупационният фонд да се преведат в императорската мисия в Букурещ. Частните суми, съхранявани в консулството, да се предадат комуто следва или пък да се оставят в касата на нашата мисия до поискване.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 6 ноември 1886 г.

„По височайше повеление е забранено пребиваването на нашите представители в България по-късно от 8 този месец. В изпълнение на височайшата заповед Ви моля на 8 число да заминете от Русчук. Ако не успеете в този срок да приведете в ред текущите дела на консулството, аз Ви разрешавам да ги предадете на драгомана на консулството в настоящия им вид, на когото заедно с това съобщете, че със същата височайша заповед му се забранява да има официални връзки с местните власти. Формалната защита на руските поданици ще бъде поверена на пребиваващите в България и Източна Румелия представители на френската република, чрез посредничеството на които нашите драгомани могат да имат в необходимите случаи връзки с българските власти. След предаване на паричните суми на консулството в нашата мисия в Букурещ благоволете незабавно да пристигнете в Петербург, където сте назначен в императорското Министерство на външните работи.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до драгомана на консулството в Русчук (през Букурещ) от 15 ноември 1886 г.

„Уведомявам Ви, че формалната защита на интересите на живеещите в България руските поданици е поверена по височайша заповед на пребиваващия в Княжеството германски представител. По работите на руските поданици само в нужните случаи вие можете да се обръщате към посредничеството на германския консул в Русчук за връзки с местните власти. По общи политически въпроси обаче връзки с германския консул да нямате. От днешна дата Вие сте на разположение на императорския посланик в Букурещ, от когото ще получите по-нататъшни инструкции и указания. Издръжката, възнагражденията на кавасите и извънредните служебни разходи ще Ви бъдат отпуснати като аванси от касата на нашата мисия в Букурещ.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 януари 1887 г. (през Гюргево)

„Моля Ви да окажете всички Ваши възможни съдействия на учредения в Гюргево Комитет за организиране на народното движение в България, а така също да ме уведомите за дейността на отделението на русчукския комитет, какви лица вземат участие в него и какво е Вашето мнение за тяхната благонадеждност и способности.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 6 януари 1887 г.,№ 4

„Вследствие на телеграмата от вчерашна дата имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че русчукското отделение на Комитета за организиране на народното движение в България се състои от следните лица: Симеон и Павел Златеви, Александър Цветков, Пенчо Черковски, Георги Геров, Димитър Анев и Димитър Бръчков. По отношение на благонадеждността всички те, с изключение на Павел Златев, могат да се признаят за благонадеждни. А относно способностите на споменатите лица аз ги разделям на следните групи. Братя Златеви могат да бъдат годни само за предаване на сведения на майор Узунов и другите офицери, получавани за тях от букурещкия и гюргевския комитет; но да вземат каквото и да е активно участие в движението господата Златеви са неспособни. Александър Цветков и Георги Геров, първият от тях е способен да води приходо-разходните книги на комитета, за други поръчения той не може да бъде годен като лице, което не се ползва с влияние сред населението; Георги Геров, макар и да е влиятелен човек в търговско отношение, но е неспособен за революционно направление. Пенчо Черковски е способен за организиране на конспиративно движение, но няма никакво влияние сред русчукските граждани; Димитър Анев и Димитър Бръчков като постоянни систовски (свищовски – бел. П. Н.) жители не могат да бъдат годни за Русчук и въобще те не са постоянни членове на комитета, а при пристигане в Русчук като лица от една политическа партия посещават русчукското отделение на комитета.

По моето скромно мнение от дейността на русчукския комитет по народното движение не трябва да се очакват особено благоприятни резултати.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 16 февруари 1887 г. (изпратено с куриер)

„Препращайки тези копия от телеграмата на българското военно министерство на името на командващия Дунавския полк капитан Драндаревски за изпращане под негова команда войска за усмиряване на силистренското въстание, а така също и за определяне мястото за въоръженото стълкновение и маршрута на изпратената от Шумле (Шумен – бел. П. Н.) войска под командата на капитан Паничерски имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че по оценката на сведущи лица и по мнението на майор Узунов успехът на силистренското въстание е твърде съмнителен.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук (през Гюргево) от 18 февруари 1887г.

„Поръчвам Ви да предадете на майор Узунов от мен, в качеството ми на императорски извънреден посланик и упълномощен от министъра, моите уверения в това, че по разпореждане на императорското военно министерство три парахода с войска и оръдия са изпратени от Одеса в Русчук в негово, на г-н Узунов, разпореждане. Предайте му също така моята молба и желанието на неговите другари, щото той утре в памет на деня на освобождението на България да открие своите действия. Майор Груев и капитан Бендерев утре ще дойдат в Русчук.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 1 март 1887г.,№ 8

„Генерал-майор барон Каулбарс, когато беше в България като извънреден пълномощен императорски дипломатически агент, ми поръча секретно и в частна форма да водя преговори чрез посредничеството на русчукския префект г-н Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но по време на последното заседание на търновското Велико народно събрание моите преговори по разни причини не можаха да имат желания успех.

Сега г-н Мантов ми предаде, че той желае да възобнови преговорите по въпроса за избор на княз и че българският министър-председател г-н Радославов и той, Мантов, като един от влиятелните префекти в Княжеството, са готови да ни окажат своето съдействие за да заставят регентите да изпълнят исканията на императорското правителство.

Предавайки ми гореизложеното, г-н Мантов ходатайства за това да му бъде предоставена възможност да има лични преговори с Ваше Превъзходителство по тези въпроси.

Донасяйки за това, имам честта най-почтително да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания по въпроса на ходатайството на русчукския префект. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че от думите на г-н Мантов аз заключавам, че между регентството и министерството съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от това възбудено състояние на управниците в България и при някои материални поддръжки, е възможно да се постигнат благи резултати.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 март 1887 г. (през Гюргево)

„В отговор на Вашето секретно донесение от вчерашна дата Ви уведомявам, че нямам никакви сведения за поръчаните Ви от генерал-майор Каулбарс преговори с г-н Мантов по въпроса за избор на княз на България. Аз съм длъжен да запитам за това императорското Министерство на външните работи. До получаването на отговор от министерството аз не намирам за възможно да влизам в каквито и да е, даже частни, преговори с русчукския префект по горепосочения въпрос. Относно материалната поддръжка и нейния размер имам желание да изслушам Вашето лично обяснение по този въпрос. Вследствие на това Ви моля утре да пристигнете в Букурещ за лични обяснения с Вас и по други служебни въпроси.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 3 март 1887 г.

„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че генерал-майор Каулбарс му е поръчал, секретно и в частна форма, да води преговори чрез посредничеството на русчукския префект гн Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но тогава преговорите се оказали безуспешни. Сега г-н Мантов от свое и от името на българския министър-председател Радославов е изразил желание да ни бъдат полезни както по горепосочения въпрос, така и по другите наши искания, в изпълнението на които българските регенти оказваха съпротива на генерал-майор Каулбарс. Русчукският префект Мантов ходатайства да му бъде предоставена възможност да има лично с мен преговори. Донасяйки за това, г-н Якобсон допълва, че от думите на Мантов, той заключава, че между регентите и министрите съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от настоящото възбудено състояние на управниците и ненормалното положение в страната, при материална поддръжка е възможно да бъде достигнат желателен резултат. Нашият драгоман ми предаде лично, че Мантов иска скромно възнаграждение за себе си и за други влиятелни лица в размер на 15 хил. наполеона. Не бидейки поставен в известност за поръчението, дадено от генерал-майор Каулбарс на драгомана на русчукското консулство, аз отклоних ходатайството на г-н Мантов до получаването на инструкции от императорското Министерство на външните работи.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме уведоми за мнението на императорското министерство по посоченото донесение на г-н Якобсон и намирате ли Вие, почитаеми господине, за възможно да се влиза в частни преговори с г-н Мантов и да се удовлетвори неговото искане за материална поддръжка.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 10 март 1887 г.

„В отговор на телеграмата от 3 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи намира за възможно да се водят преговори с г-н Мантов в качеството на частно лице. Що се отнася до даването на пари, то това се предоставя на Вашето, почитаеми господине, благоусмотрение.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 14 март 1887 г. (през Гюргево)

„Моля да предадете на г-н Мантов, че той може да пристигне в Букурещ за частни преговори с мен по известни въпроси. В качеството на официално лице аз не мога да го приема. На Вас поръчвам да узнаете действа ли г-н Мантов по взаимно съглашение с министър Радославов, или лично от себе си. В последния случай ме уведомете с какви средства той, Мантов, разполага за това, че да застави българските регенти да изпълнят известните искания на императорското правителство.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Румъния до началника на Азиатския департамент от 20 март 1887 г.

„Вчера вечерта, около 7 часа, двама от живеещите тук български емигранти на булевардната улица извършиха покушение върху живота на русчукския префект Мантов с изстрели от два револвера. Мантов е опасно ранен. Емигрантите са хванати на местопрестъплението и предадени на властите. Покушението беше извършено в присъствието на драгомана на нашето консулство в Русчук, който беше извикан от мен от Русчук по телеграфа, за да ми представи г-н Мантов, а г-н Якобсон, възмутен от действията на българските емигранти, подаде до мен молба за оставка.

Известявайки за гореизложеното и предавайки молбата на г-н Якобсон за оставка, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете с уведомление за резултата.“

(Следва)