понеделник, юли 15, 2024

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 58

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

НЕДЕЛЯ, 3 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Тихо утро, горещо слънце. Жалките, изработени ръчно знамена са осеели улицата с цвят. Мотаех се из жилището и сварих супа от перлен ечемик на електрическия котлон, който непрекъснато отказваше. Още две супи и перленият ечемик ще свърши. Вече нямам мазнина; все още не раздават с купони. Но в магазина ми казаха, че идва руско слънчогледово олио. И видях пред себе си огромните златни слънчогледови полета на Украйна. Беше хубаво.

След като хапнах, направих втората си разходка до Шарлотенбург през мъгливия пуст Берлин. Краката ми се движат съвсем механично. Аз съм като ходеща машина.

Срещнах се с унгареца в къщата на Илзе и нейния съпруг; той наистина е изпълнен с диво желание да твори. Мургав тип с квадратно чело, със свежо изгладена риза и изглеждащ толкова добре охранен, че вярвам на доларите му. Той изнесе лекция на доста колеблив немски език за първото си намерение да основе всекидневник. Би искал да нарече това бъдещо издание „Ново дело“. Сега за нас всичко е ново. Обсъдихме вида и линията на вестника. Присъстваше и график; той беше проектирал вече главата на вестника, много смело.

Унгарецът иска да основе и няколко списания, едно за жени и едно за по-зрялата младеж - издания за демократично превъзпитание. (Нещо, което беше чул от радиото.) Попитах го докъде е стигнал в преговорите си с руснаците. На което той каза, че на първо време трябва да се изкупи цялата хартия, която е останала в Берлин, за да се елиминира конкуренцията от самото начало.

Унгарецът несъмнено смята себе си за Улщайн и Хърст на бъдещето. Той вижда небостъргачи, където ние виждаме развалини, мечтае за огромна корпорация. Джобът, пълен с щатски долари, е много вдъхновяващ.

Въпреки моите съмнения и притеснения, седнах веднага с графика и проектирахме оформлението на първата страница на вестника. Унгарецът иска голям формат и много снимки. Що се отнася до печатарската преса, съпругът на Илзе, инженер, се е ангажирал с нея. Той знае една печатница, която все още е наполовина покрита с разсипани отломки от пожар. И смята, че машините, намиращи се под развалините, могат лесно да бъдат използвани отново, ако се подходи към тях професионално. Отговорих, че използването им ще стане вероятно едва след като руските войски се изтеглят. Но хер Р. каза с усмивка, че машини като тези са твърде старомодни за победителите; те водят със себе си специалисти и се интересуват навсякъде само от най-доброто и най-новото.

Прибрах се вкъщи благополучно, краката ми все още са схванати от толкова бързо ходене. Но се чувствам оживена и виждам пред себе си възможност. Сега всичко зависи от мене. Работата по планирането на списанията трябва да започне утре. Жилището на инженера засега ще ни служи за офис. Трябва също да си взема обяда там. Илзе ми даде торбичка с грах. Това е добре.

Направих си малък десерт за вечерта. Сипах една чаена лъжичка, пълна с останалата захар, в малка чаша. Сега топя върха на показалеца си, бавно и внимателно; очаквам с нетърпение всяко близане и се наслаждавам на сладките кристали на езика си повече, отколкото когато и да било на кутия шоколадови бонбони.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.