ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
През лятото на 1950 година Джак Бърнс пътешествал из Алпите в търсене на любопитни истории за списание „Life“. И трябва да кажем, че му провървяло много: заблудил се и излязъл при малкото градче Венцоне. Първото, което фотографът видял, когато доближил до населеното място, бил възрастен италиански господин, който седял на масата заедно с една мумия и пиел чай. За щастие Бърнс имал здрав разсъдък и безпристрастен ум. Той започнал вежлив разговор с мъжа и скоро разбрал, че във Венцоне подобни неща са обичайни.
Оказало се, че историята на мумиите започнала през XIV век, когато във Венцоне дошла Черната смърт. Чумата повалила почти цялото население на града. Нямало просто кой да погребва покойниците, а и били много на брой. Четиридесет и две тела положили в мазето на църквата в обикновени сандъци и скоро ги забравили. За телата си спомнили една след триста години.
През 1647 година решили да възстановят стария параклис и ги намерили вътре. Местните жители възприели това като господно чудо и започнали да смятат мумиите за реликви. Приписвали им чудодейна сила и гражданите започнали да вярват, че предците им са се върнали от оня свят, за да им помагат в трудни времена. Към тях се отнасяли по съответен начин: изнасяли ги периодично „на разходка“, развличали ги с разговори и даже ги отнасяли на градските празници като гости. Католическата църква се отнесла към това с недоверие, но Венцоне е много изолирано място, където рядко попадат хора отвън, най-много да бъде изпратен някой нов свещеник.
Как са се оформили тези мумии, не е ясно и досега. Обикновено мумифицирането настъпва или при силен студ, или при силна топлина и сухота, или при използването на специални разтвори (солни и алкални). Очевидно е, че мумиите от Венцоне не се вписват в нито една от тези категории. Учените смятат, че състоянието им е резултат от дейността на някакви микроорганизми. По-просто казано, телата са ферментирали.
През 1976 година силно земетресение повредило параклиса и повечето от мумиите. Сега са останали само петнадесет и ги пазят много по-старателно. За тях са изградили специална стая в криптата на параклиса „Свети Михаил“. Никакви вече разходки, празници и пиене на чай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.