ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 21

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 19

СЕКРЕТНО

Руска имперска мисия

№ 206, 2 юли 1887 г. в Букурещ

До Департамента на личния състав и икономическите въпроси

По сметните дела: Съгласно секретна телеграма на г-н министъра на външните работи от 30 юни т.г. императорската мисия, като препраща кратък отчет на разходите, направени от сумата на окупационния фонд за организиране на народни движения в България, а съща на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция, има честта най-покорно да замоли Департамента на личния състав и икономическите въпроси да благоволи да разпореди обезщетяване на касата на мисията за направените разходи за сметка на Департамента на държавната полиция в размер на 65 000 фр. франка за попълване на сумата на окупационния фонд.

КРАТЪК ОТЧЕТ

на разходите, направени от сумата на окупационния фонд по организацията на народни движения в България, а също на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция до 1 юли 1887 г.

№	Предмет на разходите	Франк.	Сант.
1.	Дадено на членовете на революционния комитет в Букурещ за издръжка на офицерите и другите емигранти, съгласно телеграма на г-н министъра на външните работи от 15 декември 1886 г.	120 000	-
2.	Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 януари т.г. дадено за издръжка на комитетите в Гюргево и в Русчук.	75 000	-
3.	Преведено чрез Неболсин и Тодоров за изпращане в Силистра на капитан Кръстев.	40 000
4.	Дадено на Тома Кърджиев за превеждане в Русчук в разпореждане на майор Узунов.	45 000	-
5.	На румънския министър на вътрешните работи за съдействие при организирането на революционни комитети в Румъния за български народни движения.	60 000	-
6.	На букурещкия префект по същия предмет.	20 000	-
7.	Дадена на капитан Болман, взел участие в русчукската революция, помощ за лечение и др.	15 000	-
8.	Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 февруари 1887 г., дадено на майор Груев и капитан Бендеров за безотчетно разпореждане.	60 000	-
9.	Дадена на руския щабс-ротмистър в оставка Пьотър Наболсин помощ за връщане в Русия.	4 000	-
10.	Съгласно телеграма на г-н приятеля на министъра на външните работи от 10 март 1887 г. за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на румънския министър на вътрешните работи за оказваното от него съдействие на нашите агенти от тайната полиция.	40 000	-
11.	На основание на същата телеграма и за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на букурещкия префект по същия предмет.	20 000	-
12.	На колежкия съветник Хр. Стаматов помощ за връщане в Русия.	4 000	-
13.	По определяне от букурещкия комитет, дадена издръжка на Величко Панчевич до 1 юли т.г.	6 400	-
14.	Същото на Христо Иванов.	6 000	-
15.	Дадено на емигранта доктор Друмев за заминаване в гр. Плевен.	4 000	-
16.	На русчукския търговец Георги Георгиев заемообразно.	8 000	-
17.	Дадена помощ на Пенчо Черковски в качеството му на член на русчукския революционен комитет.	4 000	-
18.	На същия Черковски по делото на Мантов.	8 000	-
19.	Съгласно телеграма на директора на Департамента на държавната полиция дадено на секретаря на българската дипломатическа агенция в Букурещ Хар. Вла-дигеров.	5 000	-
20.	Дадено на същия Владигеров (по разписка на статския съветник Мишченко).	2 000	-
21.	На емигранта Миларов (по делото на Мантов).	4 000	-
22.	Направени разходи по издаването на прокламации и вестник, изпращани в България.	30 000	-
23.	Дадено на букурещкия префект за прокурора и съдебния следовател.	20 000	-
24.	Дадена помощ на семействата на осъдените в Русчук офицери и други лица, а също на пострадалите от революцията от 19 февруари 1887 г.	25 000	-
25.	Дадена многократна помощ на офицери и други емигранти за заминаване в Русия.	62 000	-
26.	Съгласно телеграма на началника на Азиатския департамент от 1 юни т. г. преведено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса за даване на еднократна помощ на доброволците	75 000
	Всичко	762 400	-

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 18 юли 1887 г.

„Смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че вчера в Търново от незаконното Народно събрание е избран за български княз поручикът на австрийска служба принц Фердинанд Кобургски. Тук се носят упорити слухове за това, че по настояване на австро-унгарското правителство принц Кобургски тези дни ще пристигне в България и в качеството на избран княз има намерение да поеме кормилото на управлението на Княжеството. От достоверни източници ми предават, че в избирането на принц Кобургски за български княз са взели дейно участие крал Карл и неговото правителство, което подготвя тържествено посрещане на принц Кобургски в Турну Северин.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 20 юли 1887 г.

„Съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходи­телство от вчерашна дата статс-секретарят Гирс имаше щастие да доложи на Императора. На Негово величество бе благоугодно ви­сочайше да повели на министъра на външните работи да изпрати циркулярни ноти на всички европейски Велики държави, че импе­раторското правителство не признава избирането на принц Кобур­гски за български княз за законно предвид нарушаването на поста­новленията на Берлинския договор, изпълнението на който е за­дължение на Великите държави, които са го подписали. А що се отнася до посредничеството от страна на крал Карл и неговото правителство в горепосоченото избиране, Негово величество край­но съжалява, че румънският крал със своето враждебно отношение към Русия втори път ни оказва явни противодействия, влечащи след себе си неблагоприятни последствия.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 30 юли 1887 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че принц Кобургски в български мундир пристигна днес в Турну Северин, където беше тържествено посрещнат от румънските власти. От Турну Северин Кобургски на един от параходите на Австрийското дунавско параходно дружество се отправи за Видин, Систов (Свищов – бел. П. Н.) и Рус­чук. В Търново той ще пристигне на 2 август за приемане на клет­вата за встъпване на княжеския престол.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 10 ав­густ 1887 г.

„В допълнение към циркулярната нота, изпратена от Министер­ството на външните работи на нашите представители в Европа за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на княз, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското правителство окон­чателно е решило: да признае принц Кобургски като узурпатор, на­миращ се извън всякакви закони, на основание на това и действия­та, насочени лично против Кобургски за отстраняването му от България, не могат да се считат осъдителни и наказуеми.

Предавайки за гореспоменатото окончателно решение на импе­раторското правителство, най-покорно Ви моля, почитаеми госпо­дине, да благоволите да окажете съдействие на лица благонадежд­ни, изявяващи готовност да вземат дейно участие в отстраняване­то на принц Кобургски от България.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 10 октом­ври 1887г., № 515

„Служещият в канцеларията на поверената ми императорска мисия драгоман на нашето консулство в Русчук ми предаде, че пребиваващият в Русчук руски поданик - артилерийският поручик Порфирий Колобков, има интимни връзки с някои влиятелни офи­цери в България, чрез посредничеството на които г-н Якобсон смя­та да действа по въпроса за отстраняването на принц Кобургски.

Поканен от мен в Букурещ, поручик Колобков на направеното му предложение да ни бъде полезен по горепосочения въпрос изра­зи своята пълна готовност и обърна внимание на някои офицери от българската армия, бивши негови колеги. По мнението на г-н Ко­лобков неуспехът на русчукската революция е последвал от ху­манното отношение към делото на покойния майор Узунов. За предотвратяване на такива съдбоносни последствия поручик Колобков посочва майор Паница, който, ако изяви съгласие за отстраняването на принц Кобургски от България, няма да бъде придирчив в средствата за постигане на целта, и само при такива условия може да се разчита на успех.

Имайки предвид, че по сведения на императорската мисия ма­йор Паница, бидейки привърженик на принц Батенберг и сподвижник на незаконните български управници, винаги е стоял начело на тези от българските офицери, които са ни оказвали противодейст­вие, аз не мога да разреша на г-н Колобков да влиза в преговори с назования офицер по въпроса за отстраняването на принц Кобург­ски от мое име, но му поръчах да влезе в частни връзки по този въпрос с г-н Паница и да ми съобщи за последствията.

Довеждайки за това до знанието на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, след съвещание с пребиваващите в Петербург български офицери относно предложението, направено от г-н Колобков, да благоволи­те да ме уважите с уведомление.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 18 октомври 1887 г.

„В отговор на съобщението от 10 октомври, № 515, имам чест­та да уведомя Ваше Превъзходителство, че независимо от неласкавите отзиви на пребиваващите тук български офицери за майор Паница аз намирам за възможно да се разреши на драгомана на нашето русчукско консулство да води частни преговори с поручик Колобков относно намеренията на майор Паница и неговите дру­гари по въпроса за отстраняването от България на принц Кобургс­ки.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше превъзходителство да благоволи да даде наставления на г-н Якоб­сон да бъде твърде внимателен в дадения случай, за да не разкрие нашето участие в конспиративното отстраняване на принц Кобург­ски от България.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 2 ноем­ври 1887 г.

„Поручик Колобков ми съобщи, че майор Паница от името на българските офицери и с пълномощия от новообразуваната в Бъл­гария опозиционна на правителството партия желае да предаде на мен или на първия секретар на поверената ми императорска мисия условията, при които може да се постигне отстраняването на принц Кобургски от България и образуването на ново правителст­во в Княжеството с императорски комисар начело.

Не доверявайки се изобщо на предложенията на майор Паница, аз поръчах на драгомана на консулството да се отправи за Русчук, да узнае предварително в какво се заключават условията на майор Паница и от името на какви български офицери действа той.

Сега г-н Якобсон ми донася, че майор Паница, искайки среща с г-н Виламов, не желае да предаде своите условия чрез посредни­чеството на други чиновници от императорската мисия.

Вследствие на това имам честта да помоля Ваше Превъзходи­телство да благоволи да ме уведоми намирате ли Вие, почитаеми господине, от Ваша страна за възможно да предоставим на майор Паница среща с г-н Виламов и да се влиза с назования офицер в непосредствени преговори по гореспоменатия въпрос.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 4 но­ември 1887 г.

„В отговор на секретната телеграма от 2 този ноември имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че е желателно пре­говорите на първия секретар на императорската мисия с майор Па­ница да имат частен характер и срещата на г-н Виламов с назова­ния офицер да се проведе в един от крайбрежните градове на Ру­мъния. За условията на майор Паница и резултатите от преговори­те с него благоволете, почитаеми господине, да ме уважите с уве­домление по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 18 ноем­ври 1887 г.,№ 1068

„Почитаеми господин Михаил Александрович, препоръчаният ми от Ваше Превъзходителство руски поданик - търговецът Нико­лай Новиков, изрази своята готовност да ни бъде полезен и да оказва съдействие при отстраняването на принц Кобургски от Бъл­гария.

За това, щото отстраняването на Кобургски от България по ле­гален или конспиративен начин да последва едновременно с експе­дицията на капитан Набоков в Бургас, г-н Новиков се отправя за София през Букурещ и Белград с цел да предприеме дейно участие в това дело.

Търговецът Новиков смята за възможно за определено възнаг­раждение да намери в София хора, способни по конспиративен на­чин да отстранят принц Кобургски от пределите на Княжеството.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за да­ване на търговеца Новиков 64 000 франка от сумата на окупацион­ния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да прибавя, че от го­репосочената сума 4000 франка следва да се отделят за лични раз­ходи на търговеца Новиков за отиването му в София и обратно.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 3 декември 1887 г.

„Смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзхо­дителство, че вчера беше командирован от мен в гр. Гюргево пър­вият секретар на императорската мисия за водене на преговори с майор Паница по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България и съставянето на ново правителство в Княжеството. Майор Паница направил заявление за това, че той действа по пъл­номощия на други български офицери и представители на Народ­ната партия в България, исканията на които се заключават в след­ното: 1) В отпускане от императорското правителство на оръжие и боеприпаси за въстание в Македония; 2) В признаване на времен­ното правителство в Княжеството след отстраняването на принц Кобургски от България; 3) Временното правителство може да бъ­де съставено от следните лица: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев и за главнокоманд­ващ на армията пък - него майор Паница; 4) Временното прави­телство е задължено да покани в България императорски комисар, който може да бъде назначен от императорското правителство от лицата на военното ведомство, с изключение на генерал-майор ба­рон Николай Василиевич Каулбарс; 5) Под ръководството на им­ператорския комисар ще бъде свикано Велико народно събрание, на което ще бъде предоставен избор на княз за вакантния българс­ки престол от кандидатите, посочени от императорското правител­ство, но без да се изключва кандидатурата на принц Батенберг; 6) Емигрантите от българските офицери могат да се върнат в Бълга­рия само след избирането на княз. Другите емигранти могат да се върнат в България след съставяне на временното правителство; 7) След избирането на княз на руските офицери могат да бъдат пре­доставени в България длъжностите на военен министър и коман­дири на бригади, а другите длъжности трябва да бъдат заети изк­лючително от български офицери; 8) На съд и наказание за убийс­твото на капитан Кръстев в Силистра и за смъртните наказания на офицери и други лица в Русчук да бъдат подложени само бившите български регенти, майор Петров, капитаните: Андреев, Ангелов, Сапунов, Тепавски, поручик Марков, и русчукският префект Ман­тов; другите лица да се освободят от отговорност.

Майор Паница, без да се съмнява в благоприятния изход на въстанието в Македония, ходатайства пред императорското прави­телство за оказване на съдействие за присъединяване на тази про­винция към България. Освен това назованият офицер, връчвайки на г-н Виламов писменото заявление, го моли, ако е възможно, също­то лично да представи на благоусмотрението на императорското Министерство на външните работи.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 5 де­кември 1887 г.

„Председателят на Санктпетербургския комитет на Славянско­то благотворително дружество се е обърнал към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на оръжие и боепри­паси за експедицията на капитан Набоков в България. На направе­ното до нашия посланик в Константинопол запитване за възмож­ността за преминаването на експедицията на г-н Набоков през тур­ска територия и за очаквания успех на споменатата експедиция, тайният съветник Нелидов е уведомил статс-секретаря Гирс, че за експедицията на капитан Набоков, като състояща се от българи и черногорци, тайно и безпрепятствено преминаване през Турция е възможно, а що се отнася до очаквания успех от тази експедиция, то г-н Нелидов, основавайки се само на отзивите на пребиваващия в Константинопол българин Драган Цанков за малочислеността на Бургаския гарнизон и неблагоразположението на българското на­селение към настоящото българско правителство, разчита на бла­гоприятен изход. Освен отзива на г-н Драган Цанков нашият пос­ланик в Константинопол няма други сведения от България.

При разглеждане на ходатайството на председателя на Славянс­кото благотворително дружество, а така също съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата министърът на външните работи е изразил желание, щото първият секретар на императорската мисия лично да представи на статс-секретаря Гирс своите заключения по заявлението на майор Паница.

Разрешавайки на колежкия съветник Виламов двуседмичен от­пуск в Русия, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзхо­дителство да благоволи да направи разпореждане да му се даде от сумата на окупационния фонд куриерска дажба до Санкт Петер­бург и обратно в Букурещ в установения размер и да предложите на г-н Виламов незабавно да пристигне в Петербург.“

(Следва)